Feed Provided By evangelskivestnik



Политически спор в Германия заради библейски стихове в метрото Християнските организации, които купуват рекламно пространство, за да публикуват библейски стихове в общественото пространство, са под политически обстрел в Германия.   Парламентарната група на Левицата в Щутгарт е поискала нови рекламни условия за влаковете в местното метро. Те искат да се уверят, че никой не е обиден от библейските стихове, които са изписани по мотрисите.   За лявата политическа фракция наличието на библейски стихове на местата за реклама „по никакъв начин не отговаря на  културната политика на региона“. Според местния вестник Stuttgarter Zeitung  „евангелските“ и „отчасти агресивни мисионерски послания“ карат потребителите на обществения транспорт да се чувстват неудобно. Представителите на левицата твърдят, че общественият транспорт не трябва да бъде място за индоктринация.   Според немския Pro Medien Magazin в Щутгарт рекламирането на библейски стихове се ръководи от Южногерманската мисия, евангелизационно сдружение с нестопанска цел. Тя плаща за рекламни пространства във влакове, автобуси и други обществени места. Те финансират своите евангелизационни проекти с дарения на отделни християни и църкви. Започната през 1972 г., целта на мисията е „да разпространява Божието Слово със стихове от Библията на рекламни плакати“.   Левицата обаче иска библейски стихове и подобно религиозно съдържание да не се допускат в метросистемата на Щутгарт. Те настояват за „повече неутралитет в мирогледите“, демонстриран от организациите, които имат право да купуват рекламно пространство.   Основната протестантска църква във Вюртемберг,  допринесла с 12 200 евро за последната библейска кампания за стихове, е заявила, че пасажите от Писанието дават на много хора сила и надежда и в никакъв случай не дискриминират гражданите, които изповядват други убеждения или нямат такива.   Представители на евангелските кръгове в управляващата партия на ХДС (консерватори) защитават правото на частните религиозни организации да купуват рекламно пространство, за да споделят части от Библията. Няма ограничение за която и да е друга религиозна група да провежда собствена кампания. В свободното общество могат да бъдат представени множество различни мирогледи, казват те. „Библейските стихове на публичната сцена имат дълга традиция в нашата страна: църковните сгради  продължават да са в центъра на градовете, а много фасади на стари къщи все още носят християнски послания“.   Пред информационната агенция Idea, говорител на Мисията на южногерманските църкви е заявил, че в Германия е все по-трудно да се използват рекламни пространства, с цел прогласяване вестта за Исус Христос.   Източник: Evangelical Focus Превод: Петя Зарева Снимка: Google.com
Холокостът и ирационалната омраза Холокостът е ужасяващо проявление на ирационалната омраза към израелския народ. Тя е необяснима само със страха от различния или завистта към успешния. Още повече, че европейските евреи от първата половина на 20 век, особено в Германия са дълбоко интегрирани в обществото и са с несъмнена германска идентичност.   Омразата към Израел е омраза срещу идеята, че Бог избира, че Бог се открива, без да е зависим от човешките постижения и величие, и в крайна сметка омраза към идеята, че Бог е верен, независимо от човешката невярност.   Бог избра сина на обещанието Исаак, а не сина на робството и страха Исмаил. И от синовете на Исаак Бог избра фокусирания върху обещанието Яков, а не успешния любимец на баща си Исав. И после Бог избра синовете на Яков, въпреки комплексите и греховете им, и избра да е верен към тях, преминавайки отвъд човешките представи за вярност и изкупление.    Всичко това е възмутително и представлява непоносимо предизвикателство за мироглед, който  е непримирим с идеята за Божия избор. Хората, които считат идеята, че Бог  избира за възмутителна, не разбират връзката между Божия избор и Божията вярност, която преминава отвъд всички човешки лутания, експерименти и  провали.    И във времена на тържествуваща самонадеяност желанието да се унищожи всичко, което напомня за Божия избор и вярност, отвежда отвъд всяка граница на цивилизованост и човечност.
33 изчезнали деца са спасени след операция „Изгубени ангели“ По време на разследване за трафик на хора в Калифорния, наречено „Операция „Изгубени ангели “, ФБР е успяло да намери 33 изчезнали деца. Осем от тях са били сексуално експлоатирани, съобщава агенция Ройтерс.   Операцията, започнала на 11 януари, включва ФБР, което работи с десетки неправителствени организации „за идентифициране, намиране и спасяване на изчезнали деца, особено такива, които са били заподозрени в сексуална експлоатация и / или са били жертва на трафик."   От спасените непълнолетни жертви осем са били подложени на сексуална експлоатация. Това е установено при провеждане на операцията, се казва в изявление на агенцията в рамките на Месеца за осведоменост относно трафика на хора.   „Не е необичайно жертвите, които са спасени, да се върнат към  секс трафик или доброволно, или чрез сила, измама или принуда“, се казва в съобщението.   В резултат на спасителната операция, е арестуван заподозрян трафикант на хора. Повдигнати са съответните обвинения и са започнати множество разследвания.   В доклада за 2020 г. за усилията на правителството на САЩ за борба с трафика на хора Държавният департамент предупреждава за „нарастващ брой хора, уязвими от експлоатация от трафиканти поради нестабилността, изолацията и липсата на достъп до важни услуги, причинени от COVID-19 пандемията."   „В резултат на COVID-19, както и поради други обстоятелства, засегнати са онези общности, които страдат от системно  неравенство. Трафикантите често преследват именно тях“, се казва в доклада.   ФБР разкрива също, че обемът на делата за престъпления, свързани с трафик на хора с цел сексуална или трудова експлоатация, се е увеличил значително през последните няколко години. Миналата година агенцията е започнала 664 разследвания за трафик на хора в САЩ, като е арестувала 473 души.   Редица християнски организации участват в тези спасителни операции, като осигуряват доброволци на всички етапи от разследванията.   Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева  
Един милион долара глоба за присъствено богослужение в църква в Калифорния Съдия от Калифорния е заявил, че пастирите на известна църква,  провеждала богослужения на закрито, няма да лежат в затвора, въпреки че са осъдени да платят  значителна глоба от над 1 милион долара.   Адвокат Робърт Тайлър, който представлява църквата Calvary Chapel в Сан Хосе и нейният пастир Майк Макклър, са заявили след съдебното заседание, че съдията на окръг Санта Клара се е съгласил да ограничи наказанието само до "парични санкции". Съдията няма да налага ефективни присъди на Макклър или други пастири, нарушили забраната за провеждане на присъствени богослужения.   Църквата е провеждала служби на закрито в нарушение на пандемичните здравни ограничения. Църквата също е нарушила съдебната заповед за карантина през ноември, налагаща здравните ограничения.   Calvary Chapel е осъдена да плати глоби за повече от 1 милион долара, въпреки че адвокат Тайлър и други поддръжници на църквата се надяват съдът да застане на страната на вярващите и да постанови, че глобите не трябва да се плащат.   „В допълнение към тази пандемия от коронавирус има има една още по-голяма пандемия“, коментира Тайлър. "И тази пандемия засяга психичното здраве, засяга заетостта, засяга бизнеса."   Хората "буквално са спасени от самоубийство и депресия, отчаяние и самота заради служението на църквата", пояснява адвокат Тайлър.   В коментари след съдебното заседание пастир Макклър е пояснил, че църквата се опитва „просто да помогне на хората ... както винаги е правила“.   „Тъжно е да видиш държава като нашата, която се бори срещу църквата“, казва Макклър. „Но трябва да помним какво прави Америка велика. Това е нашето доверие в Бога.   „... Казват, че можете да изкарате 30 дни без храна. Можете да живеете три дни без вода. Но не можете да преживеете и три секунди без надежда. Америка трябва да чуе Благата вест за Евангелието на Исус Христос. Трябва да се подчиняваме на Божието Слово. А то иска от нас да се събираме заедно и да се покланяме на Бога."   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева
Вижте небесните птици... От няколко дни в двора ни идва едно малко птиче. Първо го забелязах на крушата. В голите клони там е лесно да откриеш  дори и малко птиче. Аз обаче се постарах да не го стресна и не минах директно под дървото, от където бе по-прекият път. Заобиколих по-встрани и продължих да му се радвам тайничко. То обаче се премести и дойде по-напред. Писукаше си нещо, с къси и отчетливи трели, нещо ни казваше. На кого и какво искаше да каже?   След малко се преместих до чешмата, но то долетя и там, като че ли искаше да ме наблюдава. Любопитно малко същество. Едно такова дребно, с тъмносиви пера, но отпред по гушката с бяло и жълто, със синкави отблясъци. По размер, като едро врабче, но явно със смело сърце. То имаше и своите изисквания, не искаше да го снимат. Не търсеше на всяка цена известност, като че ли не си броеше и лайковете. Аз му предлагах бърз и пряк достъп до славата, а то хич не се впечатляваше. Сигурно бе заето с други по важни дела. Навън бе минус 7 градуса, предстоеше му дълга и студена зима. То бе само, навярно гладно и търсеше тих лиман. В малката му главица имаше идеи за нови песни, но студът му пречеше.    Птичето бе като смел композитор, който сам изпълнява, при това виртуозно, своите песни. Сега обаче този независим певец, на свободна практика, бе подложен на унижението да зависи от хорската милост. Да разчита на подхвърлени трошици, само и само да завърши сезона. Само така снижен, той можеше да се надява отново да види онези пълни зали с нестихващи аплодисменти. Да, какво нещо са сезоните на живота! Колко бързо си забравен, щом веднъж слезеш от „голямата сцена“. Колко трудно е да се оставиш на милостта и грижата на някой друг? Колко по-добре е да можеш винаги, да се оправяш в живота сам. Възможно ли е? Добро ли е това или не?   Възможна бе и друга трактовка на нещата. Като всяка млада птица той бе погълнат от мисли за любимата, за пролетта, за строежа на новото гнездо. Сигурно бе събрал подходящи меки клечки, гъвкави, но здрави, още едър и фин пух от пера, за постеля. Малките обичат да лежат там. Те се излюпват голи и напълно беззащитни, а този пух ги топли в студените нощи. Но някой трябва да го предвиди, да го събере и сложи навреме в гнездото, преди да дойдат малките. Ще успея ли? – сигурно си мислеше  птичето.   Навярно вече бе резервирал (от Grabo) и малко студио над реката, там над кривата върба, с включена закуска. Там лете идваха да се къпят деца, с колелета, в зноя на август. Всеки очакваше почивните дни, всеки искаше да бъде всред красотата на природата. Колко хубави и щастливи дни, колко песни и весели прелитания позна птичето, с неговата любима, там край реката, високо почти до Създателя. Неразумни и жестоки, пораснали вече деца уцелиха в крилото с въздушна пушка красивата любима на малкото птиче. Осиротяха три малки пиленца и един баща. С много труд и болка, той успя макар и сам да пусне в простора, трите си рожби. Излетяха те сами в света.    "Останете с Бога, мили мои пораснали деца! Изведнъж настана тишина и тъжно бе в моята душа, сега напълно гнездото мое, опустя."   Навярно затова малкият певец бе дошъл надолу в полето при нас да търси подслон и нова любима. Какъв ли прием тук щеше да намери? Знам ли аз? Но тук ще кажа: Приятелю добър и верен, бъди внимателен и предпазлив. Бъди умерен и добронамерен, вярвам аз ще срещнеш друга ти, подобна, сродна на тебе, душа. Може би е там след завоя и чака те тя, с цвете нежно в ръка. Само да можеше да видиш ти това. Колко много и ценни неща Господ е приготвил за теб и мен, още сега.   Има едни думи, казани много отдавна. В тях се говори за птици, но отправени са май към хора с души. Забравили са тези хора, че са важни, че са ценни. Има Един, който висока цена е платил, за да си свободен, за да можеш нависоко, да пееш и ти, да летиш.   „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” ( Мат. 6:26).   „Затова не се безпокойте за утре, защото утрешния ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му' (Мат. 6: 34).   „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това (друго) ще ви се прибави” (Мат. 6:33).   Господи, аз идвам при Теб, Търся Твоето лице. Подай ми ръка и ме прегърни, Изпълни с любов душата ми!   Пр. Твоята любов като факел В нощта ме води тя. Твоята любов ми помага да продължа.  Твоята любов – като птица във полет  над смъртта.  Твоята любов побеждава страха.      
Пречупената воля „Това е Моето тяло, което е разчупено за вас...“  (1 Коринтяни 11:24)   Ейми Кармайкъл посочва четири неща в Библията, които се счупват и от това има определен ефект: Счупените гърнета (Съдии 7:19-20) – от тях заблестява светлина. Счупеният съд с миро (Марк 14:3) – от него се разнася благоухание. Пет разчупени хляба (Матей 14:19) – и гладните са нахранени. Едно разчупено тяло (1. Коринтяни 11:24) – и светът бива спасен.   Сега имаме привилегията да добавим още едно пето нещо към тази поредица – нашата пречупена воля. Резултатът от това ще бъде един изпълнен живот, пропит от мир и удовлетворение. Мнозина, които са дошли при кръста, за да потърсят там спасението си, още не са дошли там, за да се оставят да бъде пречупена волята им. Те може да изглеждат кротки и меки, може винаги да говорят тихичко, може външно да изглеждат много благочестиви, но въпреки това може да имат желязна воля, която все още ги отделя от най-доброто, което Бог може да ни подари в живота.   Понякога нещо подобно става с младите хора, които са влюбени и искат непременно да се оженят. Родителите и приятелите, които по-мъдро и зряло преценяват отстрани, виждат, че тази връзка няма да бъде добра. Но упоритата млада двойка отхвърля всеки съвет, който не ѝ харесва. И същата непреклонна воля, която ги е отвела до брачния олтар, след това ги отвежда пред бракоразводния съд.   Наблюдавали сме това и при християни, твърдо решени да се впуснат в определен бизнес, въпреки че очевидно нямат необходимите знания и опит в тази област. Въпреки съвета на близките си те влагат в начинанието собствените си пари, а често и взети назаем от добронамерени приятели. Случва се неизбежното – предприятието се проваля и кредиторите идват да съберат поне останките.   Случва се разрушителният ефект на несъкрушената воля да се прояви и в християнското служение. Например, някой заминава със семейството си някъде като мисионер само за да се върне след една година, причинявайки големи щети и разходи на църквата, която го е изпратила. Огромни материални средства на лековерни християни се използват за финансиране на някой проект, който е бил човешко изобретение, а не Божия идея – план, който впоследствие се оказва напълно безсмислен. Това предизвиква разправии и огорчения, понеже човекът отказва да работи ефективно заедно с другите, а иска непременно да наложи собствената си воля.   Всички ние имаме нужда волята ни да бъде пречупена, да оставим в подножието на кръста цялото си упорство, целия си инат и цялото си своеволие. Тази желязна воля трябва да бъде пожертвана на олтара. Ние всички трябва да кажем заедно с Ейми Кармайкъл:   „Ти, велики Боже, беше съкрушен за мен. Помогни и аз да бъда пречупена чрез Твоята любов.“
