Feed Provided By evangelskivestnik



Приехте ли Светия Дух?  „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.”  Деяния 2:1-4   Днес е Петдесятница. И още в самото начало на тази статия ще ви помоля да загърбим нашата теология, нашите доктрини и нашите човешки разбирания за този ден. Нека да се фокусираме върху акцентите на този благословен от Бога празник - единството на църквата и изпълването със Светия Дух.   Вярвам, че Бог е повече загрижен за нашето единство и за нашата любов един към друг, отколкото за нашата човешка теология, традиция и нрави в църквата. Църквата трябва да може да започне да вика в един глас за съживление. За изпълването с Духа и с Неговата сила.   В книгата Деяния 1:14 четем следните думи, които добре познаваме:  „Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му."    В Деня на Педесятница, всички, събрани в горната стая, бяха в съгласие. Трябва да станем една църква, едно тяло. Днес ние сме разделени от дребни неща. Ние позволихме на нашите неправилни разбирания да ни разделят. Петдесятни, баптисти, Божия църква, Асамблеи, методисти. Имат ли  значение имената, когато липсва единство?    В своята първосвещеническа молитва Господ Исус се моли на Своя Отец за нас с думите: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно.” Йоан 17:22   Всичко, което Исус ни е дал, има за цел да станем едно. Едно! По модела на Отец и Сина.  И това единство може да го изгради единствено Светият Дух, ако ние Му позволим. Светият Дух, който е излят в сърцата ни като мънички потоци. Трябва да позволим потоците от живот, които са в нас, да се превърнат  в една мощна река, която ще напои  земите ни със съживителния дъжд. Трябва да настояваме за онези неща, които са важни за спасението. Няма значение колко добре говорим на езици. Няма значение колко сме надарени и какви таланти притежаваме. Ще можем ли, когато настане денят, всички ние  да застанем в единство, готови да приемем Божията съживителна сила? Готови ли сме за Неговия съживителен огън?   Когато застанем като един, тогава ще има сила в думите, когато извикаме: „Царството е тук.” Тогава ще занесем здраве на болните. И ще вдигнем мъртвите. Ще докосваме изгубените и ще изгоним  демоните. Защото това, което беше Божията воля тогава, е Божията воля и СЕГА.   В Деяния 1:8 четем: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята."   Когато дойде върху нас Светият Дух, ние ще приемем сила. С тази сила ще отидем по пазарите и смело ще прокламираме евангелието. Ще кажем на хората за Божията любов. За Божието желание да спаси погиналото. Защото причината Бог да лекува болните, е, че ги обича.   В деня на Петдесятница 120 души бяха събрани заедно в Ерусалим. Това бяха обикновени мъже и жени. Рибари, домакини, бивш бирник, фермери, слугини. Изведнъж Божият Дух дойде върху тях и ги беляза с огнени езици. На този ден се роди Църквата. И независимо че не бяха прочути религиозни личности все пак Бог реши да построи Своята църква чрез тези обикновени хора. И същите тези обикновени личности на свой ред разпалиха огъня на Светия Дух в цялата Римска империя.   Как го направиха? Какво се случи с тези 120 последователи?  В деня на Петдесятница , Бог чрез Светия Дух се изяви на Своя народ. Това не беше просто някакво емоционално вълнение. Това беше моментът, в който Новото Вино се изля в новите мехове. Това бе моментът, в който Маслото се изля в светилниците и те започнаха да светят в тъмнината. Те не само се изпълниха със Святия Дух, но и с Неговата мощ. Никога вече не бяха същите. Техният живот свидетелстваше за тяхното кръщение. От този момент нататък реки от жива вода започнаха да текат от техните утроби, както каза Самият Христос „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.” (Йоан 7:37-39)   Духът, който приехме, е тази река. Тя тече от нас. Тази река изцелява раните на хората. И до каквото се допре то получава изцеление. Ние винаги трябва да допускаме реката да тече. Не трябва да ограничаваме работата на Светия Дух. Църквата чрез Светия Дух (реката на благословението) става това, което трябва да стане. Ние за това сме създадени и присъстваме тук - за да може тази Река да тече чрез нас и да носи изцеление на народите.   Светият Дух е тук, за да изяви Христос. В Йоан 15:26 четем обещанието, дадено от Христос: „Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене.”   Всеки дух, който не изявява Исус Христос, е лъжлив. Светият Дух идва от Отца, за да свидетелства за Господ Исус. Той ни преобразява в Неговия образ. И ние не бива да пропускаме целта на Неговото идване. Той ще ни дава дарби, ще ни употребява, ще ни ръководи, но преди всичко Светият Дух е тук, за да ни свидетелства за Исус Христос.    Той ще ни покаже божествения характер. Ще ни научи божествената воля. Ще посочи греха в сърцето ни и ще ни направи такива, каквито ни иска Бог. Светият Дух не е тук, за да ни научи как да правим по-успешни бизнес сделки. Той е тук, за да събере онова малко стадо и да го подготви за среща с Младоженеца.   Светият Дух е с нас навсякъде. Докато се молим или четем, там на полето, докато обработваме нивите си, докато шофираме, Той е с нас в нашите неизговорими стенания. Когато стенем или плачем Той ни утешава. Неговият свещен огън изпепелява всичко онова в нас, което не е от Христос.    Ето защо денят на Петдесятница е толкова важен, колкото и останалите Господни празници.  Но се моля на Бога всички да осъзнаем, че това не е денят на дарбите, слава Богу за тях! Не е и денят на църквата, а денят на Светия Дух, без Когото нямаше да има нито църква, нито дарби.   Честит Празник!  
Мъжете и жените са различни. Какво означава това? В дискусиите за ролята на половете в обществото, семейството и църквата често се подчертава, че мъжете и жените са създадени различни. По-нататък от това твърдение се преминава към извода, че понеже са различни, то те трябва и да правят различни неща. Крайният извод обикновено е, че макар да са еднакво ценни и нито един пол да не е над другия, Бог е създал мъжете да водят, а жените да вършат други неща. По този начин определено богословско разбиране за функцията на мъжете и жените се рационализира чрез идеята за тяхното различие.   Първата част на това твърдение е вярна. Мъжете и жените наистина са създадени различни – макар че в какво точно се състои тяхната различност, дори учените посветили живота си на изследвания в тази област, не се наемат да отговорят изчерпателно.   Оттук нататък обаче логиката се къса. Идеята за различност по никакъв начин не носи със себе си следствието, че различни неща не могат да изпълняват еднакви функции. Жабата, птицата и водното конче са много различни същества, но и всички те ловят мухи. Едно дърво може да бъде отсечено с трион, брадва или електрическа резачка. Аз мога да отида на работа с лек автомобил, пеша, с колело или с автобус. При това съвсем не е лесно да кажем кое нещо изпълнява своята функция по-добре и обикновено предпочитанието зависи от различни конкретни фактори.   Това наблюдение е напълно валидно и във връзка с въпроса за мъжете и жените. Очевидно е, че и двата пола могат да изпълняват много еднакви неща. Никой не отрича, че и мъжете и жените могат да ходят, да играят гимнастика, да четат, да говорят, да готвят, да се молят или да шофират (Е, относно последното спорове май все още има). Все пак „дублирането” на тези действия по никакъв начин не превръща мъжете в жени или жените в мъже. Това са просто неща, които могат да правят и двата пола.   Мисля, че това ясно показва, че не е толкова лесно да заключим, че понеже мъжете и жените са създадени различни това (1) те задължително трябва да правят изцяло различни неща и (2) по-конкретно мъжете трябва да водят, а жените да следват и подкрепят, понеже са създадени по този начин.   Разбира се, ние можем да се съгласим, че различността на мъжете и жените оказва влияние върху начина, по който те вършат определени неща. Но това просто означава, че мъжете и жените могат да водят по различен начин, а не че само единият пол може да води. Всъщност може да се окаже, че именно различният начин на водене носи едно здравословно допълване, което може да бъде много ценно.   Една последна бележка. Забелязал съм, че при подобен вид спорове често се прави грешката понятията еднакви и равни да се сливат. Така когато един човек, който настоява, че мъжете и жените са създадени различни чуе някой друг да говори за равенство между половете той заключава, че последният смята, че между мъжете и жените няма разлика и се предлага някаква идея за андрогенност. Но едното няма нищо общо с другото.   Равенството между половете означава нито единият пол да не бъде смятан за по-горен от другия и на мъжете и жените да бъде позволено да вършат това, за което са надарени без да бъдат ограничавани в това от своя пол. От друга страна, еднаквост наистина може да означава сливане или заличаване на различията между половете. Но двете думи не са взаимозаменяеми и не трябва да бъдат разбирани като такива. Мъжете и жените могат да бъдат равни и без да са еднакви. Точно както могат да бъдат различни и все пак да вършат еднакви неща – макар и по различен начин.
