Feed Provided By evangelskivestnik



Откровение - мъчениците за Христос Следващата част от главата, 6:9–11, въвежда нов елемент – мъчениците, убити заради своята вяра. Текстът описва това като „заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“ – израз, почти идентичен на този в 20:4. Някои коментатори смятат, че тя е свързана с четиримата конници и показва, че тяхната активност описва гонението срещу вярващите. От друга страна, тя може да бъде едно продължение, което въвежда този нов елемент от времето между двете пришествия. Той е ясно отразен и в евангелските паралели (Мт. 24:9–10; Марк 13:9–13; Лука 21:12–18).   Най-общо този пасаж показва три важни истини:   Мъчениците за Христос не са забравени. Смъртта убива единствено тялото, но не и душата (ср. Мт. 10:28, Лука 12:5). Това е причината (или поне една от причините), поради която Божият гняв ще падне върху света. Душите на убитите заради Христос са представени като намиращи се под олтара – т.е., тяхната смърт се явява един вид жертва. До този момент Йоан не е споменавал олтар, но се предполага, че той се намира в Божията тронна зала, която, както видяхме, е описана като светилище. Душите на убитите се намират под олтара. Ако последният е символ на Божия трон, както смятат някои коментатори, то идеята е, че душите на мъчениците се намират под непосредствената Божия закрила. Вероятността на това тълкуване се увеличава от неговия аналог в еврейската традиция.   Това е също така едно от малкото места в Новия Завет, където се казва нещо за състояние на мъртвите – макар че вземайки предвид образния характер на Откровение, вероятно не би трябвало да формираме заключения, стъпвайки основно на този текст. Техният вик, записан в ст. 10 (ср. с Пс. 79:10, 119:84, Зах. 1:12) не е призив за лична разплата, а за въздаване на обща, публична справедливост. Бялата дреха, която всеки от тях получава, е символ на чистотата и святостта, която те са опазили с цената на живота си (виж Откр. 6:11; 7:9, 13, 14; ср. 22:14). Техният подвиг и дело са били видени и оценени. Сега те се намират под Божията закрила и единственото, което ги очаква е прослава и награда. Те обаче трябва да почакат „докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.“ Изразът още веднъж показва, че Бог държи всичко в ръката Си. Нито един вярващ в Него не може да бъде повреден по никакъв начин без Неговото позволение.   Накрая, от целия текст става ясно не само, че дори гонението и убийствата на християните са под контрола на Бога (макар често да не можем да разберем защо Той ги допуска), но и че самата смърт на мъчениците е начинът, по който Бог ще доведе Своя план до победа (макар отново да не сме в състояние да разберем как Той ще осъществи това). Това може би има връзка с Битие 15:16 – нещата ще се случат, но на своето време.   Последната част от главата – 6:12–17 – се явява отговор на въпроса на мъчениците. „До кога?“ от ст. 10, описва събитие с магнитута на вселенска катастрофа. То е съпроводено със страшно земетресение (ключов елемент в апокалиптичната литература), промяна на слънцето и луната, падащи звезди и преместващи се планини и острови. Текстът е изключително богат на старозаветни алюзии: 6:13 = Ис. 34:4; Авак. 3:6; Мих. 1:4; 6:14 = Ис. 13:9–13; 24:1–6; 34:1–4; Ез. 32:5–8; Йоил 2:10–11,30–31; 3:15–16; Авак. 3:6–11. 6:15 = Ис. 2:10,19,21; 13:6–8; 24:21; 34:12; Соф. 1:14; Пс. 2:2 6:16 (ср. 20:11) = Ос. 10:8 (ср. с Лк. 22:30 – Исус го свързва с разрушаването на Ерусалим); Ис. 2:19–21. Може би първоначалният източник на образа на хората, криещи се от Бога идва от Битие 3:9. 6:17= Пс. 110:5; Ис. 13:9; Соф. 1:14ff; Йоил 2:11; Наум 1:16. Има два големи източника, от които този пасаж черпи своята образност. Първият са честите и силни земетресения, характерни за тази част на Мала Азия. Някои от градовете, до които Йоан пише, като Сардис, Филаделфия и Лаодикия, неотдавна са претърпели подобен катаклизъм и са пострадали толкова силно, че са се нуждаели от имперски помощи, за да бъдат възстановени. Не може да има съмнение, че езикът, който авторът използва е бил изключително въздействащ за първите читатели на книгата.   Вторият източник е пророческата и апокалиптичната литература, която широко използва подобен език на вселенски катаклизъм, за да предаде важна промяна в спасителната история. Събитието, което е описано в този текст е наречено „великия ден на гнева на агнето“ (6:16–17). От начина, по който е описано то (ср. Евр. 12:26–27), можем да заключим, че тук Йоан описва не буквалното разрушаване на вселената, а завръщането на Христос, което ще сложи край на съществуващия ред, ще накаже греха и ще установи Своето царство „както на небето, така и на земята.“ По подобен начин небесата се разклащат и при седмата тръба (11:13,19) и седмата чаша (16:18–21), като във всеки от тези случаи това е свързано с Божия справедлив съд и е отговор на молитвата на мъчениците.   Това не е странно, понеже, както казахме по-рано, действието в книгата Откровение не се развива линейно, а циклично, изградено на принципа на повторението и рекапитулацията (виж Структура на Откровение). „Гневът на агнето“, с което е описано второто идване на Христос, представлява съзнателно противоречие на езика, което е характерно и за Неговото описанието в гл. 5 (едновременно лъв и агне). Въпросът, с който завършва главата (6:16) е „Кой може да устои?“ (ср. Мал. 3:2). И преди да говори за последния седми печат, Йоан отговаря на този въпрос в следващата седма глава.   Вероятно внимателният читател е забелязал как в тази част амилениалният подход, който описах в началото, започна да придобива конкретни тълкувателни въплъщения. Той личи в обяснението на символите не като свързани с едно-единствено събитие, а като тенденции, случващи се отново и отново през цялото време между първото и второто идване на Христос. Би трябвало да е очевидно също как подобен подход прави книгата Откровение изключително актуална и практична за съвременния читател – макар и не по обичайния начин, който се стреми да отгатне колко време остава до Грабването или до Второто пришествие. Вместо това всяка война, глад, страдание, смърт или гонение на християните могат да бъдат виждани като знак, сочещ напред към определения край – завръщащия се Христос.   Това е едновременно напомняне, че Бог не е изоставил този свят и предупреждение, че идва „гневът на агнето“,  пред който всички – без значение на класа, раса и социално положение – ще трябва да се изправим, но на който само някои ще бъдат в състояние да устоят. И, разбира се, това поставя въпроса: Ние от коя група сме?   Новините, които четем или слушаме, разговорите, които водим, събитията, случващи се около нас могат да бъдат едно ежедневно Божие напомняне и наставление да приведем живота си в ред. Така, без по никакъв начин да спекулираме с „времена и години“, ние можем с голяма духовна полза да четем и разбираме „белезите на времето“. Подобен прочит на Откровение може да направи книгата жива по един нов, различен, но изключително актуален и полезен начин.   Следва продължение...
