Feed Provided By evangelskivestnik



Жилото на завистта или да се лишиш от Божието благоволение "На езика на завистника винаги има вреда, а не помощ."  (Латинска поговорка)   От създаването на света до ден днешен Бог предага благоволението Си на човека. Той иска да ни дава Неговите блага. Те са предназначени за нас. Основният Му мотив е Неговата любов към хората. Неговата силна, безусловна любов нуди сърцето Му да благославя  човечеството. Бог иска да има връзка с човека, да общува с него. Този копнеж е толкова силен, че не пожали дори Сина Си. Той Го пожертва, за да изчисти греховната ни същност и да ни даде възможност да се докоснем до светостта Му. Бог иска да благоволява в нас и да ни благославя. Ние, хората обаче имаме множество пороци и те ни отдалечават от Бога. Колкото и да е благоразположен към нас, Той не може да противоречи на Себе Си, да застане срещу собствените Си думи и закони, и да ги пренебрегне. Една от човешките пречки в пътя към Божето благоволение е порокът, наречен завист. На пръв поглед завистта не изглежда толкова опасна и смъртоносна като други грехове, може би защото действа на мисловно ниво. Тя се настанява и живее в душата на човека. Ражда множество грехове, не идва сама, носи омраза, ненавист и подтиква човека към злоба.   Един пример за човек, изгубил Божието благоволение в пълнота поради завистта е старозаветната героиня, на име Мириям. Мириям беше сестра на Мойсей и Аарон. Мойсей беше избран от Бога за една от най-великите мисии в  библейската история - да изведе евреите от Египет, където бяха роби. Мойсей не беше много по-различен и нямаше особени дарби. Но това не попречи на Бога да благоволи в него и да го издигне. За да си любимец на татко не е нужно да имаш особени заслуги. Просто те избира, може би вижда сърцето ти и знае по- добре от всеки друг колко е чисто. Така Йосиф беше любимец на баща си, Давид беше любимец на Бога, бащата обичаше блудния си син, така и аз и до днес съм любимка на моя баща. С него имаме силна връзка и това просто се усеща. Макар вероятно да не съм най-доброто или най-красивото  от четирите му деца, той има най-силна връзка с мен. Бащата съзира отвъд човешките очи и знае много повече от това, което светът около него вижда.    Затова и Бог избра Моисей за тази важна  мисия.  Мойсей нямаше много таланти и и дори не можеше да говори добре. Но  Бог казва за него, че той е най-кроткият човек на земята и е най-верният слуга в целия му дом (Числа 12:3). Бог гледа сърцето на човека. Служението на Мойсей беше различно от всяко друго, описано в Библията. Бог говореше директно на слугата Си Мойсей, лично, лице в лице и именно това събуди завистта на сестра му Мириям. Тя и всички хора, които предвождаше, бяха видели с очите си безбройните чудеса на Бога. Бог поразяваше с язви Египет, докато Фараонът не ги осводи. Бог разтвори морето и те минаха по сухо, а войските на Египет се издавиха. Бог ги хранеше с манна всеки ден. Бог им даваше вода и ги спаси от змиите. Той ги призова, изведе ги със знамения и ги съпровождаше всекидневно. Мириам също виждаше чудесата на Бога. Хвалеше Го  с песни непрестанно. Издигаше името Му и водеше в хваление и другите. Пееше: „Пейте на Господа, защото славно възтържествува, коня и ездача му хвърли в морето“( Изход 15:21) И колко малко време ѝ беше нужно, за да забрави и да се осмели да завижда на брат си, защото Бог общува с него отблизо. Колко малко време преди това тя пееше за силата и могъществото на Бога...   Не сме ли и ние същите днес?! Днес ядем небесна манна и Го хвалим, а в следващия миг злобеем, хулим, лъжем и завиждаме.... Колко жалка изглежда тази картинка?! Една сцена с хваление и поклононене и следващата - стоят брат и сестра и говорят срещу брат си - Божия избраник. Историята  е толкова актуална, че е стряскащо, защото я четем в самото начало на Словото. Колко малко е нужно, за да влезе злобата в сърцето на човека и да го обземе? Толкова ли лесно се забравят Божиите чудеса?! След като Бог чу разговора между Мириям и Аарон, Той я порази с проказа и тя стоя 7 дни в изолация. Всички разбраха за нейната скрита злоба и тя беше напълно посрамена. Питам се какво ли е правила през тези 7 дни? Дали се покайваше? Дали осъзнаваше какво е сторила? Питам се, ако Бог днес даде на всеки, допуснал злоба и одумване в сърцето и устата си такива 7 дни, какво бихме направили ние? Така една хвалителка, поклонничка, пророчица и Божия избраница загуби пълното Божие благоволение, което имаше. Навярно животът и отношенията ѝ с Бога никога не бяха същите. Дали си заслужаваше? Едва ли.... Тя не успя да влезе в Обещаната земя. Едва ли и днес си заслужава да хулим Божиите избрани? Това, което Бог ни дава, е много повече и много по-ценно. Не си заслужава да го загубим за нищо на света.   Бог издирва помислите ни отдалеч. Много често ние грешим скрито и забравяме, че преди дори да е оживяла греховната мисъл в ума ни, Бог вече я знае. Този грях вече е факт. Този грях вече е пуснал корени, заченал е смърт. Божията милост ни дава право и шанс да се покаем. Дава ни тези 7 дни...или седмици, или години и изборът е наш - дали ще се покаем или ще позволим на греха да отнеме Божието благоволение от нас? Интересен е също фактът, че всички чакаха Мириям да се очисти и тогава заедно тръгнаха.   Това е показателно и ми напомня за мое видение от първите ми години като християнка. Бог ми говори за единството чрез една кошница. Показа ми, че за да стане готов съд за почтена употреба, като кошницата, е нужно да се подготви всяка лента, преди да се изплете. Всяка част е важна. Докато не се оформи и изглади, за да е гъвкава, не може да се оформи кошницата. И ако една от тези ленти се повреди, цялата кошница е непотребна, докато не се поправи. Струва ми се, че тази история ни казва същото. Когато си част от тялото, твоят грях има значение за всеки друг в това тяло. Ние вече не живеем за себе си и нашите действия имат отражение върху цялото тяло. В последните години наблюдавам засилено действие на душевните грехове. Те са скрити. Те са подмолни. Те никога не идват сами. Те са опасни заради бързото си разпространение. Когато дух на завист е завладял сърцето ти, е много лесно да го предадеш на друг, като само споделиш с него. Както направи и Мириям и повлече в този грях и брат си Аарон.   Много е модерно днес да се изобличават пастирите и да се хули по техен адрес. Бог толкова мрази хуленето на избраните Си. Фактът, че са избрани от Него, не означава, че са съвършени и безгрешни. Божиите критерии не са като нашите. Ние нямаме право да изискваме от Божиите служители. Бог е избрал и поставил лидерите според намерението Си. Бог вижда отвъд човешките представи. Затова молитвата ми е да виждаме хората  през Неговите очи и през Неговата милост. В Новият завет Павел пише до църквата в Коринт:   Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят". Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне (1 Коринтяни 10:1-12).   Колко  силни думи споделя тук апостол Павел. Толкова е лесно да падне човек в капана на греховната си същност. Всички ние и днес сме свидетели на Божиите чудеса, а утре какво ще направим? Ще продължим ли да хвалим Бога за чудесата Му, или ще ги загърбим и скрием и съгрешавайки в тайно, ще си мислим, че никой не ни вижда?!     Бог е справедлив Бог. И дори в омразата Си срещу греха, Той пак влага милост. Моля се, Бог да отвори духовните ни очи и да ни  просвети в истината, защото крачката от поклонението до проказата и унижението е много малка. Ако не сме бдителни, ще загубим истинското Божие благословение. Словото ни казва, че не можем да служим на двама господари. Или сме Божии деца, пълни с Божията благодат и мир, или сме деца на света, лишени от Божието благословение.  Не може от един извор да излиза и сладка, и солена вода, така от устите ни не бива да излизат едновременно и хваление, и хули. Завършвам с призив: Ако вчера си ял от небесната манна, днес и утре и до края на живота си хвали Бога и Му благодари, и се покланяй! Не се лишивай от Божието пълно благословение! И не подценявай душевните грехове като завистта. Защото дори светът е рабрал, че едно зло никога не идва само, а носи след себе си и други горчиви корени, чиято цел е да те погубят! Съгласна съм с Дж. Роулинг, че  "величието пробужда завист, завистта ражда злоба, злобата поражда лъжа."    
