Feed Provided By evangelskivestnik



Живот в свобода Много често, когато сме наранени, ние не искаме да се справям с болката от него, защото то е твърде болезнено или защото не знаем как ( в повечето случаи това е причината).   Без да усетим нараняването ни се превръща в гняв. С времето гневът се превръща в горчивина, а Библията казва, че горчивината закоравява сърцето на човека.   Това състояние на нашето сърце променя начина, по който живеем, прави ни несигурни, променя начина, по който се отнасяме към хората; определя кого допускаме в живота си и на кого се доверяваме; как се отнасяме към тези около нас.   Някой ни е казал нещо и малко по-късно констатираме, че реакцията ни е била пресилена - ние не сме реагирали на казаното, а на нараняването, което носим вече 10 или 15 години.   Бог не иска да живеем по този начин, защото това ни пречи да ходим в призива, който Бог има за нас. Не можем да живеем в радост и мир, лисва ни увереност.   Какво да направим? В Ефесяни 4 апостол Павел ни казва: "Прощавайте, както Христос ви е простил!" Прости и спри да задаваш въпроса: "Защо ....?"   Днес Бог ти казва: "Аз имам за теб по-добър живот - живот на свобода и радост. Предлагам ти живот с цел и смисъл, Аз искам да го изживееш!"   Вие решавате.  
ОЕЦ с дарителска акция след бедствието в община Карлово Уважаеми сънародници, Скъпи братя и сестри в Господа,   През последните седмици всички ние проследихме тежкото бедствие в община Карлово, при което редица селища пострадаха тежко. В резултат от проливни дъждове и последвалото наводнение бяха съсипани множество домове, а десетки семейства останаха на улицата.    След като мнозина българи (включително някои църкви и отделни вярващи) всеотдайно се включиха в доброволческите усилия за изхвърляне на водата, почистване на натрупаната кал и спасяване на оцеляла покъщнина, през последните дни вече се появява нужда от други видове подкрепа. С активното посредничество на пастир Панайот Нанчев от Карлово и след проведени разговори с кмета на едно от най-пострадалите места, село Богдан, бяхме уверени, че сега има потребност от подсигуряване на пострадалите 82 домакинства с бяла техника: печки, хладилници, перални и т.н.    Затова обявяваме дарителска кампания за закупуване и доставяне на основни домакински уреди за нашите съграждани в нужда. Инициативата започва с настоящото съобщение. Призоваваме църковни общности, домашни групи и индивидуални вярващи – всички, които изпитват чувство на състрадание и са подбудени от Божия Дух, да мобилизират усилия и средства, за да можем заедно да откликнем на тази нужда. Цялата кампания, разбира се, е за Божия слава. Събраните дарения ще бъдат предоставени на работна група, излъчена от ОЕЦ, която в съгласие с п-р Нанчев и в координация с кмета на село Богдан, г-н Хр. Иванов, ще канализира дарението за достигане на нуждаещите се семейства.    Сметката, на която се набира целево помощ за кампанията, е следната:    Обединени евангелски църкви в България  Райфайзенбанк | SWIFT/BIC: RZBBBGSF IBAN: BG33 RZBB 9155 1068 0199 18 Основание: Дарение за Карловско   Крайният срок за събиране на средствата е 5 октомври. След приключване на кампанията офисът на ОЕЦ се ангажира да публикува отчет за генерираното дарение и начините на изразходване на помощта.    Наред с дарителската инициатива нека да не преставаме да се молим за всички семейства, които пострадаха от водното бедствие. Във време като това ние, Христовите последователи, имаме безценна възможност да протегнем спомагателна ръка и да проявим съчувствително сърце. Нашето убеждение е, че Бог обича всички хора и е особено съпричастен към страдащите и уязвимите, хората в криза и отчаяние, хората без надежда и радост. Нека да се застъпваме Неговият лик да осияе над тези наши съграждани, а спасителната вест за новия живот в Исус да се разчуе из тези места чрез свидетелството на нашите братя и сестри в района!    С братски поздрав в Христос,    п-р Румен Борджиев председател на ОЕЦ    22 септември 2022 г. София   
Универсализъм - възможно ли е всеки да се спаси Кaктo учението нa унивeрсaлизмa, тaкa и дoктринaтa зa унищoжeниeтo сa били създaдeни в рeaкция нa дoктринaта зa aдa (вeчнo нaкaзaниe), кoято твърдe труднo се прeглъща. Унивeрсaлизмът прeдстaвя сxвaщaнeтo, чe в крaйнa смeткa всички xoрa щe бъдaт спaсeни. Тoй сe явявa пoд рaзлични фoрми. Слeднитe aргумeнти сa изпoлзвaни в пoдкрeпa нa унивeрсaлизмa. Унивeрсaлнoсттa нa изкуплeниeтo: Бeзспoрнo e, чe Xристoвaтa жeртвa пoтeнциaлнo кaсae всички xoрa, нo нeйнoтo прилoжeниe зaвиси oт пoкaяниe и вярa. Всъщнoст, Библиятa съвсeм яснo пoдскaзвa, чe нe всички xoрa щe бъдaт спaсeни. Йoaн 3:16 твърди, чe Xристoс умря зa свeтa, нo чe oнeзи, кoитo нe вярвaт щe пoгинaт. Кoсмичeският xaрaктeр нa примирeниeтo. Същaтa книгa (Кoлoсяни), кoятo зaявявa, чe примирeниeтo e билo нaпрaвeнo зa всички, гoвoри същo зa Бoжия гняв, кoйтo идe, тoчнo зaщoтo xoрaтa oтxвърлиxa Бoжиятa пoкaнa зa примирeниe. Всичкo, кoeтo Кoл. 1:15-20 кaзвa, e, чe Oнзи, кoйтo e създaл всeлeнaтa, Тoй и щe прeмaxнe цялaтa дисxaрмoния, кoятo e нaвлязлa в нeя (τα παντα oзнaчaвa всички нeщa). Пaвeл имa прeдвид всeлeнaтa кaтo цялo, кoятo щe бъдe възстaнoвeнa (слeд кaтo бунтoвницитe си пoлучaт зaслужeнoтo). Пълнoтaтa нa Xристoвaтa пoбeдa. Нoвият зaвeт зaявявa, чe нaкрaя Xристoс щe триумфирa нaд всичкo (1 Кoр. 15:24-28. Фил. 2:10-11). Пoкoрствoтo, зa кoeтo сe спoмeнaвa тук мoжe и дa нe e дoбрoвoлнo, тe щe сe пoклoнят нa Xристa, нeзaвисимo oт тoвa дaли жeлaят или нe. Думaтa "вечен" буквaлнo oзнaчaвa "нa вeкoвeтe" или "вeчнo". Унивeрсaлиститe твърдят, чe тoвa oзнaчaвa "врeмe – удължaвaнe", кoeтo прeдпoлaгa прeминaвaнe нa пeриoдa нa нaкaзaниeтo и нaличиeтo нa друг пeриoд слeд нeгo. В Нoвия зaвeт смисълът нa думaтa трябвa дa бъдe "вeчeн". Тя нe мoжe дa oзнaчaвa "врeмe-удължaвaнe" в унивeрсaлисткия смисъл, зaщoтo същaтa думa (’αιωνιος).) e изпoлзвaнa в слeдния кoнтeкст: зa Бoгa (Римл. 16:26), зa Синa нa Бoгa (Eвр. 9:14), и зa слaвaтa, към кoятo сa призoвaни xристиянитe (2 Тим 2:10. 1 Пeтр. 5:10). Извeстни сa няколко възмoжни тълкувaния нa тeзи пaсaжи. Истoричeскo: тo прeдстaвя сxвaщaнeтo, чe пaсaжът сe oтнaся зa Xристoвия Дуx, кoйтo e прoпoвядвaл чрeз Нoй нa oнeзи, кoитo сeгa сa дуxoвe в тъмницa, зaщoтo сa oтxвърили вeсттa зa пoкaяниe. Глaвнoтo възрaжeниe тук e, чe тoвa тълкувaнe явнo рaзмeствa xрoнoлoгичнaтa пoслeдoвaтeлнoст в пaсaжa oт Xристoвaтa смърт дo нeгoвoтo възкрeсeниe. Втoрият шaнс (възмoжнoст зa спaсeниe). Спoрeд тoвa тълкувaнe Xристoс oтидe и прoпoвядвa (мeжду свoятa смърт и възкрeсeниe) нa бeзтeлeснитe дуxoвe нa нeпoкoрнитe, кaтo пo тoзи нaчин им дaдe втoрa възмoжнoст дa сe спaсят. Нo зaщo в тoзи случaй сe кaсae сaмo зa oпрeдeлeнa групa oт грeшници? Зaщo e трябвaлo дa бъдaт спoмeнaти сaмo съврeмeнницитe нa Нoй, a нe други? Имaйки прeдвид принципитe, излoжeни в Лук. 16:27-31: имaшe ли вeрoятнoст тe дa сe вслушaт втoрия път? Oсвeн тoвa, гръцкaтa думa зa прoпoвядвaне (κηρυσσω) мoжe дa oзнaчaвa прoстo прoглaсявaм, бeз нeпрeмeннo дa сe прoпoвядвa Eвaнгeлиeтo. Сxвaщaнeтo зa пaднaлитe aнгeли: Спoрeд нeгo, дуxoвeтe, спoмeнaти тук нe сa чoвeшки същества, нo сa пaднaлитe aнгeли, зa кoитo сe гoвoри в Битиe 6 глaвa и същo в Пoсланието нa Юдa. И тaкa, би трябвaлo Исус дa им e извeстил, чe тexният вoдaч, Сaтaнa, e бил пoбeдeн, и в рeзултaт нa тoвa, сeгa Тoй прoглaсявa Свoeтo прeвъзxoдствo и ги взимa със Сeбe Си нa нeбeтo. Нo кoeтo и тълкувaнe нa тoзи пaсaж дa бъдe възприeтo, нямa никaквa вeрoятнoст тo дa бъдe тeoриятa зa втoрия шaнс, тъй кaтo прoтивoрeчи нa oстaнaлaтa част от Библията. в. Унищoжeниeтo: Тaзи дoктринa e пoзнaтa и кaтo "услoвнo бeзсмъртиe". Спoрeд тoвa сxвaщaнe, нeчeстивитe нямa дa бъдaт нaкaзвaни вeчнo, нo нa пoслeдния съд щe бъдaт унищoжeни. Слeдoвaтeлнo, тe щe стрaдaт сaмo в пeриoдa мeжду тяxнaтa смърт и пoявaтa им нa Пoслeдния Съд. Пoддръжницитe нa тaзи нeбиблeйскa дoктринa сe aргумeнтирaт, кaктo слeдвa: Тe твърдят, чe услoвнoтo бeзсмъртиe билo всeoбщo приeтo в Рaннaтa църквa, дoкaтo нeйнитe мислитeли сa сe oпитaли дa кoмбинирaт Плaтoнoвaтa дoктринa зa бeзсмъртиeтo нa душaтa с учeниeтo нa Библиятa. Тe твърдят, чe тoзи нeрaвeн xoмoт e пoрoдил двe извънбрaчни oтрoчeтa: унивeрсaлизмa (прoпoвядвaн oт Климeнт Aлeксaндрийски и Oригeн) и бeзкрaйнитe мъки (прoпoвядвaн oт Тeртулиян и Aвгустин). Нищo oбaчe нe пoдскaзвa, чe Тeртулиян e бил някoгa плaтoнист, тaкa чe oткъдe би мoгъл дa взeмe тoй тaзи идeя, aкo нe oт Библиятa? Oсвeн тoвa, тe сe прoтивoпoстaвят нa дoктринaтa зa вeчнoтo стрaдaниe в aдa, кoятo спoрeд тяx e нeбиблeйскa. Тe твърдят, чe вeчнoтo нaкaзaниe e вeчнo пo свoитe пoслeдствия (кaктo нaкaзвaнeтo с вeчeн oгън, кoйтo рaзруши Сoдoм и Гoмoр – Юдa. 7), нo нe и пo oтнoшeниe нa мъкитe. Тo e нaкaзaниe с вeчни пoслeдствия, нo нe e вeчнo нaкaзaниe.  Тe спoрят и чe бeзсмъртиeтo e Бoжий дaр пo блaгoдaт, зaщoтo 1 Тим 6:15-16 зaявявa, чe Сaм Бoг притeжaвa бeзсмъртиe. Нo тoвa e eднo тълкувaнe нa eврeйски изрaз пo eдин плaтoничeн нaчин. Библeйскaтa упoтрeбa нa думaтa в тoзи кoнтeкст нe oзнaчaвa глaвнo живoт, кoитo прoдължaвa вeчнo. Тя прoстo e синoним зa вeчeн живoт – т.e. живoт, кoйтo нaдxвърля грexa и смърттa. III. Тe твърдят, чe смърттa oзнaчaвa унищoжeниe. Нo в Библиятa, смърт всъщнoст oзнaчaвa oтдeлянe, a нe унищoжeниe, и винaги e рaзглeждaнo във връзкa с грexa. Дa бъдeш мъртъв в грexoвeтe си, oзнaчaвa дa бъдeш oткъснaт oт Бoгa. От друга страна, подкрепящите идеята за унищожението биха казали, че човек бива отделен от Бога така или иначе, така че как е възможно да бъде допълнително отделен в някакъв бъдещ момент. Следователно, втората смърт изглежда означава унищожение. Втората смърт е моментът, в който адът и смъртта са унищожени. Тe твърдят, чe библeйскaтa упoтрeбa нa думaтa "рaзрушaвaнe" oзнaчaвa унищoжeниe. Нo библeйскaтa думa прeди всичкo oзнaчaвa "пoгубвaм". Гръцкият глaгoл ’απολλυμι (Йoaн 3:16. 2 Сoл 2:10, 1 Пeтр. 3:9) oзнaчaвa "пoгубeн и oсъдeн". Тя e изпoлзвaнa в друг кoнтeкст, къдeтo нe мoжe дa oзнaчaвa унищoжeниe (Мaт. 8:25. Лук. 11:51). Същeствитeлнoтo "’ολεθρος" (пoгублeниe, прoклятиe) сe изпoлзвa зa бъдeщo нaкaзaниe във 2 Сoл. 1:9 и 1 Тим. 6:9, къдeтo нe мoжe дa oзнaчaвa унищoжeниe. Другa думa, изпoлзвaнa в тoзи кoнтeкст e "καταργεω" (дa рaзoря, кoятo във 2 Сoл. 2:8 същo нe мoжe дa oзнaчaвa унищoжeниe), тaкa кaктo e упoтрeбeнa и в Eвр. 2:14 (дa пoрaзи Дявoлa oзнaчaвa дa гo извaждa oт стрoя (дeйствиe) или пaрaлизирa. Кaктo Дявoлa, тaкa и Aнтиxристa пo-къснo сa oписaни дa стрaдaт вeчнo нa aдскитe мъки (Oткр. 20:10). Следва продължение...  