Победа за библейските принципи във Върховния съд на САЩ Върховният съд на САЩ постанови, че властите на град Филаделфия са сгрешили, спъвайки дейността на Католическите социални служби (CSS), които са заявили, че няма да нарушат религиозните си убеждения относно сексуалността.   Градските власти са работили съвместно с католическата агенция за социална дейност CSS), която отказала да настанява деца в приемни семейства на еднополови двойки.   Съдът се e произнесъл по делото „Фултън срещу град Филаделфия“ със следното решение: „Отказът на Филаделфия да сключи договор с CSS за предоставяне на услуги за приемна грижа, освен ако CSS не се съгласи да удостовери еднополови двойки като приемни родители, нарушава клаузата за свободно прилагане на Първата поправка в конституцията на САЩ."   „Действията на градските власти противоречат на религиозните убеждения на CSS, като ги принуждават или да ограничат мисията си, или да удостоверят еднополовите двойки като приемни родители в нарушение на религиозните им принципи“, постанови Върховният съд.   Християнският алианс за сираци приветства решението. "Това решение на Фултън означава, че хората с различни убеждения все още могат да служат рамо до рамо за благото на уязвимите деца в нашите общности", заяви президентът Джед Медефинд в изявление. „Дори при много трудни въпроси можем да намерим решения, които да работят за всички. Това означава повече приветливи домове за повече от 400 000 деца, които се нуждаят от приемна грижа."   Християнският алианс за сираци е коалиция от 190 християнски организации и над 650 църкви, която помага на християните да изпълнят библейския призив да се грижат за сираци и уязвими деца.   Източник: Faith Wire  
Роден два пъти "Исус му каза: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство."  Йоан 3:5   Някои хора казват: „Аз съм християнин, но просто не съм от онези, новородените."   Но не можеш да бъдеш християнин, без да се родиш отново.   Исус каза на религиозния водач на име Никодим: „Трябва да се родиш отново“ (Йоан 3:7).   Роден ли си отново? Да се ​​родиш отново означава да се родиш отгоре. Това означава, че сте имали духовно раждане. Ако сте родени веднъж, тогава ще умрете два пъти. В крайна сметка ще умрете както физически, така и духовно.   Но ако сте родени два пъти, тогава ще умрете веднъж. Тялото ви ще умре, но душата ви - духът ви ще продължи да живее.   Исус дойде на земята, за да се роди в ясла и да умре на кръста за нашите грехове, защото всички сме отделени от Него. Ние нарушаваме Неговите заповеди отново и отново. След три дни Той възкръсна от мъртвите.   Може би се срамувате от определени неща, които сте направили, и се чудите дали Бог някога би могъл да прости на някой като вас. Отговорът е категорично "да". Той не само може да ви прости, но и ще ви прости веднага, стига да Го помолите. Той ще ви даде пълна прошка.   Когато дойдете при Господ в молитва, можете да поискате Неговата прошка и Той ще изтрие всеки грях, който някога сте извършили. Той ще го прости и ще го забрави завинаги.   В същия разговор с Никодим Исус каза: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единствен Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16 ) .   Можеш да имаш вечен живот и можеш да знаеш, че един ден ще отидеш в Рая. Направете това, като помолите Господ Исус Христос да влезе във вашия живот.   Ако искате да ви бъде простен грехът, ако искате да знаете, че ще отидете на небето, когато умрете, ако искате Христос да влезе във вашия живот, тогава извикайте към Него точно сега и ще имате изобилен живот под Божията закрила.   Източник: Harvest ORG
Изборите в Иран и преследването на християните Днес в Иран се провеждат избори за нов президент. Очаква се изборите да бъдат подменени и манипулирани. Според британския благотворителен център "Премиер Интернешънъл" това ще увеличи натиска върху преследваната Църква.   Няма съмнение за изхода на президентските избори през уикенда в Иран. Почти е сигурно, че главен съдия Ебрахим Стафиси, ще спечели.   Организацията Release International, която подкрепя преследваните християни по целия свят, предупреждава, че религиозното преследване се увеличава под твърдото ислямистко правителство на Иран.   Ако хардлайнерите заздравят властта си, Release International вярва, че техните репресии срещу така наречените врагове на държавата, включително Църквата, ще се увеличат.   Release International призовава Иран да позволи на гражданите си пълна религиозна свобода и да освободи всички затворници за вярата.   От над 500 души, които са се кандидатирали за президент, финалистите бяха сведени до седем от ултра консервативния съвет на Иран. Двама отпадат, включително един от единствените реформатори.   Според Центъра за човешки права в Иран (CHRI) фаворитът за президент е бил член на така наречената "комисия по смърт", която е постановила екзекуцията на 5000 политически затворници през 1988 г., погребани в немаркирани гробове, считано за "престъпление срещу човечеството".    По всяка вероятност това е човекът, който е на път да стане новият президент на Иран и да поеме поста от застаряващия върховен лидер Али Хаменей.   Британският вестник "Наблюдател" описва изборите този уикенд като "цинично манипулирана пародия".   Почти една трета от иранските избиратели казват, че отказват да гласуват всякакви обстоятелства. Неучастието им гарантира избора на ултра-консервативен кандидат.   Политическите анализатори вярват, че това ще доведе до нова ислямска вълна, с неизбежна промяна в положението на църквата в Иран.   За Иран обединяващата заплаха е Америка и всички неща, считани за американски, а според тях, това включва и Църквата.   В Иран, Пакистан и в държави като Нигерия, които са приели шериата (ислямския закон), преследването е неизбежната последица от безкомпромисното ислямистко теократично управление.   Тъй като Иран постепенно става все по-твърд в своя подход, Църквата е подложена на репресии. Отделните християни често биват обвинявани в "подкопаване на националната сигурност" и се оказват  в ролята на враг на държавата.   Религиозната дейност извън контрола на държавата се счита за опит да се подкопае ислямската република. Мюсюлманите, които изоставят исляма, за да променят вярата си, са отлъчвани от обществото и подложени на гонения.   Това е логиката на преследването на вярващите мюсюлмани и днешните репресии срещу Църквата в Иран.   Твърдата гледна точка в Иран е, че всички етнически перси са мюсюлмани. Смяната на религията и изоставянето на исляма е акт на предателство, не само срещу вярата, но и срещу държавата. Вероотстъпничеството се наказва със смърт за мъжете, или доживотен затвор за жените, въпреки че смъртната присъда рядко се изпълнява. Евангелизирането на мюсюлманите е незаконно и арестът и затворът са често явление за онези, които им свидетелстват за Христос.   Конституцията продължава да признава християните, евреите и зороастрийците като защитени малцинства. Но на практика християнската вяра се толерира само в ясни граници. Цялата християнска дейност, провеждана на фарси, най-широко разпространеният език в Иран, е незаконна.   Един от партньорите на "Release International" казва: "Общата цел е да се елиминира персийско-говорещата църква и да се позволи само на християнските малцинствени групи да съществуват."   За да ограничат разпространението на християнската вяра, властите са затворили много църкви.   Повечето християни в Иран се срещат в частни домове. Срещите се наблюдават от Революционната гвардия, за особено опасна се счита дейността на християнските водачи.   Религиозните репресии се увеличават от 2010 г.. Преследването се засилва отново през 2015 г., което много християнски лидери са прогонени от страната.   Видни християнски фигури като евангелските пастири често са под наблюдение от представители на Министерството на културата и ислямското ръководство. Много от тях са принидени да напуснат страната. Онези, които приемат вярата в Христос и остават в Иран, са изправени пред натиск от страна на държавата и семействата си.   Ако един мюсюлманин е кръстен като християнин, той или тя може да се окаже в затвора за една година, докато човекът, който извършва кръщението, може да бъде държан в затвора за четири до пет години.   Редица ирански християни страдат и са в лощо здравословно състояние в затвора поради липса на медицинско лечение и побои от персонала на затвора и други затворници.   Членовете на религиозните малцинства, включително християните, се сблъскват с дискриминация в областта на заетостта и ограничават достъпа им до образование и свободата да практикуват своята вяра.     Много протестантски пастири са принудени да провеждат тайни служби в частни домове.   През цялата църковна история, срещата в домовете е фактор за растежа на християнството. Както и преследването, което съсредоточава ума и пречиства Църквата.   Заради неподчинението към държавата някои християнски лидери са екзекутирани или убити. Сред жертвите са пастир Хосеин Содманд, който е обесен в килията си през 1990 г. и погребан в неизвестен гроб, евангелизаторът Мехди Дибай и епископ Хайк Ховсепиан Мер, които са убити през 1994 година.   Обвиненията срещу християните разкриват нагласата на иранските власти, които ги смятат за врагове на държавата.   Християнството в Иран предшества исляма. Християнското присъствие в Иран датира от Деня на Петдесетница, където книгата на Деянията описва миди, перси и партяни сред събралите се в Ерусалим. Те чули християнското послание от Петър и отнесли Евангелието обратно на собствените си народи, включително и в територията на днешен Иран.   