Feed Provided By Mediapool



Премиерът свика Съвета по сигурността заради Украйна, НС ще заседава извънредно Премиерът Кирил Петков свика във вторник Съвета по сигурността заради напрежението около Украйна, а председателят на Народното събрание Никола Минчев свика извънредно заседание на парламента в сряда. Очаква се утре в Министерския съвет да се обсъдят плановете на съюзниците в НАТО да укрепят източния фланг на Алианса, но засега от правителството няма публична информация дали България се подготвя да приеме допълнителни сили освен изтребителите на Испания и Нидерландия, които ще се включат в опазването на въздушното пространство. По-рано в понеделник излезе информация, че САЩ може да разположат войски в Източна Европа, а НАТО приветства действията на съюзниците за укрепване на сигурността. В Съвета по сигурността към МС участват министрите на отбраната и на външните работи, шефовете на служби и други. В сряда пък депутатите ще изслушат министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване.  По-късно в понеделник от Министерството на отбраната коментираха, че вариантите за отговор на НАТО на нарастващото напрежение по границата на Украйна с Русия през последните месеци се обсъждат все още на военно-техническо ниво. “Решение за техния обем и обхват, включително и за разполагането на сухопътни бойни групи в югоизточна Европа, предстои да бъде взето на политическо ниво в НАТО по време на предстоящата среща на министрите на отбраната през февруари, като се отчитат националните позиции на всички държави-членки“, посочиха от МО. Вече стана ясно, че Испания и Нидерландия ще изпратят в България изтребители, за да подпомогнат мисията по охрана на въздушното пространство. България и САЩ вече използват съвместно учебния полигон "Ново село", военновъздушните бази "Граф Игнатиево" и "Безмер" и логистичния център край Айтос, но САЩ обмислят изпращането на още хиляди войници в Източна Европа. От МО уточниха, че към момента в Алианса се изпълняват утвърдените през 2014 г. Мерки за повишаване на сигурността и Мерки за адаптиране, както и приетите през 2016 г. мерки по т. нар. "засилено предно присъствие" в Естония, Латвия, Литва и Полша и по "адаптирано предно присъствие" в района на Черно море.  Борисов: Докога ще се информираме от чуждата преса? По-рано в понеделник от ГЕРБ поискаха извънредно заседание на парламента и критикуваха правителството за липсата на позиция. "Само преди малко на сайта на НАТО излезе информацията, че съюзниците от НАТО поставят силите си в бойна готовност и изпращат допълнителни подкрепления в Източна Европа заради агресивното поведение на Русия. Ние продължаваме да се информираме от чуждестранната преса", добави Борисов. Според него е необходима по-активна позиция на управляващите. "Дрънкат оръжия до нашата граница. Когато се разхождат бойни кораби в Черно море се приключва с туризма. Кой ходи на почивка когато над него прелитат изтребители F-35? Затова настояваме всичките тези отговори, ясни позиции – ние сме член на НАТО и бойната готовност на НАТО означава бойна готовност и за нас", допълни лидерът на ГЕРБ. Миналата седмица премиерът Кирил Петков се яви по темата в парламента и отхвърли ултиматума на Русия НАТО да изтегли силите си от страните, присъединили се към НАТО след 1997 година. Борисов попита дали българската армия е в бойна готовност, каквато е обявила НАТО, и уточни, че от партията му имат въпроси към премиера Кирил Петков, външния министър Теодора Генчовска и военния Стефан Янев. "До този момент сме чули 3 изявления - на министър-председателят Петков, на външния министър, остро изказване, и на военния -уклончиво. А коментарите на коалицията са, че това са лични мнения", каза Борисов. Освен това Борисов постави въпросът дали е искано и давано разрешение за разполагане на чужда бойна техника у нас. "На 21 декември военният министър Стефан Янев изрази позиция, че не е нужно подобно разполагане", припомни Борисов. Тогава обаче премиерът Кирил Петков определи позицията на Янев като лично мнение. <iframe src="https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fboyko.borissov.7%2Fvideos%2F696496298392754%2F&show_text=false&width=560&t=0" width="560" height="314" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share" allowFullScreen="true"></iframe> Борисов допълни, че днес се провежда съвет на външните министри на ЕС, посветен на казуса Русия-Украйна, а страната ни е представена от зам.-министър. "Какво по-важно когато НАТО е в бойна готовност и се прехвърлят войски и кой по-добре от външния министър може да изрази нашата загриженост от подобни военни действия на 300-400 км от България?", попита Борисов. От МВнР миналата седмица съобщиха, че външният министър Теодора Генчовска е заразена с коронавирус.Тя обаче явно не е под карантина, тъй като по-късно в понеделник се срещна с македонския външен министър Буяр Османи в София. Миналата седмица от ГЕРБ поискаха президентът да свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), но засега няма изгледи това да стане. "Моят астрален близнак – президентът на Румъния, свика консултативен съвет. 15 минути след това изрази мнение. Ние към този момент не знаем – може ли да осъмнем в състояние на война и какво се случва – въвлечени ли сме, или не", коментира Борисов.
