Feed Provided By evangelskivestnik



Християнските музикални награди „Dove Awards“ отбелязаха 50 години Миналото, настоящето и бъдещето на християнската музика бяха отбелязани на 50-ото издание на годишните награди за госпъл музика, „Dove Awards“.   Събитието се проведе на 15 октомври в Алън Арена на университета в Липскъмб в Нашвил, Тенеси. Форумът уважи най-добрите евангелски изпълнители на нашето съвремие, като почете 50-годишната си история чрез акценти от предишни години и изпълнения на артисти от различни жанрове.   Бен Мандрел, президент на Life Way Christian Resources, откри събитието с молитва.   Християнската изпълнителка Лорън Дейгъл спечели три награди, сред които за „Изпълнител на годината“ (за втори път), в категорията „Песен на годината“ за You Say ( „Ти казваш“) и за Съвременен албум на годината за Look Up, Child ( „Погледни нагоре, дете“).   „Хората в тази зала ме подкрепяха през това мое пътуване... Невероятно съм благодарна на Бога, че мога да споделя тази чест с всички вас, приятели“, каза Дейгъл на публиката, след като прие наградата си за „Изпълнител на годината“.   Ветеранът на госпъл музиката Кърк Франклин беше обявен за Госпъл изпълнител на годината, а песента му „Теория на любовта“ спечели наградата в категорията „Съвременна песен на годината“.    Сред другите уважавани изпълнители, получили награди, бяха Toby Mac, за Съвременен християнски изпълнител на годината; Арън Коул, за Нов изпълнител на годината; Gaither Vocal Band, за Евангелски вокален състав на годината; и Барт Милард, за Автор на песни на годината (изпълнител).   Песента на Фил Уикъм „Жива надежда“ бе обявена за хвалебна песен на годината. „Кой казваш, че съм“, написана от пастирите на Хилсонг, спечели награда за „Песен на годината“, докато албумът на Hillsong UNITED „PEOPLE“ беше обявен за Албум на годината.    Таша Кобс Ленард спечели награда в категория Госпъл песен на годината за „This Is A Move (Live)“.  Друг победител в категорията „Издадена песен на годината“ е песента  „Когато изцелението идва“ от TaRanda Greene, а песента „Бог само знае“ (God Only Knows) на KING & COUNTRY спечели награда в категория (поп / съвременна музика).   Стивън Къртис Чапман, най-награждаваният изпълнител в историята на Dove Awards, спечели 59-ата си награда в кариерата с албума си „Deeper Roots: Where the Bluegrass Grows“, който беше обявен за Албум на годината.   Наградената „Песен на годината“, на испански език, е „Tus Cuerdas De Amor (feat. Lowsan Melgar)“ от Хулио Мелгар. Албумът на Алекс Зурдо „Quién contra nosotros?“ беше обявен за албум на годината на испански език.    Християнският канал TBN ще излъчи програмата по връчване на наградите на 20 октомври от 20:00 часа. Пълен списък на победителите може да видите тук.     Източник: Baptist Press News Превод: Петя Зарева
Когато Бог заработи сред политиците Датските евангелски деноминации извън Лутеранската държавна църква се обединяват и създават единна организация, наречена „Fri Кirke Net” (Свободна църковна мрежа), която ги представлява пред медиите и политиците.    Преди две години нейният генерален секретар Микаел Лаурсен започва да се среща с датски политици, в чиято зона на  отговорност попада религията, като ги кани да посетят някоя евангелска църква в селищата, където са избрани. Оттогава всеки трети член на Парламента в Дания посещава евангелска църква.    Дания има ново правителство от миналия юни, а „половината от новите министри са посетили нашите църкви през последната година“, обяснява Лаурсен.    Микаел разказва следното в интервю за Европейския евангелски алианс:   „Служа като проповедник и пастир от много години. В същото време винаги съм се интересувал от журналистика и в свободното си време съм работил с радио и вестници, и пиша статии в християнски издания. В един момент просто почувствах призив от Бога, че трябва да полагам повече старания да достигна до обществото. И така, подадох оставка и преминах курс на обучение като журналист. Няколко години по-късно разбрах за малка датска организация, наречена „Fri kirke Net“, която съществува от 16 години. Те се стремят да реализира визията си за създаване на организация, която да представлява свободните евангелски църкви пред външния свят.    Те се свързаха с мен и ме попитаха дали искам да стана лидер на организацията. Съгласих се при условие, че създаването на политическо влияние и изграждането на мост между свободните църкви и политическия свят ще бъде приоритет в нашата работа. Те се съгласиха и аз предложих план за това. И така, станах генерален секретар преди две години и половина. И от тогава насам Бог действа мощно и е отворил много врати.     Когато започнахме да се срещаме с политиците, винаги споменавахме, че религията често се възприема като проблем, но че искаме да им представим вярата като ресурс. Повечето от тях знаеха само, че сме християни, но нямаха солидни познания за евангелските църкви. Представяха ни като хора, които са затворени в себе си, не се интересуват от обществото, воюват помежду си и мразят хомосексуалистите. Но ние решихме, че изграждането на лично доверие е от огромно значение. Освен това, наистина чувствам искрена любов от Бога към тези хора. И така, по време на срещите те се натъкнаха на истинска любов и доверието беше изградено много бързо. Винаги сме чувствали необходимостта да споделяме добри свидетелства, защото добрите свидетелства обръщат сърцата на хората.   Важен фактор е работата с мрежа от много деноминации. Вярвам, че това, което правим, наистина може да се случи навсякъде, когато сме способни да работим по този начин. Колкото повече църкви се съберат, толкова по-добре. Друго важно нещо е разпределението на ресурсите. Не можете да вършите тази работа, ако не служите поне на половин работен ден в това поле. Но мисля, че ако попитате църквите в Дания, те биха се съгласили, че парите, които са похарчили за "FrikirkeNet", са много добре изразходвани.   Освен това "Fri kirke Net" иска да изгради мост не само към политическия свят, но и към културния свят, което е друг важен фактор за успех. Бог иска да работи сред политиците и културно ангажираните хора, а ние никога не бихме открили това, ако не дръзнехме да осъществим тези връзки. Бъдете дръзки да излезете извън църквата в обществото и да опитате какво може да направи Бог!"   Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева
Саудитска Арабия разрешава достъпа до библейските места Саудитска Арабия, която през последните няколко десетилетия е затворена за туризъм и се ползва с лошо име по отношение спазване на правата на човека, реши да даде туристически визи на втората делегация от евангелски лидери от Америка, които се срещнаха с престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман миналата година и по-рано през тази година.   Туристическата агенция „Живи проходи” организира група от 25 души през тази седмица, които ще посетят „Пещерите на Йотор в земята на Мадиан”, които са известни от разказа в библейската книга Изход.   Обиколката ще бъде водена от Джоел Ричардсън, авторът на книгата „Планината Синай в Арабия: Истинското място е намерено“ („Mount Sinai in Arabia: TheTrue Location Revealed“).    „Това е най-значимият нов археологически обект в съвременната история,“ казва Ричардсън пред Fox News. „Ние сме изключително благословени, че саудитското правителство ни позволява да посетим кралството, за да видим някои от неговите богати исторически и географски съкровища.“    Ричардсън, който казва, че това е едно от най-вълнуващите преживявания за вярата в живота му, обяснява, че туристите ще се стичат, за да видят историческата планина и други обекти, обхванати в кратък документален филм със заглавие „Намиране на планината на Мойсей: Истинският Синай в планината Синай в Саудитска Арабия“, от Райън Мауро, който също ще води турне през февруари.    Най-важното е, че групата посещава планината Джебел ал-Лоуц в древната земя на Мадиам. Ранните еврейски, християнски и бедуински традиции отдавна свидетелстват, че това място е истинската планина Синай.    Противоречивата теория оспорва традиционното място в египетския Синайски полуостров. От северозападната страна на планината се намира "Разцепената скала" на Хорив - масивен камък, висок няколко етажа, разделен по средата, с данни за водна ерозия в основата му.    Тази седмица туристите ще посетят градчето, където има древен кладенец, който се намира там, където Моисей срещна жена си Сепфора, дъщеря на Йотор, ​​след като избяга от Египет.    Групата ще проучи руините на Дедан, Вади Тайиб - по крайбрежието на Червено море - и Тайма, където от време на време може да е отсядал вавилонският цар Навуходоносор.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Нов филм за Ирена Сендлерова, спасила хиляди еврейски деца Гал Гадот, еврейска актриса и модел, която стана известна с филмовите поредици "Бързи и яростни" и превъплъщението си като "Жената - Чудо", ще продуцира и ще участва в нов филм в ролята на полякинята, спасила над 2000 еврейски живота по време на Втората световна война, Ирена Сeндлерова, известна на запад като Ирена Сендлер.   Заедно със съпруга си Ярон Варсано, Гадот стартира продуцентска компания, наречена "Pilot Wave". В първия им филм Гадот ще участва в ролята на Ирена Сендлерова, медицинска сестра, която организира спасението на две хиляди и петстотин еврейски деца, транспортирайки ги далеч от варшавското гето.   „Като продуценти искаме да помогнем да се разкажат истории, които са ни вдъхновили за живота“, казва Гадот. "Новата филмова компания „Pilot Wave" ще създава филми, които имат за цел да популяризират перспективите и преживяванията на уникални хора. Те  искат да създават впечатляващи истории, насочени към възпламеняване на въображението.“   Според CBN историческият трилър за живота на Ирена Сендлерова ще документира усилията ѝ да спаси хиляди еврейски деца. Облечена като медицинска сестра, тя отива в гетото стотици пъти, за да оказва помощ и медицински грижи на еврейските затворници. Но когато открива, че децата ще бъдат изпратени в концлагер, тя и нейният екип извозват възможно най-много хора от гетото в ковчези, куфари, линейки, чували и дори през канализацията.   След като децата успяват да избягат от гетото, смелата Ирена успява да ги настани в християнски домове и в манастири. След време обаче Гестапо открива дейността ѝ и тя е арестувана и измъчвана.   Въпреки че е осъдена на смърт, в деня на екзекуцията, охраната е подкупена и Ирена успява да избяга. По-късно държавата Израел присъжда на Ирена почетно гражданство през 1991 г., а през 1965 г. тя е удостоена със званието "Праведник на народите".   Родната ѝ страна също я удостоява със Златния кръст за заслуги и Ордена на Белия орел, най-голямото отличие на Полша.   Жената-герой почина през 2008 г. на 98 години.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  
Молим ли се като фарисеи? Когато станах християнка и започнах да чета Библията, по никакъв начин не можех да се отъждествя с фарисеите. Въпреки това, докато изследвах Писанието през годините, осъзнах колко пъти действам и звуча повече като фарисеите, отколкото като учениците на Христос.   Въпреки че фарисеите бяха експерти по Закона, понякога действаха така, сякаш са по-добри от всички останали поради многото знания - особено в молитва.   Как да разберем дали нашите молитви са истинско общение с Бога или лицемерно представление? Ето седем начина, които напомнят за молитвите на фарисеите:   1. Да накарате другите да мислят, че сте по-духовни, отколкото сте. Фарисеите обичат да изглеждат добре пред другите, особено на публично място. Ако сте в ситуация, в която трябва да се молите, откривате ли, че добавяте и религиозен жаргон, за да изглеждате така, сякаш сте по-близо до Бога, отколкото сте всъщност?   Бог желае да общува с децата Си - истинските. Когато се молите, не се притеснявайте дали използвате правилния език или дали звучите по-духовно. Понякога най-добрите молитви са налице, които сме готови да свалим маската и да покажем истинското си аз.   2. Молите ли се само за себе си, а не и за другите? Фарисеите често казват на хората какво да правят, но рядко всъщност се грижат за другите и им помагат практично. Когато се молим, е важно не само да се молим за собствените си нужди, но и за нуждите на другите. Исус обичаше хората достатъчно, за да даде живота Си за тях. Ние трябва да го правим във всеки аспект от нашето ежедневие, включително и в молитвения си живот.   Отделете малко време за анализ на сърцето си. Обичате ли бедните? Болните? Хората, които не мислят, не действат и не звучат по начина, по който вие постъпвате? Поставете си цел, когато се молите да прекарате половината от времето си в молитва за другите. Така ще осъзнаете колко голямо влияние можем да постигнем в Царството, ако насочим фокуса в помощ на другите.    3. Молите ли се, защото смятате, че сте по-духовни от другите? Вие може да се молите по определен начин, защото смятате, че сте по-духовни от другите. В този свят на информационните технологии, е лесно да напълним ума си със знания. Помислете за 1 Коринтяни 8:1: „Ние всички притежаваме знание, но знанието възгордява, докато любовта изгражда.“ Ако фарисеите имаха толкова любов, колкото и знания, тяхното влияние върху обществото можеше да бъде съвсем различно. Ако ние като християни прекарваме повече време да обичаме другите и по-малко време да ги обучаваме на теология, колко би се променило влиянието ни върху обществото? Прилагането на Библията е това, което трябва да направим, за да израстваме в Господа. Като християни наша работа е да изграждаме ближните, докато създаваме ученици.    4. Посещавате ли молитвени сбирки, за да впечатлите хората?  Фарисеите бяха толкова заети с мнението на другите за тях, че винаги се молеха публично по една причина - да впечатлят масите. Според тях, колкото повече хора ги следваха и ценяха тяхната мъдрост, толкова по-добре се справяха. Ето защо, когато Исус излезе на сцената, те не можеха да Го понесат. Исус беше истински. Той имаше истински отношения с Бога и не се страхуваше да изяви греха им. Той изложи фалшивите им персони и в крайна сметка подхрани жаждата им за отмъщение.    Когато се молите, използвате ли молитвите си, за да манипулирате и контролирате хората, и да ги впечатлите? Исус толкова обичаше хората, че прекарваше по-голямата част от времето си, изцелявайки ги, освобождавайки ги от духовно робство и прогонвайки демони. Молим ли се само за снабдяване на нашите нужди или сме по-загрижени за това колко хора пляскат с ръце при звука на молитвите ни?   5. Клюкарствате ли? В Ефесяни 4:29 се казва: „Никаква гнила дума да не излезе от устата ви, но само това, което е полезно за изграждането на другите според техните нужди, за да е от полза за тези, които слушат.“ Въпреки нашата загриженост за някои братя и сестри в Христос, първите ни думи  не трябва да бъдат „молете се за този и онзи, те имат проблеми в брака си“. Можем да го направим само ако са ни помолили за това. Иначе е клюка.   Когато молитвата е за добро, всяка клюка или клевета по отношение на ближния, напомня за молитвата на фарисея. В Лука 18:11-12 се казва: „Фарисеят стоеше изправен и се молеше:„Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора - разбойници, злодеи, прелюбодейци – и най-вече като този бирник. Постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което получавам.“   Фарисеите обичаха да се надуват, като презираха другите. Те клюкарстваха за всички останали хора и тяхната репутация беше на мразени от всички. Като християни, нашите молитви трябва да целят възвеличаване на Бога, а не на самите нас.   6. Лицемерни ли сте? Да си лицемер означава да се преструваш в поведението си, докато действията ти доказват противното. Светът вече смята, че християните са лицемери - не е нужно да използваме молитвата, за да докажем, че имат право.   Когато се молите за световен мир и други подобни нужди, без на практика да сте загрижени за тези проблеми, това е олицетворение на лицемерието   Не отваряйте уста, за да се молите за нещо, което не ви интересува истински. Светът знае какво ни интересува като наблюдава как прекарваме по-голямата част от времето си. Ако не отделяме време, пари и други ресурси за нещата, които Бог иска да промени в нашия свят, как смеем да се оплакваме?   7. Парадирате ли? Молитвата не трябва да се използва като мегафон за нечия политическа платформа. Исус използва молитвите си, за да общува с баща Си или да Му отдаде слава. Той никога не го прави, за да се покаже, а само да насочи хората към Бога. Трябва да правим същото.   Молитвата може да бъде едно от най-мощните ни оръжия не само да общуваме с нашия небесен Отец, но и да се приближим до Божия престол с грижите на нашите души. Но когато я използваме, за да изтъкнем себе си, да впечатлим другите или да покажем как сме „по-духовни“ от другите, ние опетняваме Божията и нашата репутация.    Най-добрият начин да отхвърлим фарисейското отношение е да бъдем истински и автентични в отношенията си с Бога. Когато се молим със смирение и грижа за другите, ние ставаме по-малко като фарисеите и повече като тялото на Христос.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева  