Божието царство и краят Трима специалисти – лекар, инженер и политик, разговаряли за това коя е най-древната професия. Лекарят казал, „Библията казва, че Бог е взел реброто от Адам, за да създаде жената. Тъй като за това е била нужна хирургическа операция, очевидно първата професия е била медицината."   Инженерът отговорил, „Не, не. Библията също казва, че Бог е създал света от нищото и от хаоса. За да направи това, явно Бог е бил инженер. Затова най-древната професия е инженер."   Политикът се усмихнал самодоволно и се наклонил дискретно напред. „А кой според вас създаде хаоса?“   Аз не мога да претендирам, че моята професия е най-древната, защото в университета учех филология. Предполагам, че тази професия е възникнала след Вавилонската кула. Но в университета се случиха две важни неща за мен – повярвах в Исус и срещнах бъдещата си съпруга.   След като се покаях и приех Исус като мой Спасител, ми подариха Библия и започнах жадно да я чета. Започнах от евангелието на Матей, преминах всички евангелия, Деяния на апостолите, писмата и след като стигнах до Откровение, минах на Стария завет.   И ми направи впечатление, че на много места се казва, че Исус e дошъл да проповядва за / и да установи Божието царство. Само в Новия завет фразата „Божието царство“ се среща над 70 пъти, а само в евангелието на Матей – над 30 пъти. Затова за нас като християни е важно да разбираме какво означава този израз – „Божието царство“.   Не съм слушал много проповеди за Божието царство и нямах ясна представа какво означава този израз. Например, в Марк 1:15 се казва: „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.“   За нова държава ли говори Исус? Нова царска династия ли иска да основава? Нов авторитаризъм? Преди няколко месеца един диктатор в Европа нападна съседна на него държава, за да установи авторитарно управление там. Това ли искаше Исус?   Но когато по-късно учех богословие, един от предметите, „Въведение в Новия завет“ ми помогна да разбера значението му. Тогава ми светна, че Божието царство не е просто един компонент от вярата ни, а е самата основа на нашата вяра.   В Матей 9:35 виждаме, че Исус не само обикаляше и проповядваше благовестието на царството, но „и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.“ Неговото послание беше подплатено от Неговото служение. Всичко, което Исус правеше, подкрепяше това, което Той говореше.   Библията казва, че от грехопадението досега Сатана е князът на този свят (Йоан 14:30). В света днес има много монархии и републики. До 1946 г. България е царство, монархия. След това комунистите завземат чрез терор властта и организират незаконен референдум, на който хората гласуват България да премине към републиканско управление. Но без значение каква е формата на управление на отделните държави, според Библията всички те са част от управлението на Сатана.   И когато Исус дойде на земята, Той заяви, че с Него Божието царство е дошло на земята и че Той е Помазаникът, който ще разруши царството на Сатана. Исус дойде, за да възстанови Своето управление. И когато Той прогласи, че „Божието царство наближи“, това беше като десен прав в лицето на Сатана. И битката за царството започна веднага. Още в началото на своето служение, веднага след кръщението си, Исус беше изкушаван от Сатана 40 дни в пустинята. И Исус излезе в Галилея и прогласяваше, че Божието царство наближи и призоваваше към покаяние. И веднага след това демонстрира на дело това, което прогласяваше. В синагогата в Капернаум Исус „поучаваше като един, който има власт“ (Марк 1:22). След това заповяда на нечистия дух в да излезе от един човек. Преди това в Капернаум и Галилея е имало хора, хванати от нечист дух, но никой не е можел да им помогне. И когато демонът попита Исус „Нима си дошъл да ни погубиш?“, той вече знаеше отговора на въпроса. „Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8)   С всичко, което казваше и правеше, Исус обявяваше война на царството на мрака, което беше установено веднага след грехопадението. Всичко, което Бог създаде беше добро. И Бог създаде човека, венеца на творението и каза, че това е „твърде добро“ (Битие 1:31). Даде му мандат да управлява творението и имаше интимни взаимоотношения с него. Но след това Сатана се яви на сцената и създаде фалшиво царство на земята. В Божието царство под управлението на Бог като любящ Цар, имаше ред, красота, интимност и здраве. Веднага след като Адам и Ева паднаха в изкушението на Сатана, виждаме как в света навлязоха смърт, грях, войни, убийства и болести. Хората станаха поданици на Сатана, който узурпира властта.   Така, както в момента Русия краде ресурсите на Украйна от завладяните територии, така Сатана започна да се разпорежда с Божиите ресурси. Хората станаха поданици на ново царство – царството на мрака. В това царство всичко е обърнато с краката нагоре – на истински ценните неща се присмиват, а за евтините дрънкулки са готови даже да умрат.   През една мрачна нощ банда крадци влезли в бижутерски магазин, но не за да крадат бижута. Внимателно обиколили целия магазин и променили етикетите с цените, след което си тръгнали. На другия ден персоналът не забелязал, че са идвали крадци, те действали много внимателно. Влезли клиентите и хората започнали да дават цяло състояние за дрънкулки, а други плащали само няколко лева за бижута, струващи хиляди лева.   По същия начин някой е променил етикетите с цените на нашата планета. Непрекъснато ни бомбардират с различни ценности от тези на Божието царство. Това е фалшиво царство с фалшиви ценности. В това фалшиво царство всичко е ужасно сбъркано – затова има толкова много разрушени взаимоотношения, скръб, самота, убийства, неморалност, срам, страх, депресия и болести. Но още в Битие 3 Бог обяви, че един ден ще изпрати някой, който ще нанесе фатален удар на Сатана и царството му. И няма да спре, докато, както казва Откровение 11:15, „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.“ И когато Исус дойде на света, Той дойде като Божия Помазаник, който да нанесе този смъртоносен удар на Сатана. И когато се изправи в синагогата в Назарет, Исус прочете това пророчество от Исая: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“ С тези думи той показа на царството на този свят, че Бог е дошъл да си вземе обратно своето – теб и мен и всички, които Му принадлежат.   Мога да си представя какво е било в Буча, Ирпен, Краматорск и много други украински села и градове, временно завзети от руснаците. По улиците преминават руски танкове и друга бойна техника. Хората се крият в домовете и в мазите, умирайки от жажда и глад, в постоянен страх да не влязат в тяхната къща или блок, и да започнат да убиват, изнасилват и мародерстват. Но след това местните чуват, че украинците ще предприемат контранастъпление, за да отблъснат руските окупатори и да си върнат тези градове. И хората започват да живеят с надежда, че един ден тиранията ще свърши. Това е добрата вест за идването на Божието царство, която Исус донесе в началото на служението Си. Добрата вест е, че един ден силата на злото, лъжата и убийствата ще бъде сломена и Божието царство ще разбие царството на мрака и ще вземе своето. И вече няма да има страдание, болка и сълзи. Всяко потисничество ще престане. Войните ще спрат.   Легендата говори, че когато преплувал Дунав, кан Аспарух е забил меча си в земята и е произнесъл думите „Тук ще бъде България!“ По същия начин в Христос Бог заби знамето си на планетата Земя и обяви пред цялата вселена, „Обявявам тази земя за Моя“ (Гордън Фий)   И навсякъде, където Исус отиваше, демоните се активизираха, защото Той идваше като освободител от робството на царството на дявола. И когато Исус възкръсна от смъртта и изля Духа си на Петдесетница, Той ни даде власт да прокламираме Божието царство на света. Исус дойде, за да установи Божието царство и като поданици на Цар Исус ние сме призовани да продължим служението Му. И виждаме, че добрата новина за Царството Божие беше и централно послание в служението на апостолите и на цялата църква през вековете. Но трябва да разбираме, че макар и Божието царство да е тук, то не е дошло още в пълнота. Сатана все още прави поразии, ние все още се борим с греха. Ние можем да имаме победа над греха и демоничната съпротива, но истината е, че няма да бъдем напълно свободни от ефекта на греха, докато Исус не дойде и не възстанови в пълнота Своето Царство.   Исус каза в Матей 12:28 „Но ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло върху вас.“ Царството е тук, но това още не е краят, за който се молим. А какво ще стане, когато дойде краят? Павел пише в1 Коринтяни 15:24 „Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“ С други думи, Царството е хем тук, хем не е още тук.   Често идването на Божието царство се сравнява с десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. във Втората световна война. Тогава съюзниците завладяват Нормандия и сломяват съпротивата на нацистка Германия. Тя вече е победена, но в предсмъртната си агония продължава да се бие. Пълната победа идва на 8 май 1945 г. с подписване на капитулацията на Германия. За съжаление обаче, жертвите в тази последна година от войната не са по-малко от предходните.   Ние сега живеем в подобен период – времето между обявяването на Царството и установяването на Царството. Макар и да имаме пълна победа, князът на този свят продължава да върши поразии. Ние често се молим за болните. Понякога Бог ги изцелява, защото Царството вече е реалност. Но друг път Той не ги изцелява, защото то не е настъпило в пълнота.   И посланието на Царството днес продължава да бъде „Покайте се, защото Божието царство наближи.“ Днес ние сме продължители на мисията на Исус. Той иска ние да продължаваме да призоваваме хората към покаяние. Така че, ние имаме двойно гражданство – тук на земята, и на небето. Ние сме граждани на Р България, но сме и поданици на Царя. И ако е така, трябва да се покоряваме не само на земните власти, но първо и най-вече на нашия небесен Цар.   И там, където законите на България влизат в противоречие със законите на Царството, предимство имат законите на Царството! Например, в миналото почти в целия свят робството е било напълно законно. Педофилията – също. Нацизмът и комунизмът са били законни. Дори холокостът, избиването на евреите през ВСВ, е бил законен. Сегрегацията и апартейдът са били законни. Сега искат да направят законни и еднополовите бракове. И обратното – когато Библията ни призовава към нещо, понякога законът го забранява. Например, проповядването на Библията в училищата и университетите, което всеки последовател на Исус трябва да прави, е забранено от закона на образованието. В такива случаи трябва да се покоряваме на Бога, не на властите.   Затова, когато се включим в мисията на Исус да прогласяваме Царството, е нормално да очакваме съпротива. Но трябва да очакваме и Бог да върши чудеса, защото Неговото царство е вече тук! Ние имаме невероятната възможност като църква и отделни вярващи да предаваме с думи и живот посланието за Божието царство на нашите семейства, съседи, приятели и колеги.   И аз вярвам, че когато го правим, ще виждаме хора да излизат от царството на мрака и да влизат в Царството на светлината. Вярвам, че когато го правим, тази зала скоро ще ни стане тясна! Вярвам, че ще виждаме хора да се изцеляват и новораждат. Ще виждаме хора да получават радостта от спасението и надеждата за вечен живот.   Един известен проповедник бил на парти послучай двадесет-годишнината от завършването на неговия клас. Един от приятелите му го дръпнал настрана. В училище те били много близки, играели футбол заедно, прекарвали много време заедно. Той му казал, че преди една година имал най-невероятното преживяване в живота си. Станал християнин!   Обяснил каква промяна е настъпила в живота му и новата радост, която изпитва сега, когато има лични взаимоотношения с Исус. Тогава приятелят му казал, „Знаеш ли, аз също съм християнин!“ Онзи го попитал, „Така ли, кога стана християнин?“   „Ами, предполагам още като дете.“ Тогава другият го попитал: „Ако си бил християнин когато бяхме в гимназията, как така никога не си ми казвал за Исус?“   Ако си християнин, знаят ли за това твоите бивши съученици и настоящи работници?   Всичко започва от нас. Какъв е твоят отклик на Божието царство и на Неговото управление? Ако Бог е Цар, ще станеш ли Негов верен поданик? Той иска да отхвърлиш страха, гнева и срама, да приемеш Неговата любов, мир и радост, и да ги споделяш с другите. Амин!