Лондон: Има заговор на Москва за инсталиране на проруско правителство в Киев Британският премиер Борис Джонсън предупреди Русия, че евентуално нападение над Украйна би било "катастрофално" и "болезнено, жестоко, кърваво начинание". Коментирайки решението на британското външно министерство да изтегли част от дипломатическия си персонал от Украйна, премиерът заяви в понеделник, че ситуацията е твърде мрачна, но "войната не е неизбежна", предаде Би Би Си. По думите му Великобритания подготвя пакет от икономически санкции срещу Русия и доставя отбранително оръжие на Украйна. Междувременно НАТО постави силите си в бойна готовност, което според Кремъл е стъпка към ескалация на напрежението. Кремъл счита Алианса за заплаха и иска правни гаранции, че западният военен съюз няма да се разширява повече на Изток, включително с Украйна. Според САЩ обаче залогът е руската агресия, а не експанзията на НАТО. Борис Джонсън заяви, че има "много ясна разузнавателна информация за 60 руски бойни групи на украинските граници и план за светкавична война, която може да унищожи Киев". Междувременно британското външно министерство съобщи, че разполага с доказателства за подготвян заговор, чрез който в Украйна да бъде инсталирано проруско правителство. Според информацията, бивши украински политици, свързани с руските тайни служби, участват в плана за инвазията в Украйна. Киев заяви, че гледа сериозно на подобна заплаха. От "Даунинг стрийт" заявиха, че няма планове за изпращане на британски бойни войски да защитават Украйна.  
Съдът отмени отказа да се търси газ край Генерал Тошево, бил опорочен Варненският административен съд отмени отказа на варненската екоинспекция да се разреши да се търси природен газ в находище край Генерал Тошево от фирмата "Русгеоком БГ", чийто индиректен собственик е притежателят на "Овергаз" Сашо Дончев. Според съда екоинспекцията е допуснала редица съществени нарушения, дала е превес на негативните обществени мнения и е опорочила решението си по оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение за проучване и добив на природен газ в четири участъка на находище "Спасово". То е част от блок "Добрич", проучван от "Русгеоком БГ" в началото на 2014 г., с оценка за залежи от 1 млрд. куб. м газ. На база на това изследване компанията иска да разработва участъците "Рогозина", "Чернооково", "Калина" и "Рогозина изток", но срещна съпротивата на активисти от Генерал Тошево. През декември 2017 г. в общината дори бе проведен референдум срещу проекта, който обаче нямаше никаква юридическа стойност, тъй като държавата е собственик на подземните богатства, дава разрешенията за добива им и сключва договорите с фирмите, които си плащат за правото да ползват залежите, а половината от тези приходи отиват в общината, на чиято територия е находището. Все пак през 2018 г. Регионалната инспекция по околна среда и води Варна отхвърли инвестиционното намерение на "Русгеоком БГ" като не одобри оценката за въздействие върху околната среда и водите. Основният мотив за решението на екоинспекцията е, че има опасност сондажите и добивът да замърсят подземните водоносни хоризонти в региона. Това решение бе обжалвано от инвеститора и сега Административният съд Варна се произнася в негова полза, но решението му подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд от страните по делото. Като съществен порок при обжалвания акт съдът отбелязва това, че екоинспекцията не е обсъдила противоречащи си становища от едни и същи органи. Посочва се, че първоначално директорът на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Добрич се е изказала положително по екооценката. Шефът на Басейновата дирекция "Дунавски район (БДРР) е бил на мнение, че докладът по ОВОС отговаря на изискванията, а този на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) не е имал забележки. След провеждане на обществено обсъждане обаче, същите органи дават обратното мнение, което е и прието от екоинспекцията, без тя да разгледа и обсъди първоначалните им аргументи. Избирателно в решението на РИОСВ Варна са