Защо няма единство в Христовото тяло? Всички вярващи притежават различни дарби и не са еднакви помежду си като характер и начин на изразяване. Някои изразяват любовта си чрез служение на другите - като правят добри дела. Други изразяват своята любов към тялото Христово, като прекарват време с Бога. Чудя се дали хората, които изразяват любовта чрез физическо докосване, копнеят да усетят Божието присъствие. Те копнеят за опитности посредством поклонението. Други имат нужда от думи на насърчение.   Вярващите се молят по различен начин. Нашите духовни дарби и личностни качества влияят върху това как се молим.    Например, човек с дар на насърчение вероятно се вълнува от молитва за нуждите на хората. Но човек с дарбата да благовества може да се разочарова на молитвено събрание, където единствените молитви са свързани с потребностите на тялото. Защо? Защото благовестителите предпочитат да се молят за погиващите.   Като се има предвид същата подробност, песимистът се моли различно от оптимиста. Когато се моли за проблемите извън църквата, песимистът ще напомня на Бога за тях - за разбитите домове, за наркоманите и младежите в бандите. Оптимистът ще се моли за Божието благословение в същия този квартал. Нуждаем се от двата типа молитва.   Ако не разбираме тези различни стилове, може да се дразним от другите в Христовото тяло. Ако тези от нас, които сме изпълнители, не видят достатъчно хора в служба на Господа, ние мислим, че те не обичат Исус и че не са ангажирани достатъчно. Възможно е да говорят на друг език и да изразят любовта си чрез даване. Или може би те показват любовта си към Исус, като прекарват повече време в молитва.   Вярвам, че простото разбиране на различните начини, по които изразяваме любов и се молим, може да извърви дълъг път към постигане на единство в нашите църкви. Истината на 1 Коринтяни 12 трябва да се прилага в Църквата - тялото е съставено от много различни части, но всички трябва да работят заедно и да разбират как функционира всеки от тях. Различията не трябва да ни разделят, а точно обратното - да ни поощряват да се ценим повече.   Трябва да прилагаме любовта, описана в 1 Коринтяни 13, и да оценяваме разнообразието в начините, по които изразяваме любовта си към Исус Христос и в това как се молим. Всъщност трябва да се радваме на тези различия, като издигаме нашите братя и сестри във вярата, а не да се делим от тях само защото се покланят на Христос и Му служат по различен начин. Важното е Духът да е Същият. Ако не издигаме другите и не ги обичаме, съмнително е Божият Дух да обитава в нас.   Разделението обикновено е дело на плътските вярващи, които се интересуват от външното, а не от ръководството на Духа. Затова апостолът ни съветва непрестанно да изпитваме себе си да не би с поведението си ние да станем причина за нарушаване на духовното единство в тялото Христово. Никой не е застрахован от падане.   Превод: Петя Зарева Източник: Cross Walk
Любов към хората или към нещата „А содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.“ Битие 14:21   Чужди нашественици били нападнали Содом и били пленили Лот, семейството му и голяма плячка. Щом Аврам чул това, той въоръжил слугите си и преследвал грабителите. Близо до Дамаск ги настигнал и спасил пленниците и техния имот. Содомският цар посрещнал Аврам, когато той се връщал, и му казал: „Дай ми хората, а имота задръж за себе си!“ Но Аврам отговорил, че нямало да приеме дори и връзка за обувки от царя, за да не може той да каже, че е обогатил Аврам.   В известен смисъл содомският цар тук символизира Сатана, който винаги иска вярващите да се интересуват от материални неща и да забравят за хората наоколо си. Аврам се съпротивил на това изкушение, но мнозина други не са имали такъв успех в подобни ситуации. Те са смятали събирането на имот за найважното и затова са обръщали твърде малко внимание на ближните и приятелите си, които били изправени пред вечността без Бога, без Иисус Христос и без надежда.   Хората винаги са важни, а нещата не. Един млад християнин веднъж влязъл в стаята, където майка му шиела, и казал: „Майко, радвам се, че Бог ми е дал по-голяма любов към хората отколкото към нещата.“ Тази майка се радвала не по-малко на това. Изглежда неподобаващо да плачем, че някой ни е счупил скъпата кана от китайски порцелан, а никога да не сме пролели и една сълза, защото милиони хора погиват без Бога. Ценностната ми система е дефектна, ако при улично произшествие се вълнувам повече за щетите на колата си, отколкото за ранения в другата кола. Ние лесно се ядосваме, когато ни прекъснат по време на работата или на любимото ни занимание, но прекъсването може да има серизона причина и да е по-важно от нашите планове.   Често ние се интересуваме повече от злато и сребро отколкото от хора. А. Т. Пиърсън е казал: „В християнските домове е заровено цяло съкровище от злато и сребро и безполезни украшения. То би стигнало да се построи флота от 50,000 кораба, те да се натоварят с Библии и да се изпратят с мисионери. Така би могла да се построи църква във всяко окаяно бедно селце и след няколко години всеки жив човек би бил достигнат с благовестието.“ А един друг Божи пророк, Дж. А. Стюарт, пише: „Ние сме използвали богатството си, за да се снабдим с луксозни стоки, от които всъщност нямаме нужда. Обикнали сме вкуса на черния хайвер, докато милиони хора в други части на нашия свят умират от глад в греха. Ние сме продали духовното си първородство за паница леща.“   Често се питам в сърцето си кога ли ние християните ще се откажем от това безумно преследване на материални богатства и ще се загрижим за духовното добруване на хората. Една човешка душа струва повече от всички богатства на света. Нещата нямат значение, само хората имат.
Силата на Божието благоволение Защото Господ обича справедливостта и не изоставя Своите светии; те са запазени завинаги” (Псалм 37:28).    Щом Бог докосне и притежава някого, това е за цял живот. Господ никога няма да предаде на Сатана това, което е Негово. Може да прекъснеш, да се провалиш или да изпаднеш в опустошителен грях, но щом Бог те притежава, Той никога няма да се откаже от теб. Също така, когато ви притежава, Той ви подготвя да сте още по-полезни.    Помислете за времето, когато Бог дойде при вас и свръхестествено докосна душата ви. Той ви призова при Себе Си и ви изпълни със Своя Дух, като същевременно ви даде обещания: „Аз те държа; ти си Мое притежание." Изведнъж Бог поема контрол над живота ви и нищо не може  да промени този факт. Вие сте придобити от Бога, Негово владение: „Божията църква, която Той изкупи със собствената си кръв“ (Деяния 20:28).    Създателят на Вселената ви е купил с цената на собствената Си кръв и нищо няма власт над тази кръв. Самият сатана може да те завлече в адски капан и все пак, точно когато си мисли, че те има, Бог казва: „Не, дяволе, не можеш да го имаш. Той е мой. Купих го и ти трябва да освободиш терена."   Бог те пази, подготвя те за най-доброто. Давид беше човек, притежаван от Бога. Въпреки че беше убиец, помазан писател на псалми и велик цар, той се бори с жесток проблем в сърцето си. В самия разцвет на Божието благословение и благоволение, той беше завладян от похот. Давид извърши грях с жената на друг мъж и дори съпругът на жената беше убит в битка. Давид претърпя тежки последици за греха си, но Бог го запази през изпитанието.    Всъщност Давид беше подготвен за още по-голямо служение след падането си. Гласът му беше чут в цялата земя, както никога досега и днес четем неговите помазани думи в Псалмите. Истината, която Бог разкри на Давид чрез изпитанието, и до днес се проповядва. Запомнете, Господ никога няма да се откаже от вас, независимо с каква борба се сблъсквате. Ти си предаден на Господа, така че получи неговата любов, сила, прошка и свобода! „Защото Господ няма да отхвърли Своя народ, нито ще изостави наследството си” (Псалм 94:14).   Превод: Петя Зарева Източбик: Cross Walk  
Защо родителите нараняват децата си? Умишлено или не, повечето деца носят някакъв белег от детството си. Може би родителите им са били работохолици и не са им отделяли достатъчно време и грижи. Може би родителите оказват прекалено голям натиск върху детето, за да успее, и то се оказва заплетено в тревожност и перфекционизъм в опит да спечели привързаността на майка си и баща си.   Или може би родителят физически или психологически е наранил детето чрез насилие, рани,  които някой може да носи със себе си цял живот.   Списъкът по-долу в никакъв случай не е обширен. Всеки път, когато се опитваме да разделим нещо на категории, винаги ще намерим изключения. Но можем да предложим няколко причини защо нашите родители ни нараняват.   Първо, може би са искали да избегнат нещо, което са направили техните родители.   Ако техните родители никога не са идвали на спортните им събития или никога не са се интересували от оценките им, може би те се насочват към противоположния край на махалото и започват прекомерно да се фокусират върху живота на детето си. Те искат да се уверят, че се интересуват от всичко, което прави детето им, до степен на раздразнение.   Може би са имали твърде снизходителен родител и затова са решили да управляват с железен юмрук. Или обратното.   Подрастващите поколения са склонни да се бунтуват срещу предишните поколения и ние сме свидетели на това, когато става въпрос за взаимоотношенията родител-деца.   На второ място, може би родителите не са излекувани от своите собствени рани.   Може би някой родител е имал тежка рана от детството, която е пренесъл в своя брак. Християните често погрешно вярват, че браковете могат да решат всички проблеми. Това не се случва. Всъщност бракът често изостря тези проблеми.   Ако родителят никога не е излекуван правилно от рана в детството, дори оставена от собствените му родители, той може да ги проектира или да възлага определени очаквания върху собствените си деца. Тези проблеми и спомени могат да изскочат неочаквано или да отсъстват.   Напомнете си думите на стюардесата в самолета, преди да излетим: „Поставете кислородната маска върху себе си, преди да помогнете на детето си.“   Когато родителите не слагат кислородната си маска, те не могат да дишат и следователно не могат да помогнат на детето си. Всъщност те може да им навредят.   И накрая, може би родителят не забелязва факта, че е наранил или наранява децата си.   Всички ние имаме слепи зони и сме склонни да се фокусираме навътре към себе си. Често не виждаме как действията ни могат да повлияят на хората около нас.   Дори родител с най-добри намерения може случайно да нарани децата си по някакъв начин. Може би токсичните навици, които са възприели, или лоши примери за родителство, на които са били свидетели (1 Коринтяни 15:33), са довели до това да имитират стила на техните собствени родители.   Бихме могли, разбира се, да изброим десетки други причини, поради които един родител може в крайна сметка да нарани детето си. Но истината е, че повечето от нас не излизат от детството без рани.    Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева
Грег Лори отново на амвона след Ковид-19 Пастир Грег Лори обяви на 5 октомври, че има положителен тест за коронавирус, но се  чувства добре и е в карантина. Лори е пастир на църква в Калифорния и е автор на повече от 70 книги, включително „Преобърнатата църква“ (1999 г., в съавторство с Дейвид Коп). Тази книга печели награда "Златен медальон" в категорията „Християнско служение“ през 2000 г.  Лори е автор и на учебна Библия за нови вярващи.  Друга по-нова негова книга е коментар към Откровението на Йоан.   Неговият автобиографичен документален филм „Изгубено момче: Следващата глава“ е спечелил осем награди на международни филмови фестивали в категорията за най-добър документален филм. Филмът на Лори, излъчен през 2013 г. „Надежда за наранени сърца“, включва историите на Джеръми Камп и Ник Вуйчич. Филмът е финалист на 15 различни филмови фестивала.   Лори притежава две почетни докторски степени от Университета Биола и Тихоокеанския университет Азуза. Той служи в борда на директорите на Евангелската асоциация на Били Греъм и като капелан на полицейското управление в Нюпорт Бийч. През 2013 г. Лори служи като почетен председател на Националната работна група за молитва в САЩ.   Пастир Лори споделя следното пред CBN News: „Истината е, че за щастие никога не съм бил тежко болен, но подобно на много други хора, преборили вируса, аз все още се боря с лека умора и обонянието и вкусът ми не са напълно възстановени. Лекарят ми казва, че това е напълно нормално, но вчера успях да проповядвам два пъти и се почувствах енергичен! Като цяло се чувствам добре и отдавам това на молитвите на Божия народ и докосването на Бога."   В своята първа проповед след завръщането си на амвона Лори говори за засилването на вярата ни в Исус Христос. Той посочва, че въпросите, които задаваме по време на нашето духовно израстване, са само част от процеса.   "Не е нужно да живеете, подхранвани от вярата на някой друг", казва п-р Лори. „Добре е да кажете на Господ: „Помогни ми с моите съмнения, помогни ми с въпросите, на които нямам отговор.“   Пастир Лори добавя, че скептицизмът не винаги означава, че човек греши, а по-скоро, че хората "мислят" и ние трябва да "им помогнем да анализират трудните въпроси и да изградят своята вяра".   Междувременно друг виден евангелски пастир се възстановява от COVID. Пастир Джон Хагий от църквата Cornerstone в Сан Антонио, Тексас, се надява да се върне на амвона много скоро. Синът му, пастир Мат Хагий съобщи, че баща му е дал положителен тест за коронавирус на 2 октомври и призова вярващите по света да се молят за него.   Пастир Мат Хагий сподели в неделя, че баща му се възстановява от „COVID пневмония“ и има ново тълкуване на стиха: „Нека всичко, което диша, да слави Господа“  (Псалом 150:6). Мат казва, че баща му планира да се върне в църквата, за да присъства на тридневния фестивал Cornerstone's Feast of Tabernacles,  на 23-25 ​​октомври.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Франциск - първият папа одобрил еднополовите бракове Папа Франциск стана първият понтифик, който подкрепи еднополовите граждански бракове. Той направи това в коментар за документален филм, чиято премиера беше в сряда. Това предизвика аплодисменти от страна на хомосексуалните католици, а консерваторите поискаха обяснение, предвид официалното учение на Ватикана по въпроса.   Пълнометражният документален филм „Франческо“, чиято премиера бе на Римския филмов фестивал, включва нови интервюта с папата. В тях той коментира проблемите, които го вълнуват най-много, а именно околната среда, бедността, миграцията, расовото неравенство и неравенството в доходите на хората, най-засегнати от дискриминация.   "Хомосексуалните имат право да създават семейство. Те са деца на Бога", казва Франциск в едно от интервютата си за филма. "Не можете да изгоните някого от семейството му, нито да съсипвате живота му, защото е хомосексуален. Това, което е нужно, е закон за гражданския съюз между хомосексуалните."   Йезуитският свещеник Дж. Мартин, който се стреми да изгради мостове с гейовете в църквата, похвали коментарите на папата като „голяма стъпка напред в подкрепата на църквата за хората от ЛГБТ“.   Въпреки това консервативният епископ на Провидънс, Роуд Айлънд, Томас Тобин, веднага призова за разяснения. „Изявлението на папата явно противоречи на дългогодишното учение на църквата за еднополовите съюзи“, каза Тобин в изявление. "Църквата не може да подкрепи и приеме обективно неморални отношения."   Католическото учение предвижда към гейовете да се отнасяме с достойнство и уважение, но изтъква, че хомосексуалното поведение е „нередно“. В документ от 2003 г., издаден от Ватикана, се посочва, че уважението на църквата към гейовете „не може по никакъв начин да доведе до одобрение на хомосексуалното поведение или до юридическо признаване на хомосексуалните съюзи“.   Според Ватикана това не само ще оправдае „тяхното извратено поведение“, но ще създаде еквивалент на брака, който според църквата е неразривен съюз между мъжа и жената. Този документ е подписан от тогавашния префект на службата кардинал Йозеф Ратцингер.   Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева    
Когато науката няма обяснение Месеци след раждането си Адриан развива мистериозна болест, която му причинява много болка в цялото тяло. Той трябва да бъде хранен през система, за да се предотврати появата на симптоми. В продължение на три години той прекарва в болницата от 80 до 120 дни в годината. Поради тежкото му състояние родителите му смятат, че скоро ще го загубят.   Майката на Адриан вика към Бога в молитва, като мисли, че Господ ги е забравил. Но Бог винаги я утешава, когато е в Неговото присъствие. От друга страна, съпругът ѝ е гневен на Бога.    Болестта на Адриан кара мускулите му да отслабват и на моменти той не може да се храни. Освен това момчето страда от епилепсия, тахикардия и други здравословни състояния, които отнемат силите му. Когато Адриан е на 11-годишна възраст лекарят съветва родителите да го заведат на пътешествие. Той им казва да се възползват от възможността да създадат спомени с него, защото може да не живее дълго.   Вместо да отидат на плажа или в парка на Дисни, родителите завеждат сина си ​​на църковна конференция.  Там Адриан казва на майка си: "Мамо, сега зная, че каквото Бог е предвидил за мен, това искам и аз. Зная, че Той иска най-доброто за мен."   По време на сесията за изцеление Адриан вдига ръка, защото иска някой да се моли за него. Млад мъж от църквата се приближава до него, полага ръка и се моли за изцелението му. Адриан не усеща никаква промяна веднага след молитвата, но когато идва време за обяд, всички остават смаяни.   Обикновено Адриан не сяда да се храни с останалите, защото не може да яде нормално. Но този път сяда на масата заедно със семейството си. Адриан почва да яде нормално и даже иска допълнително. Родителите му са шокирани и ужасени, защото всеки път, когато Адриан се опитва да яде, дори и само с леки храни, симптомите му рязко се влошават. Изненадващо, нищо не се случва и Адриан спи дълбоко през цялата нощ.   На следващата сутрин майка му отива да види дали синът ѝ все още е жив. Всъщност той се чувства добре и даже пита: "Кога е закуската?"   Оттогава Адриан може да се храни нормално! Мускулите му започват да укрепват и Адриан се променя пред очите на неговите родители. Те разбират, че Бог е излекувал сина им.   Науката не може да обясни чудото. Когато се връщат в Норвегия, лекарите казват: "Това не може да бъде обяснено медицински". Нещо повече, неговият физиотерапевт възкликва: "Това е чудо от Бога! Просто не може да бъде нещо друго."   И двамата родители вече знаят, че Адриан ще има бъдеще. Бог е отговорил на техните молитви!   Днес Адриан е здрав 16-годишен младеж, който смело изповядва: "Вярвам в силата на молитвата. И вярвам в силата на Бога. Мисля, че нищо не е невъзможно за Бога."   Източник: GOD TV  Превод: Петя Зарева      