Чисти ръце срещу нечисти сделки Трета книга на царете ни разказва една мрачна история, която представлява тревожно предупреждение към Божия народ за една опасност, която многократно възниква пред различните поколения в историята. В Северното царство се води културна война. Много по-жестока от противопоставянията между национализъм и глобализъм, традиционализъм и прогресивизъм, и автократизъм и либерализъм, на които сме свидетели в настоящето време. Защото в онази война губещите губят и живота си. Влиятелната царица Езавел изтребва пророците на Господа и налага култа към Ваал в Израил (3 Царе 18:4). Това нечестие предизвиква мощно действие на Божия Дух и скоро подкрепата за Ваал е отново разколебана, а сърцата на израилтяните се обръщат към Господа. За всички обаче става ясно, че арбитър в спора се явява цар Ахав. Ако той не вземе страна, каквото и знамение да се случи, цялостната ситуация остава несигурна и опасна (3 Царе 18:21-19:4). Тогава сякаш идва и преломният момент. Когато сирийският цар Венадад излиза срещу Израил и цар Ахав е поставен в неразрешимо затруднение (3 Царе 20:1-8), Господните пророци окуражават царя и практически дават инструкции за стратегията на  победоносното сражение (3 Царе 20:13-22). На следващата година отново с подкрепата на Господните пророци победата на сирийците е затвърдена (3 Царе 20:27-30). Сякаш цар Ахав най-после е спечелен на добрата страна и ще заеме твърда позиция на страната на правдата. Скоро след това цар Ахав изпада в тежка депресия (3 Царе 21:4). Конкретният повод е нежеланието на един от неговите поданици езраелеца Навутей да му продаде своя наследствена земя, за която царят има сърдечно желание да включи в свой имот. От името на Ахав, царица Езавел пише до старейшините на Езраел, в което се разпорежда да бъде скалъпен процес срещу Навутей с обвинение в богохулство (3 Царе 21:9). Опитвам се да си представя как звучи тази молба в ушите на старейшините на Езраел. Наистина царят моли за нещо смущаващо, но от друга страна писмото издава сякаш ангажираност на царя с правилната страна. Само преди няколко години Господните пророци бяха убивани, а ето сега царят заповядва екзекуция заради хули срещу Господа! И наистина, защо Навутей проявява такава опърничавост, трябва ли точно сега да проявява характер спрямо царя, точно когато Ахав започва да се променя за добро? Корупцията (развалата) изглежда точно по този начин. Властта има свойството да превръща желанията на властника в приемливи и логични, а съгласието с беззаконието - в проява на здрав разум и стратегическо позициониране. Проявената благосклонност на облечения във власт, както и анонсираната подкрепа за ключова тема, могат да имат удивително влияние върху хора, които при обикновени обстоятелства се придържат към правилен морален код. Моите наблюдения са, че вярващите хора имат висока резистентност към корупционни действия, които имат за цел тяхната лична облага. В крайна сметка, това са ежедневни ситуации, за които човек изработва свой устойчив модел на поведение, в зависимост от ценностната си система. Съвсем различно е обаче, когато внезапно човек бъде поставен във фокуса на вниманието на високопоставения властник. Вярващите хора са обучавани, че трябва да са готови да страдат заради вярата си и да бъдат твърди в отхвърлянето на натиска да се откажат от нея. Но дали си даваме сметка, че има ситуации, в които нашата вяра няма да бъде атакувана, дори ще бъде хвалена с ласкави думи, стига да подкрепим облечения във власт в неговата нечестива страст? Дали си даваме сметка, че не можем да печелим нашите културни войни с разпространение на фалшиви новини, клевети, лъжливи и злонамерени информации? Каква полза би имала една „победа“, ако за да я постигнем, се превръщаме в хора и общности, неразличими като морален интегритет от злото, на което се противопоставяме? Дали знаем колко подкупваща, примамваща, ласкаеща и променяща здравите критерии може да бъде подкрепата, обещавана от хората с власт? Една от най-ужасяващите и унищожителни форми на корупция е конформизмът. Онова състояние на ежедневно зло, в което престъпленията на облечения във власт спират да ни отвращават, а хората, които остават непримирими, започват да ни изглеждат като размирници и смутители. Истината е, че нашето отношение към корупцията влияе на хората, които разполагат с власт. Когато беззаконията са разпознати и назовавани от критична маса хора, цената за тяхното извършване става по-висока. Когато обикновените хора са склонни да разменят търпимост към беззаконието срещу спокойствие и привилегии, това е сигурен начин да се обричат на прогресивно нарастващо зло. Как се изгражда имунитет против това зло? Преди всичко вярвам, че християните трябва да се освободят от очакването за краткосрочен успех. Ние би трябвало да имаме перспективата на Божието царство, което не зависи от съотношението на силите сред властта в настоящето време. Би трябвало да се отвращаваме от инструментализирането на нашата вяра за краткосрочни политически цели и да бъдем крайно подозрителни към опитите да бъдем употребявани за осъществяване на някаква политическа програма. Това далеч не означава отказа от позиция по въпросите на деня и по темите от обществения и политически живот на обществото. Но трябва да си дадем сметка, че нашата позиция не бива да е конюнктурна, удобна и по мерките на политически лидери и политически сили, търсещи нашето съдействие. Трябва да бъдем много по-чувствителни към проблемите на губещите, на хората и социалните групи, чиито глас е заглушен или подтиснат. И трябва да приемем, че нашето мнение по-скоро ще ни създава напрежение, отколкото ще ни осигурява спокойствие. Нека помним думите на нашия Господ: „Но горко вам, когато всички ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците“ (Лука 6:26). В крайна сметка старейшините на Езраел провалиха своя цар, провалиха своя град и провалиха самите себе си (3 Царе 22:37, 4 Царе 10:11), освен че съдействаха за погубването на невинен човек. Баналното зло има тежки и разрушителни последици. Противопоставянето и разобличаването на корупцията само първоначално изглежда по-рискованата линия на поведение. В дългосрочен план именно тя е печеливша.
Християните в Алжир: „Могат да затворят църквите, но не и сърцата ни!“ Най-малко 8 евангелски църкви са затворени в Алжир с решение на правителството от ноември 2017 година досега.  Последният подобен акт се случи през септември, когато властите затвориха църквата Филаделфия в Богни, чиято сграда се използва от две конгрегации, с общ брой от 380 членове.   Алжирската протестантска асоциация (Église Protestante d'Algérie, EPA), която обединява около 45 църкви и приблизително 50 000 вярващи, многократно алармира за ситуацията. Тя поиска от правителството да анулира така наречения Закон 03/06, който изисква местата за поклонение на религиозните малцинства да имат специален лиценз.    Християните отричат ​​властите да издават такива лицензи, въпреки че повечето църкви са представили заявленията за регулиране на техния статут. Освен това законът предвижда наказания за евангелизирането и за всяка дейност, която би могла да убеди мюсюлманите да променят своята религия.     „Правителството наблюдава растежа на църквите и реакцията на хората. Те виждат, че хората не се страхуват. Те постепенно затварят църкви, опитвайки се да не привличат много внимание ”, заяви Саид Тамуд, алжирски християнин, живеещ в Испания в интервю за испанското радио Actualidad Evangélica. Според Тамуд „те искат да държат отворени само две или три църкви, за да могат да се преструват пред света, че в Алжир има религиозна свобода“.    Политическата ситуация в Алжир продължава да е трудна. Временният президент на Алжир Абделкадер Бенсалах наскоро обяви, че президентските избори ще се проведат на 12 декември. Седмичните масови демонстрации принудиха президента Абделазиз Бутефлика да подаде оставка през април. Оттогава Бенсалах действа като временен лидер. Първоначално планираните за 4 юли президентски избори бяха отложени поради липса на способни кандидати. Алжирските протестиращи се върнаха на улицата, като поискаха ключови фигури от режима да се оттеглят и да бъдат преразгледани политическите институции с аргументите, че „изборите в сегашната рамка само ще засилят статуквото“.    Тамуд обясни, че протестантските християни са били помолени „да не публикуват нищо срещу правителството във Фейсбук или друга социална медия, а просто да се молят, защото правителството иска християните да се произнесат в полза на партията за независимост и по този начин да политизират въпроса“.   „Но църквите в Алжир имат много, много твърдо, зряло ръководство с ясна визия за мисията на Бог и се молят за властите“, добави той. Тамуд подчерта, че „днес църквата в Алжир разбира, че времената са в ръцете на Бога и че това време на конфликти е време да се преклоним пред Господа и да потърсим Божията помощ, за да се изправим срещу преследването, което може да се засили“.    „Те могат да затворят местата за поклонение, но не и Църквата, защото църквата сме ние, хората. Те могат да затворят храмовете ни, но никога не могат да затворят сърцата, които приемат Христос. Амвони, микрофони могат да бъдат взети от нас, те няма да ни дават визи да пътуваме извън страната, но никога няма да вземат Христос от сърцата ни “, каза той.   Тамуд помоли християните по целия свят „да се молят за мир в сърцата на онези християни, които може да започнат да се страхуват. Молете се и за алжирските власти, за да видят, че проблемът не е в християнската църква“.    Той също иска да се „молим за алжирските християни, за да разберат, че Бог има цел и това гонение може да се превърне в радост за новите вярващи, така че Господ да се издига в страната“.    В началото на 2019 г. християните от Алжир започнаха програма за пост и молитва (24 часа,  7 дена в седмицата) „за благословение на страната ни, нейната обществено-политическа стабилност, икономическо възстановяване и доброто управление на нейните природни ресурси.“   Световният евангелски алианс (WEA) също призова „властите на Алжир да прекратят и преразгледат наредбата от февруари 2006 г. и да отговорят на административните искания на Съвета на ЕПА. Евангелският алианс „дълбоко съжалява“ за закриването на църкви в Алжир и „призовава към молитва за мир и просперитет за тази страна, тъй като ние ги призоваваме да отстояват религиозната свобода“.    WEA също алармира за положението на алжирските евангелски църкви на последната сесия на Съвета за правата на човека на Организацията на обединените нации, състояла се в Женева през септември тази година.   Източник; "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева
Покланяме ли се на Бога по правилния начин? Поклонението е неразделна част от човешката същност и природа, и е заложено във всеки един от нас. Според антрополозите всеки народ се покланя на нещо или някого. Това е необходимост, която по естествен начин търсим да задоволим. Поклонението, като потребност, не е заложено само в нас. То се забелязва в цялото творение. Живата и неживата природа, изобщо цялата вселена, се покланя пред своя Творец. Неслучайно много хора споделят, че изборът им да се примирят с Бога, е бил в резултат на свидетелството на природата. Самата прецизност, с която всичко около нас е изградено и функционира, свидетелства и прославя своя Творец, както е например в Псалм 148.   Дали обаче се покланяме на правилния обект?  Отговорът на този въпрос определя нашата вечна дестинация. Изборът да се покланяме на Бога е най-важният и решаващ в живота ни. В Откровение 5:12 ни се дава пълно основание да насочим нашата обич, преклонение и почит, както и нашето абсолютно посвещение и покорство във всеки аспект от живота ни към Исус: „Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение”. От нас се изисква да бъдем бдителни по отношение на обекта на нашето поклонение, защото колкото и абсурдно да звучи, не сме застраховани от това дори и в наши дни да изпаднем в идолопоклонство.   Ако самият апостол Йоан беше на път да стори това в Откровение 19:10: „Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня, но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и братята ти, които имат свидетелството за Исус; поклони се на Бога; защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството”, то колко повече ние трябва да внимаваме в това днес.   Бог не е безразличен към това, на кого хората се покланят, особено към тези, които се наричат с Неговото име. Бог е ревнив относно нашето поклонение, а последиците на Неговия гняв в случай, че отдадем слава на нещо или някой друг вместо Нему, са страшни: „Но ако забравиш Господа, твоя Бог, и последваш други богове, служиш им и им се покланяш, заявявам ви днес, че ще бъдете унищожени” (Втор. 8:19).   Поклонението в Стария и в Новия Завет Следващият важен въпрос, с който се сблъскваме, е дали се покланяме на Бог по правилния начин? За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем какво по-точно представлява поклонението. Освен че то се явява наша дълбока потребност, в Библията откриваме, че то е желано и от Самия Творец и се превръща в наше задължение. Това е потвърдено в думите на Самия Христос:  „Писано е: на Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш” (Мат 4:10). В проповедта на планината Исус ни учи, че първото нещо, което трябва да изричаме в най-съкровената си връзка с Бог – нашата молитва, е прославата към Него - да Му се поклоним: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!” (Мат 6:9, 10).      Като понятие думата „поклонение” се среща на много места в Библията, но никъде не намираме конкретна формулировка или определение за него. Това може би не е случайно! То не трябва да се превръща в нещо заучено и формално. В същото време, думите, които са използвани в библейският текст за него, биха могли да ни помогнат по-добре да разберем неговия смисъл.   В Стария Завет за поклонение се е използвала еврейската дума “шаха”, която  означава да се наведеш или да се простреш пред някого в знак на почит и благоговение. В културата по онова време, почитта към хора от по-високо социално положение се е изразявала чрез падане на колене и дори докосване на земята с чело. Същият този глагол се е използвал и по отношение на поклонението пред Бога, както е например в Псалм 95:6, където четем: „Елате да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател“.   В Новия Завет се използва гръцката дума „проскунео”, която се състои от две части „прос”, което означава пред и „кунео”, което означава да целунеш. Този начин на поклонение изисква да се приближиш достатъчно близко до онзи, на когото искаш да отдадеш почит и да го целунеш по ръката, края на дрехата му или дори нозете.   Въз основа на значението на тези думи, можем да стигнем до заключението, че докато в Стария Завет почитта се е изразявала с действие, като падане на колене, навеждане, което може да се извърши на известно разстояние, то в Новия Завет, целувката предполага близост и родство. Със смъртта Си, Исус добави в поклонението личностен аспек, така че вярващият, като се покланя на Бога, вече прави това като осиновен и близък с Отца, а не като далечен и чужд на Бога. Поклонението по този начин означава – отдаване на почит с цялото си естество и способности, в условия на дълбока близост и стремеж да бъдеш близо до Онзи, когото обичаш.   Следва продължение...  
Евангелски християнин с Нобелова награда за мир По-малко от две години, след като е избран за поста министър-председател, премиерът на Етиопия, Абиу Ахмед, който е евангелски християнин, може да се похвали с постижения, които са завидни, в това число и решаване на конфликтите със съседната страна Еритрея. Днес неговите усилия му спечелиха Нобелова награда. Макар някои да смятат, че това решение е прибързано, членовете на Нобеловия комитет казват следното по повод своето решение: "Независимо че предстои още много работа за Абиу Ахмед, ние сме убедени, че неговите усилия дават на сънародниците му надежда за едно по-светло бъдеще." На 43 години Ахмед е най-младият лидер сред държавните водачи в Африка. Неговите реформи доведоха до бързи успехи за страната, веднага след като зае поста през април 2018 година. Миналата година Ахмед успя да постигне мирно споразумение с президента на съседната страна, Еритрея, след десетилетия на кръвопролития и война между двете съседни държави, и повече от 80 000 жертви и от двете страни. Според информация на New York Times след подписване на споразумението двете страни бързо възстановиха търговските връзки помежду си, както и телекомуникациите, които допреди това бяха нарушени. В изявлението при връчването на наградата Нобеловият комитет хвали постиженията му с думите: „Той прекара първите си 100 дни като министър-председател, успявайки да реши проблема с извънредното положение в страната, предостави амнистия на хиляди политически затворници, прекрати медийната цензура, легализира незаконните опозиционни групи, освободи военни и цивилни лидери, заподозрени в корупция, и значително увеличи влиянието на жените в етиопския политически и обществен живот. Той също така обеща да укрепи демокрацията чрез провеждане на свободни и честни избори.“   Ахмед също помогна за обединяването на двата клона на Етиопската православна църква, които се разделиха по политически причини през 1991 г. Православните представляват най-голямата религиозна група в страната (около 40% от населението, в сравнение с 19% протестанти и 34% мюсюлмани).   Ахмед насърчи примирението между мюсюлмани и християни в родния си град Бешаша и веднага инициира среща с Абун Матиас, патриарха на Етиопската православна църква, предлагайки своята подкрепа, за да помогне за прекратяване на разкола.    Син на баща-мюсюлманин и православна майка, Ахмед е член на петдесятна църква. Вярата му е разглеждана като движещ фактор в стремежа му към мир.   „В него има нещо от духа на възрожденския проповедник, виден в начина, по който той евангелизира и прилага своята визия“, отбелязва BBC News. „Той работи с енергия, страст и увереност.“   Петдесятните вярвания на Ахмед му дават чувството на надежда и амбиция в политиката. „Изключителна черта на петдесятното християнство е идеята, че нищо не е невъзможно“, казва Андрю Декорт, директор на Института за християнство и общо благосъстояние.    Член на Църквата на вярващите в Евангелието, Ахмед казва следното на последователите си след като встъпва в длъжност: „Имаме страна, която е надарена с голямо благородство и богатство, но е гладна за любов.“   След днешното събитие премиерът написа в Туитър: „Почетен съм от решението на норвежкия Нобелов комитет и ме изпълва смирение. Изказвам най-дълбоката си благодарност към всички ангажирани и работещи за каузата на мира. Тази награда е за Етиопия и африканския континент. Ще просперираме в мир!”    Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева  