25 християни убити от терористи в Нигерия Терористи са убили трима християни в щата Бенуе, Нигерия в неделя (18 септември), след което са заклали най-малко 22 други в същия район през последните три седмици, съобщава Morning Star News.   Нападателите атакуват предимно християнското село Це Нгбан в окръг Гума около 16:00 часа, казва жителят на района Пол Адагу в текстово съобщение за Morning Star News. Друг жител, Майкъл Джухул, е потвърдил разказа на Адагу.   „Терористите, които нападнаха общността на Нгбан, бяха повече от две дузини и всички те бяха въоръжени с оръжия“, пише Джухул до Star News в текстово съобщение. „Те убиха трима членове на нашата общност.“   Той добавя, че през предходните три седмици мюсюлманските екстремисти са убили 13 християни при атаки срещу селата Це Нумгбера, Умела, Йогобо и Укохол, също в окръг Гума.   Председателят на района на местното управление на Гума, Майк Уба, казва, че четирима от 13-те християни са били убити на 9-10 септември в две села, Укохол и Йогобо, включително две жени.   „Ислямистите унищожиха къщите на тези християни, като ги подпалиха по време на нападенията, които продължиха два дни, петък и събота, 9 и 10 септември. Седмица по-рано девет християни бяха убити при отделни атаки в района на местното управление на Гума (LGA) от тези пастири.“   Освен това Уба казва, че девет други християни са били убити през първата седмица на септември в окръга, трима в село Це Нумгбера на 3 септември и шестима в село Умела на 1 септември.   В щата Плато последователи на традиционната религия, носещи маски, нападнаха църковна служба в неделя (18 септември), като раниха няколко членове.   Маскираните, племенни анимисти нападнали пастора и членовете на църквата и унищожили оборудването на църквата Assembles of God в село Шикал, окръг Лангтанг, казват местните жители.  Нападателите казали на християните, че не трябва да провеждат богослужения, докато маскираните нападатели изпълнявали традиционните си религиозни ритуали.   „Пасторът и членовете му бяха бити, а църковните имоти унищожени“, казва жителят на района Зион Кантак в текстово съобщение за Morning Star News. „Това не е първият път, когато християни биват атакувани, тъй като през последните години те са свидетели на непрекъснати атаки, без властите да направят нищо, за да защитят християните от нарушаването на тяхната религиозна свобода.“   Жителят на района Емануел Лунгфа каза, че нападателите са били християните и са ги изгонили от сградата на тяхната църква. Брайт Лонгвус, друг жител, каза, че маскирани терористи атакуват християни и това е станало нещо обичайно.   „Те нахлуват в християнските центрове за поклонение, когато пожелаят и нищо не се прави за защита и защита на християните“, казва Лонгвус. „Християните тук са безпомощни срещу подобни атаки, а правителствените служители и агенциите не са положили никакви усилия да ограничат тези атаки.“   Председателят на Християнската асоциация на Нигерия (CAN), отговорен за щата Плато, казва, че е бил информиран за нападението и разследва.   Алфред Алабо, говорител на полицейското командване на щата Плато, казва в изявление за пресата, че районният полицейски служител е потвърдил нападението.   Източник: Morning Star News    
Северна Ирландия - католици и протестанти с ново съотношение За първи път тези в Северна Ирландия (Обединеното кралство), които се самоопределят като римокатолици, превъзхождат тези, които се идентифицират като протестанти.   Това са последните данни от общото преброяване, публикувани този септември от Агенцията за статистика и изследвания на Северна Ирландия (NISRA) за 2021 г.   Според документа до 45,7% от населението на Северна Ирландия се идентифицира с католическата вяра, докато 43,5% се определят като членове на един от клоновете на протестантството (включително евангелските християни). Тези цифри показват ясен обрат спрямо съотношението преди 20 години, особено в протестантската сфера, когато 53% от населението се смяташе за протестанти.   В случая с католиците цифрите не се различават много: през 2001 г. те са били 44% от демографията на Северна Ирландия, според NISRA, само с една точка под това, което регистрират сега.   Преброяването също така показва, че 9,3% се идентифицират с други религии , а около 20% - с нито една.   Резултатите от преброяването допринесоха за дебата в Северна Ирландия дали да се проведе референдум за обединяване на острова, след като Brexit влезе в сила. Те съвпадат и с победата на ирландската републиканска партия Шин Фейн на последните регионални избори.   Защо да питаме за религията? Агенцията за статистика и изследвания на Северна Ирландия публикува документ, обясняващ защо въпросите за религията са включени в нейното национално преброяване, заявявайки, че познаването на вярата на населението е необходимо, за да „подпомогне планирането на обществените услуги“. Включването на въпроси на религията е получило „продължаваща обществена подкрепа“ , добавят те.   NISRA е получила повече от 1,8 милиона отговора на своето проучване. От тях само 1,5% от анкетираните не са попълнили раздела за религиозна идентичност.   Като цяло институцията казва, че регистрираният процент на отговори на нейните проучвания е достигнал 97% , с пет пункта повече от 2011 г. Източник: "Евангелски фокус"
Футболна легенда разказва за смисъла на живота Футболният анализатор и треньор, носител на Super Bowl Тони Дънги, казва, че неговите родители са ги възпитали в християнската  вяра, въпреки че той не е приемал насериозно техните уроци от Библията, докато не е станал играч в Националната футболна лига на САЩ.   „Майка ми беше учителка в неделното училище. И тя винаги ми казваше: „Без значение какво правиш в живота, трябва да поставиш Господ на първо място, трябва да намериш време за Господ. трябва да правиш неща за Него. Слушах това, докато бях дете, но не обръщах сериозно внимание“, казва Дънги в новото издание на  подкаста The High Note . "... Майка ми повтаряшр това през цялото време, но влизаше в едното ухо и излизаше от другото."   Дъги, който печели Супер купата като старши треньор на Индианаполис Колтс и в момента работи като футболен анализатор за NBC Sports, е един от най-известните християни във всички спортове.   И все пак той признава, че не е приемал вярата си на сериозно, докато е бил популярен в гимназията или докато е играл куотърбек в Университета на Минесота. Едва когато е подписал договор с Питсбърг Стийлърс, където играе в защита в края на 70-те години на миналия век, той претърпява духовна трансформация под влиянието на своите съотборници христиани и ръководството на старши треньора на Питсбърг Чък Нол.   „Бях на 21 години… и първото нещо, което треньорът ни каза, беше: „Мъже, искам да ви приветствам с добре дошли в Националната футболна лига. Сега ще ви плащат, за да играете футбол. Така че това го прави ваша професия. Но не превръщайте футбола в смисъл на живота си. Ако направите това, ще бъдете разочаровани. И аз си казах: „Уау, шегуваш ли се?“ Е, до този момент това беше целият ми живот."   Скоро Дънги започва да общува с колеги християни. Имаше около 20 „наистина, наистина силни, отдадени християни в този отбор“, казва той.   „И те ме поканиха на библейски изучавания, тръгнах на църква и за първи път наистина започнах да чета Библията, опитвайки се да науча от нея това, което онези момчета бяха осъзнали“, казва Тони.   Дънги казва, че ситуацията му напомня за любимия стих на майка му,  Матей 16:26: „Каква полза ще има някой да спечели целия свят, но да загуби душата си?“   „... Трябва да мислите за вечността. Не можете да се съсредоточите само върху спорта. И аз научих това като 21-годишен, и тогава за първи път започнах наистина да ценя това време, прекарано с Бога, отивах на църква, ходех на библейски изучавания, организирани от мои колеги и оттогава се опитвам да израствам във вярата си." Тони Дънги е автор на няколко книги с феноменален успех, в които разказва за живота, кариерата и семейството си, както и книга за деца, където подчертава, че се надява родителите да четат книги на децата си и сами да ги научат на любов към четенето, макар днес това да не е популярно. Дънги пише книга и в съавторство със съпругата си, с идеята да накара родителите да бъдат приятели на своите деца и да ги възпитат в християнската вяра с надеждата те да останат в нея и да следват Христос до края на живота си. Семейство Дънги имат 3 биологични и 8 осиновени деца. Семейството преживява трагедия, когато най-големият им син се самоубива, когато е на 18 години. Тони разказва, че единствено вярата в Бога и надеждата в Христос са помогнали на него и съпругата му Лорън да останат заедно след ужаса, който са преживели. Днес със семейната фондация, която са създали, двамата съпрузи се опитват да помагат на други родители, загубили децата си при различни обстоятелства. Една от любимите сентенции на Тони е следната: "Кой сте вие има огромно значение, но още по-важно е дали имате вяра в Исус Христос или не." Друга подобна е: "Ако животът е твърде тежък, за да останете изправен, паднете на колене пред Бога."  В един момент от живота си Тони планира да напусне футбола, за да проповядва в затворите. Семейството участва в множество благотворителни дейности. Тони здраво се придържа към библейските принципи, макар да е подложен на критики, когато се противопоставя на еднополовите бракове. За дейността на Dungy Family Foundation можете да научите тук. Източник: Christian Headlines Photo credit: Pimiso