Нова археологическа находка хвърля светлина върху библейски събития Библейските книги на Езра и Неемия разказват, че когато Кир става цар на Персия, той позволява на евреите да се върнат в Ерусалим и да възстановят храма.   В хода на археологически разкопки, предприети от Израелската служба за антики (IAA) и Университета в Тел Авив в града на Давид, археолозите са открили отпечатък от глинен печат (известен сред специалистите с латинския термин bulla) и странен керамичен печат. Те потвърждават, че градът отново е бил населен в епохата на персийското владение.   „Откриването на отпечатъка от печата и глинения печат в града на Давид показва, че въпреки тежкото положение на града след унищожаването му, са положени усилия за неговото възстановяване от страна на административни власти и жителите му са продължили да използват частично структурите, които са били разрушени“, казват археолозите.   Глиненият фрагмент на печата е с дължина около 4,5 сантиметра, така че вероятно е бил използван за подпечатване на документи, а не на съдове.   Според прессъобщението на IAA „отпечатъкът изобразява човек, седнал на голям стол с една или две колони пред себе си. Образът вероятно е на цар, а колоните са символи, които представят боговете Набу и Мардук”.   Д-р Йефтах Шалев от Израелското министерство за антики обясни, че „псевдоепиграфският печат е много уникално изделие, направено от голям местен грънчар. Той има кръгла рамка и съдържа няколко линейни надписа, вероятно проектирани да приличат на букви“.   „Откриването на новите находки на западния склон на града на Давид добавя много информация за структурата на града през периода на завръщането на евреите в Сион, период, за който знаехме главно от библейските книги на Езра и Неемия“, казва той в съобщението за пресата.   Отпечатъците обикновено са правени от глина и се използват за подписване на документи или съдове и гарантират, че те ще достигнат до получателите си затворени и недокоснати.   Новите находки са били изложени на Петата конференция на „Дните на Ерусалим“, организирани от Яд Бен-Цви и IAA, спонсорирана от фондацията „Узи и Михал Халеви“.   Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева  
Една трета от християните не ходят на църква заради Covid-19 Съгласно проучване на Barna Research, направено сред 1000 възрастни американци през април и май, практикуващите християни са категорични, че вярата е много важна в техния живот и са посещавали църквата поне веднъж месечно (преди COVID-19). Същите (53%) твърдят, че са разпространявали редовно службите на своята църква онлайн през последните четири седмици, по време на пандемията. Други 34 процента от анкетираните признават, че са споделяли онлайн служби на църкви, различни от тяхната. И накрая, около една трета от практикуващите християни (32%) казват, че не са направили нито едно от горните неща. Въпреки че някои от тези християни може би са част от малцинството от църквите, които все още се събират на присъствени богослужения, в по-голямата си част можем уверено да определим тази група като хора, които за момента са отпаднали от църквата.   Някои анкетирани споделят, че в продължение на четири седмици са споделяли онлайн богослужения на своята църква, както и службите на други църкви, като може би са се възползвали от разнообразието. Множеството от християните, обаче, са участвали предимно в богослуженията на тяхната „домашна” църква. При анкетиране на практикуващи християни, се установява, че малко над една трета (35%) от тях са посещавали предимно своята църква преди COVID-19. Практикуващите християни, които са споделяли онлайн богослужения на една и съща църква (посещавана от тях преди COVID-19), са значително по-голям процент от тези, които са сменили предпочитаната от тях църква в различните седмици (81% срещу 65%).   Много малко (14%) всъщност са сменили своята църква на фона на пандемията. По-вероятно е християнинът изцяло да е спрял да посещава църква по време на пандемията. Въщност 32 процента от практикуващите християни са направили точно това. Останалите 18 процента от практикуващите християни са гледали богослужения от множество църкви през въпросния месец.   Но дори онези вярващи, които са спрели редовно да посещават богослужения по време на пандемията, продължават да търсят подкрепа от църковната общност. 68% от практикуващите християни в САЩ търсят „молитва и емоционална подкрепа“, въпреки че са сменили своята църква по време на COVID-19. 52% са останали в същата църква и казват, че имат нужда от „послание на надежда и насърчение, центрирано върху Библията“.  
Евреин се жертва, за да спаси 3 арабски деца и тяхната майка Евреинът Майкъл Бен Зикри се жертва, за да спаси семейство от майка и трите ѝ деца. Очевидно четиримата попадат във водовъртеж  под водата, в изкуственото езеро близо до плажа Зиким извън Ашкелон, на около 50 километра южно от Тел Авив.   40-годишната жена и трите ѝ деца са родом от бедуинския град Хура, който се намира на север от Вирсавее. Те се присъединяват към други израелски семейства в популярната зона за плуване около езерото през уикенда.  Бен Зикри успява да спаси майката, двете момичета, на 14 и 7 години, и 10-годишния им брат.   Измореният вече Бен Зикри явно се е подхлъзнал под водата и тялото му е намерено по-късно от спасители, но вече е късно и той не може да бъде съживен.   "Днес е трудно да се намери такъв герой", казва един от членовете на спасеното семейство в интервю за телевизионните новини. "Цялото семейство се извинява за случилото се."   Въпреки че са ограничени от пандемията на коронавируса, десетки бедуини от Хура присъстват на погребението на Майкъл, държейки плакати с лозунги, възхваляващи героизма на Бен Зикри, благодарни, че е спасил семейството.   Бившият член на арабския Кнесет Талаб Ел-Сана е присъствал на погребението, казвайки на семейството на Бен Зикри, че цялата общност споделя  скръбта им.   "Арабската общественост е в траур в цялата страна", заявил в реч на погребението Ел-Сана. "Ще преименуваме главната улица в нашия град в негова чест."   Президентът на Израел Ревен Ривлин също отдаде почит на Бен Зикри и обяви, че правителството ще учреди нова гражданска награда за онези, които вдъхновяват другите в обществото чрез своите героични действия.   „Реших за пръв път да дам специална награда на Майкъл Бен Зикри в негова памет, защото неговите действия са пример за изключителна гражданска доблест“, написа Ривлин в Туитър. Той покани и двете семейства в резиденцията си, когато приключи периодът на траур.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Поне 12 християни са арестувани в Иран за последните дни Членове на Революционната гвардия на Иран са арестували най-малко дванадесет християни при координирана операция, която се е провела в три различни града в страната.   Първият арест се е състоял на 30 юни в Техеран, когато десет разузнавачи нападнали дома на вярващи, където били събрани около 30 християни. Въпросните мъже записали на видео нападанието, след което отделили мъжете от жените и, макар че в началото се държали уважително, след като изключили камерите, започнали да се отнасят грубо с християните.   Християните бяха откарани на паркинг, където имало микробус със затъмнени прозорци, както и няколко автомобила. След това агентите прочели списък с имена, написани на заповед за арест. Шестима от тях, чиито имена се намирали в списъка, били оковани с белезници, очите им били завързани и били откарани с камионите.   На останалите били конфискувани мобилните телефони, а агентите ги накарали да предоставят данни за контакт и им казали да не очакват да получат телефоните си поне за следващите 72 часа.   