На злото с добро - църква подава ръка, вместо да търси отплата Бездомен наркозависим, който влиза в църква в Арканзас и вандализира имущество на стойност 100 000 долара, беше кръстен в същата църква шест месеца по-късно – всичко това, защото служителите и членовете на църквата проявяват благодат и му оказват така необходимата помощ.   23-годишният Брентън Уин е арестуван през февруари, след като нахлува в баптистка църква в град Конуей, щата Арканзас и унищожава църковна собственост за 100 000 долара, като подпалва центъра за социална дейност към църквата и унищожава църковните компютри. След случката старшият пастир на църквата, Дон Чандлър, споделя пред канал KTHV, че „вандализмът, на който са били свидетели, е наистина от сериозен мащаб“.   Уин, който е бездомен и пристрастен към наркотици, е изправен пред съда с множество обвинения и изглежда му предстоят доста години зад решетките. Но п-р Чандлър се среща с прокурора и решава да прояви благодат към престъпника. Според данни на Baptist Press, пастир Чандлър моли прокурора да помогне на младия Уин.   „Не можете да проповядвате нещо в продължение на 50 години, без да го практикувате, особено пред цялата църква“, казва Чандлър пред Baptist Press. „Ако не бяхме проявили  благодат, всичко, което говорим щеше да бъде напразно. Така беше редно да постъпим. Уин не е закоравял престъпник. Това е млад мъж, който беше допуснал някои грешки. Той беше под влияние на наркотици и алкохол, когато извърши вандалския акт, но има право на втори шанс.“   Съдията дава възможност на Уин да избира: дали да влезе в затвора с присъда от 20 години или доброволно да се включи в 12-месечна програма за рехабилитация и възстановяване, ръководена от християнска организация, която му осигурява работа в ранчо.    Уин избира второто, съобщава Baptist Press. От 14-годишна възраст Уин ползва метамфетамини и други лекарства.   „Преди да се усетя, вече бях наркоман“, казва Уин пред Baptist Press. „От времето, когато бях на 16 до преди няколко месеца, животът ми не беше нищо друго освен хаос, опити за самоубийство и разруха.   Уин приема Христос в една от групите за библейско изучаване в ранчото, където работи. През август - шест месеца след престъплението му - той бива кръстен в същата баптистка църква, която се опитва да унищожи.    „Когато се опитвам да разбера как работи Бог, си давам сметка, че не аз съм избрал църквата онази нощ. Бог беше избрал мен“, казва Уин пред Baptist Press.    „Ако бях набелязал друга църква, мисля, че сега щях да лежа в затвора.“ Той добавя: „Смятах, че е съвпадение [че избрах да вляза в църквата същата вечер], но сега го наричам потвърждение, че Бог е истински и Той отговаря на молитви. Товарът, който имах в сърцето, се дължеше на факта, че имах нужда от връзка с Исус Христос.“   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева
Как да не изгубим вярата? Живеем във време, когато е модерно хората да се отказват от вярата си и подобни случаи няма да престанат. Въпросът е какво да направя аз, за да избегна капана и да попадна в същата тази категория. Ето няколко предложения:   1) Поставете на първо място Бог и Неговото Слово. Моля, не пренебрегвайте тези старомодни дисциплини като молитвата и четенето на Библията. Вероятно не е случайно, че някои от хората, загубили вярата, са били християнски водачи: в своята забързаност да вършиш работата на Господа е твърде лесно да не успееш да намериш време да бъдеш с Господа. Винаги трябва да помним, че понеже Бог е лозата, ние, които сме клони, можем да бъдем плодотворни само ако останем свързани с Него (Йоан 15:4).    2) Благочестиво мислене.  Когато Исус беше попитан коя е най-голямата заповед, Той отговори: „Обичай Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа и с целия си ум“ (Матей 22:36–37). Приемам, че това означава, че ние трябва да обичаме Бог с нашите емоции, воля и интелект. Интелектът се пренебрегва лесно. В миналото част от вярата в Исус означаваше да се потопите в християнската истина; да четете книги, да обсъждате богословски теми и да оценявате критично какво сте мислили и правили в светлината на Библията. Такова отношение днес е рядкост и трябва да бъде възстановено. Всички проблеми и трудности, повдигнати от шумните противници на християнската вяра, бяха обсъждани и разглеждани. Колкото и Бог да ви е благословил в областта на емоциите и духовните преживявания, останете мислещ християнин. Растенията с плитки корени лесно се изваждат.    3) Дайте приоритет на богоугодния живот. Тези, които напускат християнската вяра, често казват, че са го направили въз основа на аргументирани доводи. Но въпреки всичко изглежда забележително, че онези, които прокламират отклонението си от вярванията на християнството, често са изоставили християнския морал много преди това. Твърде често се случва нарушените обети към съпруга или съпругата да са последвани от нарушени обети към Бога. Внимавайте как живеете!   4) Дайте приоритет на духовното служение. Дяволът обича да се насочва към християни, които са загубили връзка с Божия народ. Много хора, които се гордеят с това, че са духовни самотни вълци, не са нищо повече от изгубени овце: факт, който фатално ги погубва, когато челюстите на истинския вълк притиснат шията им. Бъдете дълбоко и редовно ангажирани с Божия народ. Останете в стадото!   5) Поставете приоритет на благата, получени от Бога Факт е, че песъчинките в мидите може да произведат перла, но моят съвет е да не се фокусирате върху трудностите. Много от тъжните истории на хората, напускащи вярата, са пълни с трудности, гняв и негативни нагласи. Добре утъпканата пътека, която ще ни отведе в пустинята, е постлана с постоянен гняв и недоволство. Един от най-лесните начини да оправдаете напускането си на която и да е организация, включително и църквата, е да сте убедени, че тя по никакъв начин не е достойна за вашето внимание. Бъдете позитивни в очакванията си!    6) Изпитвайте себе си. Павел, пишейки до Тимотей, казва: „Внимавай на себе си и на учението си“ (1 Тимотей 4:16). Често се пренебрегва практиката да изпитваме себе си, за да знаем как се справяме. Да загубиш вярата си е като да откриеш, че си спукал гума. Причината може да е внезапна, но по-вероятно е да се дължи на бавен, постоянен и незабелязан пробив. Не задържайте своите съмнения или проблеми: намерете някой, който умело да ви изведе от тях.    7) Бъдете предпазливи. В рамките на малко повече от десетилетие ще имаме две хиляди години християнство, факт, който трябва да насърчи всеки вярващ да остане непоколебим във вярата: това, което вярваме, е било изпитано и затвърдено с течение на столетия. Това означава, че почти всяка нова идея е била тествана и изпробвана в миналото. Като основен принцип, следната максима е изпитана във времето и тя гласи: „ако е нова, не е вярна; ако е истина, не е нова“. „Историческото“ или „фундаменталното“ християнство е оцеляло именно защото през вековете е доказано, че осигурява безопасни и полезни пасища за Божието стадо.    8) Практикувайте смирение. Гордостта е едно от най-фините и силни злини, и често е основен фактор при тези, които напускат вярата. Бъдете много предпазливи към всяко чувство за превъзходство; да виждаш себе си като по-добър от другите хора, по-образован, по-напреднал в съвременната култура. В 1 Коринтяни 10:12 четем: „Така че, който смята, че стои, да внимава да не падне!“ Използвайте всяка възможност да служите и там, където това е разумно, считайте другите за по-добри от вас.    9) Практикувайте честност. Когато четях обясненията на някои от по-откровените бивши вярващи, попаднах на причини, но по-често извинения, изложени като причини. Така например, въпреки че много от тях говорят за това, че са „обезверени от църквата“, често това, което имат предвид, е специфичен клон на християнството, специфична местна църква или дори конкретни личности. Нечестно и неразумно е да се отвърнеш от всичко, което християнството представлява, само заради конкретни събития и личности!   10) Практикувайте солидарност Едно от най-успешните въведения в римската армия е бил начинът, по който войниците са използвали щитовете, така че да създадат почти непробиваема бариера. Има голяма мъдрост в това да стоим заедно. От личен опит съм открил, че молитвите на моите приятели и привърженици са от изключителна помощ. Молете се за другите християни.   И накрая, в крайна сметка, мислете в перспектива. Този живот е кратък, а вечността е много дълга. Исус моли последователите Му да са твърди във вярата си не завинаги, а само докато не дойде при нас или ние не отидем при Него. И това може да е по-рано, отколкото някой от нас си мисли. Дръж на своето, не отстъпвай!   Източник: Christian Today Превод: Петя Зарева  
Божията воля и новите житейски възможности Всеки ден пред нас се отварят врати или ни се налага да правим избор. Как да знаем коя възможност е от Бога и какъв ще бъде изходът, ако кажем "да"? Ето някои предложения за размисъл по темата: 1.  Време  Когато обмисляме дадена възможност или така наречената „отворена врата“, първо трябва да си зададем въпроса: „Имам ли време за това?“ Само с 24 часа в денонощието е важно да инвентаризираме как използваме времето си. Когато имаме пред себе си отворена врата, трябва да определим колко часа ще са необходими за конкретната възможност дневно, седмично или месечно. Ще има ли срещи извън определеното време? Реалността е, че когато не преценим времето, по невнимание се съгласяваме да отделим време, което трябва да прекараме със собствените си семейства. Преди да преминем през отворената врата, ще трябва да разгледаме дали настоящите ни ангажименти се нуждаят от корекция, за да поемем новите. Когато направим инвентаризация на нашето време, можем да анализираме важността на всеки момент.  Въпреки че някои възможности ще изискват много повече работа и ангажираност, ние трябва да признаем, че за да стартираме едно нещо, може да се наложи да оставим друго. Ако ​​се научим да управляваме своето време, това ще ни позволи да работим мъдро.    