Взаимоотношения и характер Прочетох следната публикация и тя провокира в мен дълбоки размисли за нас хората. “Нямам нужда да ми прощавате. Аз не съжалявам, че съм себе си, няма да се извинявам на никого.”    Може би ще натиснеш “харесвам”, защото си имал достатъчно хора в живота си, които са се опитвали да те контролират и да те използват до такава степен, че си се обезличил. Стараеш се да им угаждаш, а пренебрегваш себе си. Не вършиш нещо лошо, но подхранваш егоизма им, а ощетяват теб. В такъв случай наистина трябва да се погрижиш за себе си, без да се държиш арогантно.  Но има и други хора, може би като мен, които ще спрат и ще се запитат:  “Всъщност, какво е посланието зад тези думи?”   Първото ми усещане, когато прочетох това изявление, бе смущение. Смущение, което ми сигнализира, че такова изказване няма да изгради, а ще разруши взаимоотношения, ако мотивацията е това, което си мисля. Възможно е думите да са на крайно независим човек и те ми звучат доста арогантно. За мен, той всъщност казва: “Не ме интересува как преценяте действията и реакциите ми; как те ви влияят; дали ви харесват или не; не ми пука как се чувствате от тях, това е начинът, по който обикновено си реагирам и на мен ми харесва. Така съм решил да се държа и вие трябва да приемете моето държание!”   Обикновено, такъв човек води вътрешни борби. Той очаква другите да правят това, което той иска. Иска да се чувства добре, защото има душевни нужди, които да бъдат снабдени от другите.  Не иска да бъде коригиран или да му се дават идеи как да се държи, или как да живее, защото всяка корекция наранява самочувствието му и го кара да се чувства незначителен.  Всичко това няма нищо общо с неговите дарби и нещата, които прави добре, но има общо с неговия характер и отношението му към другите. На способностите на такъв човек можем да се възхитим, но характерът и отношението му да не одобрим. Но той не може да направи това разграничение. За него всичко е отхвърляне и липса на оценяне. Затова реагира остро и арогантно. Такъв човек има нужда от баланс на душевността си. Сигурно има добри черти, но явно те са излезли извън рамките на нормалното и са се превърнали в слабости.    Споделям идеи от моя опит и работа с хора в областта на съветването.  Може да си топъл и любвеобилен човек - чудесно, но да притискаш другите да ти дават толкова внимание и любов, колкото ти се иска. Това вече е прекалено, защото хората ще се чувстват “изцедени”. Друг е въпросът, че си бездънна яма и независимо колко любов ти дават, тя никога не е достатъчна. Търси Божията любов!  Може да си много организиран и успешен човек; добре планираш и постигаш целите си, но да се опитваш да промениш другите и да ги направиш като себе си, защото за теб това е правилното. Това е личен избор, дори и да е нещо добро. Знай, че Бог е направил всеки уникален! Може да си човек, който веднага улавя проблема и знае как да го разреши, но да притискаш другите да направят това, което ти мислиш за добре, тогава когато ти преценяваш, че е подходящо.  Бог ти е дал силен характер, за да контролираш себе си, а не другите! Може би си човек, който знае в коя ситуация как да се държи, но презираш тези, които нямат подходяшия подход; считаш ги за некомпетентни, прости и слаби. Не се сравнявай, а почитай Бога за човека, който те е създал да бъдеш, както и всеки друг, като уникално Божие създание!  Може би си интелегентен, умен и имаш много знания, но гледаш снизходително на тези, чийто фокус е по-скоро взаимоотношенията с хората, а не информацията. Бог казва, да не мислим “високо” за себе си, смирението е ценност! Може да си общителен човек, да умееш да разказваш насърчителни истории и да привдигаш духа на хората, но да хващаш хората за слушатели и да не спираш да говориш дори, когато им е дошло твърде много. Библията казва, че в многото говорене грехът е неизбежен – балансирай се! За нашите способности нямаме никаква заслуга, защото те са дар от Бога. Нищо не сме направили, за да ги притежваме. Не можем да гледаме другите със снихождение, защото това е гордост. Но за нашето отношение и характер сме отговорни само ние и никой друг.  Така, че ще перефразим горната публикация по следния начин:    “Дано да няма нужда да ми прощавате. Съжалявам, ако съм дал повод и се наложи. Ще бъда своето балансирано "аз". Бих се извинил на всеки, който се почувства наранен от мои действия или думи. За мен вие сте ценни!”   ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЕ ГРАДЯТ С ДУХОВЕН ХАРАКТЕР!
Армения се нуждае от нашите молитви Медиите в България продължават да мълчат, но аз ще информирам всеки ден! Извънредната новина е, че Путин и Макрон постигнаха споразумение за съвместни действия в Съвета за сигурност на ООН по въпроса за Арцах.   Путин и Макрон проведоха телефонен разговор, в който обсъдиха ситуацията в Нагорни Карабах (Република Арцах). Обърнете внимание на фразеологията на официалното комюнике от разговора между двамата държавни глави: “Беше потвърден взаимния интерес за съвместни действия за противодействие на тероризма и разпространението на екстремистки идеологии“. „Беше обсъдено в детайли развитието на ситуацията в зоната на конфликта в Нагорни Карабах. Владимир Путин информира за предприетите действия за деескалиране на враждебните действия и спешно подновяване на преговорите с цел политико-дипломатическо уреждане на проблемите на Нагорни Карабах.   А ето какво споделя Hasmik директно от Армения:   “Те не щадят нищо и никого. Продължават да атакуват църкви, сгради, детски градини, болници и училища. Убиват цивилни. Те нарушиха примирието. Бомбардират безпардонно. Светът мълчи, но Бог говори! 364 бомби НЕ експлодираха в града. Двама войници бяха спасени с Библия в джоба! Няма никакви щети по книгата.  Почти всеки войник има Библия у себе си. В Турция – пожари и  природни бедствия в продължение на 3 седмици."   БОГ ГОВОРИ! Ние сме първата християнска държава. Бог ни обича!   Нека всички да се молим! Да защитим християнството!
Нов филм за ужасите на антисемитизма В едно все по-разделено общество нов документален филм, изтъкващ нарастването на антисемитизма по света, показва на публиката защо „да обичаш ближния“ е от ключово значение за постигането на мир на земята.   „Днес често използваме думата „толерантност“ вместо „любов“, но толерантността има ограничения. Любовта е универсална “, казва продуцентът Рик Елдридж пред Christian Post по време на интервю за филма „Никога повече“ (Never Again).   „Исус не каза: „Толерирайте враговете си.“ Той каза: „Обичайте враговете си.“ Любовта, а не омразата, е единственият начин да продължим напред като общество.“   Елдридж, заедно с  Християни, обединени за Израел, най-голямата произраелска организация в САЩ, е в основата на новия филм „Никога повече“. Документалният филм включва завладяващата история на оцелял от Холокоста и бивш радикализиран антисемит. Двамата създават невероятно приятелство, след като последният изоставя екстремистките си виждания. Филмът съдържа и прозрения от посланици от множество страни, както и от световни лидери за ужасите на антисемитизма.   Целта на филма, казва Елдридж пред CP, е да повиши осведомеността за нарастващия антисемитизъм, така че всеки човек да има силата да каже: „Заради Сион ние няма да мълчим. Никога повече!"   „Искаме да образоваме публиката“, казва Елдридж и добавя, че скорошно проучване на Pew Research показва, че 45% от американците не знаят, че 6 милиона евреи са загинали в Холокоста.   „Има огромна липса на информация по този въпрос. Ние поставяме трудни въпроси в този филм, като разказваме две истории паралелно. Докато тези истории се развиват, ние ставаме свидетели на трансформиращата сила на любовта. Виждаме, че изкуплението е възможно. Виждаме, че терористът се променя.“   Въпреки че 2020 г. отбелязва 75-годишнината от края на Втората световна война, заглавието на филма „Никога повече“ е отрезвяващо напомняне, че насилието, антисемитизмът и фанатизмът във всичките му форми ще продължават да съществуват до завръщането на Христос .   „Има причина да включим въпросителен знак (в заглавието на филма). Ние питаме: „Може ли това да се случи отново? А реалността е: да, може. Може би по различен начин от концлагера. Но това се случва по улиците на Бруклин, случва се на различни места и в нашия свят. Не е изчезнало", подчертава продуцентът.   Елдридж, който стои зад документалната драма  „Четири кървави луни“, появила се през 2015 г., казва, че омразата започва с „индоктринация“.   „Като деца научаваме фразата „пръчките и камъните могат да ми счупят костите, но думите никога няма да ме наранят“, казва той. „Проблемът е, че това не е вярно. Думите се превръщат в действия, а след това действията се превръщат във философия и начин на живот. Не след дълго, то е вградено в нас. Виждали сме го в нашата култура в хода на цялата история."   „Мисля, че ако спрем и наистина започнем да оценяваме защо се чувстваме по определен начин, може би това ще повлияе и ще предизвика някаква промяна. Може би някой вероятно ни е казал, че трябва да мразим даден човек."   Елдридж подчертава, че християните са призовани да подкрепят своите братя и сестри евреи и да са наясно с реалността на антисемитизма.   „Цял живот сме учени да обичаме и да почитаме другите“, подчертава той. „Но според Писанието ние сме призовани да благославяме и подкрепяме Израел и еврейския народ, които са избрани от Бога. Като християни трябва да обичаме всички хора. Трябва да разберем, че антисемитизмът казва, че еврейският народ няма място, няма дом, не заслужава уважение."   Елдридж добавя, че антисемитизмът се разраства по целия свят, като през последните няколко години става свидетел на нарастване на антисемитските нападения в синагогите и в колежите по света. Чрез филма „Никога повече“ той се надява да види истинска промяна в отношението към евреите.   „Темата на този документален филм за съжаление е изключително актуална днес“, казва Елдридж пред CP. „Надяваме се, че това ще образова хората и ще им помогне да разберат същността на този въпрос. Надяваме се хората да си тръгнат с по-добро разбиране на антисемитизма и може би ще се запитат: „Какво мога да направя, за да променя това?“   „Никога повече“ започва да се излъчва в САЩ на 19 октомври.   Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева  