цитирани само становищата, събрани след обществените обсъждания, които са в точно обратен смисъл на становищата, дадени при първата оценка на качеството на доклада, а няма данни за промяна във фактическата обстановка, която би могла да обоснове различен от първия извод на всеки, от далите становище органи, посочва съдът. Според него наличието на силен обществен интерес към инвестиционното предложение и неговото въздействие върху околната среда в още по-голяма степен задължава Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна да мотивира ясно и изчерпателно крайния си акт. Тя е трябвало да посочи кои от изразените от обществеността опасения и възражения са обосновани и кои – не. "Обществените възражения срещу инвестиционното предложение не могат да са решаващ мотив за отказа да се одобри ДОВОС и несъгласието с инвестиционното предложение не е обвързващо административния орган становище", сочи съдът в мотивите си. Освен констатираните пороци, които засягат акта в частта за мотивите, съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават крайния акт. Съдът отбелязва, че докладът за ОВОС и докладът за ОСВ ( Оценка за степента на въздействие) са били положителни, но след обществения натиск изисканите повторни становища са станали отрицателни, но такива не са допустими процесуално. Одлено те са били внесени в деня на заседанието на Експертния екологичен съвет и на възложителя не е била дадена възможност да изрази позиция по тях. Разпореждането е преписката по инвестиционното намерение на "Русгеоком БГ" да бъде върната на екоинспекцията на етап преди второто разглеждане за оценка на качеството на ДОВОС (Доклад за оценка на въздействието върху околната среда), когато административният орган не е изискал ново становище от РЗИ, каквото се изисква задължително. Съдът указва на шефа на РИОСВ – Варна да изиска такова становище от РЗИ и по своя преценка – от други специализирани ведомства. При отрицателно становище, съответното ведомство или орган трябва да изложи мотиви и да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск от проучването на находището "Спасово".
БНБ очаква пик на инфлацията до средата на годината Българската народна банка очаква инфлацията да отчете пик до средата на годината и към края на годината да се върне на нивата от декември 2021 г. Това става ясно от публикация на управителя Димитър Радев в тримесечия бюлетин на Асоциацията на банките в България. Неотдавна финансовият министър Асен Василев прогнозира, че поскъпването ще достигне най-високата си стойност през март-април и след това ще започне успокояване на цените. Според Василев годишната инфлация няма да достигне 10% и по-скоро ще се движи между 5% и 8%.
МЗ предупреди: Ваксинационните сертификати на 93 000 българи няма да са валидни при пътуване в ЕС от 1 февруари Европейските цифрови Covid сертификати за ваксинация на 93 хил. българи, чийто ваксинационен курс към 1 февруари е завършен преди повече от 270 дни, няма да бъдат валидни за пътуване в ЕС. Причината е, че от 1 февруари 2022 г. всички издадени цифрови Covid сертификати на ЕС, доказващи завършен ваксинационен курс, ще бъдат със срок на валидност 270 дни от датата на последната поставена доза. Тези нови правила са посочени в делегиран регламент (ЕС) 2021/2288 на Европейската комисията и важат за всички държави членки.  Сертификатите за поставена бустерна доза не са ограничени от ЕК със срок на валидност. Посоченото изискване се прилага само при пътуване на територията на ЕС. Справка, извършена днес, 24 януари, в Регистъра за ваксинация показва, че на 1 февруари със завършена ваксинация преди повече от 270 дни ще бъдат 93 хил. граждани, ваксинирани в България. МЗ обръща внимание, че хората, чиито цифрови Covid сертификати за завършен ваксинационен курс към 1 февруари са невалидни (т.е. изминали са 270 дни от датата на поставяне на последната доза и не е приложена бустерна доза) могат да си поставят допълнителна (бустерна) доза по всяко време, за което ще получат сертификат за ваксинация, неограничен със срок на валидност.