2. Компромис Никога не трябва да правим компромиси, каквато и да е дадената възможност. Важно е да знаете колкото е възможно повече, преди да се ангажирате. Дали онова, което се очаква от вас, е в разрез с вашите вярвания? Какви са очакванията? Истината е, че трябва да внимаваме с кого се обвързваме. Като представители на Христос (2 Коринтяни 5:20) ние трябва да признаем, че когато инвестираме в неща, които не са водени от Бога, можем да попаднем в капана на врага. Въпреки че нашата „отворена врата“ може да включва увеличаване на финансите, социалния статус или признание, трябва да се запитаме, загърбваме ли връзката си с Бога, за да участваме? С други думи, ако знаете, че съгласието ще ви вкара в грях, направете избор да се отдалечите. Когато следвате Господа, Той няма да ви накаже за правдата. По-скоро Той ще ви предостави по-добра възможност, за да ви благослови! Така че, който знае да прави добро и не го прави, за него това е грях (Яков 4:17).   3. Липса на мир Безпокойството и мятането в леглото през нощта може да не е притеснение от врага. Може да е смущение, което Светият Дух е допуснал. Когато Бог дава възможност, вие трябва да имате мир. Въпреки че може да не сте сигурни и имате въпроси, Той ще ви даде Своето спокойствие. Наскоро съпругът ми и аз основахме първата си църква и мога да свидетелствам, че имаше период на нервност. Тази нервност обаче никога не се е превърнала в тревожност или страх. Вместо това осъзнавахме, че сме на път да направим нещо извън нашата зона на комфорт и да научим какво всъщност означава да се доверяваме на Бога. От друга страна, ако идеята за тази нова възможност ви измъчва, вероятно е необходимо да продължите напред с нещо друго.   4. Не е за теб Някои отворени врати просто не са за вас. Въпреки че работата или възможността са страхотни, тя е по-подходяща за някой друг. Често вярваме, че ние сме единствените, които могат да снабдят дадена нужда. И все пак Господ може да ви покаже, че някой друг е по-подходящ. Вместо да жертвате времето, енергията и ресурсите си, за да се заемете с ново предизвикателство, има моменти, в които трябва да дадем път на нов човек. На моменти може да не сме склонни нарочно да се откажем от дадена възможност поради страх. Може да поставим под въпрос дали някога ще получим друга възможност или ще съжаляваме, че я отказваме. Съгласието някой друг да поеме водещата роля обаче не ни подценява. Това е знак за смирение и ние се учим да разпознаваме, че всички притежаваме способности, които трябва да се споделят. Преди да кажете „да“, наистина преценете дали някой друг би бил по-добър в това служение. Не забравяйте, че само защото искаме нещо, не винаги означава, че трябва да го имаме. Позволявайки на някой друг да влезе в нашето призвание, означава, че сме готови да преминем към следващата си задача.   5. Енергия Може да имате време да участвате в следващата си мисия, но също така трябва да имате енергия. Като майка на шест деца мога да ви уверя, че времето и енергията ми могат лесно да се изчерпят. Преди да решим да преминем през вратата, трябва да „пресметнем разходите.“ Помислете за следните въпроси. Дали участието в това ще отклони фокуса ми далеч от моето семейство? Ще ме накара ли участието ми да загърбя времето си с Бога? Вече съм твърде заета? Кой би се възползвал или ще страда от участието ми? Как това ще се впише в сегашния баланс на моя живот? Колко място трябва да отделя за него? Имайки предвид тези въпроси, можем да сме наясно как една нова възможност може да се отрази лично върху нас и тези, с които сме свързани. Отново всяка възможност от Бога ще изисква инвестиция. И все пак, ние трябва да имаме предвид как това ще се отрази на психическото и емоционалното ни здраве и да направим корекции преди да кажем „да“.    6. Финанси Много отворени врати изискват инвестиция. Тази инвестиция може да бъде парите за бензин или пътни такси, необходими за пътуване до нова работа или служение. Ако сте изправени пред възможност, която изглежда е от Бога, но цифрите изглеждат много „надути“, търсете Господа в молитва. Той може да ви даде стратегия как да придобиете необходимите пари или може да ви каже да продължите. Като цяло, ако Господ ни е призовал да бъдем добри управители, е малко вероятно Той да ни постави в положение, в което се с добиваме с голям  дълг или трудно можем да се грижим за себе си. Запазете си правото да кажете „не“ на онези възможности, които ще доведат до финансов крах вашето семейство.   7. Бог забранява Понякога отговорът на Господа е просто: „Не.“ На хартия може да изглежда добра идея, но ние служим на Бог, който знае всичко. Трябва да помним, че Той е вечен и действа извън нашето време. Това означава, че Той знае добре как ще ви въздейства минаването през тази отворена врата (добра и лоша). Въпреки че може да не успеете да видите препятствията напред, Той може. Когато сме изправени пред големи моменти, трябва да изберем да се молим, да търсим мъдрост и да слушаме Господа от все сърце. Освен това трябва да сме наясно, че „Не“ от Бог води само до по-голямо „Да“. Той не отказва добри неща на Своите деца. Нашата работа е просто да бъдем послушни и да Му вярваме за плана. „Защото зная плановете, които имам за вас“, заявява Господ, „мисли за добро, а не за зло, за да ви дам надежда и бъдеще“ (Еремия 29:11).   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева
Изявление на ОЕЦ относно „разпространяване на лъжливи слухове в Сливен“                                                                            ИЗЯВЛЕНИЕ                                                                                     на                                            ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ                      относно: Твърденията, че евангелски пастори са замесени в разпространяването                                   на лъжливи слухове, довели до масово изтегляне на деца от училища     ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ (ОЕЦ) с огромна горчивина научи за изказванията, с които на 08.10.2019 г. висши държавни мъже замесиха евангелско-протестантската общност в слухове и действия, мотивирали родители в Сливенско до състояние да изведат децата си от училище поради страх от отнемане. В свое изказване в сутрешно предаване по телевизия БиТиВи министър-председателят намекна, че слуховете били разпространени от „пастори в кавички“, а министърът на образованието и науката буквално каза следното: „Не можем да кажем със сигурност кой е източникът на дезинформация. Имаме роля на клипове във Фейсбук, пастори и интернет тролове. Не всички пастори в областта са замесени, но има сигнали, които се проверяват. Все още не се знае дали са евангелисти или протестанти.“   Категорично се противопоставяме в този скандал да се замесва името и репутацията на вероизповеданията, съставляващи ОЕЦ. Заявяваме, че наши служители нямат никаква съпричастност към него.   В контекста на вчерашните събития следва да се съобрази, че просветата и образованието са възникнали най-напред в църковните институции и едва след това са станали функция на държавата. Евангелско-протестантското движение е свързано с Просвещението и по никакъв начин не приемаме да ни се приписват действия, които да имат за резултат възпиране на деца от посещаване на училище. Тъкмо напротив!   Особено в ромските квартали ролята на пасторите за социализиране и приобщаване на децата и семействата към християнските ценности е основополагаща. Следва да се отчете, че пасторите в тези райони работят при изключително трудни условия и понякога са единствените, които се справят при пълна липса на държавни институции. Ето защо, вместо да бъдат хулени и обезсърчавани, пасторите в ромските райони заслужават да бъдат подкрепяни и мотивирани.   От друга страна, факт е, че наред с останалите традиционни вероизповедания ОЕЦ реагира ясно и категорично всеки път, когато се касае за преуреждане на обществените отношения, свързани с детето и семейството. Нашите изявления са публични и достъпни и са основани на християнските ценности и убеждения.   Ето защо, след като по повод на вчерашните събития се отвори темата за т.нар. „Стратегия за детето“, следва да се вземе предвид, че макар и такъв документ да не съществува, в широк общ смисъл фразата обозначава визията на държавата по отношение на политиките спрямо детето.    В този смисъл, независимо че е спрян процесът по приемане на Национална стратегия за детето, нейната философия е вече материализирана във вътрешното ни законодателство, без да бъдат зачетени становищата и възраженията на традиционните религиозни общности като заинтересована страна.   Факт е, че някои от силно обезпокояващите идеи от спряната Национална стратегия за детето са обективирани в разпоредби на Закона за закрила на детето, които са вече приети и публикувани в ДВ, бр. 24 от 2019 г., и ще влязат в сила на 01.01.2020 г. Поради това смятаме, че се налага преди този срок те да бъдат преосмислени и изменени.   Ето защо използваме случая да протегнем ръка на представителите на държавата, като предлагаме незабавно да бъдат съставени нови работни групи с включени представители на традиционните вероизповедания, включително и на ОЕЦ, в които да се поставят на обсъждане спорните въпроси с цел постигне на обществено съгласие и подходящо изменение на въведените изменения и допълнения в Закона за закрила на детето, публикувани в "Държавен вестник", брой 24 от 2019 година, в сила от 01.01.2010.   Румен Борджиев председател на УС на ОЕЦ