Църквите, които те установяват, се превръщат в арменската, асирийската и католическата църкви днес. Църквата на Света Мария в северозападната част на Иран се счита за втората най-стара в християнския свят. Съвременните протестантски деноминации в Иран включват Петдесятната и Божията църкви.   Християните са претърпели няколко вълни на преследване в Иран. Първата вълна на преследване е през 3 век, последвана от други през 5 и 14 век.   Много християни са избити от османските войски по време на Първата световна война. В някои части на Иран християнското население се е свило с почти 50% от първоначалния им брой.   Има много дебати за броя на християните в Иран днес. Според официалните правителствени данни на иранското правителство, християните наброяват малко над четвърт милион. Но неотдавнашно проучване на GAMAAN, светска холандска организация, отчита, че  1, 5 % от населението в Иран сега се идентифицират като християни.   В Иран има и повече от един милион християни. Преследването не е успяло да предотврати разпространението на християнството и на свой ред разпространението на християнската вяра е довело до засилено преследване. Въпреки това преследване, или може би заради това, църквата в Иран се разраства бързо.   Има все повече разкази за ирански мюсюлмани, които имат сънища и видения за Христос и се обръщат към християнската вяра.   Историите на хора, които имат сънища и видения за Исус, са невероятни. Много хора имат физически срещи с Христос. Това, което се случва там, е изключително и свръхестествено.   Цифровите технологии също така подхранват растежа на църквата в Иран. Напредъкът в ИТ предоставя висококачествени учебни материали от чужбина. Преди двадесет години това беше невъзможно, но днес църквата има някои невероятни ресурси на разположение.   Инициативите включват социални медии и телевизионни програми, излъчвани в Иран на езика Фарси, както и онлайн молитвени срещи и виртуални богослужения.   Християните са лоялни граждани, които се молят за онези, които са на власт и искат най-доброто за Иран.   Иранските власти трябва да уважават желанието на своите граждани за религиозна свобода, да им позволят да избират собствената си вяра и да освободят всички затворници на вярата.   Източник: Christian Today
Един светия премина в Божията слава Небето се обогати с още един светия. На 13 юни в Божията слава премина пастир Димитър Куличев, един от незабравимите ветерани на евангелското дело в България за 20. век.   Според неговите близки, приятели и сътрудници п-р Куличев беше неуморим и добросъвестен служител на Бога, който сега се радва на Божието присъствие, след като е свършил Пътя и опазил вярата.   Димитър Куличев е роден на 22 май 1926 година в село Розово, община Брацигово в семейството на евангелските християни Митра и Христо Куличеви. Според него самия не помни някога да е бил невярващ. На 12 години вече е прочел цялата Библия. Завършва философия във СУ "Климент Охридски". Започва работа като учител, но стилът му на преподаване не се вписва в изискванията на комунистическата власт и той напуска. Започва да работи в строителството, за да има повече време за благовестието. Още като студент започва да общува с известни пастири.    Оженва се за дъщерята на известния благовестител Кочо Шопов, Руска и са благословени с двама сина и една дъщеря. През 1975 година е ръкоположен за пастир в Първа евангелска църква, София. Провежда десетки съживителни събрания и постепенно започва служение като пътуващ проповедник. През 1985 година е арестуван и осъден заедно с брат си, п-р Христо Куличев заради проповядване и противопоставяне на изпратения от Държавна сигурност служител в Първа евангелска църква. След падането на комунизма започва духовна работа в затворите, която е особено плодоносна и води до покръстването на много души.   Според п-р Благовест Николов п-р Куличев е философ по образование, строител по професия и проповедник по призвание. Най-образованият сред строителите, който има едновременно дарбата да бъде духовен възстановител на църкви и заедно с това, материален възстановител на църковни сгради. П-р Куличев се труди много на Божието дело с всички свои дарби. Ремонтирал е много църкви със собствените си ръце, влагайки безкористен труд с любов.   С проповедите си съдейства на Божията благодат за укрепване на нови души и църкви. Неговото служение надхвърля рамките на Съюза на съборните евангелски църкви. Той общува с вярващи от всички деноминации и е желан, и търсен събеседник при библейски дискусии.   П-р Куличев непрекъснато чете, за да бъде актуален в своето служение и на младото поколение. Допреди 40 дни продължава да води групи за библейско изучаване. Засрамва  младите, като не пропуска семинар и конференция.   Той е директен, но назидателен и внимателен. П-р Куличев сдържа емоциите си привидно, но за най-важните неща е много пламенен и силен в Духа.   П-р Димитър Куличев е отражение на въплътеното слово. Има дарба да общува с всички, като преодолява предразсъдъците. Той извърши Божията воля за своя живот, като посредством своите дарби и служение повлия на няколко поколения.   П-р Куличев изпълни на практика думите на Христос да живее не за себе си, а в служение на вярващите и църквата. Той е известен сред всички със своята мъдрост, кротост и благ характер. Успява да представи ясно, практично и всеотдайно библейските принципи.   Никога не си взема отпуск и не се пенсионира от служението, а продължава да проповядва и да води библейски уроци в различни църкви.   Пастир Куличев е автор на няколко книги, сред които "Християнски теизъм", "Къде са душите на умрелите", "Седем въпроса", "Суверенността на Всемогъщия Бог и светът, в който живеем", "Проблемите на човека и Божиите постулати". Той изхранва семейството си с работа като строител, за да не тежи на благовестието.   Верният слуга на Бога не се пести и щади, готов е да отиде в далечно селище и заради един човек, решен е да пропътува стотици километри, за да помогне.   П-р Куличев окуражава младите служители в годините на трудности и гонения по време на пастирите агенти. Винаги е до вярващите, готов да изслуша техните проблеми.   Младите християни в България определят пастир Куличев като свят мъж на Бога, който с готовност се отзовава за молитва и помазване, винаги е с шишенце с елей в джоба, за да откликне дори и на неочаквана нужда от застъпническа молитва.   П-р Митко Куличев често проповядва да обичаме враговете си с цената на собствено страдание, защото е човек, пълен със Светия Дух, който знае, че живее под Божията закрила. Той уповава на милостта на Исус Христос и държи на чистите отношения. Учи млади и стари да прощават и да бъдат верни на Господа и един на друг.   П-р Куличев е известен и с любовта си към църквата и всички вярващи. Той е ревностен библейски учител, който приема призванието си като мисия в живота. Незабравим остава със своя индивидуален подход. Никога не осъжда, а назидава с благодат.   Вярващите в България го считат за велик военачалник в Христовата армия,  и са благодарни на Бога, че е бил Негов свидетел, който води младите не с думи, а с живота си, защото се е научил при нозете на Исус.   Няма смърт, която да е навременна, но е много ценно любимите хора да бъдат заедно на небето. П-р Куличев вече е в небесната слава, където се радва на Божието присъствие и своите преминали близки, а евангелската общност в България може да следва неговия пример на безкористно посвещение и радостно служение.   „Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му.“
Намерен е изчезнал канадски мисионер Служителят на мисията в Лондон Сити Тайсън Брадли бе открит в безопасност, след като бе съобщено за изчезването му през уикенда.   Мисионерът, родом от Канада, е обявен за изчезнал в полицията на Тауър Хамлетс в събота.   Полицията призова за помощ в Tуитър, като го определи случая като изчезване с „висок риск“.   Изчезването му предизвика призиви за молитва от Лондон Сити Мишън (LCM), организацията, с която Брадли работи от няколко години в английската столица.   През уикенда главният изпълнителен директор на LCM Греъм Милър заяви, че се моли да се види отново с Брадли и да го прегърне.   След призиви за молитва и споделена информация с полицейските власти, LCM сега обяви, че Брадли е намерен и се е върнал у дома.   Благотворителната организация благодари на полицията и поддръжниците за усилията им  Брадли да се завърне безопасно у дома.   "През уикенда мисионерът на LCM Тайсън Брадли липсваше и имаше опасения за неговата безопасност. Споделяха се съобщения с молба за вашата подкрепа и молитви при намирането му и ние сме изключително благодарни на хилядите хора, които се застъпиха в молитва заедно с  нас за Тайсън в това трудно време," се казва в изявление на организацията.   "Изключително сме благодарни на Господ и с удоволствие споделяме, че Тайсън е открит безопасно и сега е у дома. Изключително сме благодарни за усърдните усилия на полицията, която свърши наистина отлична работа." Подробности за случая тепърва ще се съобщават. Източник: Christian Today Photo: LCM, FB  