Шестимата арестувани християни, както и някои, които не били в списъка, били закарани до техните домове в Техеран и Карадж, където похитителите се опитвали да намерят и конфискуват Библии, друга християнска литература и електронни комуникационни устройства.   Според разказите на свидетели, някои от християните са били бити, както и някои от членовете на техните нехристиянски семейства. След това агентите отишли в домовете на други трима християни, които били в списъка, но не присъствали на събранието, и ги арестували.   В същата нощ, в град Малаер, провинция Хамедан, са арестувани трима новопокръстени християни, за да докладват в разузнавателния офис на Революционната гвардия. Агентите ги освободили на следващия ден, след като вярващите платили  гаранция от 30 милиона томани (около 1500 долара) всеки.   Смята се, че и при двата ареста агентите са били подпомагани от информатор, който през последните няколко месеца е проникнал в групата на християните и е спечелил доверието им.   Освен това, на 21 юни Революционният съд в Бушер, Южен Иран е осъдил седем ирански християни на затвор, изгнание, финансови глоби и забрана за работа и социална дейност. Съдът ги признал за виновни за „разпространение на пропаганда срещу държавата“. „Доказателствата“, изнесени срещу тях, включват притежанието на християнски книги и символи, провеждането на домашни църковни богослужения и контакта с ирански евангелски християни в чужбина. Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева
Децата не са бреме, а благословение Не разбирах защо внасях смут в магазина за естествени храни, но явно беше така. Докато вървях покрай рафтовете с природосъобразни, доставени от местни производители, естествени храни в родния ми град, погледите на всички останали купувачи биха вперени в мен, сякаш четяха някои от надписите по храните наоколо. Някои хора ме поглеждаха, след което бързо свеждаха поглед, сякаш смутени от мен. За част от секундата се зачудих дали, подобно на един от неприятните си кошмари, не съм забравил да се облека. Погледнах надолу и след това наоколо, преди да осъзная в какво се взираха купувачите. Те вървяха до, зад и пред количката ми: петте ми деца. Една жена, носеща своята неизбелена, рециклирана поставка с яйца от кокошки, които никога не са били затваряни в клетка, прочисти гърлото си и попита: „Ваши ли са?” Когато казах „да,” тя въздъхна и завъртя очите си. Вдигнах рамене и казах: „Какво да ви кажа? Ние използваме органични противозачатъчни”.   Едва ли би било удачно да преведа тази случка на езика на някакъв карикатурен сблъсък в културна война, макар че това не би било трудно. Но не би било вярно. Тези реакции не предават разликата между консервативни християни-кроманьонци, посветили се на каузата да надминат по брой своите противници и антисемейната враждебност на някакви хипита. На първо място карикатурите вероятно няма да са удачни. Има някои християни (всъщност мнозинството от тях в историята на църквата), които изцяло са се противопоставяли на изкуствените контрацептиви, но аз не съм от тях. И, в по-ново време, има християни, които вярват, че да вярваш в Божия суверенитет, означава да имаш толкова бебета, колкото е възможно да заченеш и родиш. Не съм и от тях.   Ако всичко, което купувачите знаеха за християните и децата беше научено от някое телевизионно риалити шоу, тогава те биха видели нашето "племе" като по-странно, отколкото беше всъщност. В същото време ако се бях разговорил с прогресивните купувачи по рафтовете около мен, мисля, че бих намерил повече разбирателство относно семейството, отколкото очаквам. Освен това тяхното отношение към децата ми не беше ограничено  до някои прогресивни светски групи. Питали са ме: „Не знаете ли какво причинява това?” от хора на съживителни събрания, не само от такива с цветни фланелки. Истината е, че не бях прав да се дразня от учудването на съседите си, които виждаха всичките ми деца – понеже би трябвало да разбирам подобно отношение. И понякога все още го правя.   Разбира се, съществуват големи разлики в начина, по който хората в разни субкултури виждат децата. Някой беше казал, че човек може да види основната културна идеология и степен на секуларизация в един град, основавайки се на съотношението между парковете за деца и бутиците за домашни любимци. Сигурен съм, че в това има известна истина. Но не е съвсем вярно, че „консервативните” области задължително са по-положително ориентирани към семейството или към децата. На голяма част от местата, където има много деца, доста от тях са родени извънбрачно или живеят в сложни ситуации на попечителство, гравитиращи около няколко различни дома всеки уикенд. Освен това, за възрастните хора, дори сред консервативните християнски църкви, е станало почти рутинно да казват на току-що сключилите брак двойки (понякога дори на опашката при самата сватба) да не бързат да имат деца, понеже „първо ще искате да се порадвате на брака си”. Това ми изглеждаше нормално, когато се женех. Между другото, един от най-големите ми страхове през тези първи години беше, че може да се случи „инцидент” и съпругата ми да забременее, преди да сме „готови”. За да избегнем това през първите няколко месеца от брака си ние използвахме три различни метода на „защита” просто в случай, че един или два от тях се провалят. По това време двойната черта на теста за бременност би ми изглеждала толкова ужасяваща, колкото да видя пушещ цигара клоун с гол нож в ръка пред прозореца си нощем.   Години по-късно когато със съпругата ми решихме, че сме „готови” и че сега можем да си „позволим” деца, прекарахме месец след месец в разочарования пред отрицателните тестове за бременност, последвани от серия помятания. Накрая лекарите ни казаха, че се съмняват, че някога ще можем да имаме напълно износено дете. Зная как да крия това добре, така, че ако ме познавахте по онова време вероятно нямаше да забележите нищо, но бях пълен с гняв. Под повърхността на живота ми се таеше гняв към самия мен, към съпругата ми, към Бога. Всичките планове, които бях правил сякаш се проваляха. Както казах на съпругата си една нощ след едно от поредните помятания: „Сега осъзнавам, че ще умрем сами”. Прекарах първата част от брака ни с убеждението, че не трябва да имаме деца, а след това вярвах, че трябва да имаме. И в двата случая грешах. Както описвам на друго място Бог се намеси в живота ни, разбивайки и след това възстановявайки ме по множество различни начини, карайки ме да осъзная какъв ужасен баща бих бил, ако можех да имам деца толкова лесно, колкото можех да ги избягвам. Въпреки това, когато стигнах до благословението на децата аз едва ли можех да предложа свидетелство от типа: „Изгубен бях, но сега съм намерен”.   Накрая със съпругата ми получихме децата, които толкова отчаяно се молихме да нямаме прекалено рано и след това отчаяно се бяхме молили да имаме, отначало чрез осиновяване, а след това и по по-обичйния начин. Когато навърших 40 години бях изтощен. Работех под високо напрежение, ръководейки голяма академична институция, като в допълнение към това проповядвах всяка неделя и сряда, преподавах множество класове вариращи от неделно училище до богословие на докторско ниво, пишех книги и статии и говорех из цялата страна. Освен това по онова време бях съпруг у баща на 4 момчета. Двете най-големи имаха специални проблеми, свързани с ранното им развитие прекарано в чужди сиропиталища, които изискваха голяма енергия. Двете по-малки бяха приблизително на еднаква възраст и пълни с енергия. Сякаш току-що бях придобил увереност, че зная какво правя в основната си работа и, до известна степен, като баща. След дълга серия от съвещания на борда една вечер се прибрах у дома и се строполих на дивана. Съпругата ми стоеше до ръба и каза с почти извинителен тон: „Опитвах се да измисля, кога ще е най-малко неудобното време да ти кажа, но съм бременна”. Отговорът ми беше да сложа възглавницата на главата си и да изстена. Представете си, до това време аз вече бях написал книга и цял рафт със статии за това колко хубаво нещо са децата. Помнете, че по това време за мен нямаше по-голяма радост от времето, което прекарвах със синовете си. Дори след всичко това думите ми към моята съпруга с едно бебе „изненада” бяха просто още една версия на обичайното „Нали знаеш какво причинява това?”, което отдавна бях презрял и срещу което бях проповядвал.   Следва продължение...   Превод: Радостин Марчев Откъс от книгата на Ръсел Мур, The Storm-Tossed Family