Християните кюрди под заплаха след изтегляне на американските войски от Сирия Американският президент Доналд Тръмп обяви своето решение американските войски да се оттеглят от северната част на Сирия, с довода, че САЩ достатъчно време са водили война, която не е тяхна.   Това решение застрашава новото правителство и до 100 000 християни, които живеят предимно по протежението на турската граница. Ердоган също каза пред ООН наскоро, че възнамерява да струпа в района до два милиона сирийски бежанци, както и че Турция е готова да нападне и по суша, и по въздух.   Но преди Ердоган да нахлуе в североизточна Сирия, според данни на CBN News, напълно възможно е новоизграденото демократично правителство там да се предаде на сирийския президент Башар ал Асад, който е в съюз с руснаците и иранците. Те гледат на Асад като на по-малко зло от Ердоган, но това предаване на властта би разстроило крехкия баланс на силите в тази критична област от Близкия Изток.   CBN News съобщава, че ако Иран навлезе в този район, това ще помогне за изграждането на сухопътен мост от Техеран към Средиземноморието, което властите в Иран отдавна са си поставили за цел. Това също би поставило Иран в по-силна позиция на северната граница на Израел и би увеличило иранската заплаха за Израел.   Според информация на CBN News правителството в Североизточна Сирия може да бъде принудено при тези обстоятелства да освободи хилядите затворници от Ислямска държава, които сега държи. Вероятно те ще избягат в Ирак. Това ще дестабилизира иракското правителство, което преминава през собствена вътрешна криза.   Кюрдските християни призовават вярващите по света да ги подкрепят в молитва за решаване на кризата в момент, когато животът им е изложен на смъртна опасност.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Обща молитва за Израел събра хиляди в Ерусалим Eagles' Wings („Орлови криле“), неправителствена евангелска организация, базирана в Ню Йорк, беше домакин на „Глобален ден на молитвата за мира на Ерусалим” в неделя. В града на мира се събраха 70 млади пастири от САЩ, Канада и Бразилия, като за много от тях това беше първо посещение в Израел. Мнозина бяха дошли с членове на църквите си.     Освен това над 500 000 евангелски църкви по целия свят наблюдаваха събитието онлайн, благодарение на излъчването, осигурено от християнския канал GOD TV.  По този начин уникалното събитие стана достояние за над 260 милиона домове в световен мащаб.    Правителствени, религиозни и бизнес лидери, включително други големи еврейски и християнски световни водачи, участваха в събитието в Ерусалим, където посланикът на САЩ в Израел Дейвид Фридман излезе с обръщение към събралото се множество.    Събитието беше ръководено от изпълнителния директор на Eagles' Wings, епископ Робърт Стърнс, който до този момент е организирал посещението на повече от 10 000 евангелски християни в Израел и продължава да представя историята на Израел по позитивен начин в Църквата по целия свят.   „Ние днес тук заявяваме, че в съвременния свят има едно ново християнство. Ние стоим в молитва и сме готови за действие, като вярваме в един мирен план, който не е създаден в залите на ООН, но идва от сърца, които познават Бога на любовта. Бог може да промени сърцата, а променените сърца могат да променят историята.“    Денят на молитвата всъщност беше кулминацията на събитие, наречено „Събуди се, Ерусалим“, тридневно събиране, където стотици християни от повече от 10 нации се събраха на ключови места в Ерусалим за поклонение и молитва.   „Толкова съм благословен да празнувам с такива невероятни хора - с такива вдъхновяващи и изтъкнати религиозни водачи като всички вас - да отпразнуваме държавата Израел, да отпразнуваме този свят град Ерусалим и, разбира се, да отпразнуваме неразривните отношения между САЩ и Израел,“ каза посланикът Фридман.    Фридман добави: „Понякога истината боли, но отричането на истината боли още повече. Никога няма да дадем никаква платформа на онези, които се стремят да отричат ​​истината за Ерусалим; такова отричане не носи мир, такова отричане не носи спокойствие“.   „Ще продължим да се молим за мира на Ерусалим, както днес, но това ще бъде мир, основан на истината - неоспоримата и сега научно потвърдена истина - за това как корените на еврейския народ и корените на християнството са съсредоточени в този град, град малък по размер, но толкова неизмеримо голям по предназначение и по смисъл.“    Повечето от пастирите, присъствали на общата молитва никога не са били в Израел преди и са документирали посещението си в социалните медии, за да бъде видяно от общо 35 милиона последователи. Пътуването беше предназначено да помогне на тези млади влиятелни лидери да се информират на място за онова, което се случва в еврейската държава.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева
Млад християнин прощава на убийцата на брат си Бившата полицейска служителка от Далас, Тексас, Съединени щати, Амбър Гайгър, беше осъдена да излежи 10 години затвор за убийството на невинен мъж, когото застреляла, когато по погрешка влязла в апартамента му, смятайки, че влиза в собственото си жилище.    Гайгър свидетелства по време на процеса, че след като паркирала колата си на четвъртия етаж, на едно ниво над апартамента си, забелязала, че вратата на жилището ѝ е отворена, така че тя извадила служебното си оръжие. Когато отворила вратата и видяла 26-годишния Ботъм Джийн, счетоводител от карибския остров Сейнт Лусия, тя стреляла и го убила. Гайгър твърди, че се е уплашила за живота си, след като видяла силуета на мъж, когото помислила за крадец.    Заради расистки съобщения, публикувани от Гайгър, прокурорите поискаха присъда от 28 години затвор, по-голямо наказание от това, което наложи съдебното жури.   Няколко минути след произнасянето на присъдата братът на жертвата, 18-годишният Бранд Джийн, пристъпи към трибуната на свидетелите, за да направи изявление. Той каза следното, обръщайки се към убийцата: „Обичам те  и не ти желая нищо лошо. Ако наистина съжаляваш, аз ти прощавам. И зная, че ако отидеш при Бога и Го помолиш, Той също ще ти прости.“   „Никога нямаше да кажа това пред семейството си, но дори не искам да отидеш в затвора. Искам най-доброто за теб, защото зная, че точно това би искал брат ми. А най-доброто би било да предадеш живота си на Христос.”    След тези думи младият християнин поиска разрешение от съдия Тами Кемп да прегърне убийцата на брат си. Съдията шокира съдебната зала, като даде съгласието си и двамата се прегърнаха.   След това съдия Кемп утеши семейството на жертвата, поговори накратко с Гайгър и излезе от съдебната зала. Скоро тя се върна с Библия, отвори я на Йоан 3:16, и я подаде на осъдената с думите: „Нуждаете се само от малкото синапено семе на вярата. Започнете с този стих.“ Според информация на телевизионния канал WFAA, след тези думи съдия Кемп прегърнала подсъдимата.   Тексаският сенатор Тед Крус похвали Бранд Джийн, че е показал „християнска любов“, докато окръжният прокурор Джон Крезо нарече обръщението към Гайгър „невероятен акт на изцеление“. Видеото на изявлението беше показано в West Church of Christ в Далас, където семейство Джийн посещават богослужения.   На следващия ден група атеисти подават оплакване срещу съдия Кемп, като я обвиняват в нарушаване на етичните норми, защото си е позволила да подарява Библия в съдебната зала.   Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева  
Джъстийн Бийбър за преодоляване на миналото Поп звездата Джъстин Бийбър публикува изключително откровено послание в Инстаграм за своите 118 милиона последователи, в което разказва за живота си, борбата му със злоупотребата с наркотици, безпокойството и вярата му в Исус Христос, която в крайна сметка му е помогнала да преодолее всички проблеми в миналото.    Бийбър разказва как метеорният възход към славата като дете го вкарва в низходяща спирала от купони, съпроводени със злоупотреба с наркотици, което на свой ред го кара да се отдалечи от онези, които истински се интересуват от него.    Според Бийбър в крайна сметка, само Исус е Този, Който успява да го промени. Джъстин пише: „Трудно е да станете сутрин от леглото с правилното отношение, когато буквално сте обременени от живота, миналото си, работата, отговорностите, емоциите, семейството си, финансите, взаимоотношенията си“.    „Талантът ми набираше скорост и станах супер успешен и популярен, а това се случи в рамките само на две години. Целият ми свят се завъртя пред очите ми. От 13-годишно момче от малък град, изведнъж станах световно известен и започнаха да ме хвалят отляво и отдясно. Затрупаха ме с милиони, като ми повтаряха колко ме обичат и колко съм велик.“   С потресаващо богатство, но без реални умения в живота, Бийбър се оказва изгубен и объркан. „Всички около мен правеха нещата вместо мен, така че никога не научих основите на отговорността“, обяснява той.    „Бях само на 18 години, но без да притежавам умения за справяне в реалния свят, с милиони долари и достъп до всичко, което исках. Това е много страшна концепция за всеки“, продължава поп звездата. "Докато навърша 20 години  вече бях успял да взема възможно всяко лошо решение, което можете да си представите и за кратко време се превърнах от един от най-обичаните и обожавани хора в света до един от най-осмиваните, съдени и мразени младежи на планетата.“   Неспособен да се справи с безмилостните възходи и падения в живота на колела, заради безкрайните концертни турнета, Бийбър казва, че е започнал „да ползва доста тежки наркотици още на 19 - годишна възраст“.    „Започнах да негодувам, станах неуважителен към жените и постоянно бях гневен“, казва той, като отбелязва, че все повече се отдалечава от онези, които го обичат.   Колкото и да е невероятно обаче Бийбър открива, че Бог не се е отказал от него. Вместо това Господ го благословя с прекрасни хора, включително съпругата му Хейли Бийбър (дъщеря на християнския актьор и продуцент, Стивън Болдуин).   „За щастие, Бог ме благослови с изключителни хора, които ме обичат заради мен самия“, казва той. „Сега се намирам в най-добрия сезон от живота си, този на БРАКА!! Това  е невероятна, трудна, нова отговорност “, споделя той. „Научаваш се на търпение, доверие, ангажираност, доброта, смирение и на всичко, което е нужно, за да си добър човек.“   „Искам да ви уверя, че дори и всички да са срещу вас, продължете да се борите. Исус ви обича ”, заключава Бийбър. „Бъдете мили днес, бъдете смели днес и обичайте хората днес, не по вашите стандарти, а според съвършената непрестанна любов на Бога.“   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  