Собственици на нощни клубове няма да спазват вечерен час, но ще искат зелен сертификат Протестни действия предприемат собственици на нощни заведения у нас. Българската асоциация на заведенията постави ултиматум, че, ако до 27 януари не бъде отменен вечерният час от 22 часа, въведен с последната заповед на Столичното РЗИ, те ще останат отворени и ще спазват изискването за зелен сертификат. Председателят на асоциацията Ричард Алибегов посочи, че на срещата в понеделник собствениците на клубове, барове и дискотеки в София решили, че ще бойкотират заповедта за намаленото работно време. "Ще продължим да работим протестно от сряда в 00.00 часа и ресторантите ще продължат да работят след 22 часа, както и нощните заведения ще отварят след това. Считаме, че при 80 и над 80 процента ваксиниран персонал, какъвто е персоналът в нашите заведения, е недопустимо тези хора да бъдат оставени на улицата от четвъртък, каквото всъщност гласи заповедта на местното РЗИ", каза той, цитиран от БГНЕС. По думите му няма абсолютно никакво основание за това и е абсолютно в разрез с политиката, която правителството се опитва да наложи, а именно за по-голяма ваксинация. "При над 80% ваксиниран персонал считаме, че тази заповед няма да бъде изпълнена от нас. Към това допълваме, разбира се, че няма абсолютно никакви разписани компенсаторни икономически и социални мерки", добавя Алибегов. "Ако тази заповед не бъде отменена, ние сме готови и на доста сериозни протесни действия, с които да блокираме цялата страна, защото това наистина вече е 100% дискриминация към нашия бранш. Единствено и само към нас“, каза Емил Коларов от Сдружение на заведенията в България.
Летище Фиумичино Италианските власти намаляват валидността на ваксинационните сертификати на шест месеца. Това ще важи от 1 февруари, съобщиха от българското външно министерство в понеделник. По информация на посолството ни в Рим дигиталният Covid сертификат за ваксинация вече ще бъде валиден документ за пътуване до Италия в рамките на 6 месеца след завършването на ваксинационния курс (поставянето на последната доза при еднодозовите или двудозовите ваксини) или 6 месеца след поставянето на бустерната доза. За българските граждани, които възнамеряват да пътуват до Италия след 1 февруари 2022 г., се изисква и отрицателен тест за Covid-19. Неваксинираните и непреболедувалите пътници подлежат на 5-дневна карантина. Подробна информация за влизане в Италианската република може да се открие на сайта на МВнР, раздел "Коронавирусът – как да пътуваме". Остава изискването за предварителна онлайн регистрация на пътника (Passenger Locator Form). При нужда от съдействие българските граждани в Италианската република могат да се обръщат към българското дипломатическо представителство в Рим на следните телефонни номера: +39 06 322 4640, +39 06 322 4643 , както и на мобилен телефонен номер в извънработно време: +39 349 492 7764. Сигнали може да се подават и на имейл адреса на посолството: consul@bulemb.it.
Банките могат да търсят кредита от поръчителя до 6 месеца след крайния падеж Банките могат да претендират дълга от поръчителите по кредити в срок до 6 месеца от крайния падеж, тоест от падежната дата на последната вноска. Това следва от тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 януари 2021 г. Делото е образувано през 2018 г., тъй като досега беше спорно дали банката трябва да вади изпълнителен лист за всяка вноска по кредита или за целия дълг. Поръчителството у нас често се използва за обезпечение по кредити и в някои случаи се оказва коварен капан за добросъвестни, но лековерни хора. Приемайки да стане поръчител, човек се съгласява да отговаря с цялото си секвестируемо имущество за задълженията на длъжника. Длъжникът, който е изтеглил заема, и поръчителят дължат парите солидарно. Тоест, ако се стигне до просрочие и неплащане на кредита, банката образува делото срещу двамата едновременно, като от всеки претендира цялата неплатена сума и налага запор по сметките и заплатите им, възбранява недвижими имоти и т. н. Банката може да поиска парите дори директно от поръчителя, без да търси длъжника. Причината банката да претендира парите едновременно срещу длъжника и поръчителя е, че в закона има 6-месечен срок, в който, ако банката не потърси отговорността на поръчителя, задължението му се погасява и тя губи правата си спрямо него. В тази връзка е и предметът на тълкувателното дело пред ВКС. То отговаря на въпроса дали посоченият 6-месечен срок тече от крайната падежна дата на целия кредит (съответно датата на предсрочната изискуемост), или от падежа на всяка отделна вноска в погасителния план. Решението е, че 6-те месеца текат от крайната падежна дата на кредита, дори той да е 20- или 30-годишен. "При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост", гласи решението. Според съда "при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респективно при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания." "Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите", се казва още в тълкувателното решение. Според съда, ако 6-месечният срок се прилагаше за всяка разсрочена вноска поотделно, можеше да се стигне до ситуация, в която поръчителят ще отговаря при по-облекчени условия или в по-малък обем от главния длъжник, без това да е уговорено в договора за поръчителство. Ако се приеме, че шестмесечният срок за предявяване на иска против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен да води отделен иск срещу длъжника за всяка вноска, поръчителството би се обезсмислило, твърди още ВКС.