Двама християнски служители изгонени от Турция Християнската организация  Open Doors, която следи за спазването на човешките права и преследването на вярващите по света, информира, че Турция води официална кампания срещу християнските служители, които работят в страната. За последната година от Турция са изгонени 16 християни. Последните 2, които са станали мишена на мюсюлманското правителство, са Джой Субашигюлер, която е омъжена за турски евангелски служител и Зак Бейлон, пастир на църквата New Hope ("Нова надежда") в Истанбул.  Министърът на вътрешните на работи на Турция е съобщил на госпожа Субашигюлер, че разрешението за нейния престой в страната не е било подновено, а пастир Бейлън е бил уведомен, че няма да може да се върне в Истанбул, след като е летял за Англия, съобщава християнската медия Christian Solidarity Worldwide. Ръководителят на организацията Мървин Томас е коментирал, че подобни действия са "крайно обезпокоителни", тъй като поведението на турските власти е в разрез с подписаните договорености, предвид факта, че документите на въпросните християнски служители са били изрядни. Освен това отказът на властите да ги допуснат на територията на Турция, е довело да разделяне на техните семейства, тоест, те не могат да се върнат при близките си. В същото време правителството на Ердоган се готви да превърне древната катедрала "Света София", която е символ на ранната църква в Истанбул, в джамия, въпреки протестите от страна на християнската общност по света. Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева    
Ходите ли по Духа? „И така, казвам: ходете по Духа“  (Галатяни 5:16).   Какво всъщност означава на практика „да ходиш по Духа“? Изобщо не е толкова теоретично и сложно, колкото си мислят някои. Ето някои насоки как би могло да изглежда ежедневното ни ходене по Духа.   Първо, започваме деня си с молитва. Изповядваме всеки осъзнат грях в живота си – това ни прави чист съд, който Бог може да употребява. Отделяме си време за хваление и поклонение – това настройва душата ни. Съвсем съзнателно предаваме на Бога властта над живота и – това Му дава възможност да живее Своя живот чрез нас. Чрез този акт на подновено отдаване „ние се предпазваме от безполезното правене на планове и Му предаваме подреждането на живота си“.   След това си отделяме време за хранене от Божието слово. По този начин получаваме общ поглед върху Божията воля за живота си. Но може и да получим конкретни напътствия за Неговата воля за настоящото си положение. След личното си време с Господа се заемаме с обичайната си работа. Обикновено това са простичките, сухи, ежедневни задължения на живота. По тази точка много хора имат погрешни представи. Те смятат, че „ходенето по Духа“ няма нищо общо с работното облекло и домакинските престилки.   Но огромна част от ходенето по Духа се състои от вярност и старание в ежедневната ни работа. В хода на деня ние изповядваме и осъждаме греха веднага щом го осъзнаем. Прославяме Господа, когато се сетим за Неговите благословения. Подчиняваме се на всеки импулс да правим добро и отказваме на всяко изкушение за зло. Тогава приемаме всичко, което ни се случва през деня, като Божията воля за нас. Прекъсванията се превръщат във възможности за свидетелство. Разочарованията се превръщат в срещи с Господа. Обажданията по телефона, писмата, посетителите – всичко това разглеждаме като част от Неговия план.   Харолд Уайлдиш дава следното обобщение в една от своите книги: „Както предаваш на Христос бремето на своя грях и се осланяш на Неговото завършено дело, по същия начин Му предай и целия товар на живота и служението си и разчитай на настоящото действие на Светия Дух в теб.“   „Подчинявай се всяка сутрин наново на ръководството на Светия Дух и с прослава към Бога и мир се заеми с работата си, като му предоставиш контрола над себе си и над делото си през деня. Поддържай навика през целия ден да Му се доверяваш радостно и да Му се покоряваш с очакването, че Той те води, осветлява, коригира, напътства, употребява и върши в теб и чрез теб това, което Той иска. Разчитай на Неговото действие като на факт, независим от това, което ти виждаш или чувстваш.   Нека просто вярваме в Светия Дух и нека Му се подчиняваме като на ръководител на нашия живот. Нека се въздържаме от изнурителното усилие да взимаме живота си в собствените си ръце. Тогава, според Неговата воля, в нас ще се прояви плодът на Духа за Божия слава.“   Източник: One Day at a Time Превод: Юлиана Бакърджиева
Рана от любов Запитах се дали може да има любов, в която да няма болка. Този въпрос дойде провокиран от любовната "Песен на песните" на Соломон. Там красивата, млада жена изразява чувствата си и удоволствието си, че е прегърната от своя възлюбен. Тя е в неговата прегръдка и въпреки това моли своите приятелки да я подкрепят с плодове, защото е ранена от любов. Какво иска да каже? Дали не е обичана? Дали любовта ранява, дори да е взаимна? Мисля си, че единствено където няма любов, там няма рана. Това твърдение е подобно на истината, че където няма живот, няма и смърт. Или с други думи мъртвият не го боли. Но ако е жив човек, той може да изпита големи тревоги и болки, но и големи радости. Когато човек не обича, той не може да бъде наранен. Дори да бъде изоставен от партньора си и предаден от приятелите си той е безчувствен, защото няма обич. Той е такъв, защото всъщност няма партньор, нито има приятели. Има ли любов, има приятели, има партньор, но има и болка.   Бог изпитва болка и дори Той може да каже, че е ранен от любов. Нашата невярност го наранява. Нашето предателство го прикова на кръста, тоест Го уби.   Ако Бог беше безразличен към нас, то Той не би изпитал никаква болка. Щеше да му е все едно какво става с нас.   Ако аз не мога да обичам, аз няма да съм ранен. Няма да съм ранен, защото съм безразличен. Но ето още една истина: няма по-голяма болка от безразличието. Тази болка е по-жестока от ада. Този, който обича, може да бъде наранен. Но няма по-голяма сила и по-голяма наслада от любовта. Бог, който е Бог, е избрал да бъде наранен, но да обича силно. Той претърпя това противоречие против себе си, заради предстоящата радост, радост от горещата любов. Ами заради това дефиницията за Бог е: Бог е любов! О, о, о, "много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят; ако някой би дал целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели".   Кое убива любовта? Защо сякаш в днешния свят има все по-малко любов? Онова, което убива любовта е другият вид любов - любовта към себе си. Заради егоизма си човек е готов да пожертва всеки и всичко. Истинската любов убива егоизма, а егоизмът убива истинската любов.   Накъде да поема? Какво да избера?   Избирам това, което избра Исус. От любов загуби живота си. Но точно тогава го спечели! Любовта не може да бъде угасена от нищо. Истинският живот не може да бъде умъртвен. Е, аз избирам него. И знам, че не съм единствен.