Пастир арестуван за неподчинение Пастирът на баптистката църква Феървю в югоизточната част на област Калгари, е арестуван за извършване на приръствени църковни служби и „пренебрегване“ на здравните заповеди, свързани с пандемията, въпреки че вчера в цяла Канада са съобщени само 951 случая.   Тревожни кадри бяха разпространени в социалните медии, на които се вижда как пастир Тим Стивънс е качен в полицейска бронирана кола, докато ужасените му деца наблюдават всичко това, хлипайки неконтролируемо.   „Провели сте присъствено богослужение на 6 юни, така че за това сте арестуван“, казва полицаят по време на ареста, докато детето на пастира ридае зад него. „Чао, татко!“ изрича едно от децата на пастира, плачейки, докато пастирът е вкаран в колата.   Очевидно арестът е приведен в действие след „многократни обаждания от загрижени граждани относно църковните служби“, според съобщения от канадските медии.   В репортажа се казва следното:   Църквата в югоизточната общност на Феървю е трябвало да бъде затворена от здравните власти на 17 май и отново на 5 юни поради „продължаващите опасения за общественото здраве около богослуженията по време на пандемията“.   Според данните в църквата се провеждат служби с над 150 енориаши и не се поддържа физическо дистанциране между отделните посетители. Някои от присъстващите не бяха с маски за лице, включително Стивънс.   Пастирът остава в ареста до излизането му пред съда, насрочено за 28 юни. Това е вторият случай, в който Стивънс е арестуван за по-малко от месец във връзка с нарушения на обществения ред.   Източник: Faith Wire Photo: Rebel News  
Насърчителни новини от Тим Келър Известният пастир и автор Тим Келър сподели „насърчителни“ актуални новини за своето здраве малко повече от година, след като беше диагностициран с рак на панкреаса. Подробности можете да си пропомните тук.   „Актуализация за състоянието на заболяването: През май ми направиха ново сканиране, което беше изключително обнадеждаващо. То не показа растеж на раковите клетки при по-малко агресивна химиотерапия. Операцията в края на май премахна няколко възли, които останаха непроменени в продължение на 9 месеца“, писа в неделя 70-годишният основател на Презвитерианската църква на Изкупителя в Ню Йорк.   „В този момент единственият видим рак е първичният тумор на панкреаса. Молим се той да намалее до точката на невидимост или да остане непроменен. Във всеки случай ние искаме да прославим Бога, като „тичаме в състезанието, което е пред нас с постоянство.“ (Евреи 12:1-2)“, продължи той.   Келър казва, че е уверен, че Бог е „винаги обичащ, мъдър и добър“ и добави, че „много се радва на внуците си.“   „Благодаря много, че продължавате да се молите!“ заключи той.   Източник: Christian Post
Защо да ни е грижа какво се случва в Израел? Близкият Изток винаги е бил гореща точка. Но аз съм дълбоко загрижен от случващото се в Израел напоследък, тъй като продължаващият конфликт с терористичната група Хамас достигна нови нива на интензивност. Беше сърцераздирателно да чуем за невинни мъже, жени и деца, убити в кръстосания огън. Много християни се чудят какво трябва да направят или дори дали могат да направят нещо след подобна ситуация, която се развива на другия край на света.   Като пастир първото нещо, което бих казал на вярващите, е да се молят за мир. Ние сме инструктирани да се молим специално за мира в Йерусалим (вж. Псалм 122:6). Молете се за мъдрост у националните лидери както в Израел, така и в палестинските територии. Молете се за правителствата по света да преценят внимателно и с дългосрочни стратегии политиката си относно Изравел. Молете се да няма повече ненужни човешки жертви.   След това бъдете информирани. Западните християни трябва да знаят защо Израел е важен. Никой не може да приема Библията на сериозно, без да стигне до заключението, че Израел е важен. Името Ерусалим се появява 142 пъти в Писанието, докато Израел се споменава по име над 2400 пъти. Бог е избрал нацията да бъде не просто фон, а съд за спасителната история на света. И Божият план не беше ограничен до миналото; не се ограничав с идването на Христос да умре на кръста извън Ерусалим.   Както Павел пише: "Казвам тогава, Бог дали е отхвърлил Своя народ? Със сигурност не! Защото аз също съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето Вениамин. Бог не е отхвърлил Своя народ, когото е предузнал" ( Римляни 11:1-2). Бог обича всички хора, еврейския народ, както и палестинския народ. Американци, арменци и араби; израелци, саудитци и емирати; канадци, африканци и азиатци; шотландци, финландци и датчани - Бог желае всички хора от всички времена във всички култури да бъдат спасени (вж. 2 Петър 3:9). Но Израел като нация играе ключова и централна роля в Божия план. Християните трябва да знаят това и да обичат Израилевия Бог достатъчно, за да подкрепят Божия народ.   Павел даде на своите римски читатели някои основни истини за Израел като цяло:   1. Слепота лежи върху Израел за момента. „Не желая, братя, да не знаете тази мистерия, за да не бъдете мъдри според собственото си мнение, че слепота отчасти сполетя Израел“ (Римляни 11:25; 7-10). Духовен ступор владее хората на Божия завет (вж. Лука 19: 41-44; 2 Коринтяни 3: 14-15). И до днес само малка част от евреите, които живеят в Израел, вярват в Исус. Въпреки че този брой непрекъснато се увеличава, въпросът е, че еврейската нация до голяма степен е отхвърлила Исус като Месия. Въпреки това Бог е запазил Израел през цялата му история. И всичко е с причина. Бог е дал обещания на евреите в Писанието, че ще създаде царство, съсредоточено в Израел, със световен обхват.   2. В момента от благодатта се ползват всички езичници. С други думи, да, Израел национално отхвърли Исус като техен Месия, но тази трагедия отвори врата за езичниците. „Слепота отчасти сполетя Израел, докато не влезе пълнотата на езичниците“ (Римляни 11:25). Тъй като Израел отхвърли Исус, Той сега се предлага на целия свят, докато сегашната епоха не завърши своя път. Църковната епоха включва милиони хора по целия свят, които идват да се покланят на еврейския Исус и да извлекат вечните ползи от тази връзка.   Поради Исус сме въведени в Божието семейство (вж. Римляни 11: 17-18). Присадени сме към Божиите благословения, дадени за еврейския народ (вж. Матей 21: 42-43; Йоан 10:16). Ето защо никой християнин никога не трябва да бъде антисемит. Дължим им твърде много. Дали са ни нашето наследство. Дали са ни нашата Библия. Дали са ни нашия Спасител Христос.   3. В крайна сметка Израел ще бъде благословен. „И така целият Израил ще бъде спасен, както е писано:„ Избавителят ще излезе от Сион и ще отвърне нечестието от Яков; защото това е Моят завет с тях, когато им отнема греховете “(Римляни 11: 26-27). В крайна сметка Израел ще бъде възстановен - не всеки евреин, който някога е живял, но тези, които по време на Христовото завръщане Го видят и приемат (вж. Откровение 7: 4-8). Слепотата, която е върху Израел, ще бъде премахната (вж. Захария 12: 10-11; 13: 1).   Бъдещето на света определено е свързано с народа на Израел.  Месията ще управлява от Сион над свят, изпълнен с мир (вж. Исая 2:1-4). Градът на бъдещето ще се нарича Нов Ерусалим (вж. Откровение 21:1-3) и древните племенни имена на израилския народ дори ще бъдат поставени върху портите на този футуристичен мегаполис (вж  Откровение 21:9-12).   В обобщение, Израел е Божият критерий. От Израел Бог измерва времето (вж. Данаил 9: 24-27). Чрез Израел Той съди другите народи (вж. Матей 25: 31-46). И един ден тези избрани от Бога, отделени от Бога, защитени от Бога хора, ще Го приемат колективно като Месия. Междувременно нека да продължим да се молим за Израел и неговите съседи. Бог не е приключил с тях. Не трябва да го забравяме.   Източник: Christian Post
Да изгубиш душата си „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.“ Лука 9:24   Има две принципни отношения, които ние, вярващите, можем да имаме към живота си. Можем да се опитваме да го спасим или можем съзнателно да го изгубим заради Христос. Съвсем естествено е да се опитваме да го спасим. Можем да водим егоцентричен живот и да се стремим с всички сили да се запазим от усилия и неприятности. Можем грижливо да планираме как да се защитим от внезапни удари и загуби, и също как да избягваме всякакви неудобства.   Домът ни е частна собственост, оградена отвсякъде с табели: „Влизането забранено“. Той е само за семейството ни, с минималното необходимо гостоприемство за другите. Решенията си взимаме според това, доколко ще се наруши благоденствието ни. Ако заради нещо трябва да се откажем от плановете си или пък се изисква много работа, или са необходими финансови жертви, за да се помогне на другите, тогава обръщаме палеца надолу. Склонни сме да обръщаме твърде голямо внимание на личното си здраве и отказваме всяко служение, което евентуално би изисквало безсънни нощи, контакти с болест или смърт или каквито и да било други физически рискове.   Личното ни благоденствие стои по-високо в ценностната скала от нуждите на околните. Накратко казано, ние разглезваме тялото си, което след немного години ще бъде изядено от червеи, ако Господ не дойде преди това.   Като се опитваме да спасим живота си, ние всъщност го губим. Живеем в цялата окаяност на себичното съществуване и пропускаме всички благословения, които носи един живот, живян за другите. Алтернативата е да изгубим живота си за Христос. Това означава живот на служение и жертви. Ние не търсим ненужни рискове или мъченичество, но не избягваме задълженията си с оправданието, че трябва да живеем на всяка цена. Ние „полагаме душата и тялото си в краката на Бога, за да ги засее Той на нивата Си“. Считаме го за голяма радост да изразходваме всичко и самите ние да бъдем изразходвани за Него. Домът ни е отворен, притежанията ни са на Негово разположение, времето ни е за онези, които са в нужда.   Ако така изливаме живота си за Христос и за другите, ние намираме истинския живот. Като изгубваме живота си, ние всъщност го спасяваме.