Синоптици готвят протест, не искат да минават към МОСВ Около 700 работещи в Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ) са готови да излязат на протест. Причината е преместването им от Министерството на образованието и науката (МОН) под шапката на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Това става ясно от публикувания проект на Закон за държавния бюджет 2022. Мотивът за рокадата е, че дейността на НИМХ е свързана с околната среда. НИМХ са против, искат среща с премиера По този повод от НИМХ излязоха с отворено писмо до премиера Кирил Петков. Институтът е против преместването му под шапката на МОСВ и задава серия от въпроси. Защо правителството ги прехвърля към друго министерство, въпреки "трите изключително успешни за Института години след излизането му от състава на БАН и преминаването му към МОН. Прозрачно ли е взето това, защо се прави без да са се допитали до тях, знае ли за депозираното от НИМХ писмо от 6 януари до него и министрите на финансите Асен Василев, на околната среда Борислав Сандов и на образованието Николай Денков, в което излагат аргументите си против преместването. "Ясни ли са Ви действителните мотиви на министър, академик от БАН, Н. Денков за това желание да "извади" една национална научна организация със 132-годишна история от министерство на науката и да я прехвърли към едно от осемте министерства, които обслужва с научни продукти", питат още от НИМХ. От института посочват, че той никога не е стъпвал в НИМХ и нито веднъж не се е срещал с ръководството на института от назначаването му за служебен министър досега. От НИМХ пишат още, че "с отпадането на правото на делегиран бюджет и формиране на преходен остатък за НИМХ" в Закона за държавния бюджет за 2022 г. се отнема възможността на работещите в Института за участие в международни и национални научни проекти и програми, както и да получават средства по тях. Чий е този "пропуск", питат от НИМХ. Денков: Мястото на НИМХ е в МОСВ "Системното място на НИМХ е там, където се използва неговата експертиза. Това е преди всичко, но не само МОСВ" - така министърът на образованието и науката акад. Николай Денков коментира предложението НИМХ да излезе от системата на МОН. Становището на акад. Денков беше разпространено часове след откритото писмо на НИМХ. В него е посочено, че по закон МОН трябва да задава общите политики за развитие на образованието и научната дейност в България и да бъде равноотдалечено от всички научни институти. Към момента, освен НИМХ, всички институти са или към други организации като университетите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, или към други министерства. Като пример е даден Националният център по заразни и паразитни болести, който е към Министерството на здравеопазването, а Институтът по отбрана "Проф. Цветан Лазаров" е към Министерството на отбраната. От МОН твърдят, че прехвърлянето на НИМХ от МОН към МОСВ е поискано още на 16 юли 2021 г. от тогавашния служебен министър на околната среда и водите Асен Личев. В писмото си до МОН той е изложил като мотиви, че Законът за водите създава преки задължения за НИМХ да извършва количествения мониторинг на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток. "Промяната ще доведе и до намаляване на административния ресурс, пряко свързан с осигуряване на комуникацията и обмена на данни при осъществяване на мониторинга на водите", се казва още в писмото на служебния екоминистър до МОН, съобщава ведомството на акад. Денков. От МОН твърдят, че предложението на Личев е било НИМХ да бъде прехвърлен от МОН към МОСВ още при актуализацията на държавния бюджет през миналата есен. Тогава обаче се е преценило, че е по-удачно това да се направи с приемането на бюджета за 2022 г. Министърът на образованието твърди, че няма забележки към работата на института. "Всички виждаме, че те са много активни, използваме техните резултати", казва Денков. Той твърди, че МОН никога не е