Когато пророците сгрешат Когато обучаваме пророци, първият урок, който им даваме, е да не смесват молитва и пророчество. Можете да се молите за копнежите на сърцето си, но трябва да пророкувате само за желанията на Божието сърце - не смесвайте двете неща! „Вярвайте на пророците и ще успеете“ (2 Летописи 20:20) е библейско насърчение - но само ако всъщност пророкуват, а не просто се молят според нечий дневен ред!   Тези от нас, които слушат пророците, трябва да бъдат много предпазливи, за да не превърнат молитвите им в предсказания, споделяйки ги извън контекста с оскърбително очарование, което несправедливо превръща искрените молитвени воини в обикновени гадатели. Трябва също да се предпазим от модерната мания по социалните медии, която се фокусира само върху зашеметяващи прогнози. Словото на знанието е удивителен дар, но то е само един аспект на чудесата, които Духът разкрива.   Не е грешно да се молим и да пророкуваме за национални и правителствени проблеми. Повечето пророчества от Писанията са насочени към градовете и водачите, нациите и царете. Пророците може да говорят за тези неща. Но те трябва да забравят своите културни и политически предразсъдъци, а това не е лесно. Те трябва да пророкуват това, което Бог казва - дори и да противоречи на собствените им естествени наклонности или предпочитания. Повечето „неизпълнени“ думи днес се провалят при първото препятствие на пророчеството - те се основават на сърдечното желание на пророка, а не на истинския глас на Господ. Вероятно много пророци в САЩ са объркали именно това. Те искаха Тръмп да спечели. Те се молеха Тръмп да победи. Но те не биваше да пророкуват, че той ще спечели, защото очевидно това не беше Божието намерение.   Няколко известни лидери като Шон Болц и Крис Валотон от църква "Бетел" се извиниха, признавайки своята грешка. Те демонстрираха смирение, покаяние, готовност за учене и поправление, а това разкрива много за истинския, благочестив характер. Не е нещо ново за нас, несъвършените поклонници, да объркаме пътя, но това, което шокира, е, че тук не говорим за анонимни коментатори в социалните мрежи, измамници или луди конспиратори. Става дума за зрели вярващи, висши лидери, обичани пророци с доказани и точни думи на знание, служители с дълъг списък на чудеса и знамения.   Всички трябва да желаем да се обучаваме. Нежеланието да се учим води до гордост, а гордостта затваря очите и ушите ни до степен, в която не можем да приемем, че имаме неуспехи, предразсъдъци и провалили се планове. Те толкова лесно ни заблуждават и ни карат да представяме Бога погрешно. В нашето служение, където практикуваме и обучаваме за пророческите дарби за повече от дванадесет години, ние наричаме тези пророчества „душевно слово“. Имаме предвид, че онова, което излиза от устата ни, е повече от нашето собствено Аз, отколкото от Светия Дух. Ако не сме внимателни, политическият дух може толкова лесно да ни въздейства, така че да чуем погрешно, да интерпретираме или да приложим погрешно това, което Бог иска да ни каже. Как да се пазим от тези душевни тенденции?   Трябва да обичаме Божието царство повече от собствената си нация. Не забравяйте, че Исус е нашият Спасител. Той не е президент или министър-председател. Политическите идеологии не могат и никога не са спасявали никого. Разберете, че понякога Бог ни дава водачи, които не харесваме, не искаме или които са извън нашето предпочитание, за да провокираме Църквата да бъде източник на светлината. Исус се връща за една безупречна невяста, а не за безукорна нация. Той провокира своята Църква да се издигне по-високо в чистота и страст. Факт е, че Църквата често расте повече, когато е преследвана.   Въпреки че може да сме шокирани, когато нашите пророчески герои сбъркат, Исус не е изненадан. Това не е първият случай на провалил се пророк. Писанието описва пророци, които са избягали (Йона), пророци, които са изпаднали в депресия (Илия), пророци, които са използвали неправилно властта си, за да причинят неоправдано унищожение (Елисей - с трагични последици във 2 Царе 2) и дори 400 така наречени пророци, готови да пророкуват каквото царят иска да чуе, дори и да е пълна глупост (3 Царе 22). Когато коринтските пророци са инструктирани да преценят внимателно онова, което всеки от тях пророкува, това предполага, че не всички са казвали истината.   Необходимостта да бъдем отговорни и да поемаме отговорност за това, което пророкуваме, е още по-голяма за тези от нас, които сме били благословени с влияние. Тези, които учат другите, ще бъдат съдени с по-висок стандарт (Яков 3:1). Но въпреки това нека не убиваме с камъни нашите пророци. Смъртната присъда във Второзаконие 13 е за лъжепророци, които водят хората към идолопоклоннически бунт срещу Бога. Лошото, неточно или грешно пророчество не прави някого фалшив пророк. Когато тръгнем по собствения си път, Исус е нашият пастир, който ни взема в обятията си, когато сме осъзнали грешката си. Той ни дисциплинира, със сигурност, но не спира да говори с никого от нас.   Не се разочаровайте. Колкото и трудно да е, ние трябва да се борим с всеки порив да се разочароваме от пророчествата. Може би сега повече от всякога, когато нашите църкви са затворени и сме откъснати от нашите общности, които обикновено ни насърчават, трябва да чуем гласа на Исус. Трябва да чуем Неговия глас лично за себе си (Йоан 10:27), за да можем да се доверим на онези пророчески гласове, които ще сочат към небето сред хаоса и кризата на земята. Когато нашите земни политици и президенти ни провалят и тяхната човешка немощ е толкова очевидна, ние се нуждаем от пророци, които да свидетелстват за Исус и неговото славно Царство.   В момента няма нищо, което Сатана да иска повече, отколкото да заглуши пророците и да ни затвори ушите за прекрасните дарби на Светия Дух (вж. 1 Коринтяни 12:7-11), дадени за взаимна полза. Нашите медии ни бомбардират с постоянни конспирации, отчаяние, разврат и много суета. Освежаващият звук на чистото пророческо откровение, който идва от самата тронна зала на Бог, е нещо, което нашите уши трябва да жадуват в тези отчаяни дни.   Може да не чувствате, че това е звездният час на съвременното пророческо движение, но нека се вслушаме в съветите на Павел и не се отнасяме към пророчеството с презрение. Да приемем неговия подтик да продължаваме да желаем даровете на Духа - особено пророчеството (1 Солунци 5 и 1 Коринтяни 14). Вярвам в последните пророчески думи на онези пророци, чийто характер, а не толкова техният дар, ще ги издига през следващите години.   Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева    
Последните дни - Долината на заблудата Предишната част можете да си припомните тук.   Викариус помаха с ръка и настана тишина в залата.  Желаеше освен на него, хората да се поклонят на богинята Дева Мария.  Те се поклониха и го попитаха: „Какво друго желаеш, господарю?”  А той каза: „Ако сте верни, то желая да се поклоните и на моята богиня, чието име е Политика, а след това и на другата богиня Икономика.   Те отговориха: „Добре, господарю.  На твое разположение сме.  Прави с нас това, което искаш.”  Паднаха и се поклониха.  Той успя да забележи, че ние не се поклонихме нито на него, нито на богините му, и затова нареди на стоящите да ни поканят отпред, за да ни попита нещо.  Когато се приближихме, той каза: „Доколкото разбирам, вие сте дошли да се поклоните на Агнето.”   „Да” - отвърнах му аз.   „Защо тогава само вие не се поклонихте, когато призовах всички да го направят?”   „Не знам как да се обърна към вас и името ви не знам, господине.”- казах аз.   „Името ми е лесно, но вашият отговор не знам какъв е.  Казвам се Лъжепророков.”   Като чух името му, махнах с ръка и казах на останалите да напуснем това място.  Но когато тръгвахме, той каза: „Вие избягвате разговора, но кой знае, може би някъде да се срещнем след време.  Тогава му мислете!”  Ние напуснахме залата.  На излизане чухме как говори за някакви си манастири.  