Време е за мъдър избор България за втори път тази година е в предизборна кампания и страстите постепенно се нажежават. Социалните медии изобилстват със статии и коментари, които много лесно загърбват добрия тон. Свидетели сме как дори представители на едни и същи общности, и даже семейства и приятелски кръгове, са склонни да участват в словесни войни, защото имат разнопосочни предпочитания в областта на политическия спектър. Обострянето е налице особено след обявяването на листите с кандидати и разпознаването на определени лица в тях. На избори, като на избори ще кажете, но нашият призив е: Нека не сеем омраза и нетърпимост!    Християните се ръководят от библейска ценностна система. Това касае начина им на живот, което включва и сферата на политиката. Те следват една Личност, която по време на Своето земно служение, ясно заяви, че не е от този свят. Ние сме в очакване на установяване на Божието царство, но разбира се, това не означава, че нехаем за онова, което се случва около нас. Напротив, като добри настойници се ангажираме да опазим Творението и да сме верни на неговия Създател.   Апостол Павел, в своето Първо послание до неговия ученик и приятел, пише: „Преди всичко искам да се отправят молби, молитви, застъпничества и благодарения за всички хора, за царе и за всички управници. Молете се да водим спокоен и мирен живот, изцяло посветен на Бога и изпълнен с почит към Него. Това е добро и радва Бога, нашия Спасител, Който иска всички хора да бъдат спасени и напълно да познаят истината.“ (1 Тимотей 2:1-4).   Бидейки философ и апологет, Павел изтъква и причината, а тя е „мирен и спокоен живот“. Ако съдим по книгата Деяния на апостолите и сме чели внимателно посланията на Павел, ще знаем, че неговият собствен живот съвсем не беше спокоен и безпроблемен. Точно обратното. Но винаги, когато имаше възможност, той използваше дадените му от Бога граждански права, защото още от момента на своето обръщение знаеше, че е призован да „изявява Христовото име пред народи и царе“ (Деяния 9:15).   В християнството изборът е личен, защото свободната воля е индивидуален подарък на Бога за Неговото творение, наречено човек. Отговорността също е лична. От едната страна е почитането на управниците и молитвата за тях. От другата е вярата и покорството към Бога. Независимо в каква система на управление живеем, дали е авторитарна, монархична или демократична, изпитания за вярата ни ще има и всеки избира каква да бъде неговата реакция.   С оглед на казаното по-горе, екипът на Евангелски вестник призовава всички наши сънародници: Да гласуват на изборите. Да принасят молитви за икономическото и политическото състояние в страната, както и за предстоящите избори, в очакване Бог да ни подари управници, които се боят от Него, но и с живота си показват, че вършат онова, което прокламират. Ако имат призванието да участват в управлението на страната, на първо място да поставят вярата си в Бога и да просят от Него мъдрост. Тъй като Евангелски вестник е християнска медия, която няма обичая да участва в политически дебати, и целта на нашето съществуване е изграждане на единство, а не предизвикване на разногласия, запазваме своето право на неутралитет по време на предизборната кампания. Наясно сме, че всеки християнин има своята отговорност пред Бога и обществото да изразява своята позиция във връзка с политическия живот. Обаче предвид библейския принцип да издигаме онова, което служи за взаимно назидание, предпочитаме да не разпалваме политическите пристрастия с ненужни публикации.   Като новинарски ориентирана медия, ще отразим резултатите и ще водим разговори и интервюта с избраните във властта.    На всички, които са решени да се ангажират активно в политическия живот, пожелаваме да бъдат истински посланици на благовестието, в един свят на залязващи ценности и пренебрегване на библейските истини.                 
Човек, погълнат от кит, оцелява подобно на библейския Йона Майкъл Пакард е 56-годишен водолаз, търсещ омари, който е погълнат от гърбав кит край бреговете на Кейп Код, Масачузетс.   Работата на Пакард е да събира омари от океанското дъно, докато партньорът му е на повърхността на океана, в лодка, където следи за неговата безопасност, съобщава Кейп Код Таймс.   В петък обаче, Пакард се превръща в жертва. Той се намира на 23 метра под повърхността на водата, когато един кит го  поглъща.   "Изведнъж почувствах страшен удар и всичко стана тъмно", разказва водолазът пред CBS Бостън. "Можех да почувствам, че се движа. Помислих си.  Да не би да ме е ухапала акула? И тогава се огледах наоколо и осъзнах, че съществото няма зъби.  Не чувствах никаква болка. Досетих се... В устата на кит съм, а той се опитва да ме глътне. И си помислих: ... Ще умра."   Пакард споделя пред Кейп Код Таймс, че помислил за семейството си, включително и за своите деца, момчета, на 12 и 15 години.   "Бях погълнат от кита, намирах се в огромната му уста", казва Пакард.   Пакард казва, че се намирал изцяло на милостта на кита.   "Всичко стана толкова бързо. Мислех си как да се измъкна от тази огромна паст? И осъзнах, че няма да мога. Щеше да прави с мен каквото иска. Или ще ме изплюе, или ще ме глътне. Бях в устата на кита вероятно около 30 секунди. Все още държах в устата си устройството за снабдяване с въздух. Все още дишах."   Пакард, който е спасен от член на неговия екипаж, на име Йосия Майо, е откаран в болница в Кейп Код.   Джоук Робинс, директор на "Отдел за изследване на китове" в Центъра за крайбрежни изследвания в шата Масачузетс, казва за Кейп Код Таймс, че гърбатият кит вероятно е погълнал Пакард случайно.   Историята се обсъжда нашироко в социалните медии и особено в християнската общност. Онези, които са запознати с Библията, намират в тази история потвърждение за разказа с пророк Йона, който беше погълнат от морско чудовище и оцеля.   Източник: Christian Headlines    
Най-страшната болка "А Исус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха." Матей 26:50   Мисля, че най-страшният вид болка е причинена от предателството на приятел. Когато някой, когото обичате и за когото сте загрижени, се обърне срещу вас, това предизвиква силна болка.   Емоционалната болка от предателството беше само началото на страданието за Исус, когато се приближи времето на Неговото разпятие. След това дойде физическата болка. Нека не пропускаме факта, че учениците не са били просто Негови последователи. Те бяха Негови приятели. Те всички бяха Негови сътрудници.   Особено Юда Искариотски, независимо дали вярвате или не. Защо бих казал, че Юда е приятел на Исус? Защото Самият Исус го каза. В Гетсиманската градина, когато Юда доведе храмовата охрана, за да Го арестува, Исус всъщност попита Юда: „Приятелю, защо си дошъл?“ (Матей 26:50).   Как така приятел? Не знаеше ли Исус какво щеше да направи Юда?   Разбира се. Той вече го беше предсказал в Горната стая. И това наистина съкруши сърцето Му, защото Юда Му беше приятел.   Колко лесно Исус можеше да каже: „Знаете ли какво? Приключих с всички вас. Искам да ви кажа, че собственият Ми ученик ще ме предаде. Всички ме мразят. Току-що приключих. "   Но Той не каза това. Вместо това Господ Исус Христос премина през болката и страданието.   И така, какво Го крепеше? Отговорът намираме в Евреи 12:2: „Който заради радостта, която беше поставена пред Него, издържа на кръста, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол“ .   Как така радост? Господ Исус изпитваше радост, защото Той гледаше отвъд болката и мъката към това, което щеше да постигне. Той мислеше за теб и мен, когато носеше този кръст през града. Той мислеше за теб и мен, когато понесе греха на света.   Трябва да гледаме на Исус, защото Той винаги се е грижил за нас. И ние трябва да живеем за Исус, защото Той умря за нас.   Източник: Harvest ORG
Странници в чужда страна „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.” (Битие 12:1)   Трябва да се възхищаваме на Авраам, понеже той позволил на Бога да го укорява. Макар да се боял от Божия гняв, той признал, че се е покланял на идоли и не е вярвал на Бога. След това Авраам тръгнал на път, без да знае къде отива.   Авраам оставил родината си, която познавал, за да търси една непозната и чужда земя. Макар вярата да му казвала, че ще стигне там, външният изглед правел това несигурно. Всъщност според Библията Авраам никога не получил постоянно място в нея, където да живее. Дори Давид хвали този начин на живот, използвайки го за пример, когато казва:   „Защото съм странен при Тебе и пришелец, както всичките мои бащи.” (Псалм 39:12).   Някой може да каже: „Какво?” Не е ли бил Давид цар? Не е ли бил Авраам твърде богат човек, въпреки че се придвижвал от място на място?” Макар всичко това да е вярно Давид и Авраам нямали много, понеже се отнасяли към притежанията си така, сякаш те не били техни. Както казва Павел, тези, които имат и използват светските неща, нека да живеят така, сякаш „не са предадени на тях” (1 Кор. 7:31).   Верните винаги живеят по този начин. Те се грижат за своя дом и семейство, участват в обществото и управлението, отглеждат деца и се занимават със земеделие, търговия и индустрия. В същото време те осъзнават, че подобно на своите предшественици, те са временни странници в една чужда земя.   Този свят е просто една странноприемница, която те скоро ще напуснат. Понеже знаят това, те не допускат да се привържат прекалено към нещата от този свят. Те се грижат за физическите си нужди с лявата ръка, докато десницата е протегната към вечния им дом.    Превод: Радостин Марчев