предлагало промяна в статута на НИМХ по отношение на неговото финансиране. Дали един институт е под шапката за едно или друго министерство, по никакъв начин не променя неговата възможност да кандидатства за научни проекти, казва още Денков. Той посочва, че е готов да обсъжда къде е най-доброто място на института. "Този разговор ще се проведе на правителствено равнище, защото има различни възможности", заявява акад. Денков. Съмнения за двойно финансиране на дейността на НИМХ Пред Mediapool служебният екоминистър Асен Личев каза, че идеята за местенето на НИМХ е била на самия Николай Денков, още като служебен министър. Той заедно с настоящия екоминистър Борислав Сандов имали лични сблъсъци с НИМХ, каза Личев, без да изпада в конкретика. Той изрази лично мнение е, че мястото на НИМХ не е в МОН, но решението къде да бъде трябва да бъде взето от управляващата страната коалиция. Институтът извършва дейност, която засяга целия стопански живот, както и този на хората с оглед на прогнозите за времето, наводнения, нивата на реките, суша, пожари, агроклиматични фактори и т.н. и тази информация трябва да се финансира от държавата и да бъде безплатна за обществото, смята Личев. Според него научната дейност, извършвана от НИМХ, трябва да бъде в БАН, така както беше преди години. Асен Личев каза още, че докато е бил служебен министър на екологията е имало съмнения за двойно финансиране на НИМХ. Причината е, че всяка година МОСВ е превеждало около 2 млн. лв. на института за следене на нивото на водите във реките. В същото време не е имало яснота по пера за какво отиват отпуснатите от МОН пари за издръжката на НИМХ. Годишният бюджет на НИМХ е около 22 млн. лв. За 2021 г. бюджетът на НИМХ първоначално е бил 21.9 млн. лв., но през първото тримесечие е коригиран и става близо 23.4 млн. лв. В проектобюджета за 2022 г. също е предложено НИМХ да разполага с 21.9 млн. лв. В института на щат се водят 724 служители. Над половината от парите в бюджета на НИМХ отива за тяхната издръжка, показват публикуваните данни на сайта му. НИМХ изработва краткорсрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за времето. Прави анализи за валежите и снежната покривка. Следи температурата и атмосферното налягане, както и облачността.
Биткойнът се срина заради опасения от руска атака срещу Украйна Биткойнът се срина в понеделник с над 7 процента до шестмесечен минимум, тъй като опасенията за руска атака срещу Украйна доведоха до рязък спад в цените на рисковите активи в целия свят, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Най-голямата криптовалута се търгуваше за 33 773 долара. Държавният департамент на САЩ съобщи преди ден, че е наредил на американските дипломати и семействата им да напуснат Украйна. Опасенията за конфликт понижиха акциите в целия свят, но "подкрепиха" долара и петрола. Нервността около двудневното заседание на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ , което започва на 25 януари, също оказва влияние. Очаква се централната банка да потвърди, че скоро ще започне да освобождава ликвидните си резерви, които стимулираха растежа на акциите.
Разработката на "Уиск" "Боинг" (Boeing| инвестира 450 милиона долара в компанията "Уиск" (Wisk), за да подпомогне разработването на безпилотни летящи таксита, съобщи американският авиогигант, цитиран от Ройтерс. Базираният в Калифорния "Уиск", който е собственост на "Боинг и "Кити хоук" (Kitty Hawk), е една от десетките компании, развиващи електрическите летящи апарати с вертикално излитане и кацане. Създадена от един от съоснователите на "Гугъл" (Google) - Лари Пейдж, тя за разлика от другите залага на автономните полети. Голямото предимство на "Уиск" е, че работи върху безпилотни летящи апарати, посочва главният стратег на "Боинг" Марк Алън. От компанията засега отказват да кажат кога апаратът на "Уиск" ще бъде готов, но според запознати източници той ще бъде представен за сертифициране през 2028 г. в САЩ.