Молитвата преобразява -  интервю с адв. Димитър Спилков Скъпи читатели, имаме удоволствието да споделим с Вас интервю с националния координатор на Общо молитвено движение и братолюбие, адв. Димитър Спилков, който от години се стреми да разпалва у вярващите желанието за молитва и постоянстване в нея на всички възможни нива.   ЕВ: Адв. Спилков, Общо молитвено движение и братолюбие повече от 5 години насърчава българите към молитва. Предстои нова Национална молитва за България и света. Как дойде идеята за създаване на движението?   Адв. Димитър Спилков: Идеята дойде чрез комуникация между много пастори, служители и други вярващи в България, от всяка евангелска деноминация и от различни градове и села. Споделяхме помежду си, че искаме повече хора да приемат Исус Христос като личен Господ и Спасител, вярващите да имат по-качествен молитвен живот и повече да се включват в работата на местната църква, да се подобрят братските взаимоотношения между църкви и деноминации, да изграждаме единство в Светия Дух. Също, че искаме Божието благословение и положителна промяна във всяка обществена сфера в България. Някои наричат това "обществена трансформация". Тези цели всъщност са практични измерения на изпълнението на Божията воля и идването на Неговото царство на земята, както е на небето. Дадохме си сметка, че едно от най-важните условия това да се случи, е заедно да търсим лицето на Господ в обща молитва и да изграждаме братолюбие вместо братоубийство. След като установихме, че има много голямо съгласие и желание да работим заедно за всичко това, се събрахме в Стара Загора през март 2017 г. и стартирахме инициативата да провеждаме общи молитви за България и света и да изграждаме братолюбие в Христос помежду си.     ЕВ: Освен национални, провеждате и регионални молитви. Как повлияха те на комуникацията и връзките между църквите от различни евангелски деноминации?   Адв. Димитър Спилков: Да, в изпълнение на стратегията, за която Ви казах, разделихме България на 6 молитвени региони и всяка година провеждаме по 1 регионална молитва, освен националната. Чрез тези регионални молитви, освен че настъпва духовна промяна чрез Божията благодат в съответния регион и нацията, пасторите и вярващите от различните църкви и деноминации, които участват в тези общи молитви, се опознават и в тях се изгражда разбирането, че всички църкви съставляват едно Тяло Христово, имаме един Господ, работим за едно Божие царство и във вечността ще живеем в един град - Новия Ерусалим, според Библията. Както и че за разширяването на Божието царство трябва да работим не само поотделно, но и заедно, защото така ще има по-голям резултат. Особено пасторите чрез тези съвместни молитви и служене се оценяват повече като братя и Христови съслужители. Това е изпълнение на Псалом 133, според който там, където братя живеят в единодушие Бог заръчва благословение и живот довека, защото това братолюбие за Него е много добро и Му е угодно. Това е и изпълнение на молитвата на нашия Господ Исус Христос, записана в Евангелието от Йоан 17 глава, перифразирам: "Отче, аз се моля всички повярвали да бъдат съвършени в единство, както Аз и Ти, за да познае светът, че Ти си Ме изпратил.".    ЕВ: Моля Ви, разкажете конкретни случаи/свидетелства, които са резултат от дейността на ОМДиБ.   Адв. Димитър Спилков: Самият факт, че се молим заедно за изпълнението на Божиите цели, и изграждаме братолюбие, е един от най-големите резултати, защото това е директно изпълнение на волята на Бог за нас, записана в Библията. Някои дългогодишни конфликти между пастори и църкви се разрешиха. Например, на една от националните пасторски срещи, които Общото молитвено движение и братолюбие ежегодно организира, един пастор се изправи пред всички и публично поиска прошка от друг пастор, с когото отпреди 20 години са имали съдебен спор за църковна сграда. Другият пастор също се изправи и каза пред всички, че дава прошка. От много места получаваме обратна връзка, че пастори от няколко административни области провеждат така наречения "ретрийт" и прекарват по няколко дни заедно в молитва, поклонение и общение. В резултат се оценяват повече взаимно, падат предразсъдъци един към друг и преживяват благословението на братолюбието. Част от стратегията, по която работим е, във всеки град пасторите редовно да се събират заедно за молитва, а ако Светият Дух ги води и понякога да правят общи църковни мероприятия за спасението и снабдяване на нужди на хора в обществото. В резултат на това в много български градове пасторите от различните църкви и деноминации започнаха да се събират редовно заедно за обща молитва. Те се покланят заедно на Бога и се молят за спасението на хората в града и в района около него, както и за благословението на църквите, управниците и обществото.   В някои градове такива пасторски молитвени събрания имаше и преди стартирането на инициативата Общо молитвено движение и братолюбие, например в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и др. Но в някои градове нямаше, или бяха занемарени, и в резултат на усилията на Общото молитвено движение и братолюбие, започнаха да се събират редовно за молитва, например в Шумен, Разград, Търговище, Ямбол, Сливен, Пазарджик, Кюстендил, Габрово, Стара Загора. Продължаваме да насърчаваме пасторите и от другите градове да се събират заедно за обща молитва. Пастори, които редовно се събират за молитва разказват за духовни пробиви, които се случват в техните градове, в резултат на тези общи молитви. Също, някои пастори споделят, че откакто участват в тази инициатива, са много по-взискателни към себе си да не говорят или да не пишат в интернет платформи срещу други пастори, както и че ако имат несъгласие или конфликт с някой друг, първо отиват да говорят с него с дух на почит, мир и братолюбие, а не го одумват зад гърба му.   ЕВ: Какво очаквате от поредната Национална молитва за България и света?   Адв. Димитър Спилков: Очаквам християните да бъдат духовно събудени и да разпознават това, което Бог прави чрез всички нас в нацията ни, и да дойдат на молитвата. Самото провеждане на Националната молитва не е самоцел, а е средство за постигане на цел, а именно: на първо място да се поклоним заедно на Господ и да почетем Неговото Име като едно Тяло Христово. Също, да се покаем от злословие и да се препосветим да обичаме и почитаме всеки, и да благославяме вместо да хулим. Очаквам също Светият Дух да ни води как да се молим, за да се изпълни Божията воля за България и за останалите народи. Очаквам да видя като резултат на това повече запалени християни да се молят качествено и редовно както лично, така и на общите събрания в местната църква; повече да благовестваме и то с по-голяма любов и загриженост, и смелост. Очаквам повече единство в семействата, в църквите и между църквите, както и повече духовни работници да се посвещават. Очаквам всички, но особено младото поколение християни, присъстващи на Националната молитва, да виждат и да свикват, че общата молитва с огнена любов, вяра и копнеж за повече от Бог, и братолюбието и единството в Светия Дух е нещо нормално и реално с помощта на Божията благодат. Че това е постижим стандарт чрез вяра и покорство на Бога, а не е нещо, за което само четем в Библията, молим се и проповядваме. Сега ние изграждаме правилен библейски пример за църквата и света, и правилно духовно наследство, което да оставим на идните поколения християни. Очаквам те да надграждат и добрите плодове да се умножават за слава на Бога и за благословение на хората.    ЕВ: Имате ли вече планове за подобни общи срещи и молитви през 2023? Възможно ли е да се направи още?   Адв. Димитър Спилков: Да, имаме насрочена в края на март 2023 г. национална пасторска среща, планирани 6 общи регионални молитви и 1 национална молитва. Имаме планове за стартиране на пасторски молитвени събрания в градове, в които такива няма. Това, което сме решили също, е да работим за достигане на пастори и църкви, които все още не са активни да участват в общите регионални и национални молитви.   ЕВ: Какво липсва на евангелските вярващи в България, за да живеят в "първата любов"?   Адв. Димитър Спилков: Лично качествено общение с Бога всеки ден. Другият основен проблем в днешния свят, пълен с материализъм, е користолюбие, тоест служене на мамона. Третият основен проблем сред голяма част от християните е непочтителното и грубо отношение към хора, злословие, включително и към властимащи: родители, съпруг, учители, работодатели, пастори, управници. Всички тези пороци правят любовта да охладнее, както каза Исус Христос в Евангелието от Матей 24 глава. Изходът е покаяние, препосвещение и лично време с Бога, активно участие в събранията на местната църква и в нейната работа, благовестване на неспасените с любов и милост, живот в правда и добри дела, като плод на нашата вяра, а не от легализъм.   ЕВ: Как бихте мотивирали християните в България и по света да се включат в инициативите на Общо молитвено движение и братолюбие?   Адв. Димитър Спилков: Движението има страница във Фейсбук, има канал в YouTube, има уебсайт: www.molitvabg.org Чрез тези платформи в интернет всеки може да се информира и да се включва в общите молитви, както на живо, така и да ги гледа на запис. Да се молим заедно и да се обичаме един друг, и да сме единни в Святия Дух за изпълнението на Божиите цели, е волята на Бог за всеки от нас. Както казах в Псалом 133 и в Ев. от Йоан 17 глава е показано голямото желание на Господ да бъдем в единство и да Го търсим заедно. Записано е също в Първо посл. към коринтяните 12 глава, че всички, било роби или свободни, юдеи или гърци, се кръстихме и напоихме с един Дух, за да съставляваме едно Тяло Христово. И никоя част не може да каже на която и да е друга част: "Ти не ми трябваш". Също, Исус Христос ни каза да се молим заедно като едно семейство новородени братя и сестри, когато ни представи молитвата "Отче наш". Той не каза, "Моли се така: "Отче мой", а каза: "А вие се молете така: "Отче наш...", като нарочно използваше множествено число. След това в тази молитва се казва: "... да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!". Тоест, Исус ни каза, че на първо място трябва да се молим заедно за идването на Божието царство и за изпълнението на Божията воля във всяка сфера, а след това и да работим за това - както всеки лично, така и заедно.   В България чрез инициативата Общо молитвено движение се случва нещо историческо, което досега не е било. За първи път братя и сестри: методисти, баптисти, конгрешани, петдесятни и различни харизматици, се събират заедно не еднократно, а редовно и стратегически, за да изградят като начин на живот общи молитви за нацията и за останалите народи в света, и да изграждат братолюбие и единство в Светия Дух като библейски стандарт. Затова имайте отворени духовни очи и уши, и разбиращо сърце, елате да се молим заедно на Националната молитва на 1 октомври от 13:00 ч. в зала Колодрума", гр. Пловдив. Нека заедно да изпълним Божието намерение в нашето поколение, за да видим повече спасени, по-здрави, единни и обичащи се църкви, и да бъдем добро свидетелство за невярващите. Искам да завърша с думите на Исус Христос от Евангелието на Йоан 13 глава: "Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си".