Попитах човека на вратата що е манастир, а той ми каза, че това са затворите за християните.  Те били много видове, но нямаше време да ни каже нещо повече, защото излязохме.   Всички ние имахме едно-единствено желание:  Да намерим място, където да се поклоним на Агнето или да намерим изхода и да напуснем Храма на фанатизма.  Когато обаче вървяхме все направо, се озовахме в една голяма къпалня.  В нея имаше много басейни.  Името ѝ бе Къпалнята на фарисейщината” (Матей 23).   Варосана Гробница каза: „Ето, това е моя живот.”  И бързо влезе в един от басейните, където и се удави.  Приближихме до първия басейн.  Името му бе  Басейнът на голямата себеправедност.   Всеки, който влизаше в него, на излизане имаше чувството, че той е най-праведният човек на земята.  Докато се усетим, Простодушен скочи вътре и започна да се къпе.  А когато излезе, не ни позволяваше да се докоснем до него по причина, че е станал много праведен.  Той даже отказа да пътува с нас.  Влизайки по-навътре, видяхме едно място наречено Мойсеевото седалище. На него седяха така наречените „книжници и фарисеи”.  Те се опитваха да свързват нещо.  Като приближихме, видяхме,че свързват тежки и непоносими бремена.  След това двама от тях  взеха тези тежки и непоносими бремена и ги наложиха върху плещите на тамошните хора. А милите хора едва издържаха под товара.  След това те разшириха филактериите си (Матей 23:2-7).    Хората, които бяха там, тичаха към една врата, която водеше към небесното царство, но един фарисей ги изпревари и я затвори.  Така ставаше всеки път, когато хората тичаха към тази врата. Когато наблюдавахме внимателно, видяхме, че двама от тях хванаха един комар и започнаха да го прецеждат.  Други двама пък се опитваха да поглъщат една камила.  А когато се приближихме съвсем, видяхме как един друг фарисей имаше в ръцете си чаша и блюдо.  Той ги чистеше, но само отвън, а от вътре се показваха насекоми на грабеж и насилство.  Обаче всички фарисеи си приличаха с някой.  Струваше ми се, че ги познавам от някъде.  Ами да, те много си приличаха с Варосана Гробница.  Те имаха окачени торби на вратовете си.  Торби, пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота (Матей 23:13-26).   Докато гледахме, двама от тях хванаха един човек, чието име бе Пророк и започнаха да му зидат гробница. Не можехме повече да гледаме и затова бързо напуснахме Къпалнята на фарисейщината.  Излизайки оттам се устремихме да търсим изхода, за да излезем от храма.  След като го намерихме, без колебание го напуснахме и  дойдохме при вас.  Питам се дали тези хора някой ден ще осъзнаят какви фанатици са или до смъртта си ще останат такива.”   Послушен на Бога:  „Ех, братя, не ви ли казах, че в този Храм на фанатизма нещо не е на ред. Нима не си спомняте думите на Агнето?  Думите за поклонението: „Ако двама или трима човека, събрани в Мое име и Аз съм там. Ние на това място можем да му се поклоним още сега.  Той е тук, макар че с телесните си очи не можем да го видим.  Станете сега да му се поклоним.”   Те му се поклониха и започнаха да Го възпяват: „Достойно, достойно е Агнето!”   Изведнъж се чу глас от небето: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века и никой не може да ви грабне от ръката Ми.”   Това даде нови сили на всички, но Пътникът се чувстваше все още виновен за изгубените братя в Храма на фанатизма. Малко след като поклонението беше започнало той стана и се отдели от тях.  Плачейки се приближи до “Тихите води”.  А когато взе много да плаче и да скърби, чу един тих и нежен глас, който му каза: „Те сами решиха своето бъдеще.  Те сами решиха къде да прекарат вечността.  Пътнико, укрепи се, защото още много има да вървите.”   Като чу тези думи моментално от устата му изскочиха осъдителните думи, с които той непрекъснато се осъждаше, и паднаха на земята.  Той почувства лекота и връщайки се при останалите, им разказа всичко.  Тогава те станаха и като прекосиха “Тихите води”, продължиха напред.  Но все още се намираха в Долината на Заблудата.  Те усилиха темпото с надежда, че някъде наблизо ще намерят нещо за хапване.  Вече два дена пътуваха, без да са яли нещо.  По средата на деня от далечината се видя един голям пазар, който като че ли нямаше край.  Това беше Зеленчуково-плодовият пазар на странните и фалшиви учения (1 Тимотей 4:1).   Пазарът беше препълнен с хора.  Имаше купувачи и продавачи.   Пътниците минаха покрай първите сергий и попитаха дали ще е възможно продавачите да ги оставят спокойно да разглеждат плодовете.  Те се съгласиха.  Пътникът взе в ръката си един източен плод, наречен Будизъм.  Докато го разглеждаше, той се разложи в ръката му.  Пътникът посегна и взе друг плод.  Не знаеха името му, но видяха как червеите го изяждаха.  Тогава те единодушно напуснаха Зеленчуково-плодовия пазар на странните и фалшиви учения.  Добре, че го направиха, защото по-навътре имаше един човек, който хипнотизираше хората и те си взимаха всякакви окултни плодове.    Следва продължение...        
Археологическа находка - доказателство за служението на Исус Израелските археолози са намерили още едно доказателство, което представлява свидетелство за времето на Исусовото служение на земятa. Намерен е надпис върху камък, който е на възраст 1500 години. Той е открит в долината Йезраел. От надписа е очевидно, че е посветен на Месията, Христос.   Според CBN News, "Багеристи са открили гръцкия надпис, докато копаят в село ет-Тайиба. Надписът е гравиран в камък. Според изследователите се касае за остатък от църква, която датира от Византийската епоха."   Пълният текст на надписа гласи „Христос, роден от Мария“. Това дело  на най-богобоязливия и благочестив епископ Теодосий и нещастният Томас е построено от основата ... Който влезе, трябва да се моли за тях." Теодосий е бил известен като един от първите християнски епископи и изследователите казват, че е бил регионалният архиепископ на Бет Шеан, в който се намира и Тай-Тайба.   Според д-р Лия Ди-Сегни, изследовател в Института по археология на Еврейския университет в Ерусалим, фразата „Христос, роден от Мария“ е използвана като формула срещу зли очи или нечие проклятие. Смятало се е, че произнасянето на фразата ще предпази онези, които са били под някаква прокоба.   „Този надпис поздравява тези, които влизат и ги благославя. Следователно е ясно, че сградата е църква, а не манастир: Църквите поздравяват вярващите на входа, докато манастирите обикновено не правят това“, пояснява д-р Ди-Сегни пред CBN News.   Находката е забележителна и по друга причина. Според д-р Уалид Атраш от Израелския орган за антики, „това е първото доказателство за съществуването на византийската църква в село ет-Тайиба в добавка към други находки, свидетелстващи за дейността на християните, живели в региона“.   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева
Освободен е отвлечен християнски професор Според публикация на Morning Star News професор в християнски университет е бил освободен, след като е бил отвлечен от терористи в Нигерия. Нигерия е водеща в света по отвличания на християни, съобщава Open Doors.   Джон Фатокун, професор по изчислителна математика и числени анализи и заместник-ректор на Университета  "Анкор" в Лагос, е бил освободен в сряда (20 януари), след като е заловен от терористи в понеделник (18 януари), докато пътувал от Джос до щата Насарава.   „Въпреки изпитанието, моята вяра остава непоклатима“, казва Фатокун пред репортери, според Legit, нигерийски информационни новини. „Ще продължим да работим, да се молим и да възпитаваме благочестиви мъже и жени, които са предопределени да променят историята и да направят Нигерия по-добро място за поколенията напред“.   Фатокун не идентифицира своите похитители, но мюсюлманските терористи са много активни в нигерийския щат Насарава.   Съобщава се, че според помощник-регистраторът на Anchor University и ръководител на стратегията и комуникациите, Окесола Сануси, професор Фатокун е бил освободен след отправени сериозни молитви от негово име.   Anchor University в сряда (20 януари) потвърди освобождаването на професор Фатокун в публикация на страницата на училището във Фейсбук.   „За слава Божия, заместник-ректорът на Anchor University, професор Дж.O. Фатокун е освободен “, се посочва в публикацията.   Християнският университетски професор е отвлечен, докато пътува от Йос, щата Плато до град Кефи в щата Насарава, северна централна Нигерия. Съобщава се, че е заловен около 21 часа в село Курми Шинкафа, щат Насарава, окръг Кокона, докато е бил на път за Кефи, за да остави едно от децата си в гимназия; след това той планирал да се върне в университета в Лагос, в югозападна Нигерия.   Anchor University е част от християнското служение Deeper Life, където пастир д-р Уилямс Кумуи е главен надзорник. Въпреки че подробности за освобождаването на Фатокун не бяха публикувани, говорителят на Anchor, Сануси заяви по-рано тази седмица, че похитителите искат 20 милиона найри (52 177 щатски долара) като откуп от библейската църква Deeper Life.   Нигерия е водеща в света по брой отвлечени християни за миналата година (ноември 2019 г. - октомври 2020 г.). Според християнската организация Open Doors техният брой е 990 души. В Световния списък за наблюдение на организацията за 2021 г. на страните, в които е най-трудно да бъдеш християнин, Нигерия за първи път се нареди в топ 10, скачайки до номер 9 от номер 12 през предходната година.     Източник: Morning Star News Превод: Петя Зарева
Невероятната история на африканския Били Греъм Стивън Лунгу, обичан мисионер и евангелизатор, известен като "африканският Били Греъм", е загубил битката с ковид-19. Той е починал от усложнения, вследствие на коронавируса в понеделник, на 78- годишна възраст. В тази връзка неговият приемник Стивън Мбого, наследил го на поста като лидер на африканската евангелска организация African Enterprise, споделя следното: "Всички се молихме, но Господ реши да го вземе при Себе Си." В своята публикация Мбого цитира още стиха от Псалм 116: "Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му." Стивън Лунгу има уникално свидетелство. Той е роден в Зимбабве, когато неомъжената му майка е само на 14 години. Лунгу е в тежест за нея и тя го оставя на улицата на четири години с по-малките му брат и сестра. Стивън изобщо не знае как да се грижи за тях. Сестра му е откарана в болница, докато той и брат му са отведени в сиропиталище, където е бит и малтретиран.   Само след няколко години Стивън се връща на улицата. Подлезът на мост в града е неговият дом за почти 20 години. Той разказва, че често се събуждал с отровни змии, лежащи около него.   В онези години Стивън насочва омразата си към Бога. Вместо да се подчини на Божията воля за живота си, той пое контрола в собствените си ръце. Лунгу се присъединява към бандата, наречена „Черните сенки“, известна със своите безмилостни побои и убийства.   Лунгу вярва, че комунизмът е единственият начин Африка да бъде управлявана добре.   „Боже, наистина си имал цел за живота ми“, казва Лунгу, като поглежда назад, припомняйки си как Бог го е опазил през много опасни ситуации.   Тъй като Библията е донесена в Африка от белите мъже, Лунгу  е смятал, че всичко, правено от белите, цели промиване на мозъка на африканския народ.   „Никога не се смеех, докато не приех Исус на 20-годишна възраст“, ​​казва Лунгу. "За първи път се засмях тогава."   Един ден Лунгу заедно с други борци за свобода планират терористична атака срещу местна банка, където ходели много бели хора. По пътя към банката се натъкнали на съживително църковно събрание, провеждано в палатка. В отвращението си към църквата Лунгу накарал бандата да взриви църквата. Цялата банда седнала на задния ред, докато траела службата, като възнамерявали да останат само две минути, преди да я взривят.   В същия момент проповедникът цитирал два стиха от Римляни 6:23 и 2 Коринтяни 8:9. Докато говорел за живота на Христос, Лунгу осъзнал, че се отъждестява с Исус. Стивън избухнал в сълзи, оставил на пода автомата и бомбите и отишъл напред, за да се покае и да приеме Христос. Същата нощ друга банда нападнала църквата, убивайки много от вярващите, а Стивън се върнал под моста и продължил да се моли на Бога, просейки милост от Него. На другия ден Лунгу отишъл в полицията, за да се предаде, като признал, че е вършил престъпления, но разказал и за своето преживяване с Христос, който му простил греховете. Полицаите го разпитвали и слушали в продължение на 8 часа, след като го пуснали с думите, че щом Исус му е простил, те също му прощават. От този момент нататък Стивън Лунгу посветил живота си на благовестието, пътувайки из цяла Африка, за да свидетелства за Христос и да призовава хората да Му се доверят, за да намерят мир и спасение на душите си. В резултат на неговото благовестие стотици хиляди африканци са повярвали в Христос. След 58 години служение Стивън вече е при своя Господ, на Когото е служил и Когото е прославял. Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева
Стотици убити в църква в Етиопия Църквата Maryam Tsiyon в Аксум, Етиопия, която твърди, че притежава ковчега на завета, е била атакувана от етиопското правителство по време на гражданска война в региона.   Местните жители вярват, че църквата е била нападната, за да може ковчегът да бъде взет. Съобщава се, че жителите, които се криели в църквата, докато боевете се водели навън, са изведени и убити от бунтовниците. Това се е случило в района на Тигрей в Етиопия, място, което е в непрекъсната война.   Според анализ от Европейската програма за Африка, етиопските национални отбранителни сили ENDF също съобщават, че Църквата „Мариам Цион“ е била атакувана. Местните хора вярват, че целта на нападателите, е да отнесат Ковчега на завета в Адис Абеба. Стотици хора, криещи се в църквата "Мариам Цион", са били изведени и разстреляни на площада отпред. Броят на убитите хора се отчита като 750".   Има и кадри, показващи последствията от клането. Показани са някои от хората, които са били убити от военните служители на етиопското правителство. Военните се борят с антикомунистическа въстаническа сила, която контролира региона.   Групата, Народен фронт за освобождение на Тигрей, е отговорна за свалянето на комунизма в Етиопия през 1991 г. Те доминират на политическия фронт, докато не са разформировани като партия след доклади за военни престъпления, предимно от страна на правителството.   Войната между комунистическите бунтовници и ENDF е причина за изселване на хората в региона. В доклад на ООН  се посочва, че  4,5 милиона души от местните жители се нуждаят от спешна помощ. Само 77 000 души в Meкеле и 25 хиляди в бежанските лагери Maи Айни и Aди Харуш са получили храна и подкрепа от ООН и нейните партньори.    Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева
Молитви за Джо Байдън при встъпването му в длъжност Днес е денят, в който предстои встъпването в длъжност на Джо Байдън като 46-и президент на САЩ. Много от християните се чувстват неспокойни поради политическите вълнения, на които сме свидетели през последните седмици и месеци. Мнозина се чудят дали тази суматоха ще продължи през следващите четири години. Можем обаче да сме сигурни, че независимо от това кой е на този пост, Библията ни призовава да се молим за хората, които ръководят всяка страна. Днес е важен ден за САЩ и за молитви към Бога, тъй като политиката в тази огромна страна влияе и в целия свят.   Библията ни призовава да се молим за нашите водачи и избрани служители. Трябва да помолим Бог да напътства всеки водач, за да взема справедливи решения, да се грии за най-беззащитните си поданици и да следва Божието сърце, както лидери като цар Давид (1 Царе 13:14). Вярваме, че Бог и контролира днешното събитие, при което новият президент на САЩ Джо Байдън ще положи клетва.   Павел напомня на вярващите, че Бог е установил лидерството и има план за всеки земен водач. Можем да си припомним стихове като Римляни 13:1: "Всеки човек да се покорява на властите, които са над него, защото няма власт, която да не е от Бога...",   както и 1 Тимотей 2:1-4:   "И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките хора, за царе и за всички, които са високопоставени, за да преминем тих и спокоен живот, в пълно благочестие и сериозност."   Апостол Петър също увещава: "Почитайте всички, обичайте братството, от Бога се бойте, царя почитайте" (1 Петър 2:17).    Имайки предвид тези стихове, християните са призовани да се молят за лидерите и за благоденствието на страната, в която живеят. От Библията знаем, че тези думи са написани по времето на Римската империя, когато християните са гонени, преследвани и убивани заради вярата си в Господ Исус Христос и свидетелството за Него. Нека и ние да призовем Божията милост: Небесни Татко, днес новият президент на САЩ, Джо Байдън, заема поста си. Молим Те да насочваш стъпките му, докато е в Белия дом. Нека той знае какво е добро, кое е справедливо и кое е милостиво и да действа според принципите, които намираме в книгата на пророк Михей 6:8. Господи, знаем, че имаш план за всеки лидер и че си установил всяка власт в миналото, настоящето и в бъдещето. Нека Джо Байдън следва примера на богоугодните водачи, за които четем в Писанието като Давид, Езекия, Йосия и Йосафат. Те Ти се довериха и Ти им помагаше да водят нацията си със сила, смелост и състрадание. Нека Джо Байдън да води народа, като се съобразява с думите, които намираме в Писанието. И нека той потърси ръководството на мъдрите вярващи, Библията и самия Бог за това как да бъде най-добрият водач според Божието сърце. В името на Господ Исус Христос, Амин. Източник:  Christian Headlines Превод: Петя Зарева  
Разрушени домове и прогонени евангелски християни в Мексико Група мъже от индианците маи и по-специално племето „цоцил“  са разрушили пет къщи на евангелски семейства в селището Мицитон. То се намира в община Сан Кристобал, Чиапас (Мексико). Целта на вандалите е била да оставят вярващите без дом, за да ги прогонят от селото.   Лидерът на евангелската организация Alas de Aguila, Есдрас Алонсо Гонсалес, съобщава, че това се е случило в неделя, 10 януари. Две евангелски семейства от племето цоцил също са засегнати.   Преди да бъдат унищожени къщите на вярващите, мъжете са държали под домашен арест двама евангелски християни на име, Алехандро Хименес Хименес и Мигел Хименес Ередия.   Петте семейства, общо 30 души, трябвало да се съобразят с решението на властите. Но само дни след завръщането в селото си, три от семействата трябвало да напуснат домовете си за втори път, посочва Гонсалес.   Гонсалес съобщава още, че в съседното селище Напите, също в община Сан Кристобал, католици-традиционалисти са попречили на евангелските християни да построят църква. Евангелските вярващи се върнали в общността на 15 декември, след като били прогонени от домовете си в продължение на една година.   Това не е първият инцидент на нарушаване на религиозната свобода от този тип в района. Най-сериозният вандалски акт се случва през май 2016 г., когато католици-традиционалисти разграбват и частично унищожават 84 къщи, домове на 350 евангелски християни от племето цоцил, група, която е принудена да напусне общността Мицитон.   Нападенията се случват, защото евангелските семейства отказват да участват в католическите тържества.   Източник: Evangelico Digital Превод: Петя Зарева
Нов религиозен закон в Индия Още един щат в Индия е приел закон, забраняващ религиозните обръщения, съобщава базираната във Великобритания християнска медия Release International. Мадхя Прадеш замени съществуващото законодателство със строг нов закон, чиято цел е да попречи на индусите да променят религията си.   Наблюдателите на религиозната свобода в страната предупреждават, че това е най-суровият закон, който досега е приеман в Индия. Има опасения, че това може да доведе до забрана на християнското благовестие в цялата страна.   Последното проучване на тенденциите за преследване, направено от Release International, предупреждава за нарастващо гонение срещу християните в Индия през 2021 г. В отговор благотворителната организация призовава за отмяна на всички индийски закони срещу приемане на християнството.   Понастоящем поне девет индийски щата са приели закони срещу приемане на християнството, а някои като Мадхя Прадеш затягат съществуващото вече законодателство.   Според новите ограничения заподозрените могат да бъдат арестувани без заповед и да бъдат задържани без гаранция, а отговорността им е да докажат своята невинност.   Законът срещу приемане на християнството в Мадхя Прадеш е влязъл в сила от губернатора на щата на 9 януари. Той следва Утар Прадеш, който наложи подобен закон през ноември.   Според новите правила в Мадхя Прадеш всеки, който иска да промени вярата си, трябва да получи официално разрешение 60 дни предварително. Наказанието е до десет години затвор и глоба от 50 000 рупии.   Законът уж има за цел да предотврати смяната на нечия вяра със сила. Но на практика такива закони третират благотворителността за християните като подкуп, а предупрежденията за божествения гняв - като манипулация.   Новият закон гласи: „Никой не може да накара някого да приеме друга вяра, пряко или косвено, като използва невярно представяне на религията, пропаганда, използване на заплаха или със сила, неправомерно влияние, принуда или брак или по друг измамен начин.“   В Утар Прадеш, един от най-новите щати, приели такова законодателство, християнин от Южна Корея и трима индийски граждани са вкарани в затвора, след като са раздавали хранителна помощ на хора, засегнати от блокирането поради Covid.   Обвиняемият отрича да е предлагал пари или да е искал някой да промени религията си, просто е помагал на гладуващи хора.   Източник:Christian Headlines Превод: Петя Зарева    
Мисури - първият щат без аборти Нов доклад на водеща про-лайф група установи, че Мисури става първият  „щат без аборти“ в Америка, тъй като последната клиника за аборти прекратява дейността си.   Миналата седмица базираната в Канзас Operation Rescue публикува своя „Статус на американските клиники за аборти през 2020 г.“ като част от годишното си проучване. Докладът установява, че „общо 45 заведения са затворили или спрели абортите в цялата страна през 2020 г., оставяйки един щат без активна клиника за аборти“.   Докладът на Operation Rescue съдържа и диаграма, в която се отбелязва кои щати имат нови клиники за аборти през 2020 г., при кои от тях има по-малко клиники за аборти и кои не наблюдават промяна в броя на абортите.   Сред щатите с най-големия брой клиники за аборти е Калифорния, където те са 149, а 3 нови клиники са отворени от 2019 г досега. В щата Минесота, която има 8 подобни болнични заведения, също има отворени 3 нови клиники.   Освен това, Колорадо, Мичиган и Северна Каролина са добавили по две нови клиники за аборти, докато Алабама, Кентъки, Мейн, Невада, Северна Каролина, Оклахома, Род Айлънд и Вирджиния са добавили по една клиника за аборти.   Според доклада в десет щата се наблюдава намаляване на броя на клиниките за аборти, като в Ню Йорк са закрити най-много, а именно 9 клиники. Междувременно щатът Вашингтон има три по-малко, докато Кънектикът, Ню Джърси и Тексас са затворили по две клинки за аборти.   Щатите, в които е останала само по една клиника, включват Мисисипи, Северна Дакота, Южна Дакота, Западна Вирджиния и Уайоминг.   Източник: The Christian Post Превод: Петя Зарева  
