Feed Provided By evangelskivestnik



Истината с любов Като родители, нека си припомним, че преди всичко в нашия дом децата ни ще получат най-ценните уроци в живота си, като ни наблюдават на живо, как управляваме и разрешаваме конфликтите си, а също и като следят начина, по който действаме помежду си.   Един от големите проблеми в стремежа ни към единство в нашите семейства е нашата способност да се справяме с ежедневни конфликти. Твърде често семействата се оказват в една от двете крайности.   • Такива, които бягат от всички форми на конфликт и постоянно живеят в неизказаното. Те погрешно вярват, че появата на някакъв проблем показва липса на любов и разбиране.   • Такива, които са затънали в силен конфликт с обвинения и нараняващи думи, като системно усилват дори нищожни проблеми, без да виждат перспектива или надежда за някакво решение.   Апостол Павел е много директен в справянето с този сложен и понякога напрегнат предмет на справяне с конфликти. Вече не трябва да сме деца, но трябва да се научим да говорим истината с любов, за да израстваме. Така че въпросът, който Духът ви задава, е следният: „Израснал ли съм? Постигнал ли съм напредък в способността си да бъда спокоен и да разрешавам конфликти, откакто започнах да ходя с Бога? Постигнал ли съм напредък в способността си да прощавам?”   Ако въпросът за това как се справяте с конфликта беше зададен на вашия съпруг и деца, какво биха казали за вас? „Татко има буен нрав ... Мама често критикува другите ...“   Или биха казали: „Съпругът ми, жена ми, баща ми, майка ми не са перфектни, но съм виждал как напредват през годините. Те не връщат злото за зло; те намират и създават мир. Слънцето не залязва в гнева им. Не позволяват на недоволството да се вкорени в тях”.   Вече не трябва да сме незрели деца. Вече не трябва да лъжем, за да намерим начин да се справим с проблемите. Трябва да се научим да растем във всеки аспект от живота си. Както се казва в Писанието: „Вместо това, казвайки истината в любов, ние трябва да израстваме по всякакъв начин в този, който е главата, в Христос“ (Ефесяни 4:14-15).   Скъпи вярващи, нека обичаме семействата си и един друг, като се научим как милостиво и с любов да говорим истината.   Източник: World Challenge 
Липсват ли книги в Библията? Една тема, която често заобикаляме. Реформацията счупи оковите на Библията и тя зае своето място на амвоните на църквата и стана достъпна за всеки дом и за всеки ревностен християнин. От пет столетия Библията е неотменим авторитет и важен фактор в историята на човечеството. Всяка страница от нея се приема с благоволение и страхопочитание. Но през столетията се откриваха нови ръкописи и с постиженията на науката се потвърждаваше по неоспорим начин автентичността на Писанията. Днес развитието на Библеистиката трябва да се възприема като част от Божия план и да приемаме с разбиране някои несъществени различия в отношението към библейските текстове, особено през ранното християнство. От това време камъните са станали на пясък, но Библията достигна до нас непокътната. Трябва да сме убедени, че въпреки различното отношение към нея през вековете, тя винаги е била същата: Вечното Слово на живия Бог!  (Бел. прев.)   Спомням си, когато приключих с четенето на Библията за първи път. Бях доволен от постижението, но и тъжен, че нямаше повече книги. Не ми отне много време да осъзная, че Божието Слово е неизчерпаемо. Около 20 години по-късно, след като много пъти препрочитах Библията, днес осъзнавам, че никога няма да „довърша“ четенето на Божието Слово. И все пак след първото четене бях изненадан, след като взех Библията на моя приятел. Тя беше от римокатолически произход и докато я прелиствах, разбрах, че има още седем книги, които досега не бях чел. Те също ли бяха от Писанията? Липсваха ли книги в моята Библия?   Понякога този въпрос застава пред вярващите. В началото на 2000 -та година, с излизането на „Кодът на Да Винчи“ на Дан Браун, този въпрос отново беше поставен от хора, които малко познаваха Библията. Този път безпокойството беше свързано с различен набор от книги, за които някои се изкушаваха да мислят, че може да са извадени от Библията. И така, имаме ли пълната Библия? Има ли книги, които липсват?    Как е „събрана“ Библията?   Има три различни опасения, когато се задава този въпрос. От гледна точка на римокатолическите и православните вярващи има седем книги, които в протестантските издания на Библията не смятат за вдъхновени, така че тези книги „липсват“ в тяхната Библия. От гледна точка на „Църквата на светиите от последните дни“, цялата Книга на Мормон „липсва“. Някои могат да посочат други подобни „изгубени книги“ на Библията, премахнати от канона през първите столетия след Исус Христос. И така, липсват ли книги извън 66-те книги на вашата Библия?   За да отговорим на този въпрос, е полезно да разберем как е възникнала Библията. В наши дни е обичайно да си представим група мъже през четвърти век с дълбоко вкоренена религиозна доктрина, да филтрира голям брой използвани книги и да ги обявява за Писанието. Сякаш някои казваха: „Ние харесваме Посланието до евреите, така че ще го възприемем като част от Писанието, харесваме Павел, но не сме големи почитатели на „Пастира“ на Ерм или „Евангелието на Тома“. „Откровението на Йоан“ се вписва в дневния ни ред, но не и„Апокалипсисът на Петър“, затова ще го отменим”.   В тази повествователна реконструкция сякаш тази група мъже гласуваха и така се възприеха 27-те книги, които сега четем в Новия завет. Но това не е точно така. Тук се фокусирам върху Новия завет, защото ако можете да ги установите като канон, тогава Старият завет не би трябвало да ни затрудни. Исус и апостолите обявиха тези 39 книги за еврейските Писания. Знаем, че Исус е приемал тези 39 книги поради това, което казва в Лука 24:44:   „Тогава Той им каза: Това са Моите думи, които ви говорих, докато бях още с вас, че всичко, написано за Мен в Моисеевия закон, Пророците и Псалмите трябва да се изпълни“. Моисей, Пророци и Псалми е типичното тройното еврейско разделение на Писанията. Това, че е приет еврейският канон, не е предмет на дебати. Новият завет обаче е различна история.   Извадени ли са книги от Библията?   Иска ми се да мога да ви кажа, че вече бяхме наясно с 27-те книги през първия век, но това просто не е вярно. Най-старият съществуващ списък, който съответства на нашите 27 книги, е този в писмото на Атанасий през 367 г. сл. Хр. Оттам идва съмнението на някои, че новозаветният канон е приет през 4-ти век. Звучи разбираемо, защото има елемент на истина, но това не е цялата история. Истината е, че всичките 27 книги на Новия Завет вероятно са били така до 100 г. сл. Хр. Те са били широко четени и считани за Писание и през следващите 100 години. Много ранни църковни писатели посочват откъсите от Новия завет като Писание.   Това, което наистина се е случило през 4-ти век е, че събор признава това, което се практикува в църквата от дните на апостолите. Един еретик, на име Маркион, принуждава църквата да обясни изрично това, което се възприема от векове. Маркион още през 2-ри век избира кои книги харесва и кои не. Това предизвиква въпроса за канона. Ето защо през 4-ти век ранната църква трябва да представи нещо в писмена форма, с което да признае кои книги са авторитетни и кои не са. Тук трябва да се направи важно разграничение. Канонът не е оторизирана колекция от писания. По -скоро канонът е колекция от авторитетни писания. Църквата призна тяхната власт, но тя не им даде власт!   Как са разпознали кои книги са авторитетни? Използвани са три правила за каноничност. Първо: написано ли е от апостол или свързано ли е тясно с апостол? Второ: широко ли е признато от църквите? Трето: съответстват ли на изискванията на вярата – основите на християнството, предадено устно от апостолите и самия Исус Христос? Въпросът дали книгите са „премахнати“ от Библията е донякъде безсмислен, предвид процеса. Смятаха ли се някои книги за неавторитетни? Да! Бяха ли премахнати? Не! Те само бяха признати, че не са вдъхновени от Бога.   Превод: п-р Бедрос Алтунян