Протестантите реагират на закона за евтаназия във Франция Протестантските организации във Франция реагираха на открития дебат във връзка с новото законодателство относно евтаназията или така нареченото "асистирано самоубийство".   Доклад от 60 страници на Националния консултативен комитет по етика, публикуван на 13 септември, подкрепя нов закон, но изразява необходимостта от „засилване на мерките за обществено здраве в областта на палиативните грижи“.   Докладът поставя началото на дебат за преразглеждане на френския закон за евтаназията (известен като Claeys-Leonetti), приет през 2016 г., който президентът Еманюел Макрон смята за неефективен. Правителството откри шестмесечен период на граждански разговор (подобно на неотдавнашния закон за биоетиката). Макрон каза, че предвижда „възможна промяна на правната рамка до края на 2023 г.“. Според новинарския уебсайт Euractiv президентът Макрон се е обявил „за“ белгийския модел, който позволява да се сложи край на живота, когато има „постоянно и непоносимо физическо или психологическо страдание“ и когато е налице „медицинска ситуация без изход '.   Най-малко две протестантски организации се присъединиха към дебата. Протестантската федерация на Франция (FPF), организация-чадър, представляваща както основните протестантски църкви, така и някои свободни евангелски църкви, заяви, че приветства „голям национален дебат“ по „сложния въпрос“.   FPF отбелязва „насърчаването на CCNE за прилагане на мерките за обществено здравеопазване, необходими за развитието на палиативни грижи“ и също така подчертава „резервите, изразени от осем членове на CCNE“, които „се опасяват, че при липсата на реална оценка на ефектите от закона Leonetti-Clayes и в лицето на неадекватността на ресурсите, които понастоящем се отделят за развитието на палиативните грижи, предложената законодателна промяна е мотивирана главно от икономически или идеологически причини”.   FPF, която включва църкви и групи както с по-либерален, така и с по-консервативен подход към богословските и етичните въпроси, дава открито заключение на своето изявление със следните четири точки: „Бог е в началото на целия живот (...) Животът е дар (…) Смъртта е структуриращ елемент на човешкото състояние (…) и братското състрадание към най-уязвимите“.   Реакцията на Евангелския протестантски комитет за човешко достойнство (CPDH, на френски) е по-силна. В отговор на Националната комисия по етика, протестантската група се оплака, че през последните години „беше направено всичко, за да се приведат в съответствие етичните позиции на CCNE с исканията на политиците за края на живота. Промяна на членовете на CCNE, назначаване на по-помирителни членове“, наред с други неща.   „Обещан ни е закон, който ни дава правото да умрем с достойнство. Това право вече съществува и палиативните грижи трябва да се прилагат”, казват от CCNE. „Президентът иска право на евтаназия. Но когато вече не можем да добавим дни към живота, трябва да добавим живот към дните. Палиативни грижи: Да! Убийство: не! Ще уведомим президента Макрон“, публикува групата в Туитър.   Източник: Евангелски фокус Photo: Mint
Нов уникален музей в Израел Когато Бог поиска да разкаже историята на Своята вярност през вековете, Той избра да го направи чрез еврейския народ. Днес тази история е предмет на нов музей в Израел.   Музеят се нарича се Ану, което на иврит означава „нас“. Това е Музеят на еврейския народ в Тел Авив. Неговата цел е да разкаже историята на богоизбрания народ от Авраам до днес.    Това е най-големият музей от този вид в света. И така, макар да има буквално стотици еврейски музеи по целия свят този е единственият, който се опитва да разкаже цялата история, исторически, географски и тематично“, казва Дан Тадмор, главен изпълнителен директор на Aну, Музеят на еврейския народ.   Музеят използва артефакти, истории, произведения на изкуството и иновативни технологии, за да разкаже интересната и понякога трудна история на еврейския народ, както никога досега.    Тадмор вярва, че тази история е от значение както за евреите, така и за неевреите.  „Ние наричаме юдео-християнските ценности основата на западното общество. Те са ценности, споделяни както от юдеите, така и от християните по цял свят. Това са нещата, които споделяме. Това са ценностите на Библията“, обяснява Тадмор.    Музеят обхваща 36 000 квадратни метра изложбено пространство, разположено на три етажа. Той включва интерактивни елементи като например, такъв, при който можете да разберете дали името ви може да бъде намерено в Библията.   Друг показва еврейска храна от цял ​​свят и как да приготвяте определени специални рецепти.    Повече от петдесет оригинални филма помагат да разкажат различните части на еврейската история. Историческото крило, например, започва със „седемминутна прожекция, която разказва цялата история на еврейските миграции през вековете“, обяснява Тадмор, докато прави обиколка на музея. „Това крило е хронологична следа, която започва с Авраам и завършва със създаването на държавата Израел и след това.“   Оттам пътят започва с разрушаването на първия еврейски храм през 586 г. пр.Хр.    „Дотогава всички евреи живееха на едно място, земята на Израел. Оттогава евреите никога не са пребивавали на едно място. Така че от 2000 години и до днес ние, евреите, винаги живеем на различни места“, пояснява Дан.   Има изложба, която обяснява как евреите са били първите, които са повярвали в Господ Исус Христос.   „И разбира се, първите християни са се смятали за евреи, защото са били такива. И така, това е тази част от историята“, казва Тадмор.   Посетителите могат да научат за бунтовете срещу римляните, довели до изгонването на евреите от земята. И как в Испания евреите са били принудени да приемат християнството по време на инквизицията.   Въпреки че тъмните глави в еврейската история, като Холокоста, са част от историята, казва Тадмор, музеят е за живота на евреите.   „Когато гледаме на еврейската история и еврейския живот, ние отказваме да го правим единствено от позицията на жертвата. Евреите не само са били преследвани и са оцелели. По пътя ние процъфтявахме и допринесохме много за развитието на света“, казва той.   Първите евреи в Северна Америка са били испанци и португалци, които са избягали от Инквизицията в Южна Америка и са били преследвани в Северна Америка. Там те създават първата синагога в Северна Америка в Нюпорт, Роуд Айлънд.   В музея има копие на писмо, написано от Джордж Вашингтон до еврейската общност в синагогата.   „Това е много известно писмо, в което той всъщност казва, че Децата на Авраам винаги ще имат дом в Съединените щати“, разказва Тадмор.   Любимият предмет на Тадмор е в ​​Залата на прославата, посветена на синагогите по света през вековете.    „Всъщност всичко започва с храма в Ерусалим. И така, в един исторически период от време всички евреи живееха на едно място, Земята на Израел. И ние имахме един храм, в който да се събираме. С унищожаването на храма и евреите, които бяха разпръснати по света, възникна нуждата от синагоги“, казва той.   Повечето от представените синагоги все още се използват. Но една, най-голямата синагога във Варшава, Полша, е взривена от нацистите.    Ръководителите на синагогата скриват светите предмети преди пристигането на нацистите и след това тайно ги продават, за да нахранят евреите в гетото. Огромната менора от синагогата е оцеляла и е изложена в музея.   „И така, това е оригинален предмет от синагога,  унищожена от нацистите преди повече от 70 години и оцеляла по чудо, защото е купена от шведски филантроп“, казва Тадмор.   „Някак си е стигнала до Стокхолм, вероятно защото са успели да я разглобят и изпратят в чужбина и тя е оцеляла."   Тадмор казва, че музеят е толкова голям, че не можете да го видите целия за един ден. Но това само насърчава хората да се връщат отново и отново, за да се запознаят с безкрайно богатата история на еврейския народ.   Източник: CBN News Photo: Anu, Museum of the Jewish people
Нова археологическа находка от времето на Мойсей удиви експертите Тази седмица израелски археолози разкриха това, което наричат ​​"откритие, което се случва веднъж в живота", включващо 3300-годишна недокосната керамика, която датира от времето на египетския фараон Рамзес II и, вероятно, от времето на Мойсей.   Откритието, обявено в неделя, беше направено миналата седмица, когато механичен багер проникна в покрива на пещера в Националния парк Palmachim Beach, разкривайки голяма стая, изглеждаща „замръзнала във времето“ и пълна с керамика и други предмети, които биха били използвани в Египетско погребение. По това време египетското царство включва земята, която сега е Израел.   Израелската служба за антики (IAA) коментира, че пещерата изглежда като "декор на филм за Индиана Джоунс", пълна с непокътнати купи и кани.   „Изсечената пещера има квадратна форма с централен поддържащ стълб“, казват от IAA. „Няколко десетки съда  непокътната керамика и бронзови артефакти бяха подредени в пещерата, точно както в погребална церемония преди около 3300 години. Тези съдове бяха погребални дарове, които придружаваха починалия с вярата, че те ще служат на мъртвите в отвъдния живот."   Археолозите смятат, че керамиката е била „недокосната от 3300 години“ и датира от късната бронзова епоха, приблизително по времето на египетския фараон Рамзес II. Въпреки че съвременните филми като "Принцът на Египет " и "Десетте заповеди" изобразяват Рамзес като фараона, който е казал на Моисей, че няма да освободи евреите,  много учени и библейски  експерти казват, че Мойсей и Рамзес II не са били съвременници.   „Това е откритие, което се прави веднъж в живота“, каза Ели Янай от Израелската служба за антики. „... Фактът, че пещерата е била запечатана, а не разграбена в по-късни периоди, ще ни позволи да използваме съвременните научни методи, налични днес, за да извлечем много информация от артефактите и от съдовете, например органични останки, които не се виждат с невъоръжено око. Пещерата може да предостави пълна картина на погребалните обичаи от късната бронзова епоха."   Директорът на Израелската служба за антики Ели Ескосидо и директорът на Израелската служба за природа и паркове Рая Шурки нарекоха откритието „абсолютно удивително“.   „В рамките на няколко дни ще формулираме план за извършване на проучването и защитата на този уникален обект, който е празник за археологическия свят и за древната история на земята на Израел“, казаха те в прессъобщението .   Christian Headlines Photo: Emil Aladjem, IAA