Кание Уест обяви, че ще се кандидатира за президент на САЩ Рапърът християнин Кание Уест , за чийто последен албум ви информирахме наскоро, обяви в събота, че ще се кандидатира за президент на САЩ.   Уест направи съобщението в Туитър и получи широка подкрепа малко след публикуването на новината.   Той написа: "Сега трябва да реализираме обещанието, дадено на Америка, като се доверим на Бога, обединим нацията и изградим нашето бъдеще. Аз се кандидатирам за президент на Съединените щати!"   43-годишният музикант е споменавал за кандидатурата си за президент в миналото. По време на изява през 2019 г. на фестивала в Ню Йорк, Уест заяви, че планира да се кандидатира за президент през 2024 година.   В последното си съобщение от събота Уест не даде яснота дали възнамерява да участва в тазгодишната президентска надпревара или планира да го направи през 2024 година.   Предварителните избори се провеждат през последните няколко месеца, а президентските избори през 2020 г. са само след четири месеца.   Като реакция на публикацията на Уест, главният изпълнителен директор на "Тесла", магнат и изобретател, Илон Мъск обяви своята подкрепа за Уест с коментара: "Имаш моята пълна подкрепа!"   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  
Да запазим живота си или да понесем кръста си? "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва"  (Матей 16:24).   В този стих има парадокс, защото Христос говори на онези, които искат да Го последват. Той започва с думите: „Ако някой иска да дойде след Мене.“ Очевидно според Исус ние сме склонни да вървим след Него, като се опитваме да намерим живота, но в същото време искаме да го съхраним и  непременно да го спасим.   Днес това е много показателно по отношение на желанието ни да спасим живота си на всяка цена. Една част от нас искат да го спасят така, че да бъде точно такъв, какъвто е бил преди – да правим нещата по същия начин, да запазим всички свои активности, наслади и забавления. Да не се лишим от нито едно нещо, което сме свикнали да правим.   Други са фокусирани да спасят физическия си живот, като полагат всяко старание. Те не искат той никак да пострада, защото имаме един живот и той е най-важното. Каквото и да стане, този тип хора са готови да се ограничат, да се заключат, независимо дали всичко около тях ще се разруши, важното е животът им да бъде опазен.   Предизвикателството и в двата случая е много голямо. Много е сложно да живеем както преди. Ние искаме да бъдем в пълна безопасност, нищо да не ни застрашава. Тогава сме склонни да извикаме по-силно към Исус, осъзнаваме нуждата си от Неговата помощ. Ние следваме Исус с постоянни молитви Бог да ни запази здравето, живота, обичайните забавления с надежда да не пострадаме.   Думите на Исус действат отрезвяващо. На практика Той ни казва: Ако искате да Ме следвате, спрете да мислите как да спасите живота си. Не мислете дали ще спасите здравето си или забавленията си, почивките и ваканцията си. Спрете да мислите за своите доходи и благосъстоянието си. Спрете да мислите как да спасите живота си, а отместете погледа си към Мен. Помислете за Мен и вдигнете кръста си.   Независимо какво е в сърцето ни, каква е нашата естествена склонност, тук става дума за нещо друго. Независимо от нашите дейности, дали сме активни или се самоограничаваме, ние трябва да вършим всичко, като носим кръста си. Това е възможно, когато спрем да се фокусираме върху нашата естествена склонност и нашите страсти.    Ние прославяме Бога, когато носим кръста си, независимо дали ограничаваме  максимално нашите дейности с основателни причини заради нас или с мисъл за нашите близки.   Ние можем да функционираме в това време на тази земя, полагайки всяко старание да спасим живота или можем да функционираме, като носим кръста си, следвайки Исус по правилния начин. А правилен е начинът, който Той очаква. Това пък означава да не се борим непременно да спасим нещо наше, като угаждаме на себе си.   Когато сме в позиция да носим кръста си,  независимо дали сме се ограничили или вършим нашите дейности, точно тогава идва слово, призив и перспектива от Бога. Тогава ние усещаме, че всеки ден се предаваме на Бога и Го прославяме.   Фокусът е върху онова, което правим. Дали спасяваме живота си или начина на живот, с който сме свикнали или сме готови да носим кръста си? Дали сме готови да носим своя кръст, независимо дали това означава да вършим неща за Бога или да се самоограничаваме? Можеш да носиш кръста си, като бъдеш активен. Обаче да се самоограничиш – също може да бъде носене на кръста. Прославяме ли Бога с едното и/или с другото?    
Исус в черно и бяло През последните няколко дена медиите и социалните мрежи бяха пълни с коментари относно изказването на Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква, че “църквата трябва да преосмисли изобразяването на Исус като бял”. Разбира се, Уелби не иска да каже, че Исус е бил чернокож и отсега нататък ние трябва да го изобразяваме като такъв или че понеже белите са потискали черните толкова дълго време, подобна стъпка е някакъв вид справедлива компенсация. Струва си обаче да се запитаме малко по-сериозно защо подобни изказвания генерират такъв отзвук – включително сред християните, както и какво трябва да мислят те за начина, по който е изобразяван Този, в Когото вярват. Умишлено оставям настрана спора позволено ли е изобщо да се изобразява Исус – той е важен, но в случая просто не е моята тема.   Като за начало считам за очевидно, че да сведем темата до спор за цвета на кожата на Исус, на практика означава да изпаднем в чудовищен примитивизъм. Историческите факти в случая са достатъчно ясни – Исус се е родил като евреин и по всяка вероятност е носил физическите характеристики, именно на тази етническа група. Ако търсим реалистично представяне, Джим Кавийзъл, който играе Исус в „Страстите Христови”, макар да няма еврейски произход със своята по-тъмна кожа чисто визуално е по-автентичен избор от белокожия и рус Брайън Дийкън от „Исус по Лука” на Кемпъс Крусейд.   Едно изображение на Исус обаче – било то картина, икона, филм, стъклопис или нещо друго – рядко работи единствено или дори основно на нивото на външната прилика. Разбира се, някаква аналогия би трябвало да има – например Исус се е въплътил като мъж, а не като жена – но в крайна сметка ние не знаем много за начина, по който Той е изглеждал. Нашите изображения на Исус не са нито портрети, нито фотографии – те са преди всичко символи.   Тук отново се връщаме към Уелби и неговите думи: „Исус е изобразяван по толкова начини, колкото култури, езици и разбирания съществуват. И аз не казвам, че да изхвърлим всичко от своето минало е пътят, по който трябва да поемем, а: „Това не е Исус, Който съществува, това не е Исус, на Когото се покланяме.” Това е едно напомняне за универсалността на Бога, Който е станал човек.”   Ако разбирам правилно мисълта му, архиепископът свързва различните начини на изобразяване на Исус с Неговото въплъщение по един много удачен начин, сочещ към универсалността на това събитие. Въплътеният Исус не е Спасител единствено на евреите, понеже идва по плът от техния народ или само на мъжете, понеже Самият Той се е родил в мъжки пол. Съвсем не е случайно, че класическата християнска изповед на вярата говори за въплъщението на Исус с думите „стана човек”, без да споменава Неговият етнос, цвят на кожата или дори пол. В този смисъл и доколкото сочи към Бога като Създател и Спасител на всички, едно изображение на Исус може да има поне известна свобода на изразяване.   