Грешно определение за любов За жалост, развлекателните медии разпространяват грешна представа за естеството на любовта. Според Библията любовта е спойката, която скрепява семейната цялост (Ефесяни 5:25). Божието слово определя любовта като решение, което води до отдаване на себе си в името на благоденствието на друг човек. Обаче съвременните медии представят любовта съвсем различно. Както по телевизията, киното и театъра, така и по списанията и книгите, любовта се описва като топло, плътско чувство, което изведнъж обзема някого, и върху което няма почти никакъв контрол.   Твърди се, че влюбените хора магически се привличат, както магнитът привлича метала. Обаче според същите източници, когато премине неустоимото привличане, любовта изчезва и вече няма причина да живеем заедно. Както ще уточним по-нататък, любов без обвързване е по-точно казано безумно увлечение. То е променливо и е като движещ се пясък под строеж, ако се използва за основа на взаимоотношенията. Истинската любов е трайна и дава здрава основа за градеж (Матей 7:24–27).   Секс без обвързване Един особено негативен белег на съвременната култура е нарастващата възможност за получаване на едни от най-приятните облаги от брака, без нужда от брачното обвързване. В много страни практиката на съжителство без ползата от брака става все по-разпространена. Бог е предвидил сексуалното единство на мъжа и жената да бъде единствено в рамките на брака. Авторът на книгата „Евреи“ вдъхновено казва: „Женитбата да бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“ (Евреи 13:4).   Освен моралната вреда причинена от безбрачния секс съществуват и други проблеми, които показват защо Бог го е забранил. Помислете за сексуално предаваните зарази, включително СПИН, от които страдат хора с безразборни сексуални контакти по целия свят, както и за мизерията и смъртта, които причиняват.   Помислете за милионите сексуално разюздани жени, които упражняват контрол върху раждаемостта чрез аборти, често тласкани към тях от мъже със сексуални желания, но без отговорност. Помислете за милионите деца, родени извън брак. В някои градове тези деца са повече от родените в семейства. Представете си мъката и трудностите, които преживяват тези деца, опитвайки се да оцелеят. По-нататък ще видим как е възможно да се избегнат тези мъчителни проблеми чрез възстановяване на Божия план за семейството. Ще разберем как е възможно да прекратим „опетняването на семейството“.   Следва продължение...  
Мир или раздяла? Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.  Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. Лука 12:51-53   Последното нещо, което учението на Исус Христос представлява, е родова религия, която има за цел да споява традиционното семейство и общност. Някъде в човешката същност има силна потребност от подобна свързаност, но с тези думи Исус безпощадно я конфронтира. Христос не обслужва нашата нужда да останем верни на рода, вкоренени в традицията и част от едно познато, родно цяло. Той не идва да направи могъщи патриархални домове, източник на удовлетворение и гордост в старините ни. Ако нашата мечта е подобна свързаност, тук на нея е сложен кръст от самият Господ.   Защото Господ предлага една по-добра свързаност, не чрез сложилите се по невидими пътища през хилядолетията история линии на взаимопомощ, но в същото време и на подчинение и контрол, а чрез опознаване на Него, чрез преобразяване в Него и чрез издигане на Него във всеки живот.   Искате ли да останете свързани с някого завинаги? Баща със син, майка с дъщеря, родители с дома на детето си? Позволете на Исус да застане между вас. Нека бъде издигнат в живота ви, в дома ви, в любовта ви, в приятелствата ви. Това носи една истинска свобода и една истинска свързаност на хора, които вече не са слепени един за друг по силата на социалното задължение, а по силата на любовта, смирението и милосърдието, в които всеки в Христос се преобразява.    Това е истинската революция, която мнозина днес, наранени от травматичния опит в семейството инстинктивно търсят, но на грешното място. Това е и истинската свързаност, която днес мнозина, основателно ужасени от експериментите с човешката идентичност, отчаяно търсят в традицията и "традиционния ред".   И точно защото Христос е повече от всичко това, и защото е отвъд всичко това, когато нещо в най-специалните  ни взаимоотношения  се счупи, то в никакъв случай не е краят на живота ни.
375 милиона деца в крайна бедност Около 375 милиона деца по света - включително почти всяко шесто дете в САЩ - живеят в съкрушителна бедност, се казва в нов доклад, съвпадащ с Международния ден за премахване на бедността, 17 октомври.   Зашеметяващият световен брой - равен на цялото население на САЩ и Канада, взети заедно - е коментиран в специален доклад на водещата агенция за мисии Gospel for Asia, тъй като ООН отбелязва ден за осведоменост, насочен към предприемане на действия за борба с бедността.   Според доклада "Борба с глобалната бедност с идеи" - образованието и идеите, заедно с ценности като състрадание и почтеност, могат да помогнат за спасяване на следващото поколение от ужаса на бедността.   „Способността за изкореняване на крайната бедност е налице“, казва основателят на GFA World, базиран в Тексас, д-р К.П. Йоханан. „Идеите и ценностите взети заедно могат да преобразят света.“   Бедността най-често се свързва с развиващите се страни в Африка и Азия, но тя е бич и в богатите, развити страни. Според PovertyUSA.org - католическа инициатива - почти всяко шесто дете в САЩ живее в бедност. Федералният праг на бедност за четиричленно семейство е около 25 700 долара годишно. Един на всеки четирима американци с увреждания също живее в бедност.   В световен мащаб милиони вдовици, както и милиони хора, болни от проказа, са избягвани от семействата и съседите си, потъват в крайна бедност и се борят да оцелеят като изгнаници в собствените си общности. Те се възприемат като прокълнати и изключени от обществения живот.   „В Азия - най-населеният континент в света - хората често са в дълбока бедност поради суеверия, предразсъдъци и убеждението, че животът им не е важен и не заслужават нищо по-добро“, казва Йоханан, автор на книгата „Никога не се отказвай: Историята на един съкрушен човек, който въздейства на едно поколение."   Деца като шестгодишния Бир, който събира найлонови торбички за родителите си, са накарани да вярват, че са също толкова безполезни, колкото и боклука, който сортират.   „Когато центърът на GFA World’s Bridge of Hope отвори врати в селото му, Бир и приятелите му откриха, че са създадени с по-висша цел и че Бог ги обича“, казва Йоханан. „Това знание освобождава децата и напълно променя живота им.“   Bridge of Hope не само осигурява духовна надежда и академични уроци за повече от 70 000 деца, живеещи в бедност в Азия, но също така моделира християнски ценности като честност, доброта и добра работна етика - черти на характера, които в крайна сметка могат да доведат до по-добра заетост, да формират предприемачески идеи и да прекъснат цикъла на бедността.   „От решаващо значение е това поколение да не се предаде, да бъде овластено да се освободи от хватката на бедността“, казва Йоханан. „В противен случай още милиони деца ще бъдат обречени на мизерия в гетата и бедните квартали на света. Те заслужават нещо много по-добро."   Източник: Gospel for Asia Превод: Петя Зарева
Откровение - счупените печати Откровение глава 6 описва отварянето на печатите, с които е запечатан свитъкът от гл. 5 и по този начин се явява нейно естествено продължение. Печатите са първата от трите серии бедствия, описани в книгата Откровение. (Другите две са тръбите и чашите – всички седем на брой.) Всяка една от тях следва сходна последователност.   Някои коментатори правят връзка между печатите в Откровение 6 и т.нар. „малък апокалипсис“, описан в евангелията (Матей 24–25, Марк 13 и Лука 21). Действително, между текстовете могат да се открият сериозни паралели и не е изключено те да описват едни и същи събития, макар и с различна образност.   Ако наистина съществува паралел между евангелията и Откровение, е важно да обърнем внимание, че тези белези не са краят, а се случват преди края (Мт. 24:6–8). Те са само „началото на страданията“ и служат като предупреждение за края, подобно на предупредителни знаци по пътя. Нещо повече, описаните неща – война, глад, смърт, мъченичество – не могат да се свържат с едно единствено събитие през историята. Техният интензитет се променя през различните периоди и на различни места, така че е невъзможно по този начин да определим близостта на края. Събитията обхващат цялото време между първото и второто идване на Христос и тяхното присъствие е едно напомняне, че Той ще дойде.   Първите 4 печата извикват известните т.нар. „конници на апокалипсиса“. Възможно е техният образ да идва от видението на Захарий  6:1–8; 1:8–15, което обаче е силно модифицирано и му е предадена нова роля. Всеки един от тях е въведен с призива „Дойди!“. Добавката „и виж“, която стои в нашите Библии, макар да се среща в някои древни текстове, по всяка вероятност е поставена погрешно и думите са отправени не към Йоан, а към конника. Тя е изговорена от едно от живите същества „като с глас от гръм“ (6:1), което може би е ехо от 4:5 (ср. още 14:2 и 19:6), където гръмовете излизат от трона и могат да се разбират като изявление на Божиите декрети, свързани със започващата скръб. При всички случаи обаче главата отправя ясно послание, че светът, в който живеем, макар да изглежда хаотичен и случаен, съвсем не е такъв – той е държан от Божията ръка и управляван от Неговия промисъл, макар че дори вярващите не са в състояние да схванат начина, по който Той прави това. Ездачите могат да се появят едва след отваряне на печатите от Христос и призива, изговорен от живите същества, стоящи до трона (ср. Зах. 6:7–8, който е неговият старозаветен паралел).   Коментаторите са склонни да се разделят в тълкуването им, като едната част отнася техния символичен смисъл по-общо към случващото се в света, а другата ги свързва по-конкретно с гоненията над християните. По-надолу тези две виждания ще бъдат разгледани паралелно. Не е изключено посланието на Йоан да действа и на двете нива.   