Когато грижата се превърне в контрол   Ти и аз сме уникални личности. Притежаваме дарби и чувстваме подсъзнателен подтик да ги практикуваме. Най-приятно е да вършим нещо, за което Бог ни е създал, защото то ни носи голямо удовлетворение. Затова е важно да познаваме себе си и начина, по който Бог ни е създал.   Някои от дарбите си можем да практикуваме сами, не са ни необходими хора. Но други не можем.   Ако сме надарени да бъдем лидери, трябва да има кого да водим.   Ако сме надарени да състрадаваме, трябва да има на кого да състрадваме.   Ако сме създадени да се грижим, нужни са хора, които са в нужда.   Ако сме надарени да правим бизнес, имаме нужда от хора, които да ни съдействат да постигнем целите си.   Практикувайки дарбите, с които Бог ни е създал, ние имаме потребност да бъдем оценявани; нашите постижения, услуги, грижа, да бъдат признавани и одобрявани. За всеки от нас това е форма на мотивация, която ни помага да продъжим. Липсата на мотивация изтощава.   Имаме нужда да ги получим от хората, на които служим, защото така се чувстваме полезни. Но нашето емоционално състояние не трябва да зависи от реакцията на хората. Ние трябва да се справяме дори когато не сме оценени.  Ако липсата на оценяване срива вътрешния ни мир, имаме проблем – ние сме зависими от хората. Затова трябва да търсим помощта на Бог от когото да получаваме признание, защото без Неговата помощ ще се разгневяваме или ще изпадаме в самосъжаление.   ДА, НИЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАМЕ С ХОРА!  Невъзможно е да се справим сами! Но е много важно, начина, по който подхождаме към другите – да не ги кара да се чувстват използвани и да не прекрачваме лични им граници!   КОГА ГРИЖАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В КОНТРОЛ?   Някои хора са привлечени от нуждата на другия и за тях е удовлетворение да помогнат.  Срещат човек, който страда, наранен е, изпаднал е в трудност, в немилост или е онеправдан. Те искат да го подкрепят, да дадат съвет или да помогнат. Това е чудесно, желанието им може наистина да е искрено.   Понякога така се започва, но после те поемат отговорност за живота на този човек и потребността да помогнат прераства в контрол. Вземат нуждата толкова при сърце, че решават на всяка цена да разрешат проблема му. Поемат отговорност за действия и решения на човека, като без да усетят пренебрегват свободната му воля. Мнението и преценка им са толкова убедителни, че потърпевшия започва да се влияе от всичко, което му се казва, особено, ако като личност има нужда от мнение или съвет, за да вземе адекватно решение.    Такива хора очакват пълно доверие и следване на съветите им. Ако нуждаещият не се съгласи с тях, те го обвиняват в неуважение и неоценяване на усилията му да помогне.    Предложи помощ, но не я натрапвай, нито се опитвай да налагаш мнението и съвета си, като единствен и най-правилен.  Бог ни е дал свободна воля и Той не я пренебрегва, дори когато вижда, че ще сгрешим. Позволява ни сами да изберем, да решим въпреки, че знае кое е най-доброто за нас. Настоявайки да се приеме нашето мнение и съвет(за да снабдим някаква емоционална нужда), превръщаме грижата си в контрол и отваряме врата за духа на манипулация да действа чрез нас. А и не трябва да забравяме, че колкото и да сме "съвършени", все пак сме хора и понякога грешим в преценката си!  
Археолози с нова находка от времето на Давид Израелските археолози са открили стрела, за която се смята, че е била използвана в битка близо до древния град Гет, библейският дом на Голиат.   Проучването, публикувано в журнала "Близкоизточна археология", отбелязва, че стрелата, която е направена от животинска кост, първоначално е открита през 2019 г. и е вероятно изработена в работилница само на 500 метра от мястото, където е намерена.   Според Christian Post изследователите обясняват защо в древността костите са използвани при направата на стрелите.   "Тези кости са специално подбрани за изработката на стрели, като се има предвид големият им размер. От костите могат да бъдат направени множество стрели, и техният дебел слой твърда, компактна маса, е била нарязана по дължината на костта, т.е. неговата надлъжна ос," пишат изследователите. "Това правело стрелите изключително стабилни и способни да издържат на въздействие."   Що се отнася до конкретната стрела, изследователите вярват, че тя вероятно е използвана в битка, тъй като е счупена на едно място и има "ясно изразена фрактура" на върха.   Гет, който e един от петте филистимски градове - държави, е свързан с Голиат, филистимския гигант,  победен от Давид, съгласно историята на Стария Завет в 1 Царе 17 глава. Давид, който по-късно става цар на Израел, завладява Гет, за което четем в 1 Летописи 18.   Във  2 Летописи 11, внукът на Давид, цар Ровоам укрепва града като средство за защита за Юдовите племена и Вениамин. Както е подчертано в 4 Царе 12:17-18, Гет е завладян от цар Азаил от Дамаск около 830 г. преди Христос.   Освен това археологическите разкопки в съвременен Израел показват, че древният град е бил разрушен през девети век, по едно и също време като инвазията на Азаил, за която се говори в Библията   Арен Майир, професор по археология в университета Bar-Ilan и лидер на експедицията в ES-Safi, казва за Haaretz, че използването на кости в стрелите е по-малко срещано в желязната ера, тъй като те са по-малко ефективни от метала.       Източник: Christian Post Photo: Tel Aviv University
Запушените усти Скромен младеж живял пленен в чужда страна. Обичаите чужди, боговете чужди. Нравите разпасани. Няма ли тази световна империя със своята култура и цивилизация да смаже и асимилира простичката вяра в Бога на младежа? Зависи кой е Богът, в когото била вложена тази простичка вяра. Ако Той бил истинският Бог, който е сътворил земята и небето, който създал човека и управлявал хода на човешката история, то никой не би могъл да смаже и асимилира тази простичка вяра. Така и станало. Със своята семпла и чиста вяра младежът преминал през тежки изпитания и бил издигнат да управлява всички мъдреци и съветници на царя. Та дори и самия цар.   Времето минавало, царете се сменяли, а скромният младеж оставал на върха. Оставал на върха, но не на върха на своята младост. Остарявал и той, но възрастта го доближавала повече до Бога.   Никой не можел да намери петно и порок в него. И поради тази причина всички го обичали горещо. Той нямал врагове. Говорел им истината и те я приемали с жадни сърца. И всички живели дълго и щастливо... Така ли? Точно обратното. Макар че бил безупречен и един от поредните царе се гласял да го постави над всички областни управители в империята, равните по ранг нему го мразели до смърт.   Вероятно някои читатели вече се досещат, че говоря за великия пророк Данаил. Макар и безупречен, бил мразен. И от омраза, неговите врагове скроили план как да го съборят. Питам се защо човек не използва всички възможности да израства и се развива, ами движен от омраза, си губи времето да руши и унищожава живота на ближния?   Но да се върнем при Данаил. Сатрапите го вкарват в капан, като забраняват с царски декрет молитвите към кой да е друг бог, освен към царя.   Интересна е реакцията на пророка. Той не се оплаква, не се тръшка, нито скърца със зъби. Просто си отваря прозорците, както винаги и отправя молитва към Бога. Естествено това е резултатът, който очакват неговите врагове. Капанът щраква и Данаил е в рова на лъвовете. Злите побеждават. Къде е Бог? Но о, колко е забавно да живее човек под покрива на Всемогъщия. Капанът щраква, но и устата на лъвовете щракват. Те са заключени. Не могат да ядат пророци. Вместо Божият човек в техните уста политат неговите врагове. Та както викат хората: "с един куршум два заека". Тоест, с един удар са затворени две усти. На лъвовете и на сатрапите.   Като се поставя на мястото на пророка, както всички бихме постъпили, се питам кое ли е било по-неприятно измежду двете - да си в лъвовите уста или да си в устата на хора, които те мразят? И си отговарям, че има трето положение, което е по-страшно от първите две, а именно положението на мразещите. Няма по-тежко наказание от това човек да мрази. Да си мразен е неприятно. Да си физически насилван е ужасно. Но да мразиш е по-ужасно и от двете.   Някой може да каже: "Ти откъде знаеш? Да не би да си мразил някого?" И аз отговарям: "О, никога! Аз не съм мразил никога, нито се изкушавам да мразя." Естествено, че съм мразил и всеки ден съм предизвикван да мразя. Но отказвам да живея в това мизерно състояние на омраза.   Всъщност поведението на Данаил ми показва, че истинският живот е животът на обич. Данаил не мразеше, а обичаше. Обичаше Бога и заради тази любов беше готов да изтърпи всичко.   Този, който обича, живее изобилно, дори сред неблагоприятни условия. А този, който мрази, живее мизерно дори да е на царския престол.   Мъдростта на пророк Данаил е достъпна до всички. Един още по-мъдър дойде на земята, облече човешка плът и отдаде живота си от любов към човека. А глупавият човек Му отне живота от омраза. И въплътеният Божий Син, вместо да загуби живота си, заедно с него спечели живота и на тези, които Го разпънаха. Ето това е мъдрост, ето това е изобилие...  