Отново Уелби казва: „Можете да отидете в техните църкви и там няма да видите един западен Исус – ще видите черен Исус, или китайски Исус или близкоизточен Исус – което разбира се е най-точно. Може да видите Исус от Фиджи, може да Го видите изобразен по толкова много начини, колкото са техните култури, езици и разбирания”.   С други думи, той не казва, че ние трябва да направим цялостна и радикална промяна на начина, по който изобразяваме Исус в Европа или да отречем всички шедьоври от миналото („аз не казвам, че да изхвърлим всичко от своето минало е пътят, по който трябва да поемем.”). Няма нужда да ни привижда някакъв призив да оцветим Исус от „Тайната вечеря” на Леонардо в тъмни краски, за да бъдем „политически коректни”. Начинът, по който Той е бил и е изобразяван в Европа може да е съвсем удачен – поне за Европа. Но ние трябва да преосмислим възможността Исус да бъде изобразяван по начини, различни от тези, с които сме свикнали и се чувстваме комфортно, понеже Исус е Спасител на всички и тъй като в други ситуации и за други хора те могат да имат много по-голям смисъл.   Флеминг Рутлидж дава един удачен пример в началото на своята книга The Crucifixion: Understanding the Death of Jesus Christ. През 1963 г.,  в разгара на борбата за граждански права, в църква от Алабама е заложена бомба, която отнема живота на 4 малки чернокожи момиченца. Историята е екранизирана във филма „Селма” от 2014 г. Възстановявайки руините хората от разрушената църква възлагат на дизайнера Джон Петс да изработи витраж. Последният създава уникален образ на разпятието. То изобразява един чернокож Исус, Който е разпънат, но в същото време изглежда, че кръстът не може да Го задържи и Той присъства във всяка ситуация на човешка трагедия. Главата Му е наклонена под същия ъгъл и лицето е със същото изображение, като известната византийска икона „Върховото унижение”, сякаш носи не само своята болка и страдание, а това на целия свят. Ръцете на Исус са подчертано могъщи и сякаш прострени, вкопчени в битка със злото в цялото творение. Дрехите Му са странни и наподобяват затворническа униформа, а ботушите са изцапани, сякаш е газил в калта. В пълен контраст с това тялото Му излъчва чисто сияние. Цялостното впечатление е едновременно на жертва, понесла цялото страдание и на трансцедентна сила. Надписът на витража е взет от Матей 25:40 – „На Мене сте го сторили”.   Исторически колониалният режим волно или неволно е допринесъл за представата за един повече или по-малко „бял” Исус – вкл. на ниво изкуство – било то религиозно или не. Разбира се, днес ние живеем в едно много по-различно време, но споменът и влиянието на този период не може да бъде лесно заличен или изцелен. Може би за нас като българи ще е по-лесно да разберем това ако помислим как споменът за турското робство/владичество и начинът, по който то се представя и дори нарича продължава да е болна тема, която лесно разпалва страстите. Това е една част от „преосмислянето” и чувствителността, която западните християни според мен наистина трябва да (се научат да) проявяват.   Но въпросът има и друга страна. Традиционното за Запада изобразяване на Исус в някои случаи може да има и други последици. Това става явно веднага, щом се запитаме дали бихме се чувствали удобно, ако видим Исус изобразен с черна кожа или изигран във филм от актьор от африкански произход. Последният пример не е по-далеч от реалността, отколкото да бъде изигран от европеиден блондин – нещо, което се е случвало многократно, без да е по никакъв начин смущаващо за нас. Когато обаче се понесе дори слух за обратното, то бива обявявано за „богохулство” или „пълна глупост”.    Подозирам, че зад подобни реакции поне в някои случаи се крие едно несъзнателно приемане на Бога като бял мъж. Причината за това поне отчасти идва от начина, по който Той традиционно е изобразяван по нашите географски ширини. Образите, които както казах, имат за цел да предават послание не като снимка или портрет, а като символ, са били приети по един ужасно неправилен начин, внушавайки на хората, че Бог действително е от мъжки пол, а Исус действително е бил бял и превръщайки по този начин тези неща в част от вярата им. И двете приемания са неправилни, а името на подобни представи е идолопоклонство. И съвсем основателно това е причина да преосмислим начина, по който изобразяваме Исус – или най-малкото да си даваме сметка за въздействието, което те повече или по-малко могат да създадат.
Псалом 91 - свидетелство и съдба Уважаеми читатели, Представяме ви Лариса Петрова от Християнска църква „Вяра“ в София. Години наред тя насърчава вярващи и невярващи от различни държави с нейния любим Псалом 91 – преписва го в тетрадки, на картички, като послание... През 2020 г. този псалом се превърна в парола за милиони християни от цял свят, но той е съдбовен за Лариса от 1999 г.!    По професия филолог, сега Лариса работи с деца. Винаги е с отворено сърце да помага на много хора, заредена е с думи и дела на надежда, а за мен вярна приятелка в най-трудни битки на живота... Тя приема водно кръщение преди седем години, но за нея важат думите от Словото: „Последните стават първи“.    Лариса споделя: „През 1999 г. преживях голям семеен проблем – мъжът ми ме напусна и ме остави с две малки деца. Започнах да страдам от безсъние, не подминавах пушенето и пиенето, отслабнах с десет килограма. Много приятели се опитваха да ми помогнат. Някой ми каза да си купя молитвеника на Петър Димков и да чета от него. Купих си го от площад „Славейков“ и се удивих какво пишеше на вътрешната корица: „Ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища“ (Псалом 91). Беше допълнено, че този псалом има мощна сила – много майки и жени са преписвали части от него и са го пришивали в шинелите на техни близки войници на фронта. Без да подозират откъде идва духовната им защита, тези войници са оставали живи в тежки сражения. Прочетох и целия текст. Поразиха ме думите, от които бликаше истинска сила за живот. Не знаех, че това е част от Стария завет на Библията, но започнах да го чета денем и нощем. Никой не ми беше казал, но усетих, че е добре, когато го чета на глас. Така успях да преодолея депресията.    Не знаех как да се справя с възпитанието на двете ми малки деца – първокласничка и тийнейджърка, но постепенно усетих, че Бог ме води.  В мен дойде усещането, че трябва да почна да преписвам псалома. Преписвах го на тетрадка и на отделни картички. Вече знаех, че той е част от Библията. По това време гледах игралния филм „Вашингтон, окръг Колумбия“. Във филма се разказваше за вярващи от протестантска църква, които имат голям проблем в техния град. Цялата църква изповядваше на глас този псалом. Те го знаеха наизуст. Реших и аз да го науча наизуст.    Двете ми деца преписваха заедно с мене псалома. Тогава взехме важно решение относно голямата ми дъщеря – да замине да учи в Италия, за да е настрана от семейните проблеми. Намерихме настойник, който да се грижи за нея и всичко се подреди по добър начин. Преди да замине, преписах псалома на тънко дълго листче, навих го на руло и го сложих в сребърно шишенце като медальон. Оказа се, че този псалом стана съдбовен за дъщеря ми Виктория години след това. През 2016 г. тя свърза живота си с италианец. Когато ѝ гостувах в Италия, отново им го подарих, преписан на италиански върху пасторална картина в рамка. Те закачиха тази картина в техния дом. Оказа се, че след няколко дни имаше земетресение в област Перуджа. Тяхното градче бе съвсем близо до епицентъра на земетресението, но те са останали невредими. Преди известно време се преместиха да живеят в България заедно с дъщеря им, която вече е на три години. Преписах псалома на български и им го подарих за новия им дом.    