Погребението на Елизабет II - повод за споделяне на Евангелието Вчера, 19 септември,  най-дъло царувалият в света монарх беше изпратена в своя последен път. Събитието беше проследено от безпрецедентните над 4 милиара души, благодарение на съвременните технологии и множество медии.    На погребалната служба в Уестминстърското абатство присъстваха кралски особи от цяла Европа, заедно с около 500 държавни и правителствени ръководители от цял свят. Улиците на Лондон бяха изпълнени със хиляди хора, които търпеливо бяха чакали десетки часове, за да изразят своята почит, уважение и обич към покойната кралица. Никой не ги беше принудил да го сторят.   По време на богослужението, което продължи един час се чуха известни християнски химни, както и немалко библейски откъси, както от Стария, така и от от Новия завет. В произнасянето на Господнята молитва участваха всички присъстващи.    Всички молитви, които бяха произнесени, бяха завършвани в името на Господ Исус Христос.   В прочита на библейските пасажи участваха известни духовници, както и новият премиер на Великобритания, Лиз Тръст.   Ето и част от проповедта на епископа на Кентърбъри, който беше избрал пасажа от Йоан 14:1-6 за основа на своето послание. В началото на своето слово той призова помощта на Божия Дух с думите:   "Ела, Свети Душе, изпълни ни с балсама на Твоята изцеляваща любов.   Много лидери се стремят да бъдат харесвани приживе и забравени след смъртта си. За всички, които служат на Бога – известни или неизвестни, уважавани или пренебрегвани – водещата мисъл е, че смъртта е врата към славата.   В предаване, излъчено за нейния 21- ви рожден ден Нейно величество заяви, че целият ѝ живот ще бъде посветен на служба на нацията и общността.   Рядко подобно обещание е било толкова добре спазено! Малко лидери получават любовта, която видяхме да се оказва на Нейно величество.   В Йоан 14 глава Исус не казва на учениците Си как да следват, а кого да следват. Той им каза: „Аз съм пътят, истината и животът“. Примерът на Нейно покойно величество не се определяше от нейната позиция или амбиция, а се основаваше на личността на Христос, Когото тя следваше. Знам, че Негово Величество споделяше същата вяра и надежда в Исус Христос, каквито имаше нейната майка; същото чувство за служба и дълг.   През 1953 г. кралицата започна своята коронация с тиха молитва. Нейната вярност към Бога беше на първо място в живота ѝ. Нейното служение на толкова много хора в тази нация, Британската общност и света, има своята основа в нейното следване на Исус Христос – самият Бог – който каза, че „не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.”    Хората, които обичат да служат, са рядкост във всяка сфера на живота. Лидерите, които служат с  любов се срещат още по-рядко. Но във всички случаи онези, които служат, ще бъдат обичани и запомнени, докато онези, които се вкопчват във властта и привилегиите, са отдавна забравени.   Скръбта в този ден – изпитана не само от семейството на покойната кралица, но и от цялата нация, Британската общност и света – произтича от нейния пълноценен живот и любящо служене, от които вече сме лишени.   Тя служеше с радост, присъстваше в живота на толкова много хора, докосваше мнозина.   Молим се специално за цялото ѝ семейство, скърбящо като всяко семейство на погребение - включително толкова много семейства по света, които са загубили някого наскоро - но в случая кралското семейство прави това в най-ярката светлина на прожекторите.   Нека Бог излекува тяхната скръб, нека празнината, останала в живота им, бъде белязана със спомени за радост и  щастлив живот.   Речта на Нейно величество по време на блокирането заради пандемията Ковид завърши с думите: „Ще се срещнем отново“, думи на надежда. Християнската надежда означава очакване на нещо, което все още не се вижда.   Христос възкръсна от мъртвите и предлага живот на всички, изобилен живот сега и живот с Бога във вечността.   Както се казва в Рождествената песен, „там където кротките души Го приемат,  милият Христос влиза“.    Всички ще се изправим пред милостивия Божи съд: всички можем да споделим надеждата на кралицата, която в живота и смъртта е вдъхновявала лидерите по света.   Служение в живота, надежда в смъртта. Всички, които следват примера на кралицата и са вдъхновени от нейното доверие и вяра в Бога, могат заедно с нея да кажат: „Ще се срещнем отново“.   Източник: Premier Christian News Photo: Sky News
Дъщерята на Били Греъм за моралната криза в Америка Ан Греъм Лоц, дъщеря на покойния евангелист Били Греъм, призовава християните да възприемат Бога като върховен авторитет въпреки упадъка на морала в нацията.   Лоц, която е основател на християнското служение AnGeL Ministries, споделя тези мисли на срещата на високо равнище Pray Vote Stand на Съвета за семейни изследвания на First Baptist Atlanta.   По време на речта си Лоц оприличи Съединените щати на Юдовото царство, което не благодари на Бога за благословенията и просперитета си. Това накара Господ да изпрати пророк Исая, който да прогласи осъждение над народа заради греховете им и да ги върне обратно при Бога.   В тази връзка Ан споделя свой спомен, свързан с майка ѝ. Веднъж тя изхвърлила подарък, който покойната ѝ майка Рут Греъм ѝ  дала, защото не харесала опаковката.   „Бях изхвърлила безценно съкровище, защото не ми хареса опаковката“, пояснява Ан, след като разбрала, че подаръкът е златен пръстен.   „Има ли опасност днес да се концентрираме върху опаковката и да пренебрегнем обикновената амбалажна опаковъчна хартия, като по този начин се лишим от съкровището, което е вътре?“ пита Ан Греъм, след което отбелязва, че нацията е "подложена на атака".   Според ​​Christian Post, Лоц твърди, че греховете, изброени в книгата на Исая, са все още актуални днес.   „Съединените щати приличат на Юда. И ние сме нация, посветена да изявява славата на Бога, но по-късно ние отхвърлихме Бога. Отвърнахме се от Него,“ продължава Ан.   „Имахме повече от 52 години относителен мир и просперитет, но вместо да използваме това време, за да се доближим до Него, да изживеем нашия национален живот в благодарност за Неговите благословения, признавайки, че всички те идват от Бога, ние се отвърнахме от Него."   Ан Лоц подчертава, че църквата се нуждае от „свежо виждане за Исус“, точно както Исая, когато видя Господ на трона в Исая 6 глава.   След това тя пита слушателите какво ги е отклонило от доверието в Господ и Неговия суверенитет.    Лоц насърчи вярващите да помнят, че Исус е върховният авторитет, независимо кой управлява страната.   „Когато се молим, трябва да помним, че се обръщаме към най-висшия авторитет, който съществува във Вселената“, каза тя. „Този, който ни отговаря и внимава, когато се молим, независимо че Бог е превъзвишен.“   Тя завършва речта си с молитва за съживление в цялата нация и в живота на всеки неин поданик.   Източник: Christian Post Photo: Billy Graham Association   
В кой отбор? Изборите, които правим се основават до голяма степен на нашата емоционалност, на средата в която живеем и на силата, която е в нас. Разсъждавайки по темата си мисля, че посоката на изборите ни може да бъде насочвана или възпрепятствана според това, което изповядваме като житейска идеология. Често ние вярваме, че стандартите, по които живеем, са най-чистите и точни за нас и до известна степен това може да е вярно, но само за нас самите, а ние не сме тук в изолиран свят и е нужно да съобразим мислите и действията си с другите около нас. Точно тук ни е нужен неотменен, категоричен и сигурен стандарт, такъв, какъвто не се изменя от времена, нрави и хора.    Изборите, които правим ни разпределят в различни отбори и е важно да успяваме да овладяваме манипулацията, която може да ни възпрепятства или насочи погрешно. Как е възможно да се справим с това? Предполагам всеки има отговор за себе си или просто неглижира въпроса, защото не му е важен за момента. Това е, тема, която ме вълнува и ще предам част от моето разсъждение в търсенето на истината за мен. Напоследък имам изключително изкристализирали вече избори в моментите на конфликтни ситуации. И на мен, като на всеки човек ми се случва в ежедневието да вляза в конфликт с друг.   Години наред защитавах яростно собствената си правота - абсолютно сигурна, че съм права (в определени ситуации), без дори да се замисля, че по този начин правя категоричен избор и той не е в най-светлия очастък от пътя. Какво ми донесе това? Пълно изтощение и многоброини разочарования, такива, които е било нужно да слагам настрани (минавайки над нещата), за да мога да продължа с по-малко загуба на енергия. Какво, обаче установих след дълго обследване и търсене на Истината.    Първо - в част от ситуациите не съм минавала над нещата, а просто съм ги “замитала под килима”.  Всички домакини знаят, какво се случва с боклука, който заметем под килима - той създава неравности и дори да е много ситен прашеца, с времето отново излиза на повърхността и невидимо ни дави, причинява ни кашлица, та дори и тежки пристъпи при дишане. Аналогията е абсолютно валидна за всички душевни боклуци, които “замитаме под килима”.   Второ - болезнена себеправедност, която освен да замъгли погледа, прави сетивата изострено чувствителни. Различната перспектива, която избрах да следвам, след като стигнах до определена дълбочина от учението на Исус е тази, която ми дава ясната представа, че не всичко, което идва до мен е за мое оскърбление, но може да е за мое насърчение, изпитание или дори за лечебно изобличение на другия човек.    Когато се размислим, как един спор или конфликтна ситуация ни дава насърчение, може да се почувстваме объркани, но дълбочината на размислите ще ни даде отговор.  Исус ни казва: „Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей‬ ‭5:24)‬ ‭ А мъдрецът съветва: „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.“  (Притчи‬ ‭27:12‬) ‭   Изпитанието е да успеем да преминем в себе си на “следващото стъпало”, от където ясно ще видим нуждата да замълчим и потребността да влезем в обувките на другия или да ги огледаме добре, за да разберем къде, може би му стискат, за да “вика” така високо. Тогава ще разберем, че този вик на болка не е насочена към нас, а това е гласът на личното страдание на другия човек. Тази асертивност, която можем да развием, ще ни даде отправната точка към Светлата страна в нас и ние ще бъдем свободни наистина да подминаваме тези моменти с лекота и да минаваме над злободневните ситуации с усмивка. По този начин ясно определяме решението за избора си - в кой отбор сме и кой води нашето сърце ?!   „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.“ (Притчи‬ ‭15:4)   ‬ ‭ Когато сме объркали отбора, се поставяме в позицията на вечно раздразнен човек и може да се окаже, че сме попаднали в другия отбор …   