Победа чрез смърт „И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола” (Евреи 2:14).   Ние трябва да имаме Спасител, Който може да ни избави от властта на бога на този свят (2 Коринтяни 4:4) и от княза на света (Йоан 16:11), дявола.   Ние трябва да имаме Спасител, който може да ни спаси от силите на греха и смъртта. Христос трябва да е истинският, вечен Бог, чрез Когото всички вярващи приемат Божието одобрение и са спасени.   Ако Христос не е по-велик или по-добър от Мойсей, Илия, Исая или Йоан Кръстител, тогава Той не би могъл да ни изисква обратно. Понеже е Божият Син, Той е способен да направи това и да ни освободи от греховете ни, когато пролива кръвта Си. Ако вярваме това, ние можем да го хвърлим в лицето на дявола всеки път, когато той се опитва да ни измъчва или да ни ужасява чрез греховете ни. Това бързо ще го победи. Той ще бъде принуден да се оттегли и да ни остави на мира.   Ето един пример, който може да ни помогне да разберем как Христос побеждава дявола, когато умира на кръста. Рибарската кука, която е Христовата божественост, е скрита в земния червей, който е Неговата човечност. Дяволът лапва и двете когато Христос умира и бива погребан. Но Христовата божественост разкъсва корема на дявола, така че той не може да го задържи повече.   Дяволът поглъща нещо, което се оказва смъртоносно. Тази истина ни дава прекрасна утеха. Точно както дяволът не е в състояние да задържи Христос мъртъв, той няма да може да задържи в смъртта и тези, които вярват в Господ Исус Христос.   Превод: Радостин Марчев
Чудо след молитва Семейството на млада християнка, която е в кома и „се бори за живота си“, е благодарно за „хилядите хора, които се молят“ за чудо от Бога. Те наричат случващото се ​​„свръхестествено дело на Бога“.   Хана Монтагю от Бат, Англия, която претърпя мозъчен кръвоизлив в неделя, е в отделение за интензивно лечение и хиляди християни се молят за нея всеки ден от 10 до 20 часа в онлайн стая за молитви в платформата Zoom, която е отворена за всеки, искащ да се присъедини, съобщава Premier Christian News.   Сестрата на Хана, Аби Йънг е споделила пред медиите, че лекарите са ѝ дали само два дни, за да покаже подобрение, преди да изключат апаратите, които поддържат живота ѝ. Хана е започнала да показва подобрение, започвайки да движи ръцете и краката си след операцията.   „Това просто е изумително и е невероятно. Благодарни сме на хилядите хора, които се молят за нас. Има и малки църкви, които също провеждат молитвени събрания за Хана“, казва Аби.   Тъй като посещението в болницата не е разрешено поради ограничения, свързани с COVID-19, семейството може само да се моли и да кани и други да се молят, обяснява Аби.   „Това е свръхестествено дело на Бога, начинът, по който хората са подтикнати в сърцата си да се молят за Хана. Наистина ме утешава фактът, че толкова много хора се затъпиха за Хана. Аз наистина вярвам, че Бог иска от нас да се събудим като църква и да имаме вяра “, добавя Аби.   „Ние усещаме силата на вярата. Всъщност не можем да се храним, не можем да спим в момента, но сме силни в молитва, защото усещаме осезаемото присъствие на Бога, докато хората викат към Него. "   Аби описва Хана като „дете с невероятна вяра в Бога още от съвсем малка“.   Семейството се надява на пълно възстановяване.   Източник: Premier Christianity News Превод: Петя Зарева  
Свободният роб Искаше да угоди на баща си. Беше добро момче. Обичаше истината и мразеше лековатия живот, който водеха братята му. Отиваше да ги намери и да успокои баща си, че са добре.   Знаеше, че един ден ще управлява целия род. Знаеха го и братята му. И го мразеха. Беше различен. Обичаше Бога.   Знаеше, че е благословен и никой нищо не може да му направи. Нали Бог пази своите и няма да ударят в камък краката си?   Намери ги. Лицата им - каменни. Лукави усмивки. Кръстосани погледи. И внезапно младежът е вързан. Нож минава пред лицето му, току да се забие в сърцето. Двама от братята накланят везните и смъртта се оттегля. Хвърлен е в стар, изоставен ров.   Плаче! Звездите гледат студено през дупката на ямата. Не мигат. Взират се в него и просто наблюдават. Защо? Къде е Бог? Няма отговор. Младежът плаче. Моли.   Няма кой да го чуе. Дали? Най-близките не чуват. Не искат да чуят. Сърцата каменни. Очите студени. Решението идва на другия ден. Продаден за шепа монети.   Египет, робство, самота. Ще издържи ли сърцето? Ще остане ли чисто, или ще се препълни със злоба и огорчение? Къде е Бог? Забрави ли момчето? Ще забрави ли момчето своя Бог?   В робство. Продаден. Мразен. Но очевидно и обичан. Звездите пак гледат отгоре студено. Но някой далеч над звездите също гледа. Гледа и се усмихва. Каквото захване момчето, благоуспява. И чуждият човек, господарят, който не е брат, нито баща съзира нещо, за което другите са слепи. Младежът наистина е благословен. Роб, мразен, забравен, продаден и заедно с това благословен.   Ден, месец, година. Времето минава. Раната се затвяря. Може ли Бог да е с един роб? Може ли Бог да благославя един, който не притежава нищо?   Знаеше, че е благословен и никой нищо не може да му направи. Но защо беше продаден? Защо стана роб? Какво е това благословение? Душата му плачеше, разкъсвана от противоречия. И все пак Бог беше с него и го благославяше. Там, в Египет, в неговото робство.   Обичаше господаря си. Чакаше своята свобода. Но младежът е благословен и красив. И тази красота е благословение. Но благословение ли е? Всичко е тихо и спокойно. Дните минават, а една жена наблюдава. Наблюдава и пожелава. Протяга ръце към момчето, но то се отдалечава. Отново протяга, но момчето бяга. Жената си има мъж. Мъжът й е господарят. Но о, превратности на живота. Момчето бяга, а любовта на жената става омраза. И отново прогонен, завършва в затвора. Сърцето плаче. Отново пита. И моли.   Но може ли някой да спре Бога? Той е със Своя приятел в затвора. И го благославя. Може ли някой да е в затвора, беден, продаден и пак да е благословен? Или благословени са тези, които се търкалят на меки възглавници, пред широки екрани в просторните си палати?   Времето, ах, времето. То отново потича и раната превързва. Сърцето укрепва.   Вместо да плаче за себе си, той слугува и утешава затворените. Сънищата им тълкува. И понеже е благословен от Бога, тълкуването се сбъдва.   Времето отново потича и ето фараонът сънува. Но няма кой да тълкува. Изведнъж младежът забравен е търсен. Ето, той е в центъра. Слуша и тълкува. Такава мъдрост никой не е виждал. И от роб и забравен, той се превръща в господар уважаван. Власт в ръката му позволява да спаси Египет от глад. И не само Египет, но всички околни. И ето, сънищата на момчето идват до своето изпълнение. Той управлява и неговите братя са в нозете му. Просят храна, защото умират. Покланят се, а не знаят, че това е момчето, което са продали някога.   Те са в ръцете му. Има власт да ги изтезава. Да ги накаже за злобата и предателството. И има пълното право. Но какво ли ще стори? Изведнъж картината блесва завършена. Неясното и безнадеждното биват изтрити и се появява гениалният план. Сърцето на момчето е различно. То не мечтае за власт и сила.   Просто ги има. Но мечтае за спасението на своите ближни. Ближни, които го продадоха и намразиха. И ги спасява. Прегръща и плаче заедно с тях. Има прошка. Защото прошката и любовта са истинската власт. Робът, който служи на Бога, никога не е роб. Той е свободен и в затвора, и в палата.   Свободният, който не познава Свободата, е роб навсякъде. Било то богат или беден. Защото свободата се мери различно.   Момчето е зрял мъж вече. И знае, че нещата не са такива, каквито ги виждат очите. То управлява. Управлява с любов, а не с омраза. Защото Някой с невидима ръка движи световете и води към слава. Защото за водените от Бога няма оскъдност. Няма провал. Болката ражда сладки плодове, а сълзите се превръщат в песен.   Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си.    