Винаги съм уповавала на Господ Исус Христос, но не съм била посветена вярваща. От 2000 г. на работното ми място близо тринадесет години ми благовестваше и насърчаваше със Словото моя колежка, която ми беше и началничка - Виолета. Тя ми сподели, че е приела водно кръщение в евангелска църква. Така и аз реших през декември 2013 г. да се кръстя в църква „Вяра“. Започнах редовно да посещавам богослуженията и веднага се записах в Библейското училище към църквата. Благодаря на пастирското семейство Татеос и Милена Нигохосян, които водеха училището. Те се отнесоха с голяма любов и разбиране към мен. Когато завършихме едногодишното обучение, като библейски ученици ни дадоха право да проповядваме и свидетелстваме на богослужение. Разбира се, аз говорих по моя любим псалом!    Малко след това с помощта на Божието Слово и чрез молитвата на пастир Татеос и мисионери от Швейцария, бях по чуден начин освободена от тютюнопушенето. Бях пушач близо четиридесет години, а след молитвата в мен изчезна всякакво желание да пуша и така е вече години наред. Благодаря на моя Господ Исус Христос!     Псаломът помогна и на другата ми дъщеря Никол, която е в Англия. Тя го носи в портмонето си и го чете в трудни моменти. Осен това ѝ подарих специално издание на Новия завет, едновременно на български и английски.    Около година и половина след водното ми кръщение имах изпитание, в което усетих Божията ангелска протекция. Когато бяхме на разходка с голямата ми дъщеря, паднах по очи в цял ръст, като двете ми ръце бяха заети с предмети. По човешки можех да си строша челюстта, беше тежко падане. Но когато се изправих, нямах синина или драскотина. Казах на Виктория, че отново е подействал псалом 91: „Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък крака си.“   Тази година по време на карантината бях докосната, когато виждах милиони християни да се молят с този псалом в цял свят. Гледах интервю с пастир Рик Ренър, чието служение е в Москва – насърчава вярващите да изповядват този псалом всеки ден в първо лице, единствено число. Гледах и интервю с Джон Бивиър. Според него 91 псалом е най-мощната защита в пандемията. Намерих и песни по псалома – на български и иврит. С тях поздравих мои приятели…   Пожелавам с Христова любов на читателите на „Евангелски вестник“ да изповядват този псалом всеки ден. Той е мощна духовна защита за техния живот и този на близките им! “  
Кание Уест с нов християнски албум В своя профил в Туитър християнският изпълнител Кание Уест пише, че е създал нова песен и потвърди заглавието на новия си албум. Той разкри, че песента е направена с видео оператора Артър Джафа.   „Измий ни в кръвта" е заглавието на новата песен от предстоящия албум, наречен "Божията страна“, пише Уест.   Някои от текстовете гласят: „Свети Душе, слез, Свети Душе, слез, Свети Душе, помогни ни сега, Свети Душе, помогни ни сега, измий ни в кръвта на Христа ..."   Песента е първата, създадена от Уест, след излизането на албума му „Jesus Is King“ (Исус е Цар) миналия октомври.   През последните години Кание Уест разтърси света на развлекателната индустрия, като открито сподели радикалното си обръщане към християнството и помогна на хиляди хора да дойдат при Христос със своята музика и призивни обръщения с послания от евангелието.   Преди изолацията, свързана с COVID-19, известният рапър провеждаше богослужения в цялата страна.   "Знам, че Бог ме призовава отдавна и дяволът искаше да ме отклони. Когато бях на дъното, Бог беше там с мен. Вдъхновяваше ме и ми изпращаше видения", каза Уест на богослужение с приблизително 16 800 души.   "Следването на Библията може да ни освободи от всичко. Исус може да ви освободи", заяви той.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Бивш църковен лидер и богословски професор става президент на Малави Лазарус Чаквера, бивш председател на "Асамблеи на Бога", една от най-големите християнски деноминации в Малави, спечели изборите с 58% от гласовете. Това съобщи Централната избирателна комисия на африканската държава. Той победи действащия президент Петър Мутарика, който остана втори с 1,7 милиона гласа. Избирателната активност е била 65%.   Страната е раздвоена след постоянни улични протести срещу резултатите от изборите преди повече от година през май 2019 г., които бяха отменени от местните съдилища.   „Приемам този призив да ви служа, тъй като съм дължен пред Бога“, заяви Чаквера след оповестяване на изборните резултати.   След победата си президентът Чаквера говори за мечтата, „която ни свързва, да се радваме на общ, социален просперитет, а не само на свобода“.   След всичко преживяно, „дойде време да надскочим мечтите си. Всички трябва да се събудим, защото е време да се събудим от дрямката и да сбъднем мечтата си“, добави той.   „Обещавам да управлявам Малави добре, защото това е най-сигурният начин да се отплатя на страната си, която отдавна е в руини,  проядена от алчност и корупция. И като поемам тази отговорност, приемам и призива да ви служа с радост, тъй като съм дължен на Бога, пред Бога и пред всички вас", каза той.   Чаквера има бакалавърска и магистърска степен по теология от Южноафриканския университет през 1991 г. В САЩ той получава докторска степен, за да стане професор в Панафриканската богословска семинария, където преподава в продължение на много години.   Той е президент на Богословския институт на "Асамблеи на Бога" в периода от 1996 до 2013 г.   Чаквера работи и с фондацията на Били Греъм дълги години. След оповествяване на изборната победа на Чаквера Франклин Греъм го поздрави в Twitter със следното послание:   „Поздравления за д-р Лазарус Чаквера, току-що избран за президент на Малави. Моля се Бог да благословя, ръководи и закриля този човек, който застава начело на Малави", пише Греъм.   Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева
Стотици арести в Хонконг в първия ден от новите рестрикции на Китай В първия ден от налагането на новите "драконовски мерки за сигурност" от страна на комунистическото правителство на Китай в Хонконг, хиляди млади хора излязоха по улиците, за да протестират. Протестите бяха посрещнати с вълна от насилие, което бързо прерастна в арести. Комунистическите власти използваха силни водни струи за разпръскване на протестиращите, а след като тези мерки не дадоха резултат, арестуваха повече от 300 души. Рестрикциите влизат в сила моментално и всеки, който се осмели да критикува действията на властите в Пекин, или да изразява своето мнение свободно, подлежи на санкции. В тази връзка държавният секретар на САЩ, Помпео, изрази своето възмущение, заклеймявайки китайските власти, които само за ден превърнаха свободните граждани на Хонконг в поредното копие на Пекин. Помпео заяви: „Свободният Хонконг беше един от най-стабилните, проспериращи и динамични градове в света. Сега това ще бъде поредният град, управляван от комунисти, в който хората му ще бъдат подчинени на прищевките на партийния елит. Това е тъжно."   Помпео добави, че САЩ прилагат визови ограничения за китайски служители, отговорни за премахване на дългосрочните свободи на жителите на Хонконг.   Великобритания също обяви в сряда, че ще разшири правата за пребиваване на три милиона хонконгчани, които отговарят на изискванията за паспорт. Това се прави в опит да спазят историческото си задължение пред бившата британска колония.