"Спаси София": Общината налага "смешни глоби" за непочистени улици Столична община е наложила едва 438 905 лева глоби за непочистени улици или райони, алармира гражданската формация "Спаси София" във фейсбук. "В oгромни райони, които са потънали в кал и мръсотия, санкциите за цяла година са смешни: 2 200 лв. глоба за Люлин и Красно село, 1 910 лв. глоба за Красна поляна, 7 310 лв. глоба за Сердика, Илинден и Надежда", посочват оттам. "След всеки сняг, с който зимата "изненадва" управляващите, те ни уверяват, че фирмите ще бъдат глобени. Официална справка показва, че това е лъжа и че Столичната община не санкционира, а толерира лошата работа на фирмите за чистота", посочват оттам. Формацията на Борис Бонев уточнява, че през 2021 г., за лятно и зимно почистване общината е платила 88 400 000 лв., a глобите за некачествена работа са едва 438 905 лв. Т.е. възлизат само на 0.5%.
Снимка: Mediapool Скандалите около смяната на шефове в държавните дружества ще стигнат до Върховния касационен съд. Причината е, че Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) сезира съда заради разностранна съдебна практика. Сигнал до ИВСС бе подаден още по времето на първото служебно правителство. Негов автор бе тогавашният зам.-министър на правосъдието Иван Демерджиев, който впоследствие оглави ведомството. Причина за сигнала бяха многократните неуспешни опити на служебното правителство да смени бордовете на държавни дружества, назначени по времето на ГЕРБ. Един от най-ярките примери бе управата на Българската банка за развитие (ББР). По това време икономически министър и принципал на ББР бе сегашният премиер Кирил Петков. Той смени управителния съвет, но новите членове не бяха вписани в Търговски регистър, което направи встъпването им в длъжност невъзможно. Причината бе жалба до градския съд в София. След спирането на производството Петков влезе в конфликт със съда намеквайки за непрозрачно разпределение на тези дела. Подобен сценарий се разигра и с друго държавно дружество – "Напоителни системи". Според ИВСС по тези дела има противоречива съдебна практика, тъй като част от съдиите приемат, че досегашните шефове на дружествата могат да обжалват вписването в регистъра, тъй като имат договори за управление. В сигнала си Демерджиев твърдеше, че споровете заради договора могат да доведат до обезщетения на освободените, но не и до стопиране на вписването на новото ръководство. Част от съдиите застъпват същата теза. Затова ИВСС сезира върховния съд и иска практиката да се уеднакви с тълкувателно решение, което е задължително за всички магистрати.
Газът в Европа поскъпна с над 19% за ден Цените на природния газ на европейските борси за пръв път от 27 декември надвишиха 1100 долара за 1000 куб. м. и така спрямо старта на търговията в понеделник поскъпването е 19.4 на сто. На нидерландската газова борса TTF, която е реперна за българските цени, февруарските фючърси стигната 1102 долара за 1000 куб. м или 94.3 евро/МВтч. На лондонската ICE цените също надхвърлиха 1100 долара. Това се случва на фона на прекратен транзит на руски газ през Украйна от 19 януари, исторически минимум на запасите в европейските газохранилища и продължаващо пасуване от страна на руския монополист "Газпром" за резервиране на капацитет през газопровода "Ямал-Европа" и за обявяване на търгове за продажба на газ през електронната платформа на концерна, докато руските доставки за Китай се увеличават наполовина през първата половина на януари. Абсолютният ценови максимум при природния газ беше постигнат на 21 декември 2021 г. - 179.887 евро за мегаватчас. Тогава за първи път природният газ премина границата от 2000 долара за 1000 кубични метра. През последвалите дни обаче цената се понижи на фона на затоплянето в региона, възобновяването производството на вятърна енергия и новините, че броят на танкерите, превозващи втечнен природен газ от САЩ към Европа, значително се е увеличил. Сега обаче стойностите отново тръгват нагоре, след като от търговския календар на "Газпром експорт" става ясно, че дружеството няма да възобнови продажбата на газ за Европа на електронната си търговска платформа. Отново не са планирани търговски сесии от 24 до 28 януари. Последните сделки от тази платформа са от 13 октомври, съобщи ТАСС. Заместник-председателката на управителния съвет на "Газпром" и главен изпълнителен директор на "Газпром експорт" Елена Бурмистрова заяви по-рано, че компанията не може да даде ориентири за сроковете и