Пътуване в последните дни Предишната част можете да си припомните тук.   Ето и надписите:  Битие – това беше първата част на тунела.  Във втората част пишеше Изход.  В третата – Левит.  В четвъртата - Числа и в петата – Второзаконие.  Тогава разбрахме, че тунелът, чието име бе Юдейски път към вечността, се състои от пет части.  След като излязохме от тунела ни посрещна един човек.  Облеклото му беше много странно.  Казвам странно, защото ние не сме свикнали да виждаме такова облекло.  Той носеше като горна дреха съботянско сако.  А пък панталоните  бяха шити от католически лен.  На главата си носеше фарисейска корона, но иначе беше бос, той нямаше никакви обувки.  И непрекъснато си боядисваше краката с боя, направена от законови растения, които виреят в умопомрачени полета.     Неговата мисия бе да посреща всички новодошли и да им помогне да намерят  залите, в които се прави това тъй желано поклонение.  Името му бе Равин – Варосана гробница.  Щом ни зърна, отвори устата си и каза: „Шалом вам!  Добре дошли при нас!  Добре дошли в единственото място, където истински се покланят на Агнето.  След малко вие ще станете свидетели на всичко това.  От много ли далече идвате?”   „Да”- отговорих аз. „Но честно да ти кажа преди всичко искаме да се поклоним, затова би ли ни завел на мястото, определено за поклонение?”   И така, тръгнахме все наляво и стигнахме  до първата зала.  На вратата пишеше следното: „Залата на Адвентизма”.    Отворихме вратата и влязохме.  Като влязохме по-навътре всички ние започнахме да усещаме  непреодолим глад.  Тогава един от групата извади от своите запаси с храна, която обаче не подозирахме, че ще ни навлече гнева на адвентисткото общество.  Когато всички протегнахме ръка да си вземем от  тези ястия, един човек зад нас каза: „Не похващай!”. Друг пък отдясно добави:  „Не вкусвай!”.  А третият ни бутна настрани и каза: „Не пипай!”    „Какво става тук?” – попитах аз. Но те мълчаха и нищо не ми отговориха.   Обърнах се към Равина и казах: „Господин Варосана гробница, бихте ли ни обяснили какво става тук?”   А той отговори: „Вижте какво, може би никога и никой не ви  го е казал, но това, което правят тези хора  е част от поклонението.  Така че, ако искате заедно с тях да се поклоните, изобщо не вкусвайте от тези ястия, за да не се оскверните!”   Това изобщо не ни хареса, но замълчахме.  Казахме си тихичко: „Ако това е недостатъкът им ще замълчим, но дано да няма и нещо друго, иначе ще напуснем тази зала.”   О, те имаха много силни проповедници.  А самото общество беше много  високо образовано.  Ние слушахме с интерес.  По време на проповядване, един от проповедниците, чието име бе Покварена Мъдрост, призова всички в залата да се изправят.  Те всички се изправиха и под звуците на един техен химн се издигна едно знаме.  Името на знамето беше “Събота”.  Тогава той каза: „Братя и сестри, поклонете се на нашата богиня – съботата.  Защото след   Отец, Исус и Светият Дух е тя”   „Не, не и не”, извиках аз, без да се съобразявам.  Тогава всички погледнаха към нас и казаха единодушно на Равина, който беше с нас:  „Изведи ги през другата врата!”   Докато Равинът ни извеждаше, чух как проповедникът казваше, че те са онова мало стадо, единственото стадо, което ще бъде спасено.  Питахме Равина за каква врата става въпрос, но той мълчеше.  Вратата беше на другия край на залата.  Преди Равинът да я отвори, успях да прочета следното: “Врата на Анатемата.”   Излязохме и се намирахме в един голям коридор.  Името му беше Коридор на Разочарованията.   Чувствахме се толкова много разочаровани от това, което видяхме вътре, че не преставахме да въздишаме.  Равинът каза: „Не постъпи правилно.  Трябваше да се поклоните на това знаме.  Това е начинът да дойдеш при Агнето.  Но нищо, ще ви заведа на  друго място.”   И така Равин – Варосана Гробница ни поведе по източното разклонение на Коридора на разочарованията.  Като минахме около 20-30 метра, пред нас видяхме една голяма врата.  На вратата пишеше следното:  “Православната зала на поклонението.”  Когато застанахме на около един метър от нея, тя сама се отвори и ние влязохме.  Вътре беше пълно с хора, чийто очи бяха извадени.  Бяха слепи.  Те не виждаха, но усещаха почти всичко.  Техният водач  започна да пее.  Възпяваше някаква тяхна богиня.  В самото начало, никой от нас не разбра за каква богиня става въпрос и затова замълчахме.  Името на водача бе Очи  Вадещия Митрополит.  Той караше всеки, който е вътре да мине отпред.  А после взимаше традиционното шило и изваждаше очите на хората, така щото сляпо да гледат на нещата.    След това видяхме как постави пред тях една картина, наречена икона.  На иконата беше изображението на богинята, която възпяваше.  Името ѝ бе Дева Мария.  И караше хората да ѝ се кланят, като казваше следното: „Братя и сестри, в името на Отца, Сина и Светаго Духа, поклонете се на богинята Дева Мария, защото след Троицата е тя.”   А самият водач взе кадилница и започна да кади вътре и помоли своя помощник, чието име бе Покорен на греха, да заколи курбан в чест на Троицата и в чест на богинята Мария.  Какво разочарование ни изпълни.  Влязохме с надежда да се поклоним на Агнето, но намерихме толкова много слепи идолопоклонници.  И тогава аз проговорих: „Господин Равин Варосана Гробница, господин Очи Вадещ Митрополит и вие, господин Покорен на греха, нима забравихте заповедта на Агнето: Да нямаш други богове освен Него.17  Как така толкова  бързо си издигнахте тази богиня, която изобщо не е богиня.  Ако тя беше жива днес, щеше да ви разобличи за това, дето правите.”   Тогава Митрополитът ми отговори:  Слушай сега, приятелю, независимо от това каква ще бъде твоята реакция, аз ще ти кажа, че ти и твоите сподвижници сте много слепи.  Затова аз не искам да говоря повече с вас.”    И като каза това, заповяда на един от присъстващите да вземе кутията с етикети и да ни турят етикет на мен и моите сподвижници.  На етикета пишеше: „Сектанти”.   А ние замълчахме и излязохме от тази зала.  Като излязохме, махнахме етикетите.  Господин Равин Варосана Гробница вървеше пред нас и ни водеше все към запад.  На западната страна на храма на фанатизма имаше една зала, на чиято врата пишеше: „Глобален Католицизъм.”   Отворихме вратата и влязохме.  Залата беше много по-голяма от останалите, в които бяхме влизали.  Нямаше го все още проповедникът.  Хората изглеждаха много културни.19 Затова ние си мислехме, че може би това е мястото, където ще можем спокойно да се поклоним на Агнето.  Всичките в залата бяха седнали на столове с надпис: Политическа почивка.  Ние нищо не разбирахме и чакахме с нетърпение да започне службата.  Изведнъж отпред излезе един човек, облечен в мафиотски костюм и каза: „Братя и сестри, изправете се, за да посрещнете заместника на Бога.”    Тогава в залата влезе човек, чието лице изглеждаше, като на някое страшилище.  Дрехите му бяха демонски бели.  Щом влезе в залата, всичките хора изтичаха отпред при него и започнаха да му целуват ръката. Ние не разбирахме какво става.  Бяхме много смутени.  Питахме се как е възможно славата, която трябва да отдадат на Агнето, да я отдават на този смъртен човек. А самият той се държеше като бог в залата.    Видяхме как президенти и министри отидоха да му се кланят.  Ето и как беше облечен този самозван бог.  На главата си носеше корона, направена от протестантска кръв.  На нея пишеше: „Викариус.”  Като горна дреха имаше наметало на власт, изработено още от един римски император по времето на Римската империя.  От кръстта надолу беше гол.  Срамотата му се виждаше, но католическото общество не искаше да я погледне по причина, че им било забранено.  В дясната си ръка имаше политическия жезъл на света, а в лявата  - жезъла на княза на персийското царство.  Когато се усмихваше, се виждаха кръвожадните му зъби.   Следва продължение...







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".