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Какво казва Библията за кремацията? Има ли ясен отговор в Библията относно кремацията? Много християни днес се вълнуват от този въпрос, но едва ли ще открият конкретен библейски пасаж в отговор по темата. Онова, което Библията категорично заявява, са добре познатите думи: "Пръст при пръстта, пепел при пепелта". В тази връзка, интересни са думите на Йов в Йов 34:14-15: "Ако Той оттегли Духа Си и дишането Си, то ще издъхне заедно всяка плът, и човекът ще се върне пак в пръстта." В древен Египет мъртвите тела бяха балсамирани, за да се забави тлението и тялото да бъде максимално дълго запазено за живота в отвъдния свят. В древния Израел телата на починалите бяха погребвани още в деня на смъртта. Те бяха обвивани в специални плащаници, бяха помазвани с благовонна смес от билки и бяха полагани в гробници, обикновено издълбани в пещери или скали. В днешно време традицията повелява тялото да премине през етап на частична балсамация, за да се забави тлението поне за известно време, докато се отслужат погребалните ритуали. В нашето съвремие погребалните ритуали бързо се променят. Много от хората прибягват до решение да кремират близките си, преди всичко водени от финансови съображения. Обаче, много християни са на мнение, че кремацията противоречи на библейските принципи. Ето и някои от техните съображения: Може би въпросните християни се притесняват, че когато Исус се върне при Второто идване и телата на отдавна умрелите се възкресят и преобразуват в духовни тела - те няма да имат тяло, което да възкръсне. Честно казано, от първи век досега, повечето (ако не всички) тела, така или иначе са се превърнали в прах. Тъй като Бог е достатъчно велик, за да произведе възкресение в световен мащаб, Той със сигурност може да направи духовно тяло само от прах. Може би семейството иска близките им да са погребани в ковчег и гроб, за да могат да имат място за спомен, което да посещават. Това желание е естествено и нормално. Напоследък наблюдавам семейства, които не могат да си позволят скъпи ковчези и погребални парцели, затова избират кремация. След това купуват малък гробищен парцел, в който да погребат пепелта. Други разпръскват пепелта върху предварително подготвено място, значимо за починалия. Някои събират част от пепелта в малък медальон като спомен за любимия човек. Други слагат пепел в специални урни и ги поставят на специално място в дома си.   Няколко стиха от Псалом 103 ни дават правилната перспектива за човешкия живот и смъртта, а именно:   "Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти. Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят..."   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зареwа  
Тайната на истинското величие „... който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга“ Матей 20:26-27   Какво е истинското величие? В този свят велик е онзи, който е достигнал позиция на богатство и власт. Той има свита от помощници и асистенти, които са на неговите заповеди. Бива третиран като VIP-личност и навсякъде получава специално отношение. Въз основа на положението му хората го гледат с респект и страхопочитание. Той никога не трябва да се навежда, за да свърши някоя долна работа; винаги има други, които вършат това за него.   Но в царството на нашия Господ нещата са съвсем различни. Тук величието не се измерва с това, как ни обслужват, а как ние служим. Велик е онзи, който се навежда, за да стане слуга на другите. Никоя работа не е прекалено долна за него. Той не очаква особено отношение или благодарност. Когато един от хората на Джордж Уошингтьн го видял да изпълнява една куриерска задача, той се възпротивил с думите: „Генерале, вие сте прекалено голям човек, за да вършите това.“ Уошингтьн отговорил: „О, не ръстът ми е идеален за целта.“   Във връзка с Лука 17:7-10 Рой Хешън ни напомня, че „има пет характеристики на един слуга:  Той трябва да е готов да му се възлага товар след товар, без значение как той самият се чувства. При това той не бива да очаква благодарност. След като е извършил всичко, не бива да обвинява господаря си в егоизъм. Трябва да признае, че в същността си е безполезен слуга. Трябва да признае, че след като кротко и смирено е извършил всичко, което му е било възложено, не е направил и на милиметър повече, отколкото е бил длъжен.“ Когато нашият Господ напусна възвишената небесна слава, за да стане човек на тази планета, Той „взе образ на слуга“ (Филипяни 2:7).   Той беше сред нас като Онзи, който слугува (Лука 22:27).   Той каза: "Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28).   Той се препаса с престилка като роб и изми краката на учениците Си (Йоан 13:1-7).„Слугата не е по-горен от господаря си“ (Йоан 13:16).   След като Христос се е привел толкова ниско, за да служи на нас, защо ние считаме, че е под достойнството ни да служим на другите?   Източник: One Day at a Time Превод: Юлиана Бакърджиева
7 000 се молят по улиците на Сан Диего 7 000 души изпълниха улиците на Сан Диего, за да се молят за своята страна. В същото време 8 500 души са взели участие в молитвеното събитие онлайн. Организатор на събитието е пастир Майл Макфърсън, който е решил да използва оръжието на молитвата, за да се застъпят вярващите пред Бога и Той да се намеси, премахвайки хаоса и безредиците в САЩ. Пастир Майлс оглавява църква Rock Church в Сан Диего и е в сътрудничество с други 135 църкви и 148 евангелски лидери. Те основават движението "Ние се молим за Сан Диего". На 20 юни църквите организират молитвено служение на улиците на 11 града в щата Калифорния, сред които са Сан Диего, Оушън Сайд, Кармил Ранч, Спринг Валей, Сан Карлос, Сантии и Чула Виста.  На снимките се вижда как вярващите са коленичили на улиците или са проснати на земята, викайки към Бога и застъпвайки се за своите градове и за страната, в която живеят. В продължение на един час те са хвалели Бога и са се молели за всеки от минувачите, който е имал нужда от молитва. Обединени и в един Дух те са викали към Бога Той да излее мир, радост, изцеление и единство върху нацията им. Пастир Майлс споделя: "Ние искаме Бог да излее Своята любов и сила над нашия град и над общността, в която живеем. Молим се хората от Сан Диего да бъдат единни. Само Бог може да даде мир и да обърне злото в добро. Когато се молим, ние вярваме, че Бог може да даде изходен път и да ни избави от ситуацията, в която се намираме." Пастир Макфърсън е споделил и кратка проповед по време на молитвеното служение, в която е изтъкнал силата и важността на молитвата. Той с вяра очаква благоприятен резултат от това служение. Майлс заключава: "Ако гледаме на нас и нашите различия, винаги ще се проваляме, но ако се предоставим изцяло на Бога и Му се покорим, ще видим как Той ни обединява, защото ние сме Негови. Вместо да воюваме помежду си, трябва да се научим да се обичаме и да си служим един на друг, и тогава ще видим плода от делата си." Източник: GOD TV Превод: Петя Зарева  
Майк Пенс с призив към църквата Вицепрезидентът на САЩ, Майк Пенс е известен със своята безкомпромисна позиция, предвид християнските си принципи. В неделя той е посетил огромна църква в Тексас, където е призовал вярващите да се уповават на Бога в тези времена на постоянни предизвикателства. В проповед от 30 минути Пенс е изтъкнал силата на вярата и молитвата за живота на християните. По време на проповедта американският вицепрезидент е заявил: "Вярвам, че ако се държим здраво за Христос, ще видим изход от тази тежка ситуация, за да видим страната ни възстановена в здраве, сила и свобода. Основата на Америка е свободата, а основата на свободата е вярата." Пенс е цитирал думи на президента Линкълн, който казва: "Народите и всеки отделен човек са длъжни да отстояват истината, която е изявена в Свещените писания. Там се казва, че ще бъдат благословени само онези народи, които признават Бога за свой Господ." Майк Пенс е цитирал Филипяни 4:6-7 с коментара, че именно силата на молитвата може да помогне на вярващите да се справят с трудностите, през които преминават. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".