Страхът - лъжлива очевидност ”Страхът е лъжлива очевидност”. Бях си записала тази мисъл на Джойс Майер и сега усетих, че някак много точно ми припасна в пъзела от мисли. Безпокойствата, които (често) сами си организираме, са един от основните козове на сатана.  Как ги използва той срещу нас? Прави го “услужливо”, представяйки ни всяка ситуация откъм възможната най-тъмната ѝ страна. Дяволът ни хвърля понякога в панически атаки, които ни изглеждат като края на света. Той съумява майсторски да обрисува “апокалиптични” картини за всякакъв вид ситуации, които изглеждат толкова реалистични, че ние започваме да ги приемаме като истини. Веднъж захапали тази въдица, той започва да ни върти, играейки си с нас, докато не ни извади от контрола на Бога и ни хвърли да се мятаме като риби на сухо в горещина. Тогава, усещайки недостига на въздух ние буквално се “изцъкляме” отвътре, а той ликува в своята победа и ни оставя да се гърчим.   Тази картина може да има всякакви аналогии, но крайният резултат е винаги (неотменно) един и същ, ако ние не се съпротивим категорично на лъжливия, преоблечен враг. За целта е добре да разпознаваме гласа, който ни говори и да осмисляме навреме как ни се представя “очевидната реалност”. Аз съм установила един много лесен и прост способ, който категорично ми показва истинността на твърденията и ми помага да различавам гласа на врага. В чисто практически аспект въпросите, които си задавам в такива ситуации, са: “Бог ли иска това? Бог ли ми подсказва тези мисли? Как да проверя истинноста им?”    Може и да изглежда трудно да си отговорим на тези въпроси категорично, понеже не можем ясно във физическия смисъл да видим и да се срещнем с Господа тук, но всъщност отговорите са доста лесени. Когато познаваме Бога и имаме опитности с Него ние можем да разпознаем гласа Му сред много други. Той никога не използва нападки, Неговите изобличения са изключително чисти, тихи и поднесени внимателно, те могат да ни донесат съжаление, дори сълзи, които предизвикват и ни водят към разкаяние, но никога не ни изправят пред егоистичната ни защита и не ни предизвикват за нападки към другия. Усещането в нас след Божието изобличение е на странен получен вътрешен мир и желание бързо да се изправим. Усещаме грижата и любовта Му, не се чувстваме притиснати, защото Бог НЕ използва методите на вкаменяващия страх, на гнева, на обезсърчението, на отмъстителността, не иска от нас да се чувстваме обезпокоени и парализирани в клопката на гнева. Всичко това са способи на дявола.    Ако в конкретна ситуация усетя дори намек на подобно чувство, разбирам, че врагът е проникнал и действа в мен. Някак неусетно съм позволила да ме примами, обикновено през нещо много дребничко (и необработено все още) на външен вид. Когато успея да усетя навреме провокацията му, значително по-лесно мога да се справя и да се върна към реалната очевидност - там Бог ме очаква със Своите благословения и ме укрепва срещу лъжите на дявола, като ме прави силна в битката, използвайки я да ме изгражда в нужната за мен последователност.    За Исус четем: „И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.“ (Лука‬ ‭4:13)‬  Ако и когато пропусна първоначалния по-лесен момент в битката и съм дала преднина на врага си, но съм разгадала плановете му, е възможно да вляза в челен сблъсък с него. Повярвайте ми - не помага. Друг е начинът да се справим с хитреца, който вече ни е парализирал в собствените ни страхове, като ги прожектора в лъжлива реалност.    Затова братът Господен ни съветва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.“  (Яков‬ ‭4:7)‬ ‭ Очевидно е, че когато сме обхванати от какъвто и вид безпокойства,  ние ставаме подвластни на страховете си. Точно там в подножието на страха ние губим здравия си разум и твърдостта ни да устояваме на предизвикателствата, рязко намалява. Целта на дявола е да ни раздалечи от Бога и да стопира по всякакъв начин радостта от живота ни, спирайки благодатта, която Бог вече ни е осигурил. Сатана е изключително хитър, той използва много подвеждащи доводи и може да пробие дори най-желязната психика. От многобройните си битки с него, съм научила нещо много сигурно - не мога сама без Божието благоволение и помощ да се справя с дявола. Категорично ми е нужна помощта на Бог!   В този си сезон успявам (макар и трудно) да науча как точно и кога да се отдръпна и да оставя битката си на Него. Установих в духовната си практика, че отстъпвайки водещата роля на Бога и отдръпвайки се от яростта си в разгара на ситуацията, мога да заявява ясно желанието си - да получа Божията помощ в този момент. Тогава Той категорично ми помага в битката и задейства огромната Си сила на облекчение в мен, а аз научавам, че когато отстъпя водещата роля на Бога, не губя, а виждам благословението на Неговото действие. Години наред изграждам в себе си борбен дух, който да може да се справи с този, който ме ограбва и вярвам, че точно това е пътя. Но сега Бог ми дава ясна визия до къде съм аз и от къде Той Сам се задейства, когато аз Му позволя. Негова е последната дума.    Апостол Юда напоння: „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.“ (Юда‬ ‭1:9)‬ ‭   Отново е понеделник и може би ще видим дявола на “пълен работен ден” - нека се въоръжим стещу “неговата лъжлива реалност” и направим седмицата си истински изпълнена с радостите от Божиите благословения и благоволение!    „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.“  (Ефесяни‬ ‭6:11)‬ ‭
В Божия обсег Алис Купър е сред най-известните и успешни рок звезди в света. Името му е Винсънт Фърние, но като младеж се присъединява към рок група и променя името си на Алис Купър.   На концертите си Алис Купър е известен със своята зрелищност и като мрачна фигура. В действителност обаче голяма част от това е само външен имидж. С течение на времето Винсънт Фърние се превръща в Алис Купър. Той става алкохолик, а след това и наркоман.   Удивителното е, че Алис Купър е син на пастор и в младежките си години се опитва да избяга от Бога. Той бяга толкова далеч от Него, че хората си мислят, че е достигнал точката, от която няма връщане. Но Бог не е приключил с него. Един ден, когато предозира с кокаин, той се поглежда в огледалото и му се струва, че вижда кръв да тече от очите му. Алис халюцинира.   В онзи драматичен помент Алис Купър извиква към Бога. След това той взема пакета с кокаин, с размерите на софтбол, и го хвърля в тоалетната. Бог чува молитвата му и го връща към Себе Си. Оттогава Алис ходи с Господа. От много години е чист и трезвен. Днес изглежда пристрастен само към голфа. Той обича да излиза на игрището. Но неговата вяра в Исус Христос ни напомня, че никой не е извън обсега на Бога.   Може би сте взели някои лоши решения в живота си. Може би поради някои неща, които сте направили, си мислите: „Твърде късно е за мен.“ Но за вас никога не е късно. Бог може да преобърне живота ви, точно както преобърна живота на Алис Купър. Бог може да прости греха ви. Бог може да ви освежи, насити и съживи. Но вие трябва да се обърнете към Него.   Направете го днес.   Източник: Harvest Org
Бог може и Той желае „И Мария каза: – Величае душата ми Господа, и зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.”                                                                                                                                                                     (Лука 1:46-48)   Мария хвали Бога заради Неговата сила, знание и готовност да извърши множество удивителни и велики дела. Тази хвалебна песен укрепва вярата ни, утешава смирените и ужасява всички властници по земята. Тя не я пее сама, а желаее и ние да пеем заедно с нея.   Великите дела, извършени от Бога, няма да ви носят утеха ако не вярвате, че Бог е спсобен да ги извърши. По-важно, вие трябва да вярвате, че Бог желае да ги извърши. Но вярата, че Той желае да ги извърши за другите, но не и за вас също е безполезна. Ако вярвате, единствено тогава вие се поставяте извън границата на това, което Бог желае да извърши за вас. Така правят хората които не се боят от Бога, както и тези със слаба вяра. Слабата вяра е изгубила надежда в Бога и поради трудностите, е изпаднала в отчаяние.   Вярата, че Бог желае  да помогне на другите, но не и на вас показва, че вярата ви е мъртва. Това е все едно да вярвате в приказки. Вие не трябва да се колебаете или да имате съмнения в Божието благоразположение към вас. Трябва да се учите уверено да вярвате, че Той може да върши велики неща за вас и че желае да ги направи. Такава вяра е жива и истинска. Тя ще се разпростре до всяка област на живота ви и ще ви промени.   Ако сте властен човек тази вяра ще ви накара да се боите. Ако сте ниско поставен тя ще ви даде утеха. Колкот по-властен сте, толкова повече ще се боите. Колкото по-смирен сте, толкова повече утеха ще получавате.   Превод: Радостин Марчев