Първият ездач язди на бял кон и носи победа. Около неговата идентичност се води спор между коментаторите, като вижданията са диаметрално противоположни. Някои (започвайки още с Ириней през 2 век) приемат, че това е Христос, Който идва като победител. Това се базира на подобните описания в Пс. 45:3–5; Откр. 19:11–16; 14:14; както и на победата, с която той се свързва в цялата книга Откровение (νικάω, 3:21; 5:5; 17:14). Неговото първо идване наистина вдига мира от земята (виж Мт. 10:34–36, ср. Пс. 45:3–5). Появата Му в началото, а не в края, не е чак толкова странна, колкото може да изглежда, тъй като в Марк 13:10 проповядването на благовестивето също е поставено преди описанията на бедствията. Освен това, няма сериозни основания да смятаме, че описанието в Откровение 6 (или в споменатите паралелни евангелски текстове) е хронологично. Всъщност обратното е много по-вероятно, тъй като войните, гоненията, гладът и болестите едва ли ще следват стриктно едно след друго. Много по-вероятно е те да се застъпват и припокриват. Разноцветните конници напомнят тържественото шествие в Рим при възцаряването на монарх и някои коментатори смятат, че тук авторът използва алюзия към подобно събитие. Ако това наистина е така, не е неестествено първо да бъде представен царят Христос, Който идва в слава, придружаван от Своя антураж. Белият цвят в книгата Откровение се използва с положителна конотация. Последно, за разлика от останалите конници, няма зло, което да е свързано с първия, което го отличава от тях.   Други коментатори са на противоположното мнение, като идентифицират образа с Антихрист. В старозаветните текстове, които представляват основата на тази част от Откровение, всички конници са зли, което дава основание да смятаме, че тук случаят също е такъв. Думата побеждава се използва не само за Христос, но и за звяра (11:7; 13:7), а гл. 12–13 допълнително го описват като имитиращ Христос. По подобен начин предупрежденията за лъжепророци стоят в началото на (паралелните) евангелски текстове (Марк 13:5–6; Мт. 24:4–5; Лука 21:8). Към същото заключение сочи и повтарящата се структура на книгата Откровение. Печатите, тръбите и чашите се въвеждат на серии от 4 + 2 + интерлюдия + 1. Това е стабилен модел, като при тръбите и чашите първата серия от 4 очевидно описва бедствия. Следователно, вероятно е така да е и при печатите.   Съществуват и още някои предположения. Някои свързват първите ездачи с партяните – източните съседи на Рим, които по това време били единствените яздещи стрелци (виж Откр. 6:2 – лък) и които през 55 и 62 г. нанасят големи военни поражения на империята. Опасността от източно нашествие е била добре позната и непрестанно стояща в съзнанието на жителите на Римската империя, така че е напълно възможно Йоан целенасочено да използва алюзия с партяните. Въпреки това е малко вероятно той да има предвид буквално източно военно нашествие – не на последно място понеже това би сляло образите на първия и втория конник. По-вероятно е алюзията да е използвана единствено с цел увеличаване на емоционалното въздействие на образа.   Възможно е идеята на Йоан да е по-обща и първият ездач да символизира стремежа към завоевания, който е причина за войните. Това логически води към другите печати (война, глад, смърт).   Четвърта възможност е да става дума за „лъжемесиите“ – лъжепророци и лежехристи – идея, която добре отговаря на думите на Исус в Мт. 24, Мк. 12, и Лк. 21. В този контекст, но по-конкретно първият ездач може да се свърже с образа на древния гръцки и римски бог Аполон, който давал пророчествата и често бил изобразяван именно с лък и корона. Това отговаря добре на цялостния контекст на книгата Откровение. Култът към Аполон е бил разпространен в Мала Азия. В Смирна той е бил смятан за закрилник на местната търговска гилдия. В Откр. 9:11 Аполон се появява като водач на „скакалците“. В този случай битката и победата, която този ездач носи не трябва да се свързват единствено с физически проявления, а имат и важна духовна страна, изразяваща се в измама и заблуда.   Останалите трима ездачи са по-лесни за идентифициране. Вторият (описан в 6:3–4) вдига мира от земята и в резултат на това хората се избиват един друг. Това изглежда като естествено описание на война – болезнен, но невъзможен за пропускане знак, който напомня на хората за приближаващото Христово идване през цялата история.   Някои коментатори виждат значението на втория конник по по-специфичен начин. Според тях той символизира не войните изобщо, а по-конкретно гоненията на християните през историята. Ако приемем, че първият ездач е Христос, а вторият показва съпротивата срещу евангелието, което Той носи, това е логическа последователност. Освен това, някои вземат повод от гръцката дума за „сабя“ (6:5) – гр. macharia, която на други места се използва в контекст на преследване (виж Мт. 10:34; Римл. 8:35; Евр. 11:34, 37; Откр. 13:10; ср. 13:14). Същото може да се каже и за думата „избият“, която може да се преведе и като „изколят“ и навсякъде в Откровение се свързва с гонението на християните (виж напр. 5:6,9,12; 6:9; 13:8; 18:24). Други обаче оспорват, че не това е начинът, по който тя се използват в Писанието.   Според други, първият и вторият печати са тясно свързани, но в по-различен смисъл, като единият говори за нашествия и войни отвън, а другият – за вътрешни кръвопролития. Непосредственият исторически контекст оправдава подобно виждане. Жертвите в Палестина по това време са огромни – особено при двете юдейски въстания. Престъпността в Рим е била изключително висока, а размириците – често явление, а Римската империя само за една година (68–69 сл.Хр.) е била управлявана от 4 различни императора. Разбира се, този непосредствен контекст не означава, че действието на втория конник трябва да се ограничи с този исторически период. Подобно на останалите, той галопира през целия период между първото и второто идване на Христос.   Третият печат (6:5–6) довежда ездач, който символизира глад и тежко икономическо положение. Това е показано от везните в ръката му (ср. Езек. 4:16 и Лев. 26:26) и от споменатите цени на хранителните продукти. Динарът е била приблизително дневната заплата на един работник, а хиниксът е дажбата, необходима да се нахрани един човек. Това на практика означава, че за цял ден работа човек може да нахрани добре само себе си („един хиникс пшеница за динар“) или да купи лоша храна за едно тричленно семейство („три хиникса ечемик за динар“). Според Цицерон това изглежда са цени 10–12 пъти по-високи от нормалните.   Възможно е текстът да загатва и за социалната несправедливост в обществото, защото само бедните са засегнати, докато цената на „луксозните“ стоки остава непроменена („дървеното масло и виното не повреждай“).   Трета възможност е текстът да не говори за глад, а за икономическо преследване на вярващите. Това би било естествено следствие от изключването на християните от търговските гилдии, поради техния отказ да участват в религиозните обреди и морално неприемливи за тях практики, което практически води до невъзможност те да упражняват своята професия. Може би по-нататък книгата Откровение 13 описва именно този резултат когато казва, че тези, които не приемат белега на звяра не могат повече да купуват и продават.   Четвъртият конник, описан в 6:7–8 напомня образа от книгата на пророк Езекиил 14:21. Той е наречен „смърт“ и вероятно е своеобразно обобщение на предишните трима ездачи и на начините, по които те убиват и повреждат (ср. Лев. 26:18–28). Цветът му е „блед“ (chloros) т.е. жълто-зелен – като цвета на мъртвец. Думата „да избият“ тук е различна по смисъл от „да изколят“, използвана за втория ездач в ст. 4. Същото важи и за меча, който бледият ездач носи – той не е macharia, a rhomphaia, което означава боен меч. Маунс обаче поставя под съмнение основанието да правим разграничения, основани единствено на подобна лингвистика понеже в Септуагинта двете думи често са използвани като синоними. „Ад“, „смърт“ и „дивите зверове“ в Осия 13:8,14 са наказания върху неверния Израел и вероятно служат като основа на образността в този текст. „Четвъртата част от земята“ (1/4) няма нужда да се приема буквално, нито пък нещо показва, че става дума за едно единствено бедствие. По-скоро Йоан иска да ни каже, че в много случаи смъртта на хората настъпва нелепо и рано, както и че обхватът на бедствията е ограничен.   Ако приемем видението за универсално, можем да заключим, че ездачите представляват злото и неговата сила, която е била допусната да действа от Бога. От друга страна, ако свържем печатите с преследването на християните, тогава последният конник показва, че освен гонението, те трябва да понесат и всички останали естествени бедствия, на които са подложени всички хора. И в двата случая те действат в света на всеки негов етап между първото и второто идване на Христос.   Вероятно Йоан съвсем съзнателно използва тези символи във връзка със събития, познати на неговите читатели/слушатели. Някои от тях може да са следните.   60 г. – земетресения; 62 г. – римската армия е разбита от партяните на източните граници; 64 г. – преследване на християните от Нерон, обвинени за пожара в Рим; 68 г. – самоубийството на Нерон води след себе си политически хаос; 70 г. – 4 годишната война в Юдея завършва с разрушаването на Ерусалим и на храма; 79 г. – избухва вулканът Везувий, който залива Неапол и създава облак от дим, който през деня скрива слънцето, а през нощта луната изглежда кървава. Хората смятат, че е настъпил краят на света; 92 г. – продължителен глад поради липса на зърно; 81–92 г. – управлението на Диоклециан, който изисква поклонение като на бог и преследва християните. Разбира се, тези събития, дори взети заедно, не изчерпват смисъла на символите, които, както казахме, действат през целия период между първото и второто идване на Христос. Но те помагат последните да бъдат свързани със заобикалящата първите читатели реалност и по този начин многократно увеличават емоционалната сила и въздействие на посланието.   Следва продължение...      