Когато си шарен Йосиф беше любимец. Един хубав и обичан младеж. Баща му Яков го обичаше най-много от всичките си синове. Беше му направил шарена дрешка като знак на благоволението към него. Това благоволение явно беше и от Бога. И Йосиф просто беше над другите. Това личеше вероятно в отношенията в семейството всеки ден.   Знам какво е да си любимец. И аз винаги съм била любимка на баща ми. Но си представям братята му днес. Искам да поговорим повече за тях. Свикнали сме да казваме колко са зли и лоши и как са постъпили ужасно с брат си. Всичко това е така, но представете си...Те всеки ден ставаха и вършеха работа, заедно с Йосиф. Пасяха стадата заедно, но те бяха сиви, а Йосиф шарен...   Какво ли си мислеха, дали са се чудили защо баща им обича повече брат им?! Йосиф се перчеше и винаги беше прав, клеветеше братята си пред баща им.  Сънуваше сънища, разказваше ги. Tова вероятно огорчаваше братята му и ги настройваше срещу него.Те израснаха като едни пренебрегнати, обидени и неоценени млади момчета. Когато живееш такъв живот на отхвърляне и сивота  много е лесно да станеш гневен, завистлив и шареното да те дразни. Неизбежно беше тези момчета да станат такива. Има ли такива хора в живота ни днес?    Ако ти усещаш себе си днес сив, безнадежден, обикновен и безполезен, Бог ти казва да не пропадаш в тази самоличност. Спри да се сравняваш. Може да има много по-шарени от теб, но ти си уникален и имаш равен шанс да станеш това, което Бог иска. Ти можеш да живееш праведно, въпреки всички обстоятелства, въпреки всички негативни думи, изговорени в живота ти, въпреки всички, които ти казват, че има по-добри и по-можещи от теб, ти имаш правото и силата да се изправиш. Ти имаш своята съдба в ръцете си и тя не по-малко важна от тази на другите. Не позволявай някой да ограничи мечтите ти, да те остави пленен в оковите на познатото.   Вярвам, че братята на Йосиф можеха да не живеят, водени от това огорчение, можеха просто да вземат брат си за пример. Но те бяха толкова наранени, че искаха  да унищожат причината за тяхната болка. Понякога ние днес се опитваме да правим същото. Вместо да разбираме и прощаваме, ние избираме да бягаме от хората, които са ни причинили болка, искаме да изчезнат, да ги убием дори, но болката си остава. Само можем да гадаем как са изживели живота си братята на Йосиф, преди срещата им в Египет. Дали са били щастливи, дали са страдали, дали са го помнели, дали са го сънували. Eдно е сигурно обаче - както и да са живели един ден щеше да дойде денят за разплата. Един ден срещата между тях щеше да се състои, така че, колкото и да бягаш от болката и греха, дори да си опитал да го заличиш по всички начини - един ден идва време за разплата. Един ден заставаш срещу тази болка и трябва да избереш - да се покаеш или да умреш. Звучи ужасно, но  е така.   Ако днес разпознаваш себе си като шарения Йосиф, ако осъзнаваш своята специалност и усещаш Божието благоволение към себе си - отново трябва да бъдеш внимателен.  Имаш 2 големи опасности пред себе си - да се възгордееш и да тръбиш своята шареност и така да натрупаш гнева на братята си, или да позволиш да те направят сив. Призивът ми днес е да си останеш шарен, но кротък. Йосиф имаше призив и съдба, но нямаше характер за изпълнението на тази роля. Той имаше нужда да мине през ямата, през робството, през затвора, за да стигне до трона. И така, ако ти усещаш себе си като Йосиф, не бързай да тръбиш. Подготви се да бъдеш търпелив и да минеш по пътя славно. Не се отчайвай, ако попаднеш в ямата. Понякога съдбата на великите минава от там. И ако днес усещаш себе си предаден и хвърлен в рова, имаш пред себе си 2 варианта - или да умреш вътре от глад и жажда, или да излезеш. Да простиш и да продължиш напред.    И ето го нашият герой Йосиф. Сега беше продаден в робство. Сега беше като другите, сега самата тази дрешка беше свидетелство пред баща му, че  е мъртъв. И така, времето на сънищата и на носенето на шарената дрешка е минало. Сега Йосиф е обикновен човек. Сега я няма Якововата ръка над него, за да го защитава и пази и Йосиф трябва да се справи сам. Трябваше да мине през своята пустиня. Вярвам, че няма християнин, който да не е минавал през пустиня в живота си. И повечето от нас, когато минават през това сухо, празно и безжизнено място, се питат: Боже, къде си? Сякаш не го усещаме и се питаме къде сме сбъркали. В повечето случаи наистина сме сбъркали някъде, но понякога това е просто нашата пустиня. Време, в което да изпразним себе си от старото вино, да станем нови, по-силни мехове, за да приемем новото вино. И ако този път минава през нас като болка и страдание, минава като болезнено преживяване, нека си спомним за Йосиф. Да си спомним как той постъпи правилно, но въпреки това отиде в затвора.   Една от грешките ни като християни е да мислим, че влезем ли в Божия план за живота ни, тогава ще завалят благословения и всичко ще ни се случва много лесно. Ако за Исус безгрешния това не беше така, а трябваше да понесе кръста Си, защо за нас днес да е различно? Не целя да ви плаша и отчайвам, напротив, искам да кажа, че когато сме в периоди на болка, душевен затвор и пустиня, това не значи, че сме далеч от Божията воля. Бог е там с нас. Словото ни казва за мъдрия, който построи къщата си на канара и глупавия, който я построи на пясък. И КОГАТО дойдоха, водите къщата на мъдрия остана. Не Ако, а когато. С други думи, трудностите идват в живота на всеки човек, но ти избираш на каква основа да изградиш своето стоене с Бога. Ако тя е здрава, не се страхувай, ако не е, поправи я.   Основата на къщата на сестра ми не беше добра и едната стена беше започнала на пада. Но най-добрият майстор, нашият татко, си дойде от Кипър, изкопа покрай нея, наля малко бетон и заздрави къщата. Ако днес усещаш, че основата ти не е здрава, започвай бързо да копаеш и излей бетон. Това заяква ръцете и вярата ти и когато знаеш, че си го направил, дори да видиш бурята - ти ще влезеш вътре на сигурно и няма да се боиш от нея. Тя може да поразроши косите ти ако си навън, може да събори някоя цигла, но няма да срути дома ти. Затова днес те призовавам да не гледаш бурята, а да гледаш своята основа. Това, което можеш да промениш.   Това направи Йосиф. Той избра да остане верен и чист, да не се оскверни с жената на господаря си. Можеше ли да си каже тогава, че Бог го е оставил и да живее според страстите си? Изкушението с тази жена ни потвърждава, че Йосиф минаваше именно през своята пустиня. Преди да изпълни съдбата си Исус също мина през пустинята, беше изкушаван и понеже беше изградил себе си на правилната основа - Божието слово, Той устоя. Йосиф също устоя. И макар да отиде в затвор, Божието благоволение отново беше върху него. Божият поглед не е ограничен. Когато ние гледаме нашата пустиня пред себе си, тя ни се вижда безкрайна. Не можем да видим нищо друго, освен пустота и сухота. Бог обаче вижда отвъд. Той вижда водните потоци, които е приготвил да преливат от нас, като награда за нашето покорство и търпение.   И след затвора за Йосиф дойде тронът, а за братята му - моменът на истината. Лице в лице със своята болка, със своя грях. Ами сега? Животът на семействата им зависеше от тяхното покаяние. Те можеха да лъжат и да отричат още много време. Но истината беше очевидна, фактите бяха пред очите на всички. И тогава Йосиф и братята му трябваше да вземат решение. И те взеха правилните решения. Те се помириха. Ако днес си мислиш, че си успял да скътаеш някой грях, а животът си тече, годините си минават, помни, че един ден трябва да се изправиш пред него и покаянието и смирението са единственият ти шанс да спасиш живота си и този на семейството си. В противен случай, ще умреш от глад. Тежки са тези думи, но са истина. Избери днес да оставиш пред Бога тази болка, това огорчение, тази завист или непростителност и бъди свободен. Вземи храна за теб и дома ти, колкото можеш да носиш и живей!  