Какво не могат пасторите Има много неща, които един пастор не може да прави – въпреки че според мен водачите на църкви са невероятни хора. Те вярно служат на Бога и на хората неделя след неделя, често без да се стремят към признание или слава. С вяра те могат да направят много, но ето няколко неща, които дори пасторите не могат да сторят, защото не са всемогъщи.   12 неща, които пасторите не могат да правят:   Пасторите не могат да четат мисли. Всеки знае това, но много членове на църквата държат пасторите отговорни за техните неизказани очаквания.   Пасторите не могат да бъдат навсякъде по едно и също време. Никое човешко същество не може да бъде на всяко място едновременно, но някои членове се ядосват, когато пасторите трябва да кажат „Не“.   Пасторите не могат да променят сърцата на техните слушатели, колкото и да са брилянтни и издържани проповедите им. Само Бог може да направи това.   Пасторите не могат да знаят всичко. Повечето пастори учат упорито, образоват се, но никой не може да отговори на всеки зададен въпрос.   Пасторите не могат да се молят за всички по всяко време, защото и те се уморяват и забравят.    Пасторите не могат да живеят напълно безгрешно. Никой не може. Включително и ти. И аз. Всички сме грешници .   Пасторите не са в състояние да уможават църквите. Не те са отговорни за растежа или застоя в една църква. Ако църквата расте, това е, защото Бог го прави.   Пасторите не могат да накарат членовете на църквата да даряват или да отделят десятък за Божието дело. Това също е много лошо, тъй като някои църкви не плащат добре на пасторите си.   Пасторите не успяват да избегнат всички възможни грешки, типични за хората. Всички ние бъркаме понякога, често неволно и дори несъзнателно.   Пасторите не винаги успяват да избегнат фаворитизирането. Пасторите служат на всички, но да имаш по-добри (и най-добри) приятели сред членовете на църквата е напълно естествено.   Пасторите не винаги разкриват всичко за себе си. Колкото и да искате да знаете подробностите, пасторите може да не са в състояние да ви кажат.   Пасторите не могат да игнорират греха, когато се натъкнат на него. Пасторите трябва да обърнат внимание на всеки проблем, дори когато не е приятно.   Молете се за вашите пастори. Те носят тежка отговорност. Опитвайте се да ги разберете и бъдете съчувствителни и състрадателни.   Източник: Church Leaders
Любов, надежда, вяра Имало ли е момент от живота ви, в който да се изложите много сериозно и да се чувствате страшно неудобно? Разбира се, че е имало. Всички сме хора и правим невероятни глупости. Къде от умора, къде от незнание или пък от чиста и откровена глупост. Обаче по-важното е как стоим, докато сме долу, и как се държим, докато ставаме.   Благост и милост ли оставяме след себе си или злоба и непростителност? Или сме посели онова зрънце надежда, което ни помага да вдишаме глътка свеж въздух сред праха от грохота на падането ми.    Истината е, че само Един може  да вдъхне тази надежда и да помогне да оставим след себе си аромат на живот.    Само Един може да превърне тъжния гроб в красива ароматна градина.   Само Един може да превърне плача в радост.   Само пред Един мога да покажа слобостта си, без да усещам, че се излагам брутално.   Само Един може да премахне срама и вината.   Само Един може да излекува душата ми.   Само един може да вижда слабостите и провалите ми и въпреки тях да ме нарича Свой приятел.   Няма, няма, няма начин, място и обстоятелство, в които моят провал да е по-голям от Божията милост и доброта.   И това е празникът, който празнуваме днес.    Вяра. Надежда. Любов.    Вярата, че каквото и да стане, Владетелят на вселената е мой приятел. Най-довереният ми приятел.    Надеждата, че няма да се посрамя (много), но дори и да пропадна...    Любовта Му е на една сълза разстояние. На една въздишка разстояние. На една песен разстояние.   Сигурно ще запитате на какво основание можете да се доверите на ТОЗИ ЕДИН. С какво е заслужил вашата вяра? Защо трябва да Му възлагате надежда? Струва ли си да Го обичате?   Синът на Бога, Господ Исус Христос заслужава обич, защото обикна, макар да беше отхвърлен, продаден и предаден.   На Месията можете да се надявате, защото всичко, което е изрекъл, се сбъдна.   Човешкият Син заслужава пълно доверие, защото обещанията, които даде, е в състояние да изпълни.   Вие сте на ход. Ще Го откриете на страниците на Библията и когато осъзнаете какво е направил за вас, когато Го видите със сърцето, ще признаете, че не заслужава нищо друго освен съвършено преклонение. И не само това. Можете изцяло да Му поверите живота си, знаейки че и в най-страшната буря няма да сте сами.   Потвърждение на това ще намерите не само на страниците на Писанието, но и в историята на Църквата, записала за нас свидетелствата на хиляди светии, които са предпочели да загубят живота си, но не и да се отрекат от своя Господ и Спасител.   Днес е такъв един ден и всички, които отидат в земните храмове, ще трябва да си припомнят защо или за какво го правят.   Днес всеки от нас може да бъде наречен Вяра, Надежда и Любов, независимо какво е неговото/нейното име, ако целта на живота му/ѝ е Христос да бъде възвеличен и прославен.   Честит празник на всички деца на Бога, които са се доверили на Неговия Син, имат надежда за вечността и Го обичат докрай, защото първо Той ги е възлюбил с вечна любов, която никога няма да премине или престане.        
Дисекция на гордостта "Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането."                                                                                                                                     Притчи 16:18   Човъркам я тази  мисъл, а тя дълбае мене. Никога не ми е била чужда, а по- скоро болезнена и ключова в битието ми. Беше време на дълбока заблуда. Но от гордост не си се признавах за обсебена от горделивостта, а дори се пъчех с нея.   Апостол Павел предупреждава: "В последните времена хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите си, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими..."  (2 Тимотей 3:1)   Днес тези "добродетели" са се превърнали в моден култ, който удържа свободата и щастието  на хората.Себелюбиви и  после горделиви - точно в този ред. Откъде идва гордостта - знаем и кой я подхранва - също. Оня, който заслепен от блясъка и съвършенството си, презря Създателя си и поиска позицията му.   Как става това  впримчване в гордостта  ме вълнува повече, защото е неусетно и ако не разбираш предното изречение, няма шанс да стигнеш до отговора. Умът ми все дълбае в делата. Онези наши дела, чрез които си вярваме все повече, че сме самодостатъчни да се направим щастливи и успешни или, с които да си заслужим и купим признание и приемане от някого. Ако пък вярваме в Бога, то просто повърхностно и ритуално, изпълнявайки религиозния си дълг, снизходително да отчетем и Божията намеса. И пак  да наврем в очите на Бога, че сме посетили църквата, че сме изпълнили всичко, каквото е нужно, за да Го омилостивим.   И пак делата си Му припомняме и спокойни откъм съвест, се ограждаме с още дела. Дела, с които да се състезаваме, конкурираме и враждуваме. Санираме се с дела отвътре и отвън като панелки. А Бог иска да ни изчисти в милостта Си отвътре навън. И първата крепост е гордостта, която така умело  прикриваме със същите тези дела. Истинската вяра винаги ще роди добри дела. Но делата никога няма да родят Бога в нас. Делата, които ни вкарват в заблуда, приспиват дълбокия ни копнеж за смисъл и ни връщат в омагьосания кръг на закона, от който Христос ни освободи.За хуманисти, атеисти и други екстра, ултра, свръх "-исти ", "-енси "и"-ейци" не говоря въобще. Те принципно са си сами за себе си.   Гордостта винаги търси потвърждение, че и свише сме одобрени и заслужили. А всъщност посоката е точно обратна. Смиреният човек винаги в духа си е на колене и с вдигнати празни ръце, защото знае от Кого тези ръце са създадени, работят и се пълнят с блага.    Гордостта презира толкова много "случайности". Гледа ги отвисоко, защото ги е преодоляла. Времето, възможността, обкръжението, нуждата,отворената врата, семейството, което е заложило и станало твой трамплин, благоволението и благоразположението на шефа, приятелския съвет и ръка... Те остават там долу. Вървящият нагоре човек подминава тези мостове и знаци по пътя. Вярва в силните си нозе и "тия ръце, с които е градил всичко сам". Делата, с които се кичи, му галят ушите, че е на верния път. Приспиват в него благодарното отношение. Задремва критичността в изборите и чувствителността в отношенията. Заспива признанието за дълг, приемственост и родова свързаност.   Той е вече откъснат и сам. И започва да расте в него вътрешният му човек. Одързостява се да преодолява все по- високи и трудни прегради, защото е натрупал внушителна мускулна маса. Върви нагоре все по-изпъчен и уверен. Сам си е съдник и деятел. Не позволява закрила, намеса и дележ с някого.Сам отпива първите решения за компромис със съвестта си.И се опиянява от това спиртно питие. Достатъчно е да върви и да не се оглежда, за да не загуби от поглед целта. Вече не забелязва по магистралата другите човеци, също като него бързащи за някъде. Засилва ход да ги изпревари и надбяга. Боричка се и тичайки сдъвква жертвата, която му се пречка в краката. Препуска и вече е оглушен отвъображаемите възгласи, че е победител. Яростно започва да  катери със зъби и нокти. Високоумства  и самоуверено раздава оценки и препоръки. Презира съвет и забележка. Чува само собствения си глас. И изведнъж оглушава от височината и липсата на кислород. Оглушава за света.   До болка разбирам това вързано положение. Няма как, когато си толкова голям в очите си, да намериш физическо и духовно пространство за клякане и поклон пред Някого. Няма как да съзреш плана Му, защото очите и сърцето са пълни със себето ти. Първо трябва да се изпразниш от моженето си. Но вече си на върха. И си глух и сляп. А там е големият баланс да не паднеш, защото се крепиш само на ръба на своите заслуги и дела.А те са като ронливия пясък, който още не е станал гранит или мрамор.Сипе се и застрашава и другите. Гордостта винаги свлича със себе си и близките пясъци.    Падението предстои. Неминуемо е и болезнено.Понякога е безнадежно, а понякога - спасяващо. Донася отрезвяването на земната духовна гравитация. Защото в нея Бог е вложил знак да помним, че сме от кал направени. От прах и не дори от пясък. А да летим с душата си във Вселената можем само в духа си и затова не са необходими делата на прашната ни плът, те пречат и тежат с оловна гордост. Нужен е смиреният и свободен дух на човека, приел Божията благодат. Агресивната Божия незаслужена милост, която избутва закона на задължителното правене и омилостивяване. Този закон, станал преди 2000 г. извор на гордост, бе изчистен и покрит с Божията благодат.   Бог ни е предупредил, че никой никога не може да отмени духовните закони на словото Му. Или, ако ги наруши, да знае последствията. Да има време да се спре и спаси от себе си. От любов го е сътворил така. Тази любов, излята от Него към нас, която да копнеем да върнем на Него чрез  хората. Кръговратът на безусловната троична Божия любов.Която се сниши до тяло на човек, увиснало на кръст, за наше спасение.Която се изля в Святия Дух, вложен в сърцата на човеците и царува във вечността. Любовта, която покори гордостта  и високомерието със смирение и мъдрост. За да няма падение и погибел. За да се върне отново нагоре към Бога и настрани към човеците. Като кръст, който съедини небето и земята, прегръщайки  цялото творение.







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".