Отвлечена швейцарска мисионерка убита от ислямисти Беатрис Щьокли е евангелска мисионерка от Швейцария, отвлечена преди четири години и държана като заложник в Мали. Тя е била убита от нейните похитители, съобщава швейцарското Федерално министерство на външните работи (FDFA).   „С голяма тъга научих за смъртта на нашата сънародничка. Осъждам този жесток акт и изразявам най-дълбокото си съчувствие на нейните роднини”, заяви федералният съветник Игнацио Касис в съобщение, споделено в Tуитър.   FDFA е информирано от френските власти, след като хуманитарната служителка Софи Петронин, която наскоро е освободена заедно с малийски опозиционен политик и двама италианци, съобщава за смъртта на Беатрис.   "Беатрис очевидно е била убита от похитители на ислямистката терористична организация Jama'at Nasr al-Islam wal Muslim (JNIM) преди около месец", посочва FDFA в своето изявление.   JNIM е ислямско терористично формирование, една от най-жестоките бойни групи в Африка. Състои се от останки от клона на Ал-Кайда AQMI и групировката „Помощници на исляма“ (Ансар ал-Ислям). И двете групи от години извършват терористични актове в Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад, убивайки християни.   FDA полага всички усилия, за да разбере повече за обстоятелствата около убийството и местонахождението на останките на убитата мисионерка. Швейцария ще положи всички усилия да намери нейните останки. За тази цел FDFA ще се обърне към правителството в Мали.   Швейцарските власти „работеха през последните четири години, за да гарантират, че Беатрис ще бъде освободена и може да се върне при семейството си. Членовете на Федералния съвет лично и многократно лобираха в съответните малийски власти за нейното освобождаване ”, се казва в изявлението на швейцарското външно министерство.   Беатрис Щьокли за първи път отива в Тимбукту, Мали, с работещата в Германия мисионерска група Neues Leben Ghana, (New Life Ghana), водена от евангелския пастир Йорн Андре.   Няколко години по-късно тя решава да работи сама, „като учи децата да четат и пишат, използвайки приказки и детски истории и пасажи от Корана, които разказват за Исус“, съобщава швейцарският уебсайт за новини Livenet.   Тя е отвлечена за първи път през април 2012 г. от джихадистката група Ansar Dine. Ислямски проповедник я заклеймява като мисионерка. Екстремистите я завличат в пустинята, където Щьокли е измъчвана и заплашена за първи път, че ще бъде убита, за да я принудят да се отрече от Исус и да приеме исляма.   След девет дни, прекарани в плен, тя е освободена поради посредничеството на правителството на Буркина Фасо и Щьокли решава да се върне в Тимбукту, за да продължи  мисионерската си работа въпреки заплахите.   Преди четири години „въоръжени мъже почукват на вратата ѝ, тя отваря и те я принуждават да тръгне с тях“, информира агенция Франс Прес през януари 2016 г.   Беатрис е отвлечена отново, заедно със заложници от Франция, Италия и Мали, освободени наскоро. През последните четири години, в които е отвлечена, Щьокли се появява в няколко видеоклипа, призоваващи правителството ѝ за нейното освобождаване срещу освобождаването на джихадистки бойци, затворени в Мали.   Според разказа на освободените заложници, които са били с нея, екстремисти са завлекли Щьокли в пещера в каменната пустиня и са я убили.   Християнски лидери от различни страни изразиха своите съболезнования. „Нашите мисли и молитви са с роднините на мисионерката Беатрис Щьокли от Базел, която беше убита в Мали“, пише във Фейсбук Петер Шнейбергер, президент на Асоциацията на свободните църкви на Швейцария.   Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева
Канибалско племе приема Христос Племето Яли в Папуа Нова Гвинея, което преди време е убивало мисионери, практикувало е магьосничество и се е занимавало с канибализъм, сега следва Бога и с благодарност приема 2500 Библии, изпратени до християните в селото.   Хиляда и четиристотин от въпросните Библии са детски, докато останалите са предназначени за върастните. Библиите идват от Мисионерска авио фондация (MAF), християнска организация, която пренася Библии до райони, които не могат да ги получат по друг начин.   Една от църквите в племето Яли е поръчала Библиите, защото се е оказало, че няма достатъчно, за да дадат на всички в селото, съобщава представител на MAF. Племето Яли с нетърпение чакало самолетът с Библиите да кацне, а жените и децата празнували, като скандирали на местния си език и танцували.   Един от пилотите на полета, Дейв Рингенберг, който е пилот-инструктор, но и директор на мисионерските операции в Папуа, казва:  „Това беше свят момент - такъв, който трябва да се запомни“.   Този полет се осъществява 55 години след като племето е открито за първи път от МАF при едно полетно проучване през 1965 година.   Библиите, раздадени на племето, са преведени в южната част на Яли. След 32 години преводът е завършен през 2000 г. Мисионерът от Световния екип Стан Дейл и човек от Яли на име Лулиап Пахабол работят заедно, за да завършат Евангелието от Марк, първата книга, преведена изцяло.   Дейл работи по книгата "Деяния", когато той и колегата му Фил Мастърс трагично загинават през 1968 г.   Двама от воините на племето устройват засада на мисионерите, докато те проучват място за нова писта, за да споделят Евангелието с „особено враждебното племе Яли“, съобщава МЗХ. Племенните воини нападат мисионерите, защото разпространяват послание, което противоречи на магьосничеството и на техните вярвания. Двамата мисионери са простреляни от повече от 200 стрели, преди да умрат.   След време втори самолет на Мисионерската авио фондация се разбива близо до селото. Пилотът Пол е открит от един от членовете на племето Яли, който е против убийството на мисионери. Членът на племето пазел Пол в безопасност до пристигането на групата за издирване.   Племето смята това второ посещение за божествен знак и започва да се вслушва в думите на Пол, както и в посланието на мисионерите от групата за издирване. Бавно, но прогресивно все повече и повече членове на племето Яли идват при Христос.   Сега хората на племето Яли имат повече от 100 църкви.