Търсят се строители за Царството - Генерална асамблея на ЕЕА През втората седмица на месец юни се проведе редовното годишно общо събрание на Европейския евангелски алианс. За втора поредна година се наложи срещата да бъде осъществена изцяло онлайн. Обикновено „генералната асамблея“ (както още е прието да се нарича общото събрание) се провежда през есента, но също както през 2020 г., сега отново организаторите взеха решение то да бъде изтеглено през юни. Акцентът на настоящото събрание е по-скоро обмен на опит и взаимно насърчение и осъществяване на връзки, докато през октомври 2021 г. се планира и отделно отчетно-изборно събрание само за членовете на Алианса.    Събранието започна с уводни думи от Томас Бухер – генерален секретар на Европейския евангелски алианс (ЕЕА). Той постави особен акцент върху споделените общи молитви между различните евангелски вероизповедания. Именно молитвата е основата за нашето единство. С прочит от Исая 30:15-16 Томас Бухер насърчи участниците независимо от всички пречки, гонения и предизвикателства, винаги да търсят „завръщане и почивка“ в обятията на Бога, както казва текстът:    Чрез завръщане и почивка ще се избавите,  в безмълвие и увереност ще бъде силата ви.  Но вие не искахте това; а казахте:  „Не, а ще побегнем с коне“; затова ще бягате; и: „Ще яздим на бързи животни“;  затова и онези, които ви гонят, ще бъдат бързи.   Водещ на събранието бе Кони Дуарте (Португалия), вицепрезидент на ЕЕА. Основното мото бе формулирано по този начин: „Търсят се строители: таланти за Царството на Бога“. Организаторите призоваха всички онлайн споделяния във връзка с генералната асамблея да бъдат отбелязвани с хаштаг #BuildersWanted21.    Първият лектор бе Гавин Калвър (Великобритания). Той направи преглед на настоящото състояние на Църквата и изнесе послание върху предизвикателствата да изграждаме Божието царство на Стария континент, дефинирайки епохата като „светско цунами“. С прочит от Деяния 5:12-25 той вдъхнови участниците с предизвикателство да устояват в призванието си независимо от обстоятелствата. Гавин Калвър изведе няколко практически приложения от този пасаж: (1) Нашият Бог е всемогъщ. (2) Църквата не е възможно да бъде заличена. (3) Ние сме длъжни да занесем посланието.    През късната сутрешна сесия на първия ден от конференцията п-р Николай Неделчев и Шантил Джонсън изнесоха съвместна беседа на тема „Как да градим Божието царство заедно и сред младите и възрастните“. За наставническите взаимоотношения между по-възрастен и по-млад служител в своята беседа Николай Неделчев се спря на няколко библейски примера: връзката между Илия и Елисей, между Соломон и Ровоам, както и между апостол Павел и младия водач на ефеската църква Тимотей.    На свой ред Шантил Джонсън сподели размисли върху динамиката между характера и способностите у служителя. „Стремете се да изграждате автентични отношения, вместо само да търсите нови таланти – посъветва участниците тя. – За да откриете подходящи младежи, следете дали у тях се проявява плодът на Духа. Бъдещите строители на Божието царство невинаги ще бъдат вашите пастири, проповедници или преподаватели. У младите има много потенциал и той следва да се цени.“    Обобщителни думи и заключителна молитва за деня водеше п-р д-р Даниел Топалски (България), член на управителния съвет на ЕЕА от Югоизточна Европа.    Генералната асамблея продължи четири дни, като всеки от тях бе посветен на конкретна тема – за 7 юни: „Божието царство за всички поколения“; за 8 юни: „Божието царство в цялото общество“; за 9 юни: „Божието царство за всички култури“; за 10 юни: „Божието царство за цяла Европа“. Онагледяващ библейски материал за тези теми беше заимстван от изследване на живота на Мойсей (с изучаване от д-р Дженифър Уилямсън), от служението на Неемия (с библейско изследване от Канън Йеми Адедеджи) и от динамичното развитие на ранната църква в книгата Деяния на апостолите (поднесено от Криси Уотфърс).    Основният акцент през втория ден на Общото събрание бе темата „Съпоставка на обществата“. Темите бяха представени в сутрешната сесия, водена от Нина Янкучич и Мики Камберович (представители на международното служение Roma Network, базирано в Сърбия и Хърватия). Тяхното изложение беше озаглавено „Удивителната история на ромския етнос и как Бог използва едни немощни хора, за да съгражда Царството Си из Европа“. А през втората сесия за деня говорителят д-р Ейми Ор-Юинг (Великобритания) фокусира вниманието върху „Строенето на Царството заедно и сред (високо) образованите хора“.    През всеки ден от конференцията участниците се разделяха в малки дискусионни групи през  Zoom за обсъждане на изнесените теми и споделяне на личен опит в съответните сфери. Мнозина в малките групи споделиха общо усещане от епохата на пандемията за едни и същи тенденции из различните кътчета на Стария континент: от една страна тревожни тенденции за губене на хора от църквите поради дистанцията; а от друга силно увеличаване на възможностите за достигане на доста повече хора с помощта на Интернет технологии, живо излъчване, молитвени групи през социалните мрежи и т.н. Участниците се обединиха около наблюдението, че съвременните младежи (т.нар. „Поколение Z”) живеят почти изцяло в дигиталния свят, като там са прехвърлени не само личните им социални контакти, а вече и образователният процес, и културните преживявания, и духовното споделяне.  Вторият ден приключи с молитва, водена от Андреас Венцел.    Водещият акцент през третия ден на генералната асамблея беше по какъв начин можем да разширяваме Божието царство сред всички култури в Европа: както сред традиционните и доминиращите, така и сред малцинствените и мигрантските. Канън Йеми Адедеджи разгледа опита на древния юдейски водач Неемия при съграждането на йерусалимските стени. След него по време на водещата сутрешна тема Хенрик Дерксен и Палмер Апия-Гуен в съвместна беседа направиха преглед на мигрантското разширение на християнството от Германия към Русия през епохата на имп. Екатерина Велика и обсъдиха възможностите за разгръщането на Божието царство заедно и сред малцинствените групи на континента.    По-късно през късните сутрешни часове вниманието на участниците беше насочено към темата за участието на жените в изграждането на Царството на Бога. Лектори бяха Нанси Льофевр (юрист към Националния съвет на френските евангелски църкви и президент на Advocates France, Juristes and Chrétien) и Ханелоре Илген (водач на служение сред жени в Германия). След поредното обсъждане на тази тема в малки групи кратки размишления и застъпническа молитва водеше п-р Ян Веселс.    Късно вечерта през същия ден служителите към Брюкселския офис на Европейския евангелски алианс проведоха открит уебинар, на който разказаха подробности за дейността си. Уебинарът е част от поредицата беседи на Центъра за европейски изследвания „Шуман“, които се провеждат онлайн на всяко девето число от месеца. Говорители бяха Джулия Доксат-Пърсър (социо-политически представител и координатор по религиозните свободи), Кристъл Нгнамби (бивш представител на ЕЕА в Брюксел) и Ари де Патер (посланик на ЕЕА в Брюксел).   Вече повече от четвърт век Брюкселският офис е представител на 20-те милиона европейски евангелски християни пред структурите на ЕС. Функцията на екипа е разпозната на високо равнище от Европейската комисия. Основната му цел е да въздейства върху политиките на Европейския съюз, промотирайки библейски убеждения и ценности и защитавайки правдата от библейска перспектива.    Последният ден на генералната асамблея започна с библейско изучаване, водено от Криси Ротфърс на тема: „Деянията: строителите на Църквата“. След дискусия в малки групи денят продължи с илюстративно представяне на Европейския институт по миграция, интеграция и ислям. Водещият Ясер Ерик (Судан) сподели опита на работата сред мигрантски групи, като сподели какво означава да бъдеш мигрант. Сесията му беше озаглавена: „Как да откриваме строители с успех“. Ерик е автор на книгата Научен да мрази, преживял любов: от ислямист към строител на мостове. Въпреки че конференцията беше изцяло дигитална, организаторите бяха подготвили специална изненада за Ясър Ерик: представители на ЕЕА му гостуваха лично у дома и с излъчване на живо през Zoom му връчиха ежегодната награда „Надежда“ (която преди година бе дадена на Ричард и Мария Кейн от Международната седмица на брака).    През късната сутрин беше отделено време генералните секретари и председателите на националните евангелски алианси да споделят развитието в различните райони из Европа. Това е една от най-ценните съставки на генералната асамблея, понеже обмененият опит служи за взаимно насърчение, споделяне на идеи и основа за благодарствени молитви. Сред акцентите на споделянето беше новият проектозакон във Франция, който би могъл сериозно да ограничи правата на свободно изповядване на вярата; служението на евангелския алианс в Хърватска (и в частност на Croatian Baptist Aid) за възстановяване на инфраструктура и помощи за пострадали след поредицата земетресения в страната.    Тази година в събитието взеха участие повече от 70 представители на национални евангелски алианси и надцърковни служения из цяла Европа.    В края на конференцията заключителна сесия беше поднесена от новия генерален секретар на Световния евангелски алианс проф. д-р Томас Ширмахер заедно със секретаря на СЕА Пейронг Лин. Томас Ширмахер постави акцент върху това, че Христос е възложил Великото поръчение на най-необичайната група хора – дузина уплашени юдеи, които се самоокайват в навечерието на Неговото възнесение. Състоянието на самоокайване, отбеляза той, е сериозен проблем за много християни днес: „Ако само можехме да имаме това...“, „Ако само ги нямаше либералните сили...“, „Ако само нямаше толкова гонения...“, „Ако само можехме да мигрираме в Европа...“ Това отношение е пагубно и е проява на неблагодарност към Бога. По-скоро нека помним, че Бог ни е дал всичко необходимо – включително и ръководството на Светия Дух и силата на Бог Отец.    „Това общо събрание беше най-разнообразното и най-цветното, на което някога съм бил“ – сподели в заключение генералният секретар на ЕЕА Томас Бухер.    Последна молитва за асамблеята води президентът на Европейския евангелски алианс д-р Франк Хинкелман.  







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".