обема на допълнителни обеми газ на електронната търговска платформа, която е допълнение към доставките на монополиста по действащите средносрочни и дългосрочни договори. По тръбопровода "Ямал-Европа", който обикновено пренася руски газ през Полша за Западна Европа, са нараснали доставките – но в обратна посока – от Германия за Полша, според данните на германския оператор на мрежата "Газкейд" (Gascade), публикувани днес и цитирани от Ройтерс. Това също оказва своето влияние върху ръста на цените. В същото време запасите на газ в подземните хранилища на Европа и Украйна се намират на исторически минимум, твърди "Газпром" в свое съобщение. Според концерна, който управлява редица европейски газохранилища, вече над 70 процента от нагнетените през лятото количества природен газ са изчерпани. "На 11 януари нивото на газовите запаси на Европа премина рекордните минимуми за многогодишен период на наблюдение. На 22 януари запасите вече са с 1.85 млрд. куб. м по.малко спрямо минималните показатели на тази дата", заявиха от руската компания, цитирайки данните на "Газ Инфрастръкчър Юръп" (Gas Infrastructure Europe). Запасите в украинските хранилища също са били на 22 януари с 44.6 на сто (9.7 млрд. куб. м.) по-малко спрямо миналата година и са се свили до 12.1 млрд. куб. м. "А днес те дори са под 12 млрд. куб. м", посочват от "Газпром". В същото време компанията обяви, че е увеличила с 1/ 2 доставките си за Китай през първата половина на януари 2022 г., а през Украйна транзит не се осъществява от 19 януари, чакар че според продължения транзитен договор между Москва и киев между 2021 и 224 г. годишно Русия трябва да пренася 40 млрд. куб. м. Контрактът има клауза "Транзитирай или плащай".
Телевизионният канал Би Би Си 4 пред затваряне Британският телевизионен канал Би Би Си 4 (BBC4) е изложен на риск, тъй като корпорацията се опитва да запълни празнината във финансирането си от 1,5 милиарда британски лири, след като лицензионната такса беше замразена за две години, съобщава вестник "Таймс", цитиран от БТА. Няколко източника на Би Би Си на високо ниво потвърдиха, че каналът, който показва художествени програми, чуждестранни драми и някога е бил дом на комедийни предавания, няма да преживее още един кръг от съкращения. BBC4 е под заплаха от години, но вместо да го затвори, рискувайки обратна реакция на публиката, Би Би Си го препозиционира като архивна услуга. Близо 90 процента от неговата програма се състои от повторения. Каналът има бюджет за собствено съдържание от 30 млн. лири, което не е голямо спестяване на фона на недостига от милиард и половина за финансиране. Все по-често обаче се чува мнението, че Би Би Си трябва да направи съкращения, за да използва по-добре финансирането си. Това, което остава от оригиналното програмиране на BBC4, като The Sky At Night, може да се използва в канала BBC2, казаха източници, докато съдържанието на архива може да се показва в iPlayer. Някои предавания като Digging for Britain, водени от професор Алис Робъртс, вече минаха в BBC2 и видяха, че аудиторията им се увеличава. Генералният директор на Би Би Си Тим Дейви беше запитан дали някои от телевизионните канали ще бъдат премахнати, след като правителството ще задържи лицензионната такса на 159 лири за следващите две години. Пред Radio 4 той потвърди, че това е на дневен ред. Дейви добави, че корпорацията трябва да се прекрои за дигитално бъдеще, в което публиката все повече мигрира онлайн, а Би Би Си ще има "по-голямо въздействие като прави по-малко". Всяко движение за "бракуване" на BBC4 вероятно ще срещне съпротива. Последният път, когато BBC4 беше под заплаха, беше през 2020 г., когато петиция за спасяване на канала събра близо 80 000 подписа. Звезди, включително историкът Луси Уорсли, изразиха загриженост. Съгласно лиценза си Би Би Си трябва да излъчва определен брой часове обществено съдържание, включително изкуства, музика и религиозни програми. Никой от вътрешните лица не иска квотите на Би Би Си да бъдат преразгледани като част от междинния преглед на лиценза, който започва тази година. Те твърдят, че специфичните за канала квоти са остарели във времето, защото зрителите все повече използват услугите за отложено гледане. Предстои корпорацията да вземе официално решение за бъдещето на BBC4.







Ads and other info can go over in this area. You can edit this content area by logging into your manager area and visiting the content section. Edit the item titled "Right Menu Area".