Французи демонстрират срещу нови биоетични закони Хиляди се присъединиха към една от 61 демонстрации, проведени из цяла Франция в знак на протест срещу новия закон за биоетиката, който навлезе в последните етапи на своя парламентарен процес и може да бъде приложен през 2021 година.   В Париж се събраха около 1000 души под мотото „Marchons Enfants!“ Целта е отстояване правата на децата и осъждане на негативните последици от откриването на медицински подпомогнато размножаване без баща за всички жени без ограничения.   По време на сбирката имаше скандирания, призоваващи към „зачитане на човешкото достойнство“ и спиране на закон, който не е „нито биологичен, нито етичен“. „Няма дете без баща“ и „не на бизнеса за размножаване“, скандираха демонстрантите.   Изображенията в социалните медии показват митинги със стотици хора в други градове като Шамбери, Страсбург, Рен, Нант и Ниор. В няколко града, включително Париж, крайнолеви активисти са организирали малки контрапротести.   Сред организаторите на митинга „Marchons enfants!“, е и Протестантският комитет за човешко достойнство (CPDH). Организацията заклейми факта, че Франция отваря врати за закони, свързани с „човешки подбор“ и „комерсиализация на децата“.   „Ако законът бъде приет, доброволното и законно лишаване от бащинство би било напълно неприемливо и немислимо както от гледна точка на защитата на републиканското равенство между децата, така и на зачитането на Международната конвенция за правата на детето“, заяви CPDH в скорошно изявление.   Евангелският алианс заявява, че обещанията за „искрен дебат с обществото“, дадени от френския министър-председател Жан Касто, не са били изпълнени.   В интервю за "Евангелски фокус" президентът на CPDH Франк Майер заявява, че „волята на президента Еманюел Макрон е очевидно трансгресивна по отношение на биоетиката“.   Участниците в демонтрациите призовават за „мораториум върху законопроекта за биоетиката“ и подновени усилия да се изслуша гражданското общество и да се приеме закон, който зачита човешкото достойнство и правата на децата.   Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева  
Близкият Изток се готви за един нов Втората книга на Библията е наречена „Изход“. Тя описва епичното напускане на около 2 милиона мъже, жени и деца от северноафриканската държава Египет. Напускащите бяха евреи, разбира се - писна им от тираничното ръководство, лошите условия на живот и липсата на религиозна свобода. Те мечтаеха за много по-добър живот и той стана възможен, благодарение на техния Бог, който ги изведе от робство с чудеса и знамения.   Днес в Близкия Изток и Северна Африка се очертава нов „изход“ с библейски размери.   Голямо ново проучване сред арабските млади хора в 17 държави и територии показва, че трудно понасят тираничното лидерство, корупцията, войната, тероризма, лошите условия на живот и липсата на религиозна свобода в техните страни.   COVID-19  на свой ред изтъкна липсата на достъп до добро здравеопазване.   В резултат на това милиони млади хора от Близкия Изток казват, че искат да напуснат и да емигрират.   Всъщност зашеметяващите 42 процента от арабската младеж казват, че искат да напуснат своите страни и никога да не се върнат. Данните са резултат от току-що публикувано проучване сред арабската младеж, наречено Arab Youth Survey 2020.   В регион, състоящ се от 200 милиона арабски младежи, проучването показва, че около 80 милиона искат да се преместят, като напуснат страната, в която са родени и израснали.   Дори ако 10 процента от тях осъществят намерението си, това ще доведе до безпрецедентно „изтичане на мозъци“ в страните от Близкия изток и Северна Африка.   „Арабският свят може да се сблъска с ерозия на таланти, тъй като много млади хора активно обмислят да напуснат страната си, повечето от тях завинаги, в търсене на повече възможности“, се казва в доклада от проучването.   Тези, които най-вероятно ще напуснат, почти сигурно ще бъдат най-интелигентните, най-креативните, най-предприемчивите, най-готови да поемат рискове и да работят усилено.   Арабските държави, които отчаяно се нуждаят от такива таланти, за да изградят по-добри, по-проспериращи, по-динамични и иновативни държави и общества, биха загубили точните хора, способни да осъществят подобни промени.   Подобно масово изселване също би създало огромни икономически, социални и политически предизвикателства пред САЩ, Канада и европейските нации, много от гражданите на които смятат, че техните правителства вече са прекалено либерални при допускането на нови имигранти и не са готови да приветстват десетки милиони нови имигранти.   Други констатации от проучването са: На въпрос дали се опитват активно да емигрират или са обмисляли тази възможност, 42 процента от младите араби са отговорили, че са мислили да емигрират в друга държава, от тях 15 процента активно. Всеки трети (32 процента) заявява, че никога няма да напусне страната си, докато всеки четвърти (25 процента) от младите араби заявява, че не са обмисляли да мигрират, но биха могли да го направят в бъдеще. Миграцията като избор е най-доминираща сред младите хора в Ливан, Сирия, Йордания, Палестинската автономия и Ирак, където близо две трети (63 процента) от младите граждани активно обмислят идеята за емиграция. Почти всеки втори (47 процента) от младите хора в Северна Африка активно търсят нови възможности извън родината си. Желанието за миграция е най-изразено от младите араби в Ливан (77 процента), Либия (69 процента), Йемен (66 процента) и Ирак (65 процента). Интересното е, че изследването установява, че „младите хора в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са най-малко склонни да напускат страната си, като средно само 13% заявяват, че могат да се опитат да емигрират“.   По-конкретно, „младите Емирати (97 процента) и саудитците (94 процента) са най-малко склонни да обмислят емиграция“.   Това почти сигурно се дължи на факта, че през последните години лидерите на Саудитска Арабия и ОАЕ работят усилено и проактивно, за да продължат смели, обширни икономически и социални реформи, целящи да убедят младите хора, че предизвикателните и добре платени работни места и възможността да мечта и изграждане за бъдещето са възможни, като останат в своите страни и станат част от движение на промяната.   Например ОАЕ са изградили космическа програма, която има за цел да достигне Марс.   Саудитците пуснаха своята стратегия „Визия 2030“, която позволява на жените не само да шофират, но и да работят свободно, да пътуват, да спортуват и да бъдат продуктивни членове на обществото. Кралството също така агресивно развива индустрия за изкуства и развлечения и създава провинция, наречена „NEOM“ в северозападната част на страната - близо до границите с Египет, Йордания и Израел - която ще бъде едновременно високотехнологичен епицентър, както и като един от водещите световни туристически и търговски центрове.   Въпросът е готови ли са така наречените християнски страни да посрещнат новото предизвикателство от тези млади емигранти и какво ще им предложат?   Източник: Assist News Превод: Петя Зарева  
Нови забрани и наказания за християните в Китай Китай ескалира гонението на християни с нова забрана за печатане на религиозни материали през последните месеци. Провежда се масово инспектиране на печатниците за възможни нарушения и дори се забранява копирането на християнски химни, съобщава нов доклад на християнската организация Bitter Winter, която следи за нарушенията на религиозната свобода в Китай   Управителят на печатница в Лоян в провинция Хенан казва следното, след като преди дни е проверен бизнесът му за религиозни материали.   „Всяко религиозно съдържание прави въпроса политически, а не религиозен. Въпреки уличните лозунги, според които са разрешени религиозни вярвания, единствената вяра, която хората могат да практикуват свободно, е тази в комунистическата партия“. Инспектирани са множество печатници.   Според въпросния управител „инспекциите са твърде строги“. След новата забрана той отказва на християни да отпечатва религиозни материали.   „Провериха склада ми, разгледаха всички материали и дори погледнаха хартиените листове на пода, за да проверят дали имат забранено съдържание“, разказва мениджърът пред Bitter Winter. „У когото се намери такова съдържание, ще бъда глобен, или още по-лошо, бизнесът му ще бъде затворен.“   Забраната за отпечатване на незаконни религиозни материали се отнася даже за фотокопирането на химни за използване в църковните служби.   „Дори не смея да правя копия на два листа с религиозни химни поради строги забрани“, казва работник във втори фотокопирен център в Лоян. „Казаха ми да докладвам за всеки, който дойде да копира религиозни материали.“   Печатници, които нарушават закона и публикуват религиозни материали, може да бъдат затворени, а техните собственици и управители биват арестувани веднага.   Мениджърът на търговския отдел в трета печатница заявява, че знае за подобен магазин, който е бил затворен и служителите му били арестувани за нарушаване на ограниченията върху религиозните материали.   „Правителството не позволява да се отпечатват религиозни материали в цялата страна, особено християнски“, казва мениджър, отдел продажби в печатница пред репортер на Bitter Winter. „Всеки, който го прави, нарушава закона и може да бъде вкаран в затвора. Това е поредното ограничение, което се налага да спазваме."   Работник от друг магазин казва следното пред репортер на Bitter Winter: „Ако не сме сигурни дали даден текст е религиозен, трябва да запазим неговото копие и да докладваме на властите.“   Ако ние живеем в свободна страна, нека да не забравяме да се молим за нашите приятели християни, които страдат заради вярата си в десетки страни в света, а Китай е на водещо място в това отношение заради тираничния комунистически режим.   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".