Семейството и провалът Да бъдеш част от едно семейство – каквато и да е част и каквото и да е семейство – е от огромно значение за нашето добруване като хора. И да бъдеш част от едно семейство – каквато и да е част и каквото и да е семейство – е трудно. Това не би трябвало да е нито изненадващо, нито обезкуражаващо за едни хора, които проповядват кръста. Всички ние сме имали провали в семейството. Това е така, понеже всички ние сме част от семейства и всички сме паднали заради грехопадението на Адам и Ева. Кръстът ни показва, че семейството може да бъде арена на Божията милост и Божията слава. Осъзнаването, че сме дете на Бога е свързано с нашата зависимост от Него, една зависимост, която се вижда най-пълно в безпомощната фигура на разпънатия Исус, Който предава духа Си на Отца. Нашите братски отношения могат да ни сочат към радостите – и трудностите – да бъдеш част от една жива група братя и сестри в църквата. Браковете могат да сочат към единството на Христос и Неговата църква, едно единство, подпечатано на кръста. Родителството може да сочи към бащинството на Бога, едно бащинство, което може да се види в мрачните моменти на кръста, както и в оживените моменти на възкресението и възнесението. Всички тези привидно светски отношения не са свързани просто с това какво означава да бъдеш щастлив. Те всички са, по един или друг начин, част от нашата подготовка за окончателните ни съдби както сънаследници с Христос и наследници на вселената. В семейството се нуждаем от практическа мъдрост. Библията ни я дава. Трябва да знаем как да почитаме своите родители, без да бъдем прекалено обвързани с тях. Трябва да знаем как да почитаме семейството, без да го идолозираме. Трябва да знаем как да дисциплинираме следващото поколение по начин, който не е нито груб нито пренебрежителен. Но преди всичко това трябва да видим уязвимостта на семейството през призмата на носенето на кръста. Не зная за вас, но аз не искам това. По-скоро бих се предпазил от възможността да бъда наранен с твърда черупка, не с меката уязвимост на чупливите кости. Нищо не ни прави по-отворени за нараняване, по-уязвими, от това да бъдем част от едно семейство. Родителите може да ви отгледат, но могат и да ви отхвърлят. Брачният ви партньор може да ви обича, но може и да ви напусне. Децата може да носят радост, но един ден могат да поискат предварително своето наследство и да се втурнат презглава към свинството на бунта в далечна страна. Нямам нищо против да се трудя усърдно за семейството си, но изтръпвам пред мисълта, че един ден ще се нуждая от семейството си, за да изпразва гърнето ми и да бърше слюнката от устата ми. И все пак уязвимостта е това, което Бог използва, за да ни направи подобни на Христос. Той не ни прави свети чрез демонстрация на сила, подобна на тази, която показа на фараона, а посредством скритата динамика на кръста. Този вид уязвимост означава, разбира се, че лошите неща са възможни. Родителите ви може да се откажат от вас. Брачният ви партньор може да си намери някой друг. Левкемията може да покоси детето ви. Евангелието не крие нито едно от тези неща от нас. Благовестието не ви обещава просперитет и спокойствие. Но то обещава, че никога няма да бъдете извън обхвата на бащинското Божие провидение, едно провидение, което ви дава кръст, не за да ви унищожи, а за да ви даде бъдеще. Костите ви са в безопасност дори и да сте повесени на Голгота. Превод: Радостин Марчев Източник: Storm Tossed Family  
Бразилия одобри политическите изяви в църквите Новият избирателен кодекс на Бразилия позволява на църквите и университетите да се използват за избирателна пропаганда. Регламентът беше одобрен от Камарата на представителите.   Тези институции, на които по-рано беше забранено да използват политическо съдържание, ще могат да се отворят за обществен дебат по въпроса по време на изборите.   Църквите и кандидатите ще бъдат освободени от обвинения в злоупотреба с религиозна власт, която е накарала много политици да загубят мандата си само за участие в религиозни събития или за подкрепа на деноминации.   Един пример бяха делата срещу федералния депутат Франклин и държавния депутат Марсио Хосе Оливейра, известен като мисионер Марсио Сантяго, определени от Висшия избирателен съд през 2018 г., защото политиците присъстваха на религиозно събитие по време на изборната седмица.   Новият избирателен кодекс сега е в комисия на Сената и ако претърпи някакви промени, той трябва да се върне в Камарата на депутатите.   Тъй като не е одобрен и санкциониран преди 2 октомври, текстът няма да бъде валиден за изборите през 2022 г.   Източник: "Евангелски фокус" Photo: Smarthistory
350 англикански църкви пред затваряне С оглед на проведени проучвания, има предположения, че стотици англикански църкви могат да бъдат затворени до 2026 г. като част от бъдещите планове на Church of England.   Доклад на църковните комисари, които управляват инвестициите на Църквата, показва, че до 368 църковни сгради могат да бъдат изложени на риск през следващите две до пет години.   Тази цифра е в резултат на епархийско проучване, в което се искат оценки за броя на затварянията, които епархията може да внесе за период от две до пет години. Установено е, че 12 епархии обмислят до пет закривания, девет планират между шест и 12 закривания, а пет планират до 40 в рамките на следващите две до пет години.   Църквата е заявила, че тази цифра идва чрез обобщаване на „най-лошия сценарий въз основа на показанията, които ни бяха дадени“ в проучването.   „Съществуват опасения, че нарастващият финансов и демографски натиск може да доведе до още повече затваряния“, се посочва в него, обаче „затварянето е бавен процес и често става така, че епархиите не предлагат толкова, колкото е планирано."   Административният орган на Църквата посочва намаляването на посещаемостта на църквите, недостига на духовници и въздействието на пандемията като ключови фактори за потенциално затваряне.   Във Великобритания има приблизително 40 000 църкви, около 16 000 от които са англикански.   Преди коронавирусната криза Англиканската църква затваряше средно по  20-25 църкви всяка година.   Докладът предлага ускоряване на процеса на затваряне чрез намаляване на консултациите, обжалванията и приноса на органите по наследство.   Документът за консултация гласи: „Необходими са по-бързи процеси, които биха позволили увеличаването на затварянията с течение на времето да бъдат управлявани по разумен начин“.   Голям брой англикански църкви, които вече не се използват, се дават на други християнски деноминации или се използват като читалища, както и се продават за жилища.   Преди да се смята, че една църква „вече няма бъдеще“, трябва внимателно да се обмисли начина, по който се изразходват ресурсите, проблемите, пред които е изправена църквата, и нейния принос в общността и наследството.   „Консултациите наистина трябва да бъдат задълбочени и не трябва да се бърза. Трябва да гледаме на църковните сгради като на огромно богатство. След като бъдат затворени, те ще бъдат затворени завинаги."   Националният църковен тръст започва консултация следващия месец, за да проучи общественото мнение относно важността и значението на църковните сгради във Великобритания.     Източник: Premier Christian News Photo: Edie  
Бог, Който избавя По време на своето служение и множество пътувания Павел често беше тормозен от демонични сили. В един конкретен случай той проповядваше на остров Пафос, когато демоните се опитаха да се намесят чрез един мъж: „Когато преминаха през острова до Пафос, намериха някакъв си магьосник, лъжепророк, евреин на име Бар-Исус, който беше с проконсула, Сергий Павел, интелигентен човек. Този човек извика Варнава и Савел, и се опита да чуе Божието слово. Но магьосникът ... им се противопостави, опитвайки се да отклони проконсула от вярата” (Деяния 13:6-8).   Това беше дяволът, застанал срещу Павел, но Светият Дух заработи вътре в апостола. „Павел, изпълнен със Светия Дух, го погледна внимателно и каза: „О, пълен с всякаква измама и всякакво лукавство, сине на дявола, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да изопачаваш правите пътища на Господа? И сега наистина ръката на Господа е върху теб и ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето известно време.“   „И веднага тъмна мъгла се стовари върху него [Бар-Исус] и той обикаляше да търси някой, който да го води за ръка. Тогава проконсулът повярва, когато видя какво стана, като се учуди на учението на Господа” (Деяния 13: 9-12).   Не е необходимо да скърбите заради опитите на Сатана да ви тормози. Когато се позовете на властта на Господ Исус Христос и заповядате на демоните да избягат, Сатана ще продължава да се нахвърля върху вас с всички оръжия в арсенала си.   Друг такъв случай в живота на Павел е след като той изгони демоните от обсебеното момиче, за което четем в Деяния 16:16–18. Сатана разбуни тълпата срещу Павел и Сила, и изведнъж те попаднаха в ужасна ситуация. Градските магистрати накараха властите двамата апостоли да бъдат бичувани и хвърлени в затвора.   Ако искаме да ходим в Духа, трябва да вярваме на Бога за свръхестествено освобождение от всяко робство на Сатана. Точно това направи Павел и Бог отговори по чуден начин. „Изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на затвора бяха разклатени; и веднага всички врати се отвориха и веригите на всички бяха развързани“ (Деяния 16:26).   Сатана ще се опита да ви вкара в най-ужасното изкушение или изпитание, с което сте се сблъсквали. Той иска да се потопите в чувства за вина, осъждане или самосъжаление. Трябва да възкръснете в пълната сила на Духа. Доверете се на Бога изцяло и Той ще се погрижи за вашето освобождение.   Източник: World Challenge    