Съкрушени и чак после изцелени Младите хора днес растат в свят, препълнен от възможности и шансове. Дори болката става незадължителна. Намираме начини да я заобиколим или да я избегнем, но съкрушаването все още е реалност. Както казва Бет Мур: „Изгубихме толерантността си към болката и се отдадохме на хленчене.“   Иронията е, че оплакването от болката забавя заздравяването на болката. Само когато преминаваме през болката, спираме да се фокусираме върху симптомите и започваме да се справяме с първопричините.   Намерението на Бог е да живеем по благодат, но това си има цена. Както съветва Павел, „Абсолютно ясно е, че Бог ви е призовал към свободен живот. Просто се уверете, че не използвате тази свобода като оправдание да правите каквото искате и да унищожите свободата си” Галатяни 5:13.   Светът, който сме създали, е покварен, така че се нуждаем да бъдем съкрушени, за да се върнем в реалността. Трябва да изчерпим собствените си ресурси и да обявим фалит. Трябва да почувстваме празнота, ако някога желаем да бъдем изпълнени.   Единственият начин, по който някога можем да се откажем да контролираме живота си, е ако видим, че животът, основан на нашия собствен контрол, завършва в съкрушеност.   Всеки родител, който обича детето си, иска само най-добрите неща в живота му. Вероятно най-доброто нещо, което ние като родители можем да направим, е да му позволим да пътува до място, където ще се провали и ще изпита болка, за да падне в краката на Исус.   Нашите деца израстват като членове на най-богатото поколение в историята на света и, разбира се, предпочитат да  разчитат на своите възможности и ресурси до последната възможна минута.   Това е борба, стара колкото света. Прочетете глава 5 от Галатяни - в нея можете да видите, че цяла една църква се нуждае от помощ и благодат. Всичко друго освен провала ще доведе до религия. Всяка лесна молитва освен молитвата за съкрушение и отчаяние ще отвори страничната врата за управлението на греха.   Трябва да повървим с хората в пътя на тяхното съкрушение, преди да предложим решението на благодатта. Ако поемем по преки пътища, тогава просто създаваме религиозни хора, които искат да знаят какво още трябва да направят, за да угодят на Бога.   Лесно е да водим разговори за човешката идентичностт или за необходимостта от изграждане на доверие. Исус не е губил много време в тези разговори. Всичко, което Исус иска да знае, е дали сме готови да продадем всичко, което имаме и да Го последваме.   Източник: Church Leaders Превод: Петя Зарева
В защита на живота - национална седмица против абортите В продължение на една седмица - от 7 до 13 октомври 2019 година сдружение "Избор за живот" организира ежедневни събития в социалните мрежи и на обществени места, с цел да информира всички заинтересовани за необходимостта от защита на правото на живот на неродените, както и да се подкрепят техните майки и семейства.   Вече за шеста поредна година инициативата се провежда цяла седмица, която е първата на месец октомври. Сдружение „Избор за живот“ и техните привърженици полагат усилия, „да информират обществото за ценността на човешкия живот от момента на зачатието до смъртта“ и „да помагат на уязвимите, страдащите и техните близки да не вземат фатални решения, за които по-късно биха съжалявали.“   Кулминацията на така наречената „Седмица за живота“ ще бъде в четвъртък (10 октомври), когато ще се проведе пети мирен „Митинг в защита на живота“ на площад „Народно събрание“ в гр. София, от 17:30 до 19:00 ч.   От „Избор за живот“ напомнят, че, според официалната статистика, всяка година в България се извършват около 25 000 аборта, а по неофициални данни, заедно с незаконните и нерегистрираните прекъсвания на бременности, общият брой аборти е с до около една трета повече. От 1956 година, откакто абортите са напълно легални в България, в страната са направени приблизително 6 000 000 (шест милиона!) аборта.   Организаторите на събитието заявяват, че това е един истински „български Холокост“ – законен и поощряван от държавата, безмилостен геноцид срещу българския народ, който продължава още от времето на тоталитарния комунистически режим и до днес. Липсата на законодателни инициативи и подходящи действия за ограничаване на броя на абортите и за справяне с демографската криза в страната, води до запазване на тенденцията за бързо намаляване и дори до заличаване на българския народ.   От Сдружение „Избор за живот“ се надяват посланието им да достигне до все повече българи и гласът им да бъде чут от управляващите, за се вземат подходящи мерки.   Подробности за всекидневните мероприятия през седмицата можете да намерите тук.   Източник: Сдружение "Избор на живот"
Проповядване на различни нива Малцина проповедници мислят за нивата, на които въздейства (или поне би могла да въздейства) една проповед. Вероятно отчасти поради тази причина експозиторното проповядване доста лесно се превръща просто в обяснение на Библията. Идеята е, че ако хората разберат ясно какво Писанието казва, това знание ще промени начина им на мислене, а то на свой ред ще рефлектира върху живота им.   От обратната страна стоят онези проповедници, които се обръщат към емоциите и чувствата на слушателите си. Сърцето, а не главата, диктува действията, смятат те, и когато човек е докоснат и развълнуван, това ще промени живота му.   И в двете виждания има нещо вярно, но в същото време и двете са сериозно непълни.   Исус казва: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум” (Лука 10:27).   Освен очевидната идея, че ние трябва да обичаме Бога цялостно и пълно, на второ място този стих ни учи, че всяка част от многостранната човешка природа трябва да бъде насочена към Него. Ако храним само човешкия интелект или единствено емоциите, резултатът би бил едностранен и незадоволителен.   По този начин, предвид сложната библейска антропология, проповедникът трябва да се насочва едновременно към ума, сърцето, въображението и волята, адресирайки реалните проблеми, които вълнуват хората, на които той говори. Разбира се, не винаги е възможно един проповедник да направи това цялостно и дори когато говори на различни нива, в различните му проповеди често едно от тях ще бъде по-ясно подчертано или водещо от останалите. Но това е нещо, което може (и трябва) да бъде компенсирано в някои от следващите недели.   Разбира се, също, различните проповедници имат различен стил на проповядване и някои от тях естествено гравитират към определено ниво на въздействие. Но това не трябва да се превръща в оправдание за една в крайна сметка духовно нездравословна за слушателите му, диета. Проповедникът трябва да познава своите слаби области, така както и силните си страни, и съзнателно да работи, за да ги компресира.   Казано с други думи, това означава, че проповедниците трябва да се научат да обичат своите слушатели повече от своя естествен стил на проповядване и относителното удобство, което идва от неговото използване. Те трябва да се стремят да развият стил, който е максимално полезен за хората, на които служат. Това означава също, че те трябва да обичат хората повече, отколкото предмета, върху който проповядват. Проповедниците трябва да се откажат от това за какво ТЕ предпочитат да говорят и да започнат да мислят какво хората ТРЯБВА (не задължително искат) да чуят.   Да слагат слушателите си на първо място може да изисква развиване на нов начин на мислене и усвояване на нови умения. Те трябва да се научат да използват езика, който хората говорят, вместо да изискват от тях (особено от тези, които отскоро са в църква) да научат техния (църковен) език. Но за да бъдат успешни говорители на ТЕЗИ хора, седмица след седмица проповедниците трябва да се посветят на това.   Исус съвсем неслучайно завършва изречението Си в стиха, който цитирахме, с думите „и да възлюбиш ближния като себе си.” По един много специфичен начин това се отнася за проповедниците.







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".