Трима отвлечени и шестима ранени студенти от семинария в Нигерия Трима студенти от семинарията са отвлечени от параклиса на колежа в нигерийския щат Кадуна.   Студентите от четвърти курс, специалност теология, са били нападнати в семинарията Christ the King в понеделник.   Още шестима семинаристи са били ранени при нападението и са закарани с наранявания в болница Салем в Кафанчан.   Отец Емануил Около, канцлер на училищната епархия в Кафанчан, призовава за молитва.   „Молим ви да се присъедините към нас, като се молим за бързото и безопасно освобождаване на нашите отвлечени братя“, казва той пред католическата благотворителна организация „Помощ за нуждаещата се Църква“ (ACN). Настояваме спонсорите на нашата семинария да се въздържат да вземат законите в свои ръце. Ние ще използвали всички законни средства, за да гарантираме тяхното бързо и сигурно освобождаване."   Отвличанията на духовници са все по-често срещано явление в някои части на Нигерия. Според християнската благотворителна организация за преследване, „Отворени врати“, повече християни са убити заради вярата си в Нигерия, отколкото в която и да е друга страна, докато щатът Кадуна е един от регионите, където вярващите са най-застрашени от преследване.   Д-р Томас Хайне - Гелдерн, изпълнителен президент на ACN International, осъди „отвличането на невинни млади семинаристи - отново - в Нигерия“ като „отвратително деяние“.   "Позоваваме се на съвестта на техните похитители и ги призоваваме да освободят тези млади хора. Молим хората с добра воля да се присъединят към нас в молитвата тримата семинаристи скоро да бъдат освободени невредими."   Д-р Хайне-Гелдерн призова правителството да гарантира безопасността на гражданите, като заяви, че страната "рискува да се превърне в една провалила се държава".   На 8 януари 2020 г. четирима семинаристи бяха отвлечени от семинария в Кадуна, от които трима бяха освободени, но четвъртият и най-младият, Майкъл Нади, на 18 години, беше убит.   Източник: Premier Christian New Photo: Christ the King Major Seminary, Kaduna
В опозиция "Господи, защо си постъпил зле с тия хора? Защо си ме изпратил?" (Изход 5:22).   Моисей знаеше, че няма да е лесно, но мисля, че той беше малко шокиран от това, че фараонът не реагира съгласно Божията заповед. Въпреки многото чудеса, които Бог направи чрез Мойсей, сърцето на фараона остана твърдо.   И така, какво направи Мойсей? Разочарован и останал без илюзии, той призова Господа. Мойсей се обърна към Бога с думите: „Господи, защо си докарал неприятности на този народ? Защо ме изпрати? Защото откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той е сторил зло на този народ; Ти изобщо си освободил Своя народ ”(Изход 5:22–23, парафразиран превод).   Това е доста откровена молитва. Между другото, няма нищо лошо в това да се оплаквате или да сте разочаровани в молитвите си, стига да викате към Бога, а не срещу Него. Добре е да кажете: „Господи, не разбирам това. Не знам защо си позволил това да ми се случи." Точно това направи Мойсей.   Моисей откри за себе си, че да бъдеш човек по Божията воля не означава, че ще няма да срещаш противопоставяне.   Понякога си мислим, че след като отдадем живота си на Христос и изберем да Го последваме, ще имаме зелени светлини и безпроблемно плаване. Вместо това се оказваме изправени пред опозиция. Изпитваме отблъскване и конфронтация от неочаквани места. Може да е от нашите семейства, от нашите приятели и със сигурност от невярващи хора около нас.   Това се нарича духовна война. Осъзнаваме, че обръщането ни към Христос превръща сърцата ни в бойно поле. В момента, в който станете християнин, влизате в духовна битка. Или ще изберете да се биете и да спечелите, или ще изберете да не се биете и в крайна сметка да загубите. Или ще спечелите позиции в тази битка, или ще загубите позиции. Няма други опции.   Така че, когато се сблъскате с опозиция, това не означава, че допускате грешки. Вероятно това означава, че постъпвате правилно.   Източник: Harvest ORG
Състоянието на църквата днес Отказвам да приема, че Църквата такава, каквато я познаваме в Америка и на Запад, е най-доброто, което Църквата някога ще бъде. Отказвам да приема, че анемичната, разделена, често безсилна версия на Църквата, която толкова сме свикнали да виждаме тук, е единствената, която някога ще видим на този свят.   Не и ако Библията е истина. Не и ако Исус е Господ. Не и ако Светият Дух е излят. Не и ако обещанията на Бога са реални.   Напротив, защото Библията е вярна. И защото Исус е Господ. И тъй като Светият Дух е излят. И тъй като Божиите обещания са реални. Ще видим славна Църква, напредваща в благодат и победа, в чистота и сила. Ще видим Невяста, подходяща за нейния Младоженец. Ще видим месианската общност, която Той Самият изгражда. И самите порти на ада няма да победят тази Църква.   Това е Божието видение и това е Божието обещание, поради което днес няма да приема статуквото на „Църквата както обикновено“. Не мога да го приема. И вие също не трябва.   Това е обида за кръвта на Исус Христос и оскверняване на силата на Бога, и не бива за момент да го приемаме като отражение на най-доброто, което Отец може да предложи на този свят. Няма шанс.   Тази версия на Църквата няма да промени света. Или да вдъхнови жертви и отдаденост. Или да превърне грешниците в светци. Или да освободи пленниците. Или да донесе слава на Бога. Това само ще донесе укор и ще породи компромис. Тази версия на Църквата е като солта, която е загубила солеността си. Нищо чудно, че светът я тъпче.   Но Църквата, която Исус изгражда, в крайна сметка ще бъде „сияйна църква, без петна или бръчки, или всякакви други дефекти, но свята и непорочна“ (Ефесяни 5:27). Това е нашата съдба, нашето крайно призвание. Ето как ще изглеждаме, когато достигнем крайната си дестинация. И затова трябва да работим и да вярваме в това всеки ден от живота си.   Дори ако това говори за нашето вечно състояние, след като излезем от този паднал свят, тази е посоката, в която трябва да вървим. Както Павел пише на Ефесяните: „Самият Христос е дал на апостолите, пророците, евангелистите, пастирите и учителите да подготвят своя народ за добри дела, така че Христовото тяло да бъде изградено, докато всички достигнем единство във вярата и в познанието на Божия Син, за да станем зрели, достигайки цялата мярка на пълнотата на Христос.”   Той продължава: „Тогава ние вече няма да сме бебета, подмятани напред-назад от вълните и раздувани от всеки вятър на учение и от хитростта на хората в техните измамни интриги. Вместо това, казвайки истината с любов, ние ще израстваме във всяко отношение в зряло тяло на този, който е главата, тоест Христос. От него цялото тяло, съединено и държано заедно от всяка част, расте и се изгражда в любов, тъй като всяка част върши своята работа” (Ефесяни 4:11-16).   Това трябва да бъде Църквата в този свят, в тази епоха. Нима Господ не може да го направи?   Преди повече от един век Катрин Бут (1829-1890), пламенният съосновател на Армията на спасението, знаеше, че нещо не е наред с Църквата. Армията на спасението в по-ранната си история беше много по-различна от днешната. Тя отказа да приеме статуквото, без да се меси в процеса.   Катрин Бут казва:   „Ето причината да имаме толкова много мъртвородени, рахитични, безсилни духовни деца. Те са родени от полумъртви родители, нещо като сантиментална религия, която не завладява душата, която няма дълбочина на земята, няма сила в нея и резултатът е болезнена реколта от сантиментални новоповярвали. О! Господ да ни даде истинско, здраво, живо, издръжливо християнство, изпълнено с ревност и вяра, което ще въведе в Божието царство живи, добре развити деца, пълни с живот и енергия, вместо тези бедни сантиментални призраци, които подскачат около нас."   Нека Господ да направи това отново днес, като ни даде това „истинско, здраво, живо, издръжливо, християнство, изпълнено с ревност и вяра, което ще въведе в Божието царство живи, добре развити деца, пълни с живот и енергия“. Дано е така!   Истината е, че по целия свят Божият Дух е в движение и Църквата нараства числено, както никога досега. Чудесата на изцеление и освобождение също са все по-чести, особено когато евангелското послание се чува за първи път. Може би Бог ще задълбочи и нашето единство? Може би Той увеличава любовта ни един към друг? Може би Той ще ни приведе още повече в характера на Своя Син? Не може ли Бог да направи това?   През 1990 г. написах: „През 1900 г. в Африка е имало по-малко от 10 милиона християни, но прогнозата за 2000 г. е 324 милиона.“   Оказва се, че прогнозата е твърде бедна. В Африка днес има приблизително 685 милиона изповядващи Исус християни.   Писах през 1990 г., че в Латинска Америка „евангелското християнство е нараснало от едва 50 000 през 1900 г. до прогнозираните 137 милиона през 2000 г. . Дори в екстремисткото индуистко царство Непал, обгърнато от Хималайските планини, Господ е намерил за Себе Си народ: през 1960 г. е имало само 25 кръстени вярващи. До 1989 г. има над 50 000 - въпреки силната опозиция на правителството. И това е само началото."   Днес в Латинска Америка има над 661 милиона изповядващи евангелски християни, които ни изненадват с прогнозите за растеж.   Що се отнася до Непал, според операция „Свят“ там има близо един милион християни.   Питам отново: ако Бог увеличава Своята Църква числено, защо не можем да очакваме растеж във всички останали области? И защо Той не може да увеличи Своята Църква отново на Запад, дори драматично? Къде е написано, че не трябва да вярваме в това, да работим за това и да го очакваме?   По-късно тази година ще празнувам 50 години като последовател на Исус, което означава, че съм виждал много лошо и много добро. Наясно съм с многото ни дефекти и недостатъци, както като общност, така и индивидуално, започвайки от мен самия.   Но след като Господ Исус коренно ме промени от това кой съм бил в това, което съм и който ставам, така Той иска да направи същото за всички нас. И тъй като знам, че Той не е приключил с промяната в мен, аз съм уверен, че не е приключил с промяната на Църквата Си.   Началната глава на най-новата ми книга „Съживление или умираме: Голямото пробуждане е единствената ни надежда“ е озаглавена „Има още“.   Убеден съм, че самият Господ добавя Своето „амин“ към тези думи. Бъдете сигурни, че в Него има повече - много, много повече. Нека тогава продължим към нашето високо призвание в Него, започвайки от днес, точно тук и сега. „Превърни ни в нещо красиво, Господи!“ Източник: Christian Post
Добри новини за християните в Ирак Тази седмица християнският анклав Анкава в Ербил или Арбил, столицата на иракски Кюрдистан, беше удостоен от премиера на автономния регион със статут на официален район с административна автономия. От следващата седмица християните ще избират директно своя кмет и ще отговарят за сигурността, наред с други въпроси.   Премиерът Масрор Барзани нарече Анкава дом на „религиозно и социално съжителство и място на мир“.   Архиепископ Башар Варда, халдейският католически архиепископ на Ербил, го нарича „важно“ и „стратегическо“ решение.   „Нашата увереност в бъдещето на Кюрдистан ни кара да насърчаваме християните не само да останат в региона - казва той пред Кюрдистан 24, - но и да инвестират на това място“.   Ръкоположен за свещеник през 1993 г., Варда е поставен на сегашната си позиция през 2010 г. След като хиляди християни напуснаха Ирак след инвазията на САЩ през 2003 г. епископството на Варда в автономния кюрдски регион скоро се превръща в сериозно служение.   В началото на 2014 г., ИДИЛ започва да гони християните от Мосул и тяхната традиционна родина в равнините на Ниневия, а хиляди намериха убежище в Ербил и други градове в сигурния североизток. От 1,5 милиона християни през 2003 г. Халдейската католическа църква сега наброява по-малко от 275 000 християни.   Епископ Варда отдавна инвестира, за да промени ситуацията. През 2015 година той основава Католически университет с помощта на държавни и неправителствени организации, а през 2017 година нещата започват да се стабилизират след поражението на ИДИЛ.   Но свободата не се определя само от политиката. Преди две години християните подкрепиха широко разпространените народни въстания срещу политическата класа. Основното постижение на движението бяха предсрочните избори съгласно нов закон, чиято цел е да насърчи по-добро представителство на местни и малки партии.   Избирателните секции отварят на 10 октомври и гласуваната квота дава на християните пет от 329 места в парламента. Багдадският патриарх обаче призова за християнски бойкот, страхувайки се от измама.   Варда се стреми да постигне възраждане на християнството в региона. Подкрепен от посещението на папа Франциск през март, той вярва, че ИДИЛ е сломила основните религиозни и културни основи на ислямското превъзходство. Християните вече не се разглеждат като граждани от втора класа.   Според епископ Варда най-трудното не е да снабдиш нуждите от храна и подслон, а да възвърнеш достойнството на страдащите хора, лишени от дом. Те не искат само хляб, а работа и стабилност, а това е процес, който изисква време. Налице е не само насилие срещу християните, но и криминална дейност, която касае всички граждани.   Епископ Варда споделя: „Нашият регион приема разселени християни, защото е безопасен. Това ми помогна да практикувам вярата си свободно и Кюрдистан е доста сигурно място. Ние работим заедно с правителството за устойчивост на християнската общност.   Имаме четири училища, университет и болница. Те осигуряват 460 работни места. Чрез образованието и здравеопазването можем да станем влиятелни. И искам да предоставя най -добрите услуги в Ирак.   Първата фаза беше създаването на структурите. Втората фаза е да се работи с университети в Америка, за да се създаде съюз. Францисканският университет в Steubenville отговори положително. Такъв е отговорът и на университета в Далас. Разговаряме и с университета Baylor.   Това е дълго пътуване. Но слава Богу, реакцията на християните в Америка и по света е окуражаваща. Те вярват в това, което правим и ни подкрепят.  Ще започна с търсене на мир с всички. Ще търсим стабилност, която да доведе до добро бъдеще. Това не е просто реалистично, но и практично. Не съм човек на желанията, а на надеждата. Надеждата означава, че ако работим усилено заедно, ще успеем. С Божията благодат мисля, че можем да достигнем голям брой християни и сред тях влиятелни лидери.   Сериозните и посветените християни намаляват по целия свят.   Ние сме солта на земята. Просто бъдете свещ в мрака. Християните не са предназначени да бъдат най-могъщата общност, а само най-влиятелната. Окуражаващо е да живееш сред християнско мнозинство, разбира се. Но то идва и с предизвикателства.   Нека да благодарим за онова, което Бог ни е дал тук, в Ирак.“   Източник :Christianity Today Photo: Chaldean Catholic Church
Двама християни убити в Пакистан Християните Якуб Масих и брат му, Харун Масих, са били застреляни и убити в окръг Окара, Пакистан на 8 октомври.   Според International Christian Concern (ICC), двамата братя са застреляни от група мюсюлмани заради спор за собственост, който се превърнал в религиозен.   „Едно мюсюлманско семейство изпитва религиозна омраза към нас и други християни, живеещи в селото“, казва очевидец на име Индрияс Масих пред ICC.   „Те не харесват факта, че християните в селото се развиват и затова ни се противопоставиха да получим договор за парче земя, което да обработваме.“   Индрияс каза, че местната ислямска общност е недоволна, че християните са подали молба за отдаване под наем на шест акра земя за обработка. След няколко месеца възражения и спорове, местните власти са дали на християните земя под наем.   „В деня на инцидента петима от нас отидохме на земеделските ниви за напояване, когато тълпа от около тридесет въоръжени мъже ни нападна“, добавя Индрияс. „Атаката доведе до убийството на Якуб и Харун.   Индрияс каза, че членовете на ислямската група са крещели антихристиянски лозунги, когато са открили огън.   Първият информационен доклад за инцидента е подаден в полицията и местните християни сега се надяват нападателите да бъдат изправени пред съда за убийствата.   Регионалният мениджър на ICC за Южна Азия Уилям Старк заяви, че ICC е „дълбоко натъжен“ от убийствата и призова правителството да направи повече за защита на християнското малцинство в страната.   „Нашите мисли и молитви са насочени към семействата на убитите мъже“, казва Старк. „Ние  сме силно обезпокоени от поредния инцидент със смъртоносно насилие, мотивиран от широко разпространената нетолерантност, която съществува срещу християните в Пакистан.“   Той добавя: „Пакистан трябва да направи повече в борбата с екстремизма и нетолерантността, които мотивират антихристиянски инциденти като този.   „Никой не трябва да се третира като гражданин от втора ръка само поради вярата, която изповядва. В Пакистан обаче вярата, която изповядваш, влияе драстично върху това как се отнасяш към хората в обществото.“   Източник: Premier Christian News
Да празнуваш на 110 Вайола Браун е сред малцината така наречени супер столетници, защото преди седмица навърши 110 години. Според Gerentology Research Group в света има само 17 души над 110 години и всички те са жени.   Вайола е преживяла не малко световни трагедии и катаклизми – потъването на „Титаник“, Двете световни войни и десетилетия на сегрегация в американския юг.   Вайола е родена в семейство на чернокожи. Тя е най-малката от 13 деца и от шестгодишна възраст работи като слугиня във ферма. Живяла е в бедност и е била подложена на унижения и дискриминация заради цвета на кожата си.   Докато навършва 101 години не е ползвала лекарства. Преживява след рак на яйчниците. Не споделя с никого, че е болна, защото по същото време големият ѝ син също е болен от рак и той е приоритет за нея. За съжаление, синът ѝ не оцелява, а умира. Вайола го надживява. Надживява и двама съпрузи – единият е бил баптистки пастир, а другият – дякон.   Когато я питат каква е причината за нейното дълголетие, Вайола казва, че това е нейната вяра в Христос и умението да предава на Него всяка грижа, проблем, безпокойство и тревога.   Нейната диета са часове на ден, прекарани с Библията и молитва, и храна, отгледана в собствената ѝ градина – основно зелен боб, картофи, домати и други зеленчуци.   Докато навърши 100 години сама обработва градината си и се грижи за всичко в домакинството. Моли се с часове за нуждите на другите. Виждала е безброй отговори на своите молитви.   Когато една от внучките ѝ започва да се занимава с продажба на наркотици и попада в затвора, Вайола получава откровение, че Господ ще даде избавление и промяна в ситуацията, макар да изглежда безнадеждна. Макар че получава присъда от 30 години, внучката е освободена след 11 години и предава живота си на Христос.   В много от случаите, в които се моли за изцеление на приятели, съседи и хора от църквата, Вайола получава отговори от Бога, за които Го прославя.   Нейният съвет към младите хора днес е да поставят Христос на първо място в живота си и да разчитат на Него в своето ежедневие, като не задържат в себе си лоши мисли и безпокойство, защото те разяждат душата и предизвикват болести.   Вайола и до днес живее в собствения си дом и обича да насърчава своето семейство, което включва 8 внуци, 8 правнуци и 3 пра-правнуци.      Източник: Christian Headlines    
Тайсън Фюри прославя Христос за своята нова победа Британецът Тайсън Фюри възхвалява Бога, след като успя да запази световната си титла по бокс в тежка категория в класическа битка с Дионтей Уайлдър.   В коментар след мача пред BT Sport, боксьорът в тежка категория заяви, че именно Исус му е дал сили да продължи да се бие, след като е бил на ръба на поражението в четвъртия рунд.   „Преди всичко бих искал да благодаря на моя Господ и Спасител Исус Христос. В мощното име на Исус в тази битка тази вечер отново успях да спечеля. Господ ми дава победата, а аз Го прославям“, каза Фюри непосредствено след мача.   Срещата беше много по-драматична, отколкото мнозина очакваха, но все пак приключи, както се предполагаше. Британецът победи американеца и така остава непобеден шампион в своята категория.   След като загуби пояса на WBC от Фюри преди 20 месеца в решаваща битка, Уайлдър беше агресивен в началото на мача, използвайки силни удари, за да нокаутира по-едрия Фюри, като същевременно се възползваше от всяка възможност да удря с мощната си дясна ръка.   С тази победа Фюри (31-0-1) вече взе две от трите срещи между съперниците, след като първата битка завърши наравно, а Фюри доминира във втората.   "Дионтей Уайлдър е топ боец, той ми осигури истинска победа. Винаги съм казвал, че съм най-добрият в света, а той е втори."   „Уайлдър не ме обича, защото съм го побеждавал три пъти. Отидох при него, за да му покажа малко любов и уважение, а той не искаше да ми отвърне със същото. Значи това е негов проблем. Ще се моля за него, така че Бог да смекчи сърцето му“, добави Фюри.   По-рано тази година Фюри и съпругата му Парис се сдобиха с дъщеричка, но тя трябваше да бъде настанена в интензивното отделение на болницата. Той каза, че е прекарал две седмици до нея, преди тя да се прибере, но настоя, че е в отлично състояние.   "Никога не се съмнявайте в мен. Дори и шансовете да са малки, винаги мога да победя", каза Фюри.   Източник: Premier Christian News        
Освободена е отвлечена колумбийска монахиня Колумбийска монахиня, отвлечена през 2017 г. от ислямистки бойци в Мали, е освободена, съобщи президентството на Мали в събота.   Глория Сесилия Нарваес беше отвлечена от Фронта за освобождение на Мачина, група, свързана с Ал Кайда, през февруари 2017 г. близо до границата с Буркина Фасо.   "Председателството на Мали поздравява монахинята за проявената смелост. Това освобождение е съвместно постижение след четири години и осем месеца усилия на няколко разузнавателни служби", се казва в изявление на президентството на Мали.   Снимките, публикувани в Twitter, показват как Нарваес, усмихната и облечена в жълта роба и забрадка, се среща с временния президент на Мали Асими Гойта.   "Благодаря на малийските власти, президента и всички държавни органи за всички усилия, които положиха, за да бъда освободена", казва тя в коментари, излъчени по държавната телевизия.   Свободата на Нарваес дойде след петиции за помощ от страна на Франция, заяви вицепрезидентът на Колумбия и външен министър Марта Лусия Рамирес.   "Ние сме изключително щастливи и благодарни за този резултат", каза Рамирес в изявление.   Отвличането е доходоносен източник на пари за ислямистките групи в региона Сахел в Западна Африка, където те водят все по-агресивна политика срещу националните армии, френските сили и миротворците на ООН.   Президентството не съобщава дали е платен откуп за Нарваес.   Източник: Premier Christian News Photo: EPA EFE  
Има ранени след нападение над църква в Индия Християнските лидери в Индия настояват да се предприемат действия срещу тълпа от 200 радикални индуски националисти, които са нападнали и вандализирали църква по време на богослужение. Поне три християнки са сериозно ранени при нападението в северния индийски щат Утараханд.   Нападателите са обвинили хората от църквата, че „незаконно“ покръстват индуси, като ги карат да приемат  християнството.   Съюзът на Catholic Asia News съобщава, че съгласно подадена жалба в местната полиция, тълпа е нападнала църквата на 3 октомври в колонията Соланипурам в град Рорки. Тълпата се състои от членове на управляващата партия Бхаратия Джаната и радикални индуистки националистически групи, свързани с партията, Виша Хинду Паришад и Баджранг Дал.   Съгласно съобщенията точно преди началото на богослужението тълпата нахлула в църквата, нападнала вярващите и унищожила църковната собственост, ранявайки поне три християнки, които са били откарани в болница в град Дехрадун.   Има видеозаписи на щетите, причинени от нападението, които са публикувани в социалните мрежи.   В жалбата до полицията се съобщава, че 200 души са нападнали църквата, но първоначално не се казва нищо за арестувани заподозрени. Срещу извършителите обаче е образувано следствие.   „Изискваме строги действия срещу тях и полицейска защита за нас“, казва Прио Садхана Лансе, лидер в църквата, който е подал жалба в полицията.   Лансе казва, че членовете на църквата са разпознали много хора в тълпата, тъй като същите преди това са заплашвали, че ще затворят църквата.   „Църквата, която беше нападната, е активна през последните 30 до 40 години“, казва Титоо Петър, методистки пастор, пред UCA News. "Християните в Рурки се радват на добри отношения с хора от други вероизповедания и това е първият инцидент с атакувана църква. Това е дело на някои агресивни хора, които не искат мир и хармония в района."   Нападенията и агресията срещу християни в Индия е ежедневие от страна на радикални ислямисти и хиндуисти.   Източник: Christian Post Photo: Believers Eastern Church, Dehradun 
Замъглено зрение "Защото каквото мисли в сърцето си, такъв е и той." (Притчи 23:7)   Съгласно проучванията на експертите, всеки човек има 90 000 до 100 000 мисли всеки ден. Това е много, нали?   Нашите мисли са важни, защото това, което мислим, определя онова, което ще направим. Някой мъдро е казал: „Посейте мисъл и ще пожънете деяние. Посейте действие и ще пожънете навик. Посейте навик и ще пожънете характер. Посейте характер и ще пожънете съдба."   Намирате ли се там, където искате да бъдете като вярващи в Господ Исус Христос? Надявам се, че отговорът ви е отрицателен, защото всеки вярващ, който израства, винаги ще изпитва нуждата да продължи да се развива и да постига още и още. Когато обаче мислите, че вече не е нужно да растете, тогава нещо не е наред.   След години на ходене с Господа, апостол Павел изрази тази мисъл по следния начин: „Приятели, не ме разбирайте погрешно: В никакъв случай не се считам за експерт във всичко това, но съм хвърлил око на целта, където Бог ме призовава напред - към Исус. Бягам и бягам напред,  и не се връщам назад“ (Филипяни 3:3–14, парафразиран превод).   Павел продължава: „Ако някой от вас има нещо друго предвид, нещо по-малко от пълна ангажираност, Бог ще изчисти замъгленото ви зрение - ще го видите още по-ясно!“ (стих 15, парафразиран превод).   Понякога можем да имаме замъглено зрение. Когато някой има зрение 20/20, това означава, че зрението му е добро. Тогава виждате нещата ясно. Нуждаем се от такъв вид видения като последователи на Христос, защото Библията казва, че „където няма видение, хората загиват“ (Притчи 29:18 KJV).   Открих, че там, накъдето гледам е и мястото, където ще отида един ден. С други думи, ако гледам в определена посока, това е и посоката, към която се стремя. Обикновено не гледаме в една посока, а да  вървим в друга (освен ако не гледаме надолу към мобилните си телефони).   Накъдето гледате, натам и ще ходите. И това, което сте намислили, е това, което ще направите. Бъдете мъдри. Нека зрението ви не бъде замъглено, докато се стремите да постигнете целта.   Източник: Harvest ORG
Християни и евреи могат да се молят на Храмовия хълм в Ерусалим Наскоро съдия Билха Яхалом от Ерусалим отмени ограничителна заповед на евреин, който беше „хванат“ да се моли на Храмовия хълм по време на празника Йом Кипур. Съдията постанови, че е допустимо евреите да се молят тихо в най-святото еврейско място. Предполага се, че това се отнася и за християните, ако не в текста на заповедта на съдията, поне в нейния прецедент.   През последните години все по-голям брой евреи отиват на Храмовия хълм и открито се молят на най-почитаното място за юдаизма или поне не крият, че го правят. Група, която популяризира евреите, посещаващи Храмовия хълм, съобщава, че рекорден брой евреи действително са се молили там това лято: 4239 евреи през библейския месец Ав, което е почти двойно в сравнение със същия сезон на предходната година.   В решението си съдията пише: „Жалбоподателят (който беше задържан) е ежедневно на Храмовия хълм и е запознат с приетите процедури на място и наистина признава, че се е молил там... От друга страна, именно ежедневната молитва на Храмовия хълм показва, че това е въпрос на принцип за него. Видеото, което прегледах, показва, че жалбоподателят стои в ъгъла, няма тълпа около него, молитвата му е тиха“, добавя съдията.   „Ответникът не оспорва, че жалбоподателят, както и много други, се моли ежедневно на Храмовия хълм и тази дейност сама по себе си не нарушава полицейските инструкции“, заключава съдия Яхалом.   Решението на съдията признава прецедент, който се случва на Храмовия хълм редовно. Противно на „статуквото“, постигнато с Йордания през 1967 г., забраняваща всяка еврейска молитва, евреите се молят тихо на малки групи, без да привличат внимание.   Отговорът на израелското правителство е разнопосочен. Много националистически и религиозни партии и членове на Кнесета празнуват. От друга страна, израелският арабски министър за регионално сътрудничество Исауи Фрей обяви в началото на заседанието на правителството, че възразява срещу еврейската молитва на Храмовия хълм. Парадоксът е, че макар Фрей да е с леви политически убеждения, той не е известен като особено религиозен мюсюлманин. Той възразява срещу евреите, които се молят на най-святото им място с думите: „Подкрепям молитвата на всеки човек навсякъде, но Храмовият хълм има статукво и трябва да бъде уважаван."   Друг член на управляващата коалиция на Израел, ислямската партия Раам обяви през юли: „Джамията Ал-Акса (синоним на мюсюлманите за цялата Храмова планина) е изключително право на мюсюлманите и никой друг няма право на това“.   Съдия Яхалом отбеляза, че няма действителен закон срещу еврейската (и християнската) молитва на Храмовия хълм, а пет десетилетна история на заповеди, които са създали прецедент, но също така се разглеждат като противоречиви, ако не и дискриминационни, въз основа на статукво от преди повече от половин век. Има причина за безпокойство, че ислямските и арабските националистически екстремисти ще отговорят с насилие.    Не е невъзможно хиляди арабски бунтовници да щурмуват Храмовия хълм, което би довело до блокиране, широко разпространено насилие и затваряне на свещеното място за молитва за всички. В този случай е вероятно решението да бъде обжалвано пред Върховния съд на Израел, като израелската полиция посочи бунтовниците като причина за забрана на евреите отново да се молят там. Това е правен прецедент, който би имал свои политически последици.   Нужни са молитви за продължаващото право на евреите и християните да се молят на Храмовия хълм.   Източник: Christian Headlines Photo: The Times of Israel      
Кой иска да живее вечно? Основателят на Amazon Джеф Безос е сред група милиардери, които се стремят да окрият тайната как да живеят вечно. Безос финансира Altos Labs, ново предприятие, което се стреми към пробиви в технологията за биологично препрограмиране. Амбициозната нова област вече има някои обещаващи, да не кажем ужасяващи, резултати от тестове върху животни. Технологията за биологично препрограмиране се опитва да върне клетките в ембрионално състояние. Ако успее, това може да отключи потенциала за „подмладяване“ на органи или дори на цели тела.   От една страна, няма нищо необичайно или противоречиво в човешкото желание да продължи да живее. Християнството потвърждава, че смъртта не е естествена част от живота в най-строгия смисъл. Това е резултат от грехопадението или, заимствайки фраза от теолога Нийл Плантинга, „не е това, което би трябвало да бъде“. Писанието нарича смъртта „враг“. Когато Исус отиде при гроба на Лазар, Той плака за своя приятел и болката, въпреки че планираше да превърне това погребение в празненство.   В същото време отчаяната надпревара за безсмъртие не е опит да се обърнат последиците от греха. По-скоро отразява колко е отчаян човекът без Бога, когато трябва да упражнява пълен контрол над космоса и да има живот при нашите условия.   Джеф Безос със сигурност не е първият човек в историята, който е готов да направи всичко възможно, за да победи неизбежното, а само най-новото и с най-много ресурси. Някои предполагат, че това не е нищо повече от криза на средната възраст за 56-годишния технологичен магнат. В края на краищата 25-годишният брак на Безос приключи през 2019 г. и през юли той се оттегли като главен изпълнителен директор на една от най-големите и мощни компании в историята на света. С близо 200 милиарда долара може би той просто търси начини да ги похарчи. Ще са необходими много пътувания до космоса, за да се похарчи това състояние.   Може би той реагира на вековната истина, че дори цялото богатство в света не може в крайна сметка да задоволи празнината в сърцето. Друг, древен милиардер веднъж се оплака: „Когато гледах всичко, което ръцете ми бяха направили и как бях се трудил, за да го постигна, всичко беше безсмислено, преследване на вятъра. Разбира се, ако животът наистина е безсмислен на първо място, повече от това няма да реши проблема.   Библията учи, че никога не можем да бъдем удовлетворени, докато не се помирим с Бога, който ни е направил. Дотогава ние оставаме врагове, егоистични бунтовници, воюващи със самия живот. Да живееш вечно в това състояние не би било постижение. Това би било кошмар.   Битие ни казва, че след грехопадението Бог изгони Адам и Ева от градината, за да им попречи да ядат от Дървото на живота:   Ето, човекът стана като един от нас в познаването на доброто и злото. Сега, за да не протегне ръката си, да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно… ”затова Господ Бог го изпрати от Едемската градина, за да обработи земята, от която е взет. Той изгони мъжа и на изток от Едемската градина постави херувимите и пламтящ меч, който се обръщаше на всички страни, за да пази пътя към дървото на живота.   Действията на Бога тук бяха толкова милостиви, колкото и съдът.   По-късно цар Соломон ще пише как Бог е „поставил вечността в човешкото сърце; но никой не може да проумее какво е направил от началото до края." Ние сме сътворени същества, създадени за вечността. К. С. Луис го казва по следния начин: „Ако открия в себе си желания, които нищо на този свят не може да задоволи, единственото логично обяснение е, че съм създаден за друг свят.“   Желанието за безсмъртие в крайна сметка ни насочва към Бога и може да бъде удовлетворено само от самия Него. Той ни направи да живеем вечно. Бог е самият живот. Вечният живот, който търсим, се намира само в Него.   Източник: Christian Headlines
Близкият изток - земя в нужда Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов (Ефесяни 1:3,4).   Всички ние, които сме повярвали в Господ Исус Христос, знаем за Великото поръчение, което Той остави за Своите последователи каквито сме и ние: И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден (Марк 16:15,16).   Повярвах през 1991 г. и няколко месеца след това се молих за Божията воля и призив за живота ми. Бог ми говори, че ще бъда мисионер, но аз не разбирах какво точно означава това, а и тогава нямахме много достъп до мисионерски истории или книги. Тогава просто попитах Бога какво означава да бъда мисионер. Той ми говори, че иска любовта, която аз съм преживял, Неговата бащинска любов да я споделя с онези, които не Го познават.   Няколко години след това Господ ме въведе в пълновременно служение, като ми даде специална любов и сърце да благовествам сред мюсюлманите, първо сред турците в България, после в югоизточна Азия. Живях там няколко години, служейки сред тях, където и за пръв път срещнах мюсюлмани от цял свят, Иран, Индонезия, Малайзия. През последните няколко години живея и служа в Близкия изток. За мен е радост и голяма привилегия да служа на Господа на мисионерското поле, но не би било възможно без подкрепата на Тялото Христово:   И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си (Лука 10:2).   Всеки един е призован да бъде сол и светлина и да благовества Евангелието на Божията благодат! Както сме призовани да отидем, да подкрепяме, да насърчаваме, така сме и призвани да се молим за повече работници на полето. Едно от служенията ни е да призоваваме, обучаваме и изпращаме работници да служат сред мюсюлманския свят. Молитвата ни е да имаме и повече арабски християнски студенти, които да служат в Близкия изток! Срещаме доста предизвикателства, защото като цяло арабските християни, живеейки сред мюсюлманските си сънародници, са били заплашвани, угнетявани, убивани и от страх са се затворили в собствената си среда. Често в църквите има поставени доносници, които могат да предадат мисионери или новоповярвали бивши мюсюлмани. В предното училище имахме 3 арабски студенти от друга държава в Близкия изток, които имат на сърце да служат в държавата, в която и аз служа, но срещат голямо предизвикателство не само за финанси, но и за визи.   Наистина е стресиращо да си на мисионерското поле. Никога не знаеш дали някой няма да те предаде, че си благовествал (имах двама приятели, които бяха арестувани, бяха в затвора и след серия от разпити екстрадирани от страната). Друг брат, християнски арабин, не само е бил разпитван и измъчван, за да даде сведения за други служители, но ми разказа как с цигара е бил горен дори по очите.   Имаме огромна нужда от работници на жетвата. Любовта към Бога и погиващите без Него ни нуди, въпреки предизвикателствата, гоненията, страховете, липсите, нуждите, жегите, финанси, визи, здраве и много други, да отидем и да направим Бога познат сред народите! Близкият изток е разкъсван от войни, глад, безнадеждност, но Бог ги обича и иска те да познаят Пътя, Истината и Живота, защото никой не може да отиде при Отец освен чрез Исус!   Духовният и физически климат са сухи, както и пустинята наоколо. Наскоро, когато си бях в България, присъствах на служба, където пеехме песента “Нека да вали...” и бях толкова насърчен, че имам свободата да хваля Господа и да очаквам дъжда на Светия Дух да се излее върху нас. Беше само няколко дни след като се бях върнал в България от горещия Близък изток, където си мечтая да имам климатик, за да мога поне вечер да се наспя в жегите. Усетих се как се унасям в молитва и за страната, в която живея. За духовния дъжд, излян от Светия Дух, но и от физическия дъжд, който беше доста оскъден тази година.   Имаме вода веднъж на седмицата. В нашия квартал идва в сряда до към 17 ч. Това е денят за пране, чистене и за пълнене на казана, който би трябвало да ни стигне с икономии до другата седмица, когато имаме отново воден ден. Една сряда закъснях и се прибрах след като водата беше свършила и трябваше да внимавам с това, което имахме в казана на покрива. Но понеже беше сух сезон, започнахме да чуваме слухове и новини как сега правителството щяло да пуска вода само 1 път на две седмици, за да може да изкараме лятото.   Усетих полъха на климатика в залата и прекрасното хваление, бях си у дома в България. Наистина толкова сме благословени в нашата родина! Но продължавам да се моля за освежаване за нас като вярващи, за да носим благоуханието Христово. Нека да вали!!!   Спомням си един от първите пъти като се прибрах от Индия как за малко да се разплача като видях красивата ни природа, но живеейки в Близкият изток, със сух, пустинен климат, особено когато вятърът разнесе червения пустинен пясък, който изостря всяка алергия, ми липсва природата в тук в България. Но най-предизвикателното е, че и духовната обстановка е такава.   Трудна почва за благовестието, която понякога те обезсърчава, когато с години не виждаш плодове, но знаеш, че трябва да продължиш, защото ние сеем, но Бог е Този, който е в контрол и ни е призовал да Му служим и прави семето да расте.   Молитвената подкрепа е едно от нещата, което е от голяма нужда, както и посветени служители. Една от моите молитви е повече арабски християни да се посветят да служат сред мюсюлманите.   Подкрепете ни в молитва за повече мъже и жени на вярата, които да са готови да се посветят на Царя на царете и Господа на господарите, и да бъдат готови да изпълнят Божията воля за живота им!   Имам стотици приятели мюсюлмани от цял свят, с радост съм им споделил за Христос, хора, които искат да достигнат и обичат Бога, търсят Бога, но все още повечето от тях имат завеса на заблуда, която забуля сърцата им за Истината.   Молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на полето, молете се за мисионерите и за онези, които чуват Евангелието, за да повярват в Божия Син, Който стана Жертва за нашето изкупление !   Питайте Бога каква е вашата роля в този призив!
Семейството и унижението Семейството е трудно, понеже е непредсказуемо. Не можеш да планираш собствения си живот. Не можеш да избереш своите родители, гените си или възпитанието си по начина, по който избираш своята кариера. Не можеш да знаеш всичко за бъдещия си брачен партньор или  да поставиш децата си в някакъв предварителен житейски план. Семейството означава уязвимост. Можеш да бъдеш наранен. Ще бъдеш наранен и ти също ще нараняваш други. Ще се научиш да обичаш някой друг толкова много, че да желаеш да го защитиш от всичко навън: от това да бъде тормозен по автобусните спирки; от годеницата, развалила годежа; от трансплантацията на костен мозък в онкологичното отделение.   Семейството изважда на показ кои сме в действителност, разкъсвайки нашите преструвки и маски. Семейството, рано или късно, ще разкрие, че ние не сме човекът, от когото то се нуждае. Ние сме разголени пред собствените си илюзии и тези, които са ни най-близки, научават, че не притежаваме всичко. С течение на времето ние ще почувстваме не само кръста на гърба си, но и меча в душата си.   И все пак от Голгота Исус присъединява гласа Си към песента на Давид, прочутия Псалм 22. Ние познаваме не само мрачните ѝ пасажи, но цялата песен. Когато пее за това, което е научил от майка Си, Той може да я види там, и не само нея. Псалмът завършва с думите на Давид: „Ще възвестявам името Ти на  братята си; Всред събранието ще Те хваля” (Псалм 22:22). Там Исус може да види от кръста Си ученика, когото обича, Йоан. Дори от кръста Христос е зает със семейни въпроси, предавайки отговорността за Мария на Йоан. „Жено, ето, синът ти!” казва Той на майка си, на Йоан: „Ето, майка ти!” (Йоан 19:26-27). И от този момент, обяснява Йоан, той я прибра у дома си. В нещо, което изглежда толкова светско, като уреждане на грижа за родителите, Исус показва, че малките трудности в семейството са от значение и че те са част от едно по-голямо бреме. Освен това Той ни показва, че ние се нуждаем един от друг. Ние не можем да бъдем семейство, ако преди това не сме ученици. Трябва да осъзнаем радостите и отговорностите, които идват с това да бъдем част от едно семейство, формирано не само от биологичната кръв, но от кръвта на разпятието.   Църквата често се е проваляла в това. В прекалено много случаи ние сме превръщали обществата в силози, изпълнени с множество миниванове, пълни с отделни семейства, които идват да получат наставления и след това да се върнат към своята собствена себедостатъчност. Крайният резултат от това, особено в лишената от корени, хипермобилна американска култура, е реалността на майки, които са самотни и се страхуват да не се провалят. Те не искат да кажат нищо поради страх да не бъдат съдени или да не започнат войната на майки или бащи, които са самотни, но не трябва да показват, че не знаят какво да направят с  порнографската пристрастеност на сина си или с анорексията на дъщеря си. Нашите църкви често са пълни с несемейни, разведени или овдовели  мъже и жени, които вярват, че няма никой, който би застанал до тях в църковна снимка. И все пак кръстът на Христос ни показва, че ние се нуждаем един от друг. Ние никога няма да бъдем богоугодни семейства, докато не станем  братя и сестри един на друг.   Преди години служех в една църква и трябваше да водя библейското  изучаване в сряда вече през време, в което се споделяха молитвени нужди. Една вечер непозната жена дойде след службата и каза: „Не желая да казвам това пред всички, но може ли да се молите за дъщеря ми?” Тя погледна страхливо през рамото си, сякаш се опасяваше, че там може да има вражески шпионски дронове и прошепна: „Тя замина да учи в колеж и стана атеистка.” Обещах да се моля, но я попитах защо шепне. „О, не искам всеки да се чуди какво съм направила, за да стане тя атеистка,” каза жената. „Не желая да засрамя съпруга си по този начин.” Нещо ужасно се е  объркало, когато една християнка смята, че трябва да се пази от собствената си църква, от страх, че духовната криза на дъщеря ѝ ще бъде дискутирана. Тя се чуди дали е трябвало да я кърми по-дълго или е трябвало да избере домашно вместо държавно обучение. Това е особено вярно, когато буквално всяко семейство в Библията, без изключение, има блудни синове, включително това на Бог Отец.   Да, семейството носи унижение. Семейството рано или късно разкрива, че ние не сме експертите, които си мислим, че сме. Но ако не беше така, нямаше да има нужда да търсим сила един от друг или от Господа в молитва. Бог каза на Своите деца, когато се лутаха в пустинята, че Той ще ги смири, ще ги накара да гладуват и ще ги дисциплинира така, както човек наказва сина си, за да могат да разберат, „че човек няма да живее само с хляб, но и с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Втор. 8:3). Ако семейството беше лесно, ние щяхме да правим това със силата на собствената си целенасочена воля. Ако можехме да го направим сами, не бихме носили кръст. И ако не носехме кръст, тогава това, което правим, не би имало смисъл за вечността. Семейството е значимо. Ето защо то е толкова трудно.    В семейството има поводи за унижение, но по-унижаващо е да бъдеш гол, покрит с кръв, прикован на кол, докато хората играят на зарове за дрехите ти. И все пак ние всички сме били там, в Христос. Човек би помислил, че щом веднъж сме били разпънати и сме оцелели, за да разкажем историята, ние ще познаем един на друг, че се нуждаем от помощ в духовната битка, която идва с живота заедно в нашите семейства. Човек би помислил, че ние можем да смирим себе си и да се изповядаме един на друг, да помолим за прошка, когато се нараняваме или подвеждаме един друг. Би помислил, че ще се отнасяме честно с болката от собственото ни детство, без да се страхуваме, че сме предопределени да  изживяваме грешките на родителите си или да живеем нашия живот, борейки се за одобрение от това, което те очакват от нас. Исус можеше да преброи всичките Си кости. Всичко останало се разпадаше, но никоя от костите Му не беше счупена. На пръв поглед това изглежда твърде слаба утеха. Все пак каква е ползата костната ти система да е непокътната, ако си екзекутиран по възможно най-жестокия начин? Исус нямаше кости, направени от титаниева сплав. Не беше обграден от силово поле. Костите Му можеха да бъдат строшени също толкова лесно, колкото и краката на убийците и терористите от двете му страни. Защо това имаше и има значение?   Липсата на строшени кости тук на кръста беше един знак за Исус и майка Му, че случаващото се няма да надхвърли границата на Божията цел и че Божията цел е добра. Каквото и да правеха войниците, техните действия не бяха случайни или хаотични. Завесата на храма се раздра надве, но горната дреха на Исус не беше раздрана, нито пък костите на краката Му строшени. Може да изглеждаше, че Бог го няма на кръста, но не беше така. Той беше там, както и навсякъде другаде, провиденчески управляващ, дори чрез възможно най-жестоките действия. Вашата костна система е последната възможна идентификация за това кой сте или сте били, последната разделителна линия от праха. Това е причината да е толкова забележително да гледаме череп. Исус можеше да преброи всичките Си кости поради тайната на Божието провидение, което действа тайно и въпреки дори най-ужасните неща, които ни се случват. Бог Го предаде на проклятие, на съд, на смърт. Но, дори тогава, Бог не Го пречупи докрай. Непокътнатият скелет на Исус беше един знак, че без значение колко изоставен изглежда Той, непоклатимата Божия любов не Го е оставила. Бог все още е там.     Превод: Радостин Марчев